Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ. Ищецът твърди в исковата си молба, че работел при ответника за времето от 12.05.2003г. до 31.03.2008г. на длъжност „подземен миньор инструктор”. Трудовият му стаж при ответника е 5 години и 3 месеца. Твърди, че със Заповед № 24/31.03.2008г., на осн. чл. 325, т.1 КТ, трудовият му договор с ответника бил прекратен. При прекратяване на трудовото му правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и независимо от основанието за прекратяването, има право на обезщетение, съгласно чл. 222, ал. 3 КТ. От ответника му били изготвени документите за пенсиониране и същите ги внесъл в пенсионния отдел на Районно управление „Социално осигуряване” гр. Смолян. С Разпореждане № ********** на РУ „СО”-Смолян е пенсиониран, като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.09.2007г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т.6 КСО. При прекратяването на трудовия му договор, ответникът не му изплатил следващото се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Сочи, че на няколко пъти лично поискал от ответника, да му бъде изплатено полагащото му се обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, но без резултат. Принудил се, да поиска с писмена молба доброволно изплащане на дължимото обезщетение, като последната му молба е заведена с № 92-00-139/30.03.2009г.в ответното дружество. До момента твърди, че няма плащане, което поражда правния му интерес по настоящото дело. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на 2 256.00 лв. За два месеца по чл. 222, ал.3 КТ, дължимото обезщетение възлиза на 4512.00 лв., която сума ответникът е следвало да му изплати при прекратяване на трудовия му договор на 31.03.2008г. Мораторната лихва до предявяване на иска, изчислена върху главницата възлиза на 500.00 лв. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от две брутни заплати, съгласно чл. 222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.07.2009г. до окончателно изплащане на сумата, както и да му заплати мораторна лихва за периода от 31.03.2008г. до 09.07.2009г. в размер на 500.00 лв. и разноските по делото. Ответникът, чрез процесуалния си представител признава иска в частта на главницата, т.е. за две брутни заплати за месеца предхождащ уволнението - в размер на 4512.00 лв. Относно мораторната лихва, счита, че такава лихва не се дължи, а на ищеца следва да бъде начислена лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда, тъй като именно от тогава са разбрали, че е придобил право на пенсия и има право на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ. Претендират за съдебни разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на 31.03.2008год., на осн. чл. 325, т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните. Видно от Разпореждане № **********, ищецът е пенсионер и придобил пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.09.2007 год. По делото е изготвена Съдебно-икономическа експертиза, от която се установявя, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен работен месец, преди прекратяване на трудовото правоотношение е 2 256.93 лв. Дължимият размер на обезщетението в размер на две брутни трудови възнаграждения, съгласно чл. 222, ал.3 КТ възлиза на 4 513.86лв., а размерът на законната лихва върху главницата от 4 513.86лв. възлиза на 846.06 лв. или общата стойност на задължението е в размер на 5 359.92 лв. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ се придобива при наличието на няколко предпоставки. Първата е, да е прекратено трудовото правоотношение, независимо на какво основание е извършено прекратяването, а втората е – към момента на прекратяването, работникът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО. Безспорно е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 31.03.2008г., а от 28.09.2007 год., ищецът е придобил право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорно е, че ответникът не е начислил и изплатил дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, поради което, искът се явява основателен и доказан до размер на 4 513.86 лв. Базата за изчисляване на това обезщетение е брутното трудово възнаграждение за календарен месец, през който работникът или служителят е работил през всичките дни. Видно от експертизата, последният пълен работен месец на ищеца е месец февруари 2008г., което е в размер на 2 256.93 лв. или за два месеца обезщетението възлиза на 4 513.86 лв., но тъй като ищецът не е поискал увеличение, ще следва да му бъде присъдена сумата 4 512.00 лв.
Ще следва да се присъди и лихвата за забава за периода от 31.03.2008г. до 09.07.2009г. в размер на 500.00лв. Съдът приема, че денят за изпълнение на задължението на работодателя е определен, със законовата разпоредба на чл. 222, ал.3 КТ, а именно: момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответникът е следвало да изпълни задължението си по чл. 222, ал.3 КТ в деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 31.03.2008г. и тъй като не е направил това, е изпаднал в забава. Ищецът не е поискал увеличение на предявения иск по чл. 86 ЗЗД, така както е по заключението на в.л. 846.06 лв., поради което този иск е основателен и доказан до размер на 500.00 лв. Ще следва да се присъди и лихвата върху главницата от 4 512.00лв., считано от 10.07.2009г. до окончателното й изплащане. Ответникът ще следва да заплати на ищеца, разноски в размер на 300.00 лв., а в полза на ЗРС ДТ в размер на 200.48лв. и разноски за експертиза в размер на 60.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД” АД гр. Златоград, ул. „Ст. Стамболов” № 2, НДР № **********, Булстат *********, на осн. чл. 222, ал.3 от КТ да заплати на ЗЛАТКО ЙОРДАНОВ КАРАДЖОВ, ЕГН **********, от гр. Златоград, бул. България № 186, бл.5, ап.40, обл. Смолян, обезщетение в размер на 4512.00 (четири хиляди петстотин и дванадесет) лева, ведно със законната лихва от 10.07.2009г., както и изтеклата лихва за забава за периода от 31.03.2008г. до 09.07.2009г. в размер на 500.00 (петстотин)лева и разноски по делото в размер на 300.00 (триста) лева. ОСЪЖДА „ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД” АД гр. Златоград, ул. „Ст. Стамболов” № 2, НДР № **********, Булстат *********, да заплати в полза на ЗРС ДТ в размер на 200.48 лв. и разноски за експертиза в размер на 60.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я: |