Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 08. 12. 2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия
ИВАНОВА гр. д. № 736 по описа за 2020 г. на Софийски
окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на „Г.Р.“ ЕООД, представлявано
от адв. Д.Б. - длъжник по изп. дело № 20208640400120 г. по описа на ЧСИ Васил
Недялков, с рег. № 864 при КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, с
искане за отмяна на постановление от 12. 08. 2020 г. на съдебния изпълнител, с
което е намален размерът на адвокатското възнаграждение за взискателя „В.Т.2.“
ЕООД по изпълнителното дело до сумата от 402.55 лева от претендираните 600 лева,
със становище за тяхната недължимост, поради липса на доказателства за
действителното им заплащане.
В срока за отговор на жалбата насрещната страна не е
изразила становище.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител заявява, че намира жалбата за допустима, но неоснователна, като
счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна
с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. д. № 20208640400120 на ЧСИ
Васил Недялков е образувано по молба на взискателя „В.Т.2.“ ЕООД – гр. С.,
представляван от адв. Катя Георгиева, с приложен към нея изпълнителен лист от 16. 07. 2020
г., издаден по гр. д. № 1426/2018 г.
по описа на РС – гр. Б., с предмет парично задължение на „Г.Р.“ ЕООД *** в общ
размер на 2 501,45 лева – разноски в проведените съдебни производства.
Взискателя в същото производство е представляван от
адвокат, чиято представителна власт е надлежно установена по делото, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 22. 07. 2020 г., в който
между страните е договорено възнаграждение в размер на 600 лева и начинът и на
плащане – в брой.
С молбата процесуалният представител на взискателя е
поискал извършването на конкретни действия, с цел удовлетворяване на вземането
на доверителя си.
На 10. 08. 2020 г. на длъжника „Г.Р.“ ЕООД е връчена
покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общият размер на
задължението му към 29. 07. 2020 г. – 6 505,90 лева, в това число 600 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение.
С молба до съдебния изпълнител от 12. 08. 2020 г.
адв. Георгиева заявява, че е получила претендираната от взискателя сума за
адвокатско възнаграждение.
На 10. 08. 2020 г. длъжникът, чрез упълномощения от
него адв. Б. е подал възражение за прекомерност на начислените по делото такси
и разноски, с искане хонорарът за адвокат да бъде намален до неговия минимум от
200 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и положения от
адвоката труд, съответно и редуциране на разноските на съдебния изпълнител по
чл. 26 от Тарифата на ЧСИ. Посочено е, че няма данни по делото за действително
заплатен адвокатски хонорар.
С постановление от 12. 08. 2020 г. органът по
принудително изпълнение е намалил дължимите от него на взискателя разноски за
адвокатски хонорар на 533 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението по
т. 1 за образуване на изпълнително дело – 200 лева и по т. 2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
По отношение направеното от страна на длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер,
съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В разглеждания случай се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Следва да бъде отбелязано, че процесното изпълнително дело не се отличава
с каквато и да било фактическа и правна сложност, а преценката за това следва
да бъде извършена с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действие и други обстоятелства, определяща правната и фактическа
сложност на делото. В рамките на процесното изпълнително производство се
установя, че в молбата за образуването му процесуалният представител на
взискателя е посочил и способите, с прилагането на които да бъде удовлетворено
вземането – цялостно проучване на длъжниковото имуществено състояние и налагане
на запор върху открити негови банкови сметки.
С оглед изложеното взискателят има право на
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 200 лева, а и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от същата наредба.
При съобразяване с действителната фактическа и
правна сложност на разглежданото изпълнително дело, съдът приема, че
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно до размера, приет и от съдебния
изпълнител, поради което сумата от 402,55 лева следва да бъде възложена в
тежест на длъжника, тъй като процесуалният представител на взискателя е
извършил процесуални действия по реализиране на процесното изпълняемо право.
Що се касае до становището на жалбоподателя за липса
на удостоверяване за плащане на адвокатски хонорар от взискателя, съдът намира
същото за неоснователно. Действително в приложения договор за правна защита и
съдействие е посочен начинът на плащане на договорената от страните сума, без
изрично посочване на самото плащане, каквото е изискването. Този пропуск,
обаче, следва да се счита за саниран с подадената от адвокат-пълномощника
молба, в която се съдържа изявление за получаване на сумата за адвокатско
възнаграждение, която по съществото си представлява разписка за извършено
плащане.
При тези съображения жалбата срещу обжалваното
постановление следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Г.Р.“ ЕООД, подадена чрез адв. Д.Б., срещу постановление от 12. 08. 2020 г.
на ЧСИ Васил Недялков, с рег. № 864 при КЧСИ и район на действие Софийски
окръжен съд по изпълнително дело № 20208640400120, с което по искане на
жалбоподателя е намален размерