РЕШЕНИЕ
№ 2766
гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110110625 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Б*“ АД срещу А. *С., с която са предявени
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл.
430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми
-18 122,37 лв. (осемнадесет хиляди сто двадесет и два лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща главница по Договор за текущо потребление от 03.07.2019 г.,
отчитан по кредитна сметка 11/26193353, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 11.04.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението,
-1154,03 лв. (хиляда сто петдесет и четири лева и три стотинки) – договорна лихва за
периода от 11.06.2021 г.-08.03.2022 г.,
- 220,87 лв.- обезщетение за забава, включващо
54,60 лв. (петдесет и четири лева и шестдесет стотинки) – обезщетение за забава,
начислено за периода от 01.12.2020 г.- 08.03.2022 г., на осн. чл.18.1. от ОУ, представляващо
10% върху просрочена главница, натрупана за периода от 01.12.2020 г. до 08.03.2022 г.
166,27 лв. (сто шестдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) – обезщетение за
забава, на осн. чл.18.3. от ОУ, представляващо 10% върху изискуемата главница, натрупана
за периода от 09.03.2022 г. до 11.04.2022 г. / датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК/
-120,00 лв. (сто и двадесет лева) - дължими разходи при изискуем кредит
за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК
2600/21.04.2022 г. по гр.д. 4742/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът поддържа, че между него /кредитор/ и ответника /кредитополучател/ на
03.07.2019 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
банката е предоставила на ответника 20000 лв. със срок на издължаване 03.07.2028 г..
Уговорен бил променлив лихвен процент от 8,60%, формиращ се от стойността на
референтен лихвен процент /РЛП/ и фиксирана преференциална надбавка от 8,420%, като
максимлано лихвения процент можел да достигне до 13,27%. Сочи се, че съгласно чл.18.1 от
ОУ, при забава в плащането на месечна вноска, от деня следващ падежната дата главницата
се олихвява с договорен лихвен процент и с надбавка в размер на 10 пункта. Излага се, че
1
съгласно чл.18.2 ОУ при забава за плащане на главница/лихва повече от 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно чл.18.03 ОУ било уговорено, от
датата на предсрочната изискуемост, целият непогасен остатък от главницата да се олихвява
със законна лихва по чл.86 ЗЗД. Ищецът сочи, че средствата по отпуснатия кредит са
усвоени по разплащателна сметка на ответника. На 01.10.2020 г. било сключено
допълнително споразумение за размер на договорната лихва от 8,550% и се удължил срока
за изплащане на кредита -до 01.10.2030 г. излага се, че ответника преустановил плащанията
по кредита след юни 2021 г. и 9 бр. вноски от м.07.2021 г. останали неплатени. Поддържа се,
че банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като уведомление на длъжника в този
смисъл било връчено на 09.02.2022 г. Излага се, че ищецът е направил разходи за изискуем
кредит, дължими съгласно т.18 от договора за кредит вр. т.8 от ОУ. При изложеното се иска
уважаване на предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника лично. В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на
заповедното производство е депозирано бланкетно възражение по чл.414 ГПК.
Преди първото по делото открито съдебно заседание ответника е депозирал
становище с възражения за нищожност и унищожаемост на договора за кредит, които съдът
с определение от о.с.з. от 10.02.2023г. е намерил за преклудирани, поради което няма да
разглежда.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за
предоставяне на кредит; 2) че сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил
реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че е настъпила предсрочна изискуемост/ настъпил е
падежа на задължението за връщане на сумата.
По иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже: 1) че ответникът е поела
задължение за плащане на възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на
задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил; 3) действителност на
клаузата за определяне на размера на възнаградителната лихва;
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1) изпадането на ответника в
забава, 2) размера на лихвата за забава
По иска по чл.79 ЗЗД за дължимост на разходи за изискуем кредит : 1) действителна
уговорка за дължимост на такива разходи; 2) сторването на такива разходи; 3) размера на
разходите.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.
сключен между „*“ АД / кредитор/ и А. * /кредитополучател/ за сумата от 20 000лв., срок на
издължаване 120 месеца, считано от усвояването му с вноска на месец от 253,54 лв., видно
от приложения към договора погасителен план. В погасителния план е посочено от какви
елементи и в какъв размер се състои всяка вноска-главница, лихва и такса. Уговорено е
падежната дата да е първо число на месеца. В чл.8 от договора е посочено, че кредита се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,60% годишно, формиран от стойността
на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,180%, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 8,420% при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори
плюс, описан в приложени 2 към договора. В същия член е посочено, че максималния
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
Условията, е променливия лихвен процент, приложим по стандартните потребителски
кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксираната
стандартна надбавка в размер на 13,27%. Посочено е, че стойността на индикатора „среден
лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2
години“ се публикува на посочена в договора интернет страница.
Представено е допълнително споразумение към договора за кредит от 01.10.2020 г.,
2
видно от което остатъка на дълга към този момент е 19022,49 лв.- 18 617.26 лв.-главница,
редовна лихва от 395,34 лв. и дължима лихва за забава в размер на 9,89 лв. Кредиторът със
съгласието на кредитополучателя капитализира редовната лихва към главницата и се
отказва от плащане на начислената по кредита лихва за забава в размер на 9,89 лв.
Уговорено е срокът на издължаване на кредита да е 120 месеца считано от подписване на
споразумението, както и че кредитът ще се олихвява с променлив лихвен процент от 8,550%
годишно / сбор от 0,130% референтен лихвен процент и фиксирана надбавка от 8,420%/.
Към допълнителното споразумение е подписан нов погасител план – до 01.10.2030 г. с
вноска от 235,36 лв. месечно.
На л. 26 от делото е представено уведомление изх. номер 0090-20-00175/04.02.2022 г.,
от ищеца до ответника, относно обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем
поради забава в погасяване на задълженията по него. Представена е разписка за получаване
лично от ответника на уведомлението / с посочен изх. й номер като съдържание на пратката/
на 09.02.2022 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза / ССчЕ/ от
04.07.2023 г. / обобщен вид, отговарящ на всички въпроси вкл. допълнително зададените в
определения от о.с.з./, в която вещото лице е посочило, че кредитът е усвоен на 03.07.2019 г.
по разплащателна сметка на А. Стайловски. На нито една падежна дата не са били
осигурени достатъчно средства за погасяване на съответната анюитетна вноска. Вещото
лице е посочило, че в таблица 2 са посочени непогасените задължения по договора за кредит
за периода 01.12.2020 г.-08.03.2022 г. – 18 226,15 лв. главница; 1251,91 лв.- договорна лихва
и 52,24 лв.- санкционна лихва. В таблица 3 са описани непогасените задължения по договора
за периода 09.03.2022 г.-11.04.2022 г. – 18 122,37 лв.- непогасена главница, 68.39 лв.-
неплатена договорна лихва, 2,36 лв.-неплатена санкционна лихва. В о.с.з от 07.04.2023 г.
вещото лице е уточнило, 1.че разликата между главниците по двете таблици / 18226,15 лв. и
18 122,37 лв./ се дължи на извършено плащане, с което е погасена главница и 2. че в сумата
от 18122,37 лв. се включва сумата от 324,60 лв.- капитализирана лихва към главницата,
съобразно допълнителното споразумение от 01.10.2020г . /л.92/.
Експертът сочи, че при приложение на чл.18.3 от ОУ, съгласни който от датата на
предсрочна изискуемост на кредита, целия остатък на главницата се олихвява със законната
лихва по чл.86 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението върху сумата от 18122,37
лв. е начислена лихва за периода от 09.03.2022г.-11.04.2022 г. в размер на 171,17 лв. За тези
заключение експертът е взел предвид данни за плащания по кредита от 5049,76 лв., които са
извършени преди да постъпват суми по изп.дело, образувано въз основа на изп. лист,
издаден в производството по чл. 417 ГПК /заповедното производство, предшестващо
настоящото исково/, което се установява от отговора на въпрос 7. По отношение на
договорната лихва е посочено, че за периода от 11.06.2021г.-08.03.2022 г. неплатената е в
размер на 898,79 лв. В о.с.з. от 14.07.2023 г. вещото лице е разяснило, че при наличие на
неплатена просрочена лихва за стар период се погасява първо тя, а след това текущата лихва.
Уточнено е, че към 01.07.2021 г. размера на просрочената лихва е бил 484,14 лв., като със
заплатени 266,65 лв. по кредита / с плащания извършени на 05.07.2021 г. и 06.08.2021 г./ в
счетоводството на банката са погасени просрочени лихви /л.128 гръб от делото/.
От правна страна
Съдът намира, че от представените писмени доказателства – самия договор, по
отношение на който не се доказва недействителност, между страните е сключен валиден
договор за кредит за текущо потребление на 03.07.2019 г., чийто срок на изпълнение, размер
на договорна лихва и на главница / с оглед капитализиране/ са изменение са с допълнително
споразумение от 01.10.2020 г. От изслушаната експертиза, на която съдът дава вяра в тази
част, се установява, че кредитът е усвоен от ответника по разплащателна банкова сметка.
