РЕШЕНИЕ
№ 2019
град Пловдив, 11.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ -XXVIII състав, в
открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева и участието на прокурор Иван Илевски, като разгледа докладваното от
съдия Вълчев административно дело № 1419/2022
година описа на съда, взе предвид
следното:
Производство по Глава ХI АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Й.Н.К., ЕГН **********,
от гр.Смолян, депозирана чрез адв.В.С. за предявен иск за обезщетение срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- София в размер на 50000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди, дължащи се на нарушение на чл.3 ЗИНЗС
от страна на затворническата администрация при престоя му в Затвора-Пловдив за
периода от 03.11.2020г. до 30.05.2022г. /датата на депозиране на исковата
молба/, ведно със законовата лихва от 30.05.2022г. /дата на депозиране на
исковата молба/, до окончателното им изплащане. Излагат се обстоятелства,
свързани с болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство
на малоценност, причинени от настаняването му в помещения, в които липсва достатъчно
жилищна площ; наличие на вредители и гризачи в тях; липса на постоянно течаща
топла вода; непредоставянето на своевременни и дължими медицински грижи; липса
на средства за безопасност при осъществяваната от него трудова дейност; липса
на достатъчно време за движение.
Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв.С., който поддържа исковата молба и ангажира доказателства.
По същество дава становище за обоснованост, доказаност и основателност на
предявеният иск и иска да бъде уважен в пълен размер. Претендира деловодни разноски
по делото.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”- София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва
предявените искови претенции по основание и размер и ангажира в тази връзка
писмени доказателства. По същество счита иска за недоказан и моли да бъде
отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на
предявения иск и счита, че следва изцяло да бъде отхвърлен.
Съдът установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства, касаещи
постъпило по делото становище на Затвора-Пловдив се установява, че Й.Н.К. е
пребивавал в това пенитенциарно
заведение за времето от 03.12.2020г., вкл и към датата на депозиране на
исковата молба - 30.05.2022г.. За времето от
03.12.2020г. до 30.05.2022г. е приобщена справка от ответника, в която е
посочена подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван
ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата
на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в
спалните помещения лица. От нея се изяснява, че за периодите от 03.12.2020 до 17.12.2020г.;
от 07.01.2021г до 28.04.2021г.; от 10.05.2021г. до 04.11.2021г. и от
23.11.2021г. до 30.05.2022г., общо 491 дни, при престояването си в
Затвора-Пловдив, ищецът е настаняван в помещения с повече на брой лишени от
свобода от капацитета му, поради което по отношение на него се е проявявал
критерия „пренаселеност на килиите“, при който той е разполагал със жизнена
площ под 4 кв. м. нетна площ за човек. За така посочените периоди са налице
визираните в разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС основания по чл.3 ал.2 ЗИНЗС за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. В тази
връзка се явяват доказани твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията,
в които е пребивавал в посочения период, доколкото от страна на ответника не са
представени доказателства, които да ги опровергаят. За останалата част от претендирания в исковата
молба период, при съпоставка на съотношението квадратура на стаите към брой
пребиваващи лица, се установява, че на всеки лишен от свобода са били
представени жизнено пространство от минимум 4 кв. метра нетна площ, каквито са
изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Със заповед №
Л-62/12.01.2021г. ищецът е назначен на работа в „Обособено производство“ към ДП
ФЗД – ТП Пловдив на длъжност „ръчник“, спрян от работа със заповед № Л –
384/09.02.2021 г. На 06.04.2021 г. е
назначен отново със заповед Л – 879/06.04.2021 г. и е работил до освобождаването
му от Затвора. Като работещ К. е имал достъп до баня всеки работен ден, а през
останалия период достъпът му е бил по общия ред съгласно утвърдения от
началника на затвора график. Ответникът е посочил, че всички работещи лишени от
свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след
приключване на работния ден. За неработещите лишени от свобода се използва баня
два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график. В становище вх. №
4552/16.06.2022г. от Затвора-Пловдив се посочва, че през периода на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода” от К., не са извършвани основни ремонти.
Извършват се текущи ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. Не се допуска да има
счупени прозорци, същите се подменят своевременно. През 2017г. в
Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, дограмата е
подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в
Затвора-Пловдив на всеки лиш. св. се осигурява комплект спално бельо, а при
желание на лиш.св., домакина осигурява колкото комплекта са необходими.
Лишените от свобода имат право да получават спално бельо и одеяла от своите
близки, които да използват в ротация със служебно предоставените им. Прането
става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно
или чрез изнасяне за пране от близките. Във всяко спално помещение има течаща
вода и санитарен възел, до които лиш. св. имат неограничен достъп. Спалните
помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лиш. св., настанени в
стаята. Посочва се още, че е осъществявана дезинфекция и дезинсекция по график
съобразно централно сключен договор за ДД обработки на всички помещения в
затворите и общежитията към тях. В тази връзка са приложени протоколи за
извършената дейност за процесния период. Представено е становище на лекар по дентална медицина към затвора Пловдив, от което се установява, че
за периода на престоя си ищецът е посетил стоматологичния кабинет само на
17.03.2022г., в която връзка са приобщени ксерокопие на амбулаторния дневник и
график. Също така е постъпило и становище към рег.№4514/11.06.2022г., видно от
което, Й.К. е назначен на работа в „Обособено производство“ към ДП ФЗД ТП като
ръчник. В становището се посочва, при започване на работа на лишените от свобода се прави
инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски/ и периодично им се дават
маски и ръкавици срещу подпис. Към становището са приложени списъци за получени
от К., срещу подпис, работно облекло и лични предпазни средства за месеците юни,
октомври, ноември 2021г. и януари, март, май 2022г..
В хода на производството се изясниха чрез
приобщените гласни доказателство по разпит на свидетеля О.С.П. изложени в
исковата молба обстоятелства, касаещи влошените битови условия, при които
пребивава ищеца в Затвора Пловдив. Същият посочи, че площта на затворническото
помещение не отговаряло на въведения стандарт за необходима жилищна площ на
човек. В помещението по време на пребиваването на К. са били разположени 7 спални
вишки, като една от тях била на 2 два реда. В стаята имало един голям прозорец
и един доста малък, като само единият се отварял свободно. За някои липсвали
шкафчета. Имало постоянно дървеници и хлебарки, въпреки, че идва външна фирма,
за да пръска. Към стаята има баня, но няма топла вода. Използва се
затворническата баня, но при необходимост може да се използва и банята в
килията. П. сочи, че ищецът работел в обособеното производство. От време на
време давали ръкавици и маски. Свидетелят твърди, че се прави каре, но само в
неделя. Посочва, че в затвора има
зъболекар, достъпа до който бил само в четвъртък, но не всеки път когато се
запишат ги викат, понеже са работещи.
Горната фактическа обстановка съдът изясни от
приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Като прецени същите
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно становищата на страните, съдът прие
следното от правна страна:
Предмет на разглеждане е претендирано от ищеца
обезщетение за понесени от него неимуществени вреди в периода от 03.11.2020г. до 30.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/,
свързани с нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС от действия/бездействия на органи при Затвора-Пловдив.
Акцесорно се претендира и законовата лихва върху обезщетението за периода от 30.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/, до окончателното
ѝ изплащане. С оглед изясняване на необходимите процесуални и материални
предпоставки за претендираното обезщетение, съдът разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС, която предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС,
искът се разглежда по реда на глава ХI от АПК, при предпоставките по чл.205 АПК. Искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, като съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 ЗИНЗС част от нея са областните служби
„Изпълнение на наказанията“, към която се числи и Затвора-Пловдив. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В
тази връзка, ГД „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва единствено
от обективна страна кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС.
Изложените в исковата молба обстоятелства касаят търсене отговорността на
държавата по чл.3 ал.2 ЗИНЗС при доказан действия и бездействия на органи на ответника с
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. В този смисъл е и установената съдебна практика на ЕСПЧ /в
този смисъл Решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/,
според което разделянето на исковата претенция за разглеждане на всеки елемент
от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се
от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води
до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия
на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Посочено е, че това е
погрешен подход, намаляващ тежестта на оплакванията до степен, че всяко едно само
по себе си не е достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение. Затова
преценката следва да се гради на общото въздействие на всеки един от елементите
върху конкретния затворник, преценено в контекста дали достига прага по чл.3 от
Конвенцията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която
в случаите по чл.3 ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В тази
връзка с разпоредбите на чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС са създадени законови
гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от
свобода. Съобразно чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В
чл.43 ал.4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.. За да е достатъчна
тази жилищна площ, тя следва да осигурява възможност лишените от свобода да
сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите
си нужди. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС,
ратифицирана от България 1992г., която по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията
на РБ е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които и противоречат. Съотносима е и
многобройната съдебна практика на ЕСПЧ, изразявана в редица решения: решение от
10.06.2006г. по делото Йорданов срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ
по делото Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото
Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков
срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу
България, я най- вече Пилотно решение от 27 януари 2015г. Нешков и др. срещу
България, в което е прието трайни лоши условия в затворите в нарушение на чл. 3
от Конвенцията.
При така посочените материално-правни предпоставки,
от събраните доказателства съдът прие, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив
за времето от 03.12.2020г. до датата на исковата молба - 30.05.2022г.. Същевременно
исковата претенция за обезщетение във връзка с негов престой в Затвора-Пловдив
за период от 03.11.2020г. до 02.12.2020г. следва да бъде отхвърлена, доколкото
не се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на
Затвора-Пловдив. За посочения исков период от 03.12.2021г. до 30.05.2022г. в
Затвора-Пловдив се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, които са в
размер минимум на 4 кв.м. за лишен от свобода. Изключение от това обстоятелство
са периодите от 04.12.2020г. до 07.12.2020г.; на 18.12.2020г.; от 29.04.2021г.
до 10.05.2021г., от 05.11.2021г. до 23.11.2021г.. За останалите общо 491 дни се
установява, че той е пребивавал в помещения, в които жизнената плащ е била под
4 кв.м. на човек. Изложените от ищецът обстоятелства по лошите условия, при
които е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“, подкрепени от приобщените
гласни доказателства, които ответникът не успя да обори по линия на
доказателствената си тежест, водят до обоснованост и доказаност на иска. Пребиваването
на ищеца в пренаселени помещения, водещи до липса на изискуемото се жизнено
пространство от минимум 4 кв.м. жилищна площ на човек, се определя като
уронващо човешкото достойнство нарушение на чл.3 ЗИНЗС, свързано с
действие/бездействие на затворническата администрация по неговото отстраняване.
Това нарушение има за последица причиненото на ищеца увреждане, засягащо
неговото човешко достойнство, който търпи посочените от него лишения и
неудобства, дължащи се на неблагоприятна жизнена среда. Това обстоятелство
съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3
ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
По отношение на изложените от ищеца обстоятелства,
свързани с липса на топла течаща вода в спалните помещения, съдът счита, че от
страна на ответника се представиха доказателства, оборващи исковото твръдение. Нормата
на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС изисква да се предостави достъп до течаща вода. Преставените
и обсъдени писмени доказателства сочат, че в спалните помещение на
Затвора-Пловдив за исковия период на разглеждане е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода, както и редовен достъп до топла вода по график за
разпределение на съответната група, най-малко два пъти седмично. Същевременно
на К. за периодите, когато е бил работещ, топла вода е осигурявана ежедневно. Неоснователна
е претенцията и по отношение бездействие от страна на затворническата
администрация във връзка с наличието на хлебарки, дървеници и гризачи. Видно,
от приложените по делото материали – протоколи за извършена ДДТ обработка, се
установява, че за посочения исков период от 03.12.2020 г. до 30.05.2022 г., в
Затвора Пловдив е извършвана такава обработка на помещенията. Извършвана е
обработка на помещенията за хлебарки и дървеници, като в протоколите е посочен
препаратът, който е използван, площта, която е обработена и са давани указания
за мерки за защита в обработвания обект. От страна на затворническата
администрация са предприети всички необходими, законосъобразни действия за
обработка на затворническите помещения срещу инсекти. По отношение на
останалите оплаквания се установи, че в Затвора-Пловдив е организирано дентално
обслужване чрез създаден кабинет. Изпълнени са разпоредбите на Глава Х ЗИНЗС да
бъде осигурено на лишените от свобода медицинско обслужване, отговарящо на
медицински стандарт. По какъв начин ще се проведе лечението се преценява от
компетентния лекар. В случая твърденията в предявената искова молба по същество
се отнасят до липсата на проведено дентално лечение. Приложени са писмени
доказателства от ответника за посещения в дентален кабинет /ищецът е бил
преглеждан един път/, които опровергават изложеното обстоятелство в исковата
молба. Спрямо ищеца своевременно са предоставени адекватни медицински грижи по
дентална помощ. Липсват доказателства да му е отказано лечение, да е била
налице изключителна нужда от спешна помощ, липсват доказателства ищецът да е
сезирал администрацията на затвора за здравословните си проблеми. Не са налице
и доказателства за посочения от него период да е търпял болки и страдания, свързани
със затруднения в храненето, пряка последица от липса на медицински грижи при престоя
му в Затвора - Пловдив.
