Р Е Ш
Е Н И
Е №58
гр.Кюстендил, 03.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Г. К.,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№598/2019г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на адв.Ал.Р. ***,
в качеството му на пълномощник на В.Й.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, против
решение №617 от 17.10.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по
гр.д.№329/2019г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение РС-Дупница е наложил
принудителни административни мерки на В.Й.Г., с ЕГН ********** *** в защита на С.Н.Г.
ЕГН ********** *** и двете непълнолетни деца Д.В.Г. ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН
**********, като му е забранил да се приближава молителя по местоживеене,
месторабота, детските заведения, места за отдих и социални контакти, както и го
е задължил да се въздържа от скандали, обиди и заплахи по техен адрес със срок
на действие от 18 месеца и е издал заповед за незабавна защита. С посоченото
решение в тежест на Г. е възложено и заплащането на разноски.
Решението се обжалва изцяло с оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост, като се
претендира отмяната му и отхвърляне на искането на С.Н.Г. за налагане на мерки
по Закона за защита от домашното насилие. Във въззивната жалба се твърди, че
ДнРС в решението си е приел за достоверни показанията на майката на С.Г. и се е
позовал на подадената от последната декларация, с която същата е заявила, че по
отношение на нея е упражняван психически тормоз, без отчитане на родствената
връзка между свидетелката и молителката, като същевременно, съдът неоснователно
не бил дал вяра на показанията на свидетеля С., опровергаващ казаното от
майката на Г.. Наред с посоченото, в жалбата се изтъква, че съдът неправилно е
счел, че мерките са приложими и по отношение на малолетните деца, които нямало
как да станат свидетели на конфликтите между родителите, при положение, че
съдът приел, че се касае за разговори по телефона, в които децата не са
участвали. Жалбоподателят изтъква още, че постановените от съда мерки
противоречат на влязлото в сила съдебно решение, уреждащо режима на лични
отношения между бащата и децата, който не би могъл да се осъществява при
действаща забрана същият да ги приближава. В жалбата се прави оплакване, че
съдът не е съобразил показанията на свидетеля С. и съдържащите се в тях данни
за добри родителски качества на Г. и за ролята му на жертва в замислена и
прилагана от бившата му съпруга и нейни роднини машинация.
Ответниците по жалбата - С.Н.Г. и двете деца Д.В.Г.
ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН **********З, последните, действащи, чрез нея, в
качеството й на техен законен представител, са депозирали писмен отговор на
въззивната жалба, чрез пълномощника им адв.А.Р. ***. Изразява се становище за
неоснователност на подадената жалба. Акцентира се върху разбирането, че
независимо от твърденията на жалбоподателя, в показанията на свидетеля С. не се
съдържали факти, опровергаващи показанията на свидетелката М. Г., тъй като този
свидетел нямал преки впечатления от случващото се между бившите съпрузи, а
знаел това, което е чул от В.Г., за разлика от свидетелката Г., която е била
пряк очевидец на случващото се. Последната установявала, че малолетните деца са
жертва на домашно насилие, тъй като действията на Г. спрямо тяхната майка са се
отразили изключително стресиращо върху тях. В отговора се сочи още, че
независимо от наличието на определен режим на лични контакти на бащата с
децата, прилагането на наложените с обжалваното решение мерки е допустимо,
поради наличието на противоправно поведение от страна на бащата, по отношение
на който се възразява да е вярно твърдението му, че е добър и грижовен баща,
при положение, че същият не е заплащал дължимата им се издръжка. Обръща се
внимание на установените по делото обстоятелства, че както заради неплащането
на издръжката, така и поради неизпълнение на съдебно решение, с което спрямо Г.
са били приложени мерки по ЗЗДН, срещу същия са били образувани наказателни
производства. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
При
преценката на събраните пред ДнРС и пред настоящата съдебна инстанция
доказателства, в контекста на направените оплаквания, въззивният съд приема
следното от фактическа страна:
РС-Дупница
е бил сезиран с подадена от С.Н.Г. и децата Д.В.Г.
ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН **********З, действащи, чрез нея, в качеството й на
техен законен представител, молба с вх.№2296/13.02.2019г. за защита по ЗЗДН
срещу В.Й.Г., неин бивш съпруг и баща на двете деца. В тази молба са описани
четири прояви, които, според подателите, представляват осъществени актове на
домашно насилие, три от които – и спрямо двете деца, а именно: 1/ на
19.01.2019г. около 22.00 часа по време, в което децата са били при бащата и в
тяхно присъствие, в телефонен разговор между него и Св.Г., ответникът й е
крещял, наричайки я „****“, казвайки й „***!“, „****!“, „***.“, обръщал се е
към по-голямото дете с въпроса „Д., така ли е?“ и въпреки плаща на по-малкото
дете Н., й крещял „Ще взема децата и ще ги отведа в Канада и повече няма да ги
видиш!“; 2/ на 20.01.2019г. вечерта пред дома на молителите в гр.***, ул.„***“
№*** при връщане на децата и в тяхно присъствие Г. започнал да крещи, заканил
се на молителката, че ще й „разкаже играта“, хванал я за ръката и я дръпнал
така, че тя паднала на земята; 3/ на 24.01.2019г. около 18.30 часа пред дома на
Г., когато тя се прибрала и паркирала колата си, се появил ответникът и
паркирал своя автомобил в такава близост, че молителката да не може да излезе,
свалил прозореца на автомобила си и започнал да я заплашва, като й казал „Ти
няма да видиш бял свят!“, тя се уплашила и била принудена да излезе от другата
врата; 4/ на 31.01.2019г. в гр.*****, пред магазин „***“ на ул.„***“ С.Г. и
нейната майка, след като паркирали слезли от автомобила, но се появил
ответникът, който започнал да крещи и те отново влезли в колата, където били и
двете деца; Г. застанал пред техния автомобил, пречейки им да потеглят, като
сипел обиди и заплахи по адрес на бившата си съпруга, казвайки й „Няма да те
оставя така!“ и „Ти ще видиш с кой си имаш работа!“.
Към образуваното по горепосочената молба
гр.д.№329/2019г. по описа на ДнРС е било присъединено и гр.д.№344/2019г. по
описа на същия съд, образувано по молба с вх.№2526/18.02.2019г. на същите лица,
отново срещу В.Г., съдържаща искане отново за защита по реда на ЗЗДН, в която
отново са описаните четирите прояви, визирани в предната молба. Искането е
допълнено и с още един акт, квалифициран като такъв на домашно насилие, а
именно: на 17.02.2019г. в 19.00 часа пред дома на молителите в гр.***, при
връщане на децата от бащата след осъществени лични контакти, Г., забелязвайки,
че и майката на бившата му съпруга е излязла да посрещне децата, отказал да ги
свали от автомобила, крещял „М. да се прибере!“, на С.Г. казал „***!“, посегнал
към нея, стиснал силно двете й ръце, взел й телефона, после със сила й отнел и
друг телефон, който го подала майка й, за да се обади на тел. 112, скрил двата
телефона в колата, докато продължавал да стиска и извива ръцете й, направил
опит да ги затисне с прозореца на колата и да потегли, като през това време
крещял, псувал и обиждал, децата в колата плачели, а той се заканвал, че ще й
разкаже играта, и че ще вземе децата, ще ги закара в Канада и няма да ги видят
повече. В молбата е посочено, че Г. предал децата и върнал телефоните след
намеса на органите на реда, както и, че в резултат на действията му Св.Г. получила
физически увреждания, удостоверени в медицинско свидетелство, според което
същите се изразявали в „контузия на двете ръце с травматични кръвонасядания и
охлузвания в областта на двете китки и на дланите“.
Установено е по делото, че С.Г. и В.Г. са бивши
съпрузи, като гражданският брак помежду им е бил прекратен с развод с влязло в
сила решение по гр.д.№704/2018г. по описа на ДнРС, с което упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца Д.В.Г. ЕГН **********
и Н.В.Г. ЕГН **********З е било предоставено на майката, а на бащата е бил
определен режим на лични отношения с децата, била е присъдена дължимата от
същия издръжка и е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име „Г.“.
Установено е също, че с решение от 08.06.2018г. по
гр.д.№822/2018г. по описа на ДнРС, влязло в сила на 01.10.2018г. спрямо В.Г. е
била наложена мярка за защита по ЗЗДН по молба на С.Г. в лично качество и в
качеството й на законен представител на двете деца, а именно – задължаване на
Вл.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие над С.Н.Г. с ЕГН ********** и децата Д.В.Г. ЕГН ********** и
Н.В.Г. ЕГН **********З.
От приет от
ДнРС социален доклад, изготвен от ДСП-Дупница е видно, че конфликтните
отношения между родителите и отражението, което те дават върху спазването и
осъществяването на режима на лични отношения между бащата и децата, са довели
до необходимост от социална работа по случая, чрез предприемане на мерки в
семейна среда – родителите са консултирани, дадено е направление за ползване на
социални услуги и е проведена междуинституционална среща с участието на
представители на Районна прокуратура – Дупница, РУ на МВР – Дупница, Община
Дупница, Постоянна детска ясла „П***“ – гр.Дупница, Детска градина „***“ –
гр.Дупница, ЦСРИ към Фондация „***.“ – Перник и родителите на децата. Посочената
среща е била наложена от констатацията, че всяка от участващите институции е
била запозната с проблема в отношенията между родителите по повод подаваните от
тях множество жалби, телефонни обаждания и посещения. В социалния доклад е
посочено, че при срещата е констатирано, че въпреки предприетите от различните
институции мерки положителен резултат във взаимоотношенията на родителите не е
наблюдаван, а напротив – действията им ставали все по-груби и неконтролируеми.
По делото е било прието медицинско свидетелство
амб.№166/17.02.2019г., издадено от д-р Н., хирург в МБАЛ „***“ ЕООД-гр.****,
според което при преглед на С.Г. е било установено, че в областта на китките и
дланите на горните й крайници се виждат кръвонасядания и няколко травматични
охлузвания, засягащи подвижността на пръстите, които отговарят на давността,
съобщена от пациентката, според данните от която на 17.02.2019г. около 19.30
часа е била стискана силно по ръцете от бившия й мъж.
По делото са налице данни, че Г. е бил привлечен като
обвиняем за няколко престъпления, а именно – по чл.296 ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК за това, че в периода от 13.12.2018г. до 29.06.2019г. при условията
на продължавано престъпление е извършил актове на домашно насилие – четири на
брой (на 13.12.2018г., на 19.01.2019г., на 17.02.2019г. и на 29.06.2019г.) –
спрямо С.Г., като не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие от
08.06.2018г., влязла в сила на 01.10.2018г., постановена по гр.д.№822/2018г. по
описа на ДнРС, с която е бил задължен да се въздържа от прояви на домашно
насилие спрямо Г.; по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това, че на
13.12.2018г. в гр.Дупница се заканил с убийство на С.Г., и по чл.198 ал.1 от НК
за това, че на 13.12.2018г. в гр.Дупница е отнел от владението на Св.Г. мобилен
телефон с намерение противозаконно да го присвои като за това е употребил сила.
Пред РС-Дупница са били разпитани двама свидетели.
Според показанията на свидетелката М. Г., майка на С.Г.,
бившите съпрузи са в лоши отношения. На 19.01.2019г. вечерта, около 22.00 часа
свидетелката твърди да е чула телефонен разговор между дъщеря й и ответника,
който се е състоял по време, в което децата са били при бащата и който е бил
иницииран от майката, след като получила съобщение, че по-малкото дете иска да
я чуе. Свидетелката е посочила, че дъщеря й е включила високоговорител на
телефона си и е чула как Г. крещи, казвайки й „***“, „***!“, „Ще ти разкажа
играта!“; детето Н. започнало да плаче, а Г. се обръщал към детето Д. с
въпроса: „А Д., така ли е, а Д.? Майка ти е с други мъже, така ли е, Д.?“.
Според свидетелката, на следващия ден В.Г. довел децата, за да ги остави при
майката и на въпроса й защо не отговаря на позвъняванията й, когато иска да чуе
децата, той започнал да вика, да я пита „Коя си ти да ми звъниш?“, казал й, че
ще отговаря когато си иска, хванал я за ръката, дръпнал я и тя паднала напред.
М. Г. е разказала и за случай в гр.***, пред магазин „***“ на ул.„***“, където
тя и дъщеря й спрели, за да напазаруват, след като водили по-голямото дете на
фризьор; появил се ответникът и те, тъй като били слезли от колата, се уплашили
и влезли отново вътре, а той започнал да вика „Няма да те оставя така!“, „Ти ще
видиш!“. Според свидетелката, на 17.02.2019г. вечерта, Вл.Г. е дошъл пред дома
им, за да върне децата. Те били в колата, но той като видял, че и свидетелката
е излязла, отказал да ги пусне, като й крещял (на свидетелката) да се прибере и
замахнал да я удари. След това Г. започнал да обижда дъщеря й – „***!“, „***!“
и да й се заканва, че ще й вземе децата и повече няма да ги види. Тъй като тя
се опитала да направи запис на телефона си, той я хванал за ръцете и го взел,
като го оставил в колата. Свидетелката дала на дъщеря си друг телефон, защото
последната искала да се обади на тел.112, но Г. й извил ръцете и взел и този
телефон. В това време децата били в колата, момченцето се било свило и плачело,
а Н., която била заспала се събудила „под стрес“ и започнала да пищи. Тъй като
свидетелката се уплашила да не би ответникът да не върне децата, а да си тръгне
с тях, извикала полиция от стационарния телефон и едва след намесата на
служителите на реда нещата се успокоили.
Свидетелят П.н С., приятел на В.Г., е посочил, че му е
известно, че след раздялата на съпрузите Г. иска да вижда децата, но няма тази
възможност, защото е възпрепятстван от бившата му съпруга и това го притеснява.
Свидетелят е разказал за случай, на 19.01.2019г., когато бил на гости на Г. и
прекарали цялата вечер заедно в апартамента му, заедно с децата. Свидетелят е
посочил, че няма спомен някой да се е обаждал, да е имало скандал и децата да
са плакали. Свидетелят е посочил и, че не му е известно да е имало скандал при
връщането на децата, както и е посочил, че общува често с ответника, но
предимно по телефона.
При така събраните по делото доказателства, в обжалваното
решение, ДнРС без да излага фактическа обстановка по делото е направил извод,
че „на посочената в декларацията дата – 19.01.,20.01.31.01.2019г, ответника по
телефона е упражнил психически тормоз над молителката“. Посочил е кои мерки по
чл.5 от ЗЗДН ще наложи, като е приел, че същите следва да касаят двете
непълнолетни деца, доколкото те са били свидетели на агресивните прояви на
ответника и те са им повлияли негативно.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение и издадената въз основа на него
заповед за защита:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница и заповедта за защита са
валидни и допустими съдебни актове.
В
контекста на противоречивата съдебна практика по въпроса дали е допустима
молба по реда на ЗЗДН за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие,
следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита,
с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл.5 от ЗЗДН,
чийто срок не е изтекъл, настоящият състав споделя разбирането за допустимост
на последваща молба, воден от разбирането, че пострадало лице винаги би имало
интерес от получаване на конкретна защита за нова проява на насилие, в това
число, посредством налагане на друга, адекватна на акта на домашно насилие
мярка. Възможността за търсене на наказателна отговорност на извършителя не
следва да бъде пречка за даване на оптимална защита на пострадалото лице.
2. Относно правилността на
решението:
Според
съда, решението е правилно в частта, в която спрямо В.Г. са наложени мерки за
защита на молителите по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, но е неправилно в частта,
в която мярката по чл.5 ал.1 т.1 от Закона е наложена със срок и в частта, в
която мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН е наложена със срок над 10 месеца.
Съображенията са следните:
Независимо,
че мотивите на районния съд са изключително пестеливи и доколкото настоящата
инстанция е такава по същество и дължи разглеждане на повдигнатия спор, при
преценка на доказателствения материал по делото се налага извод, че
констатацията на съда за осъществени прояви на домашно насилие, като краен
резултат е правилна.
Съдът е
бил сезиран с молба за защита за осъществени общо (с присъединеното дело) пет
акта на домашно насилие, четири от които в присъствието на децата на бившите
съпрузи. Според настоящата инстанция, всеки от описаните актове е надлежно
доказан в производството.
На първо
място, следва да се посочи, че Законът за защита от домашното насилие
санкционира лица, които по отношение на съпруг или бивш съпруг, възходящ,
низходящ и т.н., са осъществили акт на физическо и/или психическо насилие или
опит за такова.
Според
чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
На
следващо място, трябва да се има предвид, че с оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за
търсещия защита молител срещу домашно насилие, като представи декларация по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства съдът може да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Разумът на
закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието - то е извършено в място, където други лица не са присъствали няма
видими белези от извършеното физическо насилие или са липсвали свидетели, които
да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му и
т.н.
В
конкретния случай, молителката от свое име и като законен представител на двете
деца, е представила обстоятелствени декларации, съдържащи точно описание на
приписваните на ответника действия, окачествени като домашно насилие.
Независимо от това, по делото са събрани писмени и гласни доказателствени
средства, които са годни да установят и всъщност доказват извършените актове на
насилие спрямо молителката и двете деца, без да е потребно да се прави
позоваване на доказателствената стойност на декларациите.
Обичайно
проявите на домашно насилие се осъществяват в тесен кръг, без присъствие на
свидетели или свидетелите са лица, близки на някоя от страните. Основен
свидетел по настоящото дело е свидетелката М. Г., която е майка на С.Г.. Тази
родствена връзка, преценявана в контекста на силно влошените взаимоотношения
между бившите съпрузи води до потребността показанията на свидетелката да бъдат
преценявани изключително прецизно, при отчитане на възможната заинтересованост,
като се ценят с оглед всички друго данни по делото - чл.172 от ГПК. В своите
показания свидетелката Г. възпроизвежда факти, на които е пряк свидетел. Същите
относно случилото се на датите 19.01.2019г., 20.01.2019г., 31.01.2019г. и
17.02.2019г. (подробно описано по-горе в настоящото решение) по никакъв начин
не се опровергава от останалия доказателствен материал. За случая от 17.02.2019г.
Св.Г. се е снабдила и с медицинско свидетелство, установяващо наличието на
кръвонасягания и охлузвания по ръцете. Логически последователните и детайлни
показания на тази свидетелка не може да бъдат игнорирани само поради факта, че
същата е в родствена връзка с пострадалата. Косвени данни, подкпрепящи
верността на описаните от свидетелката прояви на Г. се съдържат и в социалния
доклад, представен пред настоящата инстанция и в обстоятелствената част на
изготвения срещу Г. обвинителен акт. Действително, това са документи, на база
на които не може да се направи категоричен извод за конкретно осъществени от
въззивника действия, но същите са в подкрепа на дадените от свидетелката
показания. С тези доводи, настоящият съд аргументира разбирането си, че
свидетелката е депозирала достоверни показания, които при това установяват
извършването от страна на Г. на всички действия, приписани му в молбите, по
които са образувани двете дела, съединени за разглеждане в едно производство,
изключая това от 24.01.2019г., за което е представена само декларация по чл.9
ал.3 от ЗЗДН. Не се споделя оплакването на жалбоподателя, че съдът неправилно
не бил дал вяра на показанията на свидетеля С., който опровергавал казаното от
майката на молителката. Свидетелят С. е дал общи показания, от които е станало
ясно, че той живее в друго населено място; не е пряк свидетел на начина, по
който протичат отношенията между бившите съпрузи; има познания за тези
отношения, базирани само на това, което му е предал Г., което логично не
включва изтъкване на извършени противоправни действия. Единствено относно
датата 19.01.2019г. този свидетел е посочил, че е прекарал с Г. „цялата вечер“,
без да е ставал свидетел на телефонен разговор, скандал и плач на децата, но
при липса на конкретика и уточняване до колко часа свидетелят е бил в дома на
въззивника, няма как да се приеме, че казаното от него изключва верността на
показанията на свидетелката Г., според които случилото се на 19.01.2019г. е
било към 22.00 часа.
В
контекста на посоченото, следва да се приеме за доказано извършването на прояви
от страна на Г., които са свързани с предизвикване на скандали, отправяне на
обидни и нецензурни думи към съпругата му, закани за саморазправа и отнемане на
децата, физическа агресия – дърпане и извиване на ръцете, по-голямата част от
които - в присъствието на двете малолетни деца, с изключение на случая от
24.01.2019г., когато Г. е била сама. Тези доказани прояви представляват домашно
насилие от физическо, психическо и емоционално естество.
Правилна
се явява преценката на районния съд за наличие на предпоставките по ЗЗДН за
налагане на мерки за защита.
Неправилно
е решението в частта, в която ДнРС е наложил мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН
за определен срок, в случая 18 месеца. Касае се за мярка за защита -
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, за
която законодателят не е предвидил срок – арг. от чл.5 ал.2 от ЗЗДН, тъй като
същата е израз на общия принцип да не се вреди другиму. Лишено е правна логика
е ограничението за извършване на противоправни действия да бъде обвързано със
срок.
Правилността
на избора за налагане на втора мярка за защита, а именно тази по чл.5 ал.1 т.3
от ЗЗДН, се споделя от настоящия съд. Тъй като по делото е видно, че проявите
на физическо и психическо насилие върху въззиваемата, включително и в присъствието на децата, имат
системен характер, както и, че Г. не проявява критичност към своето поведение,
а и е извършил деянията, след като вече спрямо него е била наложена мярка за
защита, то налагането на забрана да приближава Г., съответно местоживеенето й,
местоработата и т.н., би се оказало подходящо с цел превенция и защита на
пострадалата и би оказало върху него поправителен и дисциплиниращ ефект.
Същевременно, при отчитане на значителния интензитет и степен на засягане на
физическия и психически интегритет на молителката и системния характер на
проявите, въззивният съд приема, че мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН правилно е
била наложена за максимално допустимия от закона срок от 18 месеца. В тази част
решението следва да се потвърди, като срокът на забраната следва да тече,
считано от постановяване на първоинстанционното решение, което има незабавно
действие.
Съдът
счита, че следва тази мярка да бъде конкретизирана, с цел да може да бъде
контролирано изпълнението й, като се допълни, че забраната ще касае
приближаване на по-малко от 50 метра пострадалото лице и съответните места.
Идентична
мярка по вид, срок и условие трябва да бъде приложена и спрямо двете деца.
Несъмнени са данните, че те също за жертва на осъществяваното от Г. домашно
насилие, тъй като децата са ставали свидетели на проявите на такова, с адресат
тяхната майка.
Във
въззивната жалба е поставен въпросът за колизията, която би възникнала между
съдебното решение, определящо режима на лични отношения между бащата и децата и
решение, с което се налага мярка за защита, препятстваща срещите между родителя
и децата. Несъмнено е, че за времето, през което Г. ще следва да търпи
наложената му мярка, осъществяването на лични контакти няма да бъде възможно.
Приоритет ще бъде даден на интересите на децата, за които се прие, че са жертва
на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗЗДН, които
интереси изискват децата да бъдат отдалечени от този родител, с цел
своевременно съхраняване и опазване на тяхното емоционално и психично здраве.
От гледна точка на родителя този период ще спомогне преосмисляне на поведението
и осъзнаване на отговорностите му като такъв.
Предвид
посоченото и с оглед предоставената процесуална възможност на чл.17 ал.5 от ЗЗДН, решението на ДнРС следва да бъде изменено в частите, в които е
неправилно, съобразно изложеното по-горе. На основание чл.17 ал.5 изр.2 от ЗЗДН, следва да бъде издадена нова заповед за защита.
В
останалите части решението следва да се потвърди.
Въззивният
съд ще съобрази настъпилата след влизане в сила на решението за прекратяване на
брака между въззивника и въззиваемата промяна във фамилното име на последната,
а именно – „Г.“.
3. Относно разноските:
С оглед
изхода от въззивното обжалване на жалбоподателя не се следват разноски. Такива
се дължат на С.Г. и са в размер на 400.00 лева за заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение, надлежно удостоверено по делото.
Воден от
горното, ОС-Кюстендил
Р
Е Ш И:
И З М Е Н Я решение №617
от 17.10.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№329/2019г. по
описа на същия съд, в частите, в
които съдът е наложил принудителни административни мерки на В.Й.Г., с ЕГН **********
*** в защита на С.Н.Г. ЕГН ********** *** и двете непълнолетни деца Д.В.Г. ЕГН **********
и Н.В.Г. ЕГН **********, като му е забранил да се приближава молителя по
местоживеене, месторабота, детските заведения, места за отдих и социални
контакти, както и го е задължил да се въздържа от скандали, обиди и заплахи по
техен адрес със срок на действие от 18 месеца, в следния смисъл:
З А Д Ъ Л Ж
А В А В.Й.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от извършване на прояви на домашно насилие спрямо С.Н.Г. ЕГН ********** *** и
двете непълнолетни деца Д.В.Г. ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН **********.
З А Б Р А Н
Я В А на В.Й.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** да приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра, както следва: 1/ С.Н.Г. ЕГН **********,
жилището й, находящо се на адрес: гр.*** ул.„***“ №***, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих на същата и 2/ децата Д.В.Г. ЕГН **********
и Н.В.Г. ЕГН **********, жилището им, находящо се на адрес: гр.*** ул.„***“ №***,
както и посещаваните от децата детски заведения, за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от постановяване на решението
на РС-Дупница, а именно – от 17.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
О Т М Е Н Я издадената заповед за защита №12/17.10.2019г. по
гр.д.№329/2019г. по описа на Районен съд-Дупница.
И З Д А В А нова заповед за защита относно наложените мерки за защита с настоящото
решение.
ОСЪЖДА В.Й.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на С.Н.Г. ЕГН ********** *** сумата от 400.00
лева (четиристотин лева), представляваща сторени по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.