По отношение на предсрочната изискуемост
Съгласно трайната практика на ВКС предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
3
От представените по делото доказателства се установява че е обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит преди депозиране на исковата молба.
Представено е уведомление с изх. номер 0090-20-00175/04.02.2022 г. отправено до ответника
по повод на негово неизпъление, с оглед на което на оспвание т.18.2 от ОУ към кредита,
банката обявява кредита за предсрочно изискуем и разписка, видно от която ответникът е
получил именно това уведомление на 09.02.2022 г. За последното съдът намира, че се
установява от посоченото съдържание на разписката. При тези доказателства, съдът намира,
че кредита е станал изцяло предсрочно изискуем на 10.02.2022г.
По действителността на уговорките в договора за кредит:
По отношение на капитализиране на лихва към главницата:
Клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения за лихва към
главницата, респ. даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни
като противоречащи на закона /чл. 26, ал. 1 вр. чл. 10, изр. 3 ЗЗД/. С решения на ВКС /
Решение № 60118 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г., I т. о., ТК,, решение № 66
от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., II т. о.; решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. №
739/2019 г., I т. о. / е прието, че уговорката в допълнителните споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, изр. 3 ЗЗД, който е допустим само между
търговци съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Именно такъв анатоцизъм се наблюдава при сключване на допълнителното
споразумение от 01.10.2020 г. към договора за кредит, с което е уговорено дължима редовна
лихва от 395,34 лв. да се капитализира към главницата / б“д“/, като с оглед недопустимостта
му в отношения с потребители съдът намира, че установеното с експертизата задължение за
главница от 18122,37 лв. следва да се намали с капитализираната лихва от 395,34 лв., за да се
формира дължимия размер. Доколкото ответникът не е доказал да е заплатил станалите
предсрочно изискуеми суми, то той дължи връщането на сумата от 17727,03 лв. – главница
по кредита. Иска за разликата до пълния претендиран размер от 18122,37 лв. следва да
се отхвърли.
По отношение на договорната лихва
Няма спор между страните, че при сключването на договора за кредит ответникът е
имал качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, защото като
физическо лице в стъпило в дълг за са ползвали услуги на банката, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Банката не е
възразила против потребителския характер на договора за кредит и не е ангажирала
доказателства в тази насока. За наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и
сл. от ЗЗП съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. В
конкретния случай от ищеца, в чиято тежест е, не са наведени твърдения и не са ангажирани
доказателства клаузите от договора от 2019 г. да са били индивидуално уговорени.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при
които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 ЗЗП и чл. 144 ЗЗП,
отчитайки и целта на закона, следва да се приеме за допустима уговорка в договор за
кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но
само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1. обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ;
2. тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора –
тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3.
методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или в ОУ (чл.
144, ал. 4 ЗЗП), т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4. при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
4
уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води
до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя"
съгласно чл. 143 ЗЗП – напр. решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС,
ІV ГО.
В конкретния случай съдът намира, че уговорката за договорна лихва в процесния
договор за кредит е действителна. Въпреки, че е уговорена променлива /плаваща/ лихва,
видно от съдържанието на уговорките, начина на изменение е описан ясно за клиент,
посочено е от какви елементи ще се състои лихвата – променлива и непроменлива
компонента, посочено е как ще се формира променливата компонента, посочен е
максимален размер на променливата компонента във връзка с което при сбор с
непроменливата компонента / проста аритметична операция/ потребителят е запознат с
максималната тежест, която ще носи по заплащане на договорна лихва / цената на кредита/.
Предвидена е и възможност приложимата лихва да се намалява, с оглед промяната на
променливата компонента, като всъщност и с допълнителното споразумение от 01.10.2020 г.
страните са договорили нов, по-нисък процент на договорната лихва, който е съобразен от
вещото лице. При посоченото във фактическата страна на спора съдържание на уговорката
за договорна лихва, съдът я намира за действителна.
По отношение на размера на договорната лихва съдът намира следното: вещото лице
е изчислило, че дължимия размер на договорната лихва за процесния период от 11.06.2021
г.-08.03.2022 г. е в размер на 898,79 лв., като плащания от 266,65 лв. от 05.07.2021 г. и
06.08.2021 г. са отнесени за погасяване именно на договорна лихва. Съдът намира за
основателно възражението на ищеца срещу експертизата в тази част, като неправилно
вещото лице е намалило размера на задължението със сумата от 266,65 лв., доколкото както
самия експерт сочи са били налице неплатени лихви върху просрочена главница, които е
следвало да се погасят преди възнаградителната лихва. Т.е. дължимия размер на
договорната лихва е в размер на 1165,44 лв. за периода 11.06.2021г.-08.03.2022 г. Съдът
обаче формира мотиви, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.02.2022
г., с оглед на което след тази дата кредитора няма право да начислява възнаградителна
лихва, а само лихва за забава. Начислената според погасителния план към допълнителното
споразумение от 01.10.2020 г. възнаградителна лихва на 01.03.2022 г. от 122,88 лв. е
недължима. След приспадането й от задължението / 1165,44-122,88/, съдът намира, че
задължението за договорна лихва е в размер на 1042,56 лв., до който размер иска следва да
се уважи. За разликата над 1042,56 лв. до пълния претендиран размер от 1154,03 лв. и за
периода 11.02.2022г.-08.03.2022 г. иска следва да се отхвърли
По отношение на лихвата по т.18.1. от ОУ на банката.
Съгласно т.18.1 от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни
пункта.
По своята правна същност договорената в чл. 18.1 от договора между страните
наказателна лихва има характер на неустойка за забава. Съгласно императивните разпоредби
на чл. 33, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума. Съгласно чл. 33, ал. 2
ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо съдът намира, че клаузата на т.18.1
от договора на банката противоречи на императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК и поради
тази причина е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Както е установено в
съдебната практика, съдът следи служебно за приложението на императивните
материалноправни норми. Предвид изложеното, клаузата за наказателна лихва предвидена в
договора за банков кредит като противоречаща на закона не поражда действие. В случая
приложимия договорен лихвен процент е съобразно допълнителното споразумение от
01.10.2020 г. 8,550%, т.е. лихвата по т.18.1 ОУ е в размер на 18,550% - надхвърляща размера
на законната лихва, което влече нищожност на клаузата по т.18.1. ОУ поради противоречие
със ЗПК. При извод за нищожност на клаузата, съдът не следва да присъжда
претендираната сума, въпреки, че за нея ищецът е посочил, че представлява лихва в размер
на 10% върху просрочената главница, доколкото нищожните клаузи не пораждат никакви
правни последици. Намаляване на неустойката може да бъде направено единствено при
5
въведено от страна на ответника възражение за нейната прекомерност, но при условие, че
самата клауза за неустойка е валидна, какъвто не е настоящият случай. При изложеното,
съдът намира, че сумата от 54,60 лв. (петдесет и четири лева и шестдесет стотинки) –
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020 г.- 08.03.2022 г., на осн.
чл.18.1. от ОУ, представляващо 10% върху просрочена главница, натрупана за
периода от 01.12.2020 г. до 08.03.2022 г. не се дължи и този иск следва да се отхвърли.
По отношение на лихвата по т.18.3. от ОУ на банката.
В т. 18.3 от ОУ е посочено, че от датата на изискуемостта на кредита – краен падеж
или при предсрочна изискуемост, целия непогасен остатък от главницата се олихвява със
законна лихва по чл. 86 ЗЗД, до окончателното погасяване на задължението. В тази клауза е
уговорена действителна съобразно чл.33 ЗПК лихва за забава в размер на законната лихва.
При приложените й съдът следва да съобрази извода си за основателност на иска за
главница до сумата от 17727,03 лв., върху която се дължи лихва. Върху тази сума
задължението за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.03.2022г.-
11.04.2022 г. е в размер на 167,42 лв. при изчисления с онлайн калкулатор. Доколкото съдът
е ограничен да се произнесе, съобразно искането на страната, следва да се присъди исковата
сума от 166,27 лв. и то за претендирания период – от 09.03.2022 г.-11.04.2022г. , а не
считано от датата, от която съдът е намерил, че е настъпила предсрочната изискуемост
/10.02.2022г./
По отношение на разходи за изискуем кредит
В исковата молба ищецът обосновава дължимост на претендираната сума от 120лв.
като разходи при изискуем кредит. В уточнителна молба от 29.08.2022 г. / л.37/ ищецът
пояснява, че макар и размерът на вземането да е обусловен от предвиждането му в Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, то не съставлява такса, а е разноски на кредитора,
имащи характер на имуществени вреди, които са направени по повод връчване на
уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост на задължението по договора за
кредит. В този смисъл се поддържа, че вземането не съставлява такса за услуга по
управление на кредита, а е отнапред определен размер на разноските които кредитора ще
направи при отклонение от нормалното развитие на кредитното отношение.
Посочените доводи не могат да бъдат споделени, тъй като процесното вземане по
същество е предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло в негов интерес,
които той е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си-
кредитополучател, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Обратно на
твърдението на ищеца, че въпросната сума не съставлява такса, предварително фиксираният
размер на обезщетение при допуснато неизпълнение на договорно задължение не
кореспондиращ с конкретно предприети и посочени от заявителя действия за събиране на
просроченото задължение, подчертава правната природа на вземането именно като такса.
Подобно обезщетение обаче противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява кредиторът
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита,
а съдът намира, че действията за обявяване на предсрочна изискуемост, са типични такива
по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора акт.
Наред с това клаузите, предвиждащи бъдещите разходи във фиксиран размер, събирани по
силата на самия договор, чрез въвеждането на отделна “такса“ /вземане/ при забава, имат
неустоечен характер, с оглед на което този иск следва да се отхвърли /в смисъл за
неравноправност на клаузата са определение 855/03.02.2023 г. по ч.в.гр.д. 437/2023 г. по
описа на ВОС и Определение 235/20.01.2023 г. по ч.в.гр.д. 36/2023 г. по описа на ВОС/
Необходимо е да се допълни, че дори да се приеме, че уговорката за дължимост на
тези разходи е действителна, по делото не са представени доказателства, че тези разходи са
действително сторени, т.е. заплатени за уведомяване на длъжника, с оглед на което иска
подлежи на отхвърляне и на това основание.
При изложеното иска за присъждане на 120 лв.- разходи при изискуем кредит е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал заплащане на разноски – 482,55 лв.–държавна такса, 680 лв.-
депозит за ССчЕ / общо първоначален и допълнителен депозит/, а на основание чл. 78, ал. 8
6
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съобразявайки броя на предявените искове и на проведените по делото съдебни заседания.
Съразмерно с уважената част от исковете, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца – 1315,22 лв. – разноски в исковото производство.
Ответникът е направил искане и е представил доказателства за заплащане на
разноски от 500,00 лв.- адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение по
чл.78,ал.5 ГПК. Съгласно чл.7, ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското
възнаграждение съобразно сбора на цената на исковете е 2165,55лв. Действително
процесуалния представител на ответника не е депозирал отговор на исковата молба, но се е
явил в проведените 5 бр. открити съдебни заседания, с оглед на което му се полага
възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва ищецът да бъде осъден
да заплатят на ответника сумата от 17,37 лв.- разноски в съдебното производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 392,35 лв.- държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да
се присъди сумата от 426,98лв.- разноски в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. *С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *
дължи на „Б*“ АД, *, със седалище и адрес на управление: гр. * на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми
-17727,03 лв.- представляваща главница по Договор за текущо потребление от
03.07.2019 г., отчитан по кредитна сметка 11/26193353, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.04.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението,
-1042,56 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2021 г.-10.02.2022 г.,
- 166,27 лв. – обезщетение за забава, на осн. чл.18.3. от ОУ, представляващо 10%
върху изискуемата главница, натрупана за периода от 09.03.2022 г. до 11.04.2022 г. / датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/, за които е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК 2600/21.04.2022 г. по гр.д. 4742/2022 г. по описа на
ВРС, 12 състав.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 17727,03 лв. до пълния
претендиран размер от 18 122,37 лева; иска за възнаградителна лихва за разликата над
1042,56 лв. до пълния претендиран размер от 1154,03 лв. и за периода 11.02.2022г.-
08.03.2022 г.; иска за сумата от 54,60 лв. (петдесет и четири лева и шестдесет стотинки) –
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020 г.- 08.03.2022 г., на осн. чл.18.1.
от ОУ, представляващо 10% върху просрочена главница, натрупана за периода от 01.12.2020
г. до 08.03.2022 г.; иска за 120,00 лв. (сто и двадесет лева) - дължими разходи при изискуем
кредит
ОСЪЖДА А. *С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. * да заплати на „*“ АД, *, със
седалище и адрес на управление: гр. * , на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1315,22 лв. –
разноски в исковото производство и сумата 426,98лв.- разноски в заповедното
производство
ОСЪЖДА „*“ АД, *, със седалище и адрес на управление: гр. * да заплати на А.
*С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 17,37 лв.-
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8