По отношение на изложените от ищеца обстоятелства
за причинени му вреди във връзка с липса на безопасни условия на труд като
работник в „Особено производство“ в Затвора-Пловдив се установи, че К. е
назначен на 12.01.2021г. на работа като „ръчник“
и е осъществявал трудова дейност по зачистване на детайли от термоактивна
пластмаса до освобождаването му, като само в периода от 09.02.2021г. до 06.04.2021г.
е бил спрян от работа. В становището, представено от ответника се посочва, че
при започване на работа на лишените от
свобода се прави инструктаж по безопасност на труда, раздава им се работно
облекло и периодично им се дават маски и ръкавици. Към становището са приложени
списъци за получени от К. срещу подпис работно облекло и лични предпазни
средства за месеците юни, октомври, ноември 2021г. и януари, март, май 2022г..
От представените от ответника писмени доказателства за предоставяне на
предпазни средства и маски при започване на работа се констатираха разминаване между
представените списъци и началната дата на започване на работа от ищеца и
предоставените за първи път работно облекло, предпазни маски и ръкавици. С
оглед на гореизложеното съдът приема за доказано, че поради липсата на
здравословни и безопасни условия на труд, на ищецът са нанесени твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, за периода от назначването му на работа на
12.01.21г. до 03.06.2021г. - датата на предоставяне на работно облекло,
предпазни маски и ръкавици от страна на администрацията. В тази й част съдът
намира исковата претенция на ищеца за основателна, като се изключи периода,
когато е бил спрян.
По отношение на твърдението на ищеца, че като
работещ в Затвора – Пловдив не е воден на каре, съдът счита за необходимо да
посочи, че администрацията е действала съобразно нормите на чл.16а т.1 ППЗИНЗС,
която определя, че по време на работа на
лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията
работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на
престой на открито не по-малко от един час на ден, с приемането да упражнява
трудова дейност, доброволно се отказва от това си право. Липсва нарушение на
разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и от там да настъпят неимуществени вреди за
ищеца.
По изложеното съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, свързано с
нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС по отношение на установените факти за
недостатъчната жилищна площ за обитаване от страна на л.св. Й.К., както и за липса
на здравословни и безопасни условия на труд, от които са настъпили като
последица посочените неимуществени вреди, изразили се в уронване на
човешкото му достойнство и са породили чувство на страх, незащитеност и
малоценност. Общо установената продължителност на това увреждане
е в размер на 537 дни за времето на престоя му в Затвора – Пловдив. В случая
безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие
от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят необходимата за
живее площ от 4 кв. м., както и липсата на здравословни и безопасни условия на
труд, което е довело до нарушение на изискванията. С това нарушение се е
стигнало до поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, което е предпоставка за уронване на човешкото
му достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им. С оглед
доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
"Лишаване от свобода" през посочения по-горе период, в който ищецът е
пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно
фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв. м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, както и здравословни и безопасни условия на труд. Недостатъчното жизнено пространство поради
пренаселеността в спалните помещения, в което е бил настанен ищецът, са
предизвикали такова ниво на страдание за К., което надвишава това, присъщо на
лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на
наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание,
които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в
затвора. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и
унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе, само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и
др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС
налага да се приеме, че ищецът К. е претърпял посочените по-горе неимуществени
вреди, изразяващи се в посочените негативни психически състояния. Съгласно чл.
52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, при съобразяване на съдебната практика по идентични дела, е в размер
на 4296.00 (четири хиляди и двеста деветдесет и шест) лева. Според този Съд
именно посоченият размер най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част за разликата над 4296.00
лева до пълния предявен размер от 50000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Основателна е претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва, считано от 30.05.2022г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, на осн. чл.286 ал.3 ЗИНЗС
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски.
Констатираха се същите в размер на 10 лева за заплатена държавна такса.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената
част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и
ал.3 от ЗИНЗС.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” -
София, да заплати на Й.Н.К. ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян сумата от 4296.00
(четири хиляди и двеста деветдесет и шест) лева за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 30.05.2022г. до окончателното
и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
разликата до пълния му предявен размер от 50000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” -
София, да заплати на Й.Н.К. ЕГН **********, с адрес в гр. Смолян сумата от
10,00 /десет/ лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
СЪДИЯ: