№ 202
гр. Благоевград, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500935 по описа за 2021 година
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба на ЗАД „А.“ АД срещу решение № 90532 от
27.07.2021г.,постановено по гр.д.№2144 /20 по описа на РС Благоевград, с
което е бил отхвърлен иска на въззивника против А. „П. и.“ за заплащане на
сумата от 3323.38 лв.,представляваща размера на платено застрахователно
обезщетение по щета 10016030116631,мораторна лихва от 1012.70 лв.,три
години назад от подаване на исковата молба,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от подаване на исковата молба.Въззивникът сочи
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в
неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Моли
обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а искът изцяло уважен.По
съществотво ,пълномощникът пледира в същия смисъл.
Въззиваемата страна А. „П. и.“ С. се позовава на правилни изводи на
първоинстанционния съд по относимите за спора факти, като оспорва да са
допускани процесуални пропуски при преценка на събраните, посочени от
ищеца доказателства.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски, по
1
представените списъци.
Подадената въззивна жалба е допустима ,като постъпила в срок,от страна
по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт и е
подадена от пълномощник с надлежно учредена представителна власт.
Въззивният съд,съобразно правомощията си по чл.269 ГПК прие следното:
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително , съответства на предявения иск.Твърденията на ищеца
са за придобито регресно право в полза на застраховател, изплатил
обезщетение по имуществена застраховка "каско" за повредите, нанесени
върху застрахованото имущество при попадането му в необозначена и
необезопасена дупка на платно на републикански път. Предметът на иска е
очертан от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на
ищеца за дължимост на регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Възникналото застрахователно правоотношение по застрахователна
полица с покритие "каско" №* от 24.09.2015г между застрахователя и
обезщетения собственик “А. Б. ООД се установява от приемането й като
писмено доказателство по делото за процесния автомобил марка
„Мерцедес“.За установяване на настъпилото произшествие на пътя,
застрахователят е посочил декларацията на водача на застрахования
автомобил с приблизително описание на мястото на дупка в платно на
пътя-„в посока гр.Разлог преди м.“Предела“, където на 21.05.2016г. се е
опитал да я избегне,но се повредила задна дясна гума и джанта и ПВЦ
облицовка на десен праг и заден десен калник.Още при това първоначално
уведомяване,посочен като свидетел на произшествието , че е Т. Е..
При оспорения механизъм на произшествието от ответната страна,в тежест
на ищеца е да го установи .И според въззивният съд това не е направено по
делото.Въпреки положените усилия и в двете инстанции,водачът на
автомобила Г.Д. не е намерен на посочените адреси.Разпитан е Т. Е.,като
посочен очевидец на местопроизшествието.Последният дава показания,че не
е присъствал на местопроизшествието.Бил е застрахователен брокер и за това
на него се е обадил шофьорът.Той няма точни спомени и по негово мнение
местопроизшествието е било на пътя за Кресна,което е съвсем различно от
2
посоченото местоположение в исковата молба. В тази връзка съдебно-
техническата експертиза без други доказателства е работила въз основа на
данните по исковата молба.Извършен е оглед на място от вещото лице ,но не
са констатирани дупки с размер,при които е било вероятно да настъпи
произшествието.Според въззивният съд оглед от експерта не е бил нужен, тъй
като се касае за момент от 2016г., отдалечен във времето.В известна част
експерта се е произнесъл като свидетел относно факти за състоянието на пътя
и това не следва да се цени. Изводите на автоексперта, основани на
интерпретацията на фактите изложени в исковата молба както за степента и
вида на увреждането на гумата, за самия механизъм на причиняването му,
така и за адекватността на спукването като резултат от приложено
механичното въздействие са убедително обосновани,че по принцип не са
възможни и оплакването на въззивника в тази връзка е неоснователно.Вещото
лице е дало данни,че макар за дясната гума да е посочено,че е била
увредена,след това не е описано в ремонта,че е подменена.Вещото лице също
така намира за необяснимо,че е увредена дясна гума,без да е увредена и
предната ,тъй като за разстояние от 2 м.,няма как да се разминат траекториите
на двете гуми.
По делото липсва синхрон между данните от различните източници на
информация /доказателствата /,което налага извод и за недоказаност на
претенцията.Както е посочил и РС в доклад за щета са отразени две
автопроизшествия с този автомобил-на 15.05.2016г. и процесното на
21.05.2016г.,който факт при липса на убедителни преки доказателства ,
заключението на експерта за несъответствия на описания механизъм с
това,което той е установил, налага извод за това,че ищецът не е установил по
реда на пълното и пряко доказване,релевантни по делото факти,които
убедително да установяват обстоятелствата по причиняването на
увреждането на гумата на застрахования автомобил и другите задни части и
то именно при преминаване през дълбока неравност на пътя,за изправността
на който ответникът отговаря и по който към 21.05.2016г. е имало дупка,
значителна по площ ,съответно, изключваща безопасно преминаване по
платното извън нея.Липсата на представен протокол от органите на МВР за
това произшествие не е основание да се отхвърли иска,защото такъв не е бил
необходим,по аргумент на противното , съгласно чл.125 ЗДвП,но намалява
доказателствената стойност на коментираните вече доказателства,а именно
3
уведомление-декларация по щета от Г.Д..Удостоверителна компетентност на
контролните органи по чл. 125а, ал. 2 при ЗДвП също не е предвидена за
случаите, когато увреждането на МПС при ПТП не е следствие от поведение
на друг участник в движението и автомобилът може да се придвижва на
собствен ход.
В заключение, въззивният състав споделя изцяло оспорените фактически
изводи на първоинстанционния съд.
Въззивният съд не установява пропуск при издирване на приложимото
право. Липсата на установени и от двете инстанции обстоятелства по:
наличие на обективен резултат от неположена грижа от служители на
стопанина на пътя, като допуснато препятствие във вид на необозначена и
необезопасена дупка в пътно платно на републиканската пътна мрежа в
посочения участък; прякото причиняване на увреждане на автомобил при
обичайно ползване на отворен за движение път по начина по който е посочен
в исковата молба, правилно са съотнесени към хипотезата на нормата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ като приложим материален закон, уреждащ регресно право
срещу отговорното лице.
При липса на основания да се ангажира по принцип отговорността на
ответника,въззивният съд не счита за необходимо да обсъжда какви видове
вреди се покриват от приетия застрахователен риск по сключения договор за
застраховка „каско.“
На осн. чл. 81 ГПК разноските по обжалването следва да останат в
тежест на въззивника. Искането на въззиваемия за присъждане на разноски е
конкретизирано до изплащане на възнаграждение за юрисконсулт,което съдът
определя в размер на 150 лв. по Наредба за заплащане на правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 90532 от 27.07.2021г.,постановено по
гр.д.№2144 /20 по описа на РС Благоевград .
4
ОСЪЖДА ЗАД „А. „ АД да заплати на „А. П. и.“ гр.С. направени
разноски пред въззивната инстанция от 150 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5