№ 18084
гр. София, 19.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110176769 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. В. В. против „СК“ ООД с искане Договор за
потребителски кредит № 1045436/29.03.2024 г. да бъде прогласен за недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ЗПК, и ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 153,64 лева,
представляваща недължимо получена възнаградителна лихва по договора и сумата в размер
на 571,36 лева, представляваща недължимо получена неустойка за непредставено
обезпечение по чл. 5 вр. чл. 11 от договора, ведно със законна лихва върху сумите от датата
на депозиране на исковата молба на 23.12.2024 г. до окончателно погасяване на вземането.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответното дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.03.2024 г. между страните по спора
бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество
предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1300 лева, като в договора е посочено, че
годишният лихвен процент възлиза на 50 %, а в годишният процент на разходи по заема на
65,23 %. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 5 от съглашението потребителят следвало да
представи обезпечение по кредита (банкова гаранция или осигуряване на поръчител
физическо лице, което да отговаря на определени изисквания), като при неизпълнение на
задължението за страната възниква задължение за заплащане на неустойка по чл. 11 в размер
на 571,36 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че посредством клаузата,
предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение, заемодателят получава допълнителна печалба извън уговорената
възнаградителна лихва. Процесуалният представител на страната поддържа, че уговорката за
неустойка накърнява добрите нрави, тъй като неустойката е извън присъщите й функции,
като не е свързана с претърпени от кредитора вреди, а цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. В исковата молба са изложени твърдения, че задължението за
заплащане на неустойка не е включено в годишния процент на разходите по кредита, поради
1
което сключеният договор е недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19
ЗПК. Ищецът поддържа, че е погасил всички вземания по кредита включително
задълженията за неустойка и възнаградителна лихва, поради което и доколкото при
недействителност на договора за кредит съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи
единствено чистата стойност, то ответникът следва да върне получените без правно
основание суми.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане на страната да
бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от
Българска народна банка относно всички сключени между И. В. и „СК“ ООД договори.
Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по
поставени в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат ХМ
поддържа съображения за недопустимост на исковата претенция, тъй като вземанията по
договора са изцяло погасени. На следващо място са изложени доводи, че е налице
злоупотреба с процесуалния права от страна на ищеца, който е образувал срещу „СК“ ООД
няколко производства с идентичен на настоящото предмет по отношение на други сключени
между страните договори за кредит с цел в тежест на дружеството да бъдат възложени
разноски по всяко едно от отделните дела. Във връзка с изложеното е направено искане
всички образувани пред Софийски районен съд дела, както следва гр. д. № 76766/2024 г., гр.
д. № 76765/2024 г., гр. д. № 76760/2024 г. и гр. д. № 76767/2024г. да бъдат съединени за
съвместно разглеждане с настоящото производство. В допълнение са изложени доводи, че на
ищеца не се следват съдебни разноски за настоящото производство. По същество на спора
исковата претенция е оспорена като неоснователна. С отговора са оспорени поддържаните
от ищеца твърдения за недействителност на договора за кредит, респ. клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение.
Процесуалният представител на дружеството поддържа, че неустойката не следва да бъде
включвана в годишния процент на разходите по сделката, респ. не е налице сочения в
исковата молба порок на договора, изразяващ се в липса на посочване на действителния ГПР
по съглашението. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде
отхвърлена като сторените от дружеството съдебни разноски бъдат възложени в тежест на
ищеца. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
По направеното от ответника възражение за недопустимост на
производството съдът приема следното:
Съгласно актуалната практика на СЕС, намерила израз в Решение от 23.11.2023г. по
дело С-321/22, явяваща се обвързваща за настоящия съд, е прието, че член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в
2
смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в
съдебната практика, изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на
потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,
съдържаща се в сключен договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато
потребителят разполага с иск за връщане на дадената недължима престация. От изложеното
следва, че ищецът има правен интерес както от предявяване на иск за прогласяване на
нищожността на сделката, така и от осъдителна претенция за връщане на даденото по
договора.
По направеното искане по чл. 213 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които
участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини
тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. В разглеждания случай
след извършена от съда справка в деловодната система на съда се установява, че посочените
от ответника дела се намират в различен етап от процесуалното си развитие, поради което
съединяването им за разглеждане в едно производство е неподходящо. В допълнение следва
да бъде отбелязано, че съгласно чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за
случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните,
апелативните и специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол №
57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015
г./, при обединяване на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство /служебно
съединяване на искове/, то продължава под номера на първото образувано дело и се
разглежда от определения по това дело докладчик. В конкретния случай настоящото дело не
е първо образувано, поради което не следва да се присъединяват към настоящото делото
другите висящи между страните производства.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на
страните, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
потребителски кредит № 1045436/29.03.2024 г. за недействителен е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за
кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че сделката е недействителна на
посоченото в исковата молба основание.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ищеца пред
3
БНБ следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за изясняване на спора от
фактическа страна.
Следва да бъде уважено направеното искане за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК за
съединяване на гр. д. № 76766/2024 г., гр. д. № 76765/2024 г., гр. д. № 76760/2024 г. и гр. д.
№ 76767/2024г. всички по описа на Софийски районен съд за съвместно разглеждане с
настоящото производство.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение
като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба при депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 03.06.2025 г. от 13.55 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
4
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5