Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 19.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
декември , през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря М.Кузева и в
присъствието на прокурора……………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 2790 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото
е образувано по повод исковата молба от Д.Т.Д., ЕГН: ********** от адрес: ***, с пълномощник адвокат Т.И.
***, оф.3 срещу „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, с ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“С. А.“ № …, в която се излагат обстоятелства,
че на 01.04.2011 г. между него и ответното дружество бил
сключен Граждански договор. Със същия бил ангажиран да извършва консултативна медицинска дейност за нуждите
на осъществявания предмет на дейност от ответното дружество, като възнаграждението
му следвало да се определи от броя на преминали пациенти и реализираните
направления към специалист –уролог, което следвало да му се изплаща до 10-то
число на следващия месец в брой срещу ордер.
Твърди, че
правоотношението с ответното дружество било прекратено от страна на ищеца на
28.05.2019 г., поради периодично неизплащане на уговореното възнаграждение за
извършената от него работа за периода -
месец януари 2019 г. до месец май 2019 г. Към момента на прекратяване на
правоотношенията му с ответното дружество останала неизплатена сумата от
1716,36 лв. съставляваща неплатени възнаграждения, както следва:
Неизплатено
възнаграждение за месец януари 2019 г. в размер на 437.56 лева;
Неизплатено
възнаграждение за месец февруари 2019 г. в размер на 450лева;
Неизплатено
възнаграждение за месец март 2019 г. в размер на 370.40 лева;
Неизплатено
възнаграждение за месец април 2019 г. в размер на 293.40 лева;
Неизплатено
възнаграждение за месец май 2019 г. в размер на 165,00 лева;
Твърди, че
въпреки всичките му молби и иастоявания адресирани до дружеството за да му
бъдат изплатени полагащите му се и неизплатени възнаграждения не дали
резултат. С оглед на изложеното, за него възникнал правния интерес
от образуване на гражданско дело, с което да защити правата и законните си
интереси.
Във връзка с
изложеното, моли съда да постанови
решение, да осъди ответното дружество да му заплати сумата от
1716.36 лева,съставляваща неплатени
възнаграждения, както следва: Неизплатено възнаграждение за месец януари
2019г. в размер на 437.56 лева; Неизплатено възнаграждение за месец февруари
2019г. в размер на 450лева; Неизплатено възнаграждение за месец март 2019г. в
размер на 370.40 лева; Неизплатено възнаграждение за месец април 2019г. в
размер на 293.40 лева;Неизплатено възнаграждение за месец май 2019г. в размер
на 165,00 лева; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 05.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Направено е искане да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати и всички направени по делото разноски, вкл. заплатено адвокатско
възнаграждение. Моли да бъде постановено
предварително изпълнение на решението. Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В срока
по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, в което се поддържа становище , че исковите
преетнции са процесуално допустими, но по същество се поддържа, че претенциите са неоснователни по размер , тъй като съгласно трайната съдебна
практика дължимото възнаграждение, както в
трудовото правоотношение, така и при гражданския договор следвало да се
извършат необходимите приспадания, свързани с данъчното и осигурително
законодателство.
В настоящия случай, ищецът претендирал
размера на дължимото възнаграждение, а по данни на ответното дружество
дължимите данъчни и осигурителни вноски били направени. С оглед изложеното и съобразявайки
действителното фактическо положения в случая, прекомерна била претенцията за
разноски, формулирана в исковата молба. Претендирания адвокатски хонорар и
размер на ДТ кореспондирали с предявената претенция, но не и с действително изискуемата част,
с оглед на което, моли да бъде прието изложеното като изрично възражение за
прекомерност и недоказаност на претеидираните разноски. Във връзка с
изложеното, моли съда да отхвърли
като неоснователни и недоказани представените за разглеждане искове и да
му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Съдът след анализ на
събраните по делото доказателства , прие за установено следното от фактическа страна.
Не е спорно , а и
отпредставените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
били обвързани валидно с облигационни отношения, съгласно договор от 01.04.2011 г. , видно от който ответникът
като визложител, е възложил, а ищецът
като изпълнител - е приел съобразно
клаузите на този договор да извършва
следните дейности : консултативна
медицинска дейност за нуждите на осъществявания от ДКЦ предмет на дейност срещу
заплащане на определено възнаграждение.
Договорът за медицински
услуги, какъквто е настоящият - представлява вид договор за изработка, имащ за
предмет престиране на резултат. Задължение на
изпълнителя е да окаже медицинска
помощ в съответното
лечебно заведение на ответното дружество, съобразно предмета на
договора, като съгласно чл. 7 –
за извършената работа , изпълнителят има право на възнаграждение , което се
определя на базата на реално осъществуната медицинска дейност и в съотвествие с
вътрешните правила за определяне на
възнагражденията в лечебното заведение.
По делото като писмено доказателство е представено заявление вх. № 17 / 28.05.2019 г. , както и
споразумение от същата дата – 28.05.2019 г., видно от които, както и от
издадената от ответното дружество служебна бележка изх. № 129 / 25.06.2019 г. ,
че процесният договор е прекратен по
взаимно съгласие на страните , считано от 28.05.2019 г. , а след неговото
прекратяване , ищецът не е получил брутното си възнаграждение както следва : за месец януари 2019г. в размер на
437.56 лева; за месец февруари 2019г. в размер на 450 лева; за месец март 2019г. в размер на
370.40 лева; за месец април 2019г. в размер на 293.40 лева и за месец май 2019г. в размер на 165,00 лева.
Тези
обстоятелства безспорно се установяват и
от заключението на допусната по делото съдебно- икономическа експертиза, като
освен това вещото лице дава заключение
за дължимата нетна / чиста / сума за получаване по процесното
правоотношение.
При тези
фактически данни , съдът от права страна приема следното :
Между страните са възникнали и съществували валидни
облигационни отношения по силата на сключения между тях договор за извършване
на медицински услуги в полза на трети лица. От взаимосъвпадащите изявления на
ищцовата и на ответната страна , безспорно се установява, че ищецът е
предоставил договорените услуги през периода м. януари 2019 г. до м. май 2019 в ответното лечебно заведение, следователно
същият е изправна страна по договора, за която се е породило вземане за
възнаграждение. Изискуемостта на тези вземания е настъпила , дотолкова
доколкото , в клаузите на договора не е уговорен срок за плащане, но самата
искова молба следва да се счита за покана за плащане на тези задължения.
Безспорно е също така, че ответникът е издал документ удостоверяващ неговите
задължения към ищеца , който документ съдът цени като писмено доказателство
съдържащо признание на неизгодни за страната факти, поради което приема тези
факти за безспорно доказани. Освен това допуснатата по делото СИЕ , също
безспорно доказва вида и размера на изискуемите задължения на ответника.
Спорен между страните е единствено въпроса , дали исковите
претенции предявени като дължимо буртно възнаграждение, следва да се уважт
изцяло, предвид факта, че върху тези суми се дължат законоустановени удръжки ,
чието внасяне е задължение на ответника.
По този въпрос е налице съдебна
практика , касаеща трудови спорове, но съдът намира, че същата е приложима и
към настоящия казус / Решение № 166/25.02.2010 г. по гр.д. № 220/ 2009 г. , ІІІ
г.о. на ВКС и Решение № 154 / 24.06.2015
г. по гр.д. № 6134/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС /. Приема се , че действително работникът
или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски,
но за да се съберат тези публични държавни вземания е необходимо в съдебното
решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в
който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези
задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.
В съотвествие с тази съдебна практика
обаче, ответникът е възразил, но не е представил доказателства да е внесъл в
републиканския бюджет вноски за социално осигуряване, здравно осигуряване и
данъци. Поради това и съдът приема, че в настоящото съдебно решение, следва да
се присъди брутно възнаграждение , като в този случай съдебният изпълнител ще бъде длъжен в хода на принудителното
изпълнение да осигури суми за плащане на
тези задължения.
Затова предявените искови претенции
следва да бъдат уважени изцяло, ведно с акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху дължимите главници, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Основателно е искането за допуснаке на
предварително изпълнение на съдебното решение , тъй като в настоящия случай ,
предмет на спора е възнаграждение за извършена работа , като освен това по
делото е налице частен документ , удостоверяващ признание направено от
ответното дружество за дължимостта на вземанията и не на последно място,
служебно известен на съда факт, е наличието на множество съдебни дела, по които ответното дружество е длъжник, поради което следва да се приеме , че е
налице и предпоставката на чл. 242 ал.2 т.3
ГПК , а именно - от закъснението на
изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца.
С оглед на изхода от спора ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца съдебно- деловодни
разноски съгласно псписък по чл. 80 ГПК
в размер на 480,00 лв. / възнаграждение на адвокат и на вещо лице / ,
като в тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на защитата на
ответното дружество за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
тъй като това възнаграждение е в минимално определения в Наредба № 1 размер. Ще
следва ответникът да бъде осъден да заплати и
следващата се държавна такса в размер на 68,64 лв.
Мотивиран от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, с ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“С. А.“ № …, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, с
пълномощник адвокат Т.И. ***, оф.3 следните суми представляващи брутно възнаграждение за положен труд по граждански
договор за извършване на медицински
услуги от 01.04.2011 г., а именно : Неизплатено възнаграждение за месец януари
2019 г. в размер на 437.56 лева; Неизплатено възнаграждение за месец февруари
2019 г. в размер на 450 лева;
Неизплатено възнаграждение за месец март 2019 г. в размер на 370.40
лева; Неизплатено възнаграждение за месец април 2019 г. в размер на 293.40
лева; Неизплатено възнаграждение за месец
май 2019г. в размер на 165,00 лева; ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане , както и сторените съдебно –деловодни разноски в
размер на 380,00 лв.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението за присъдено възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, с
ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“С. А.“ № … да заплати следващата се държавна
такса в размер на 68,64 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на обявление за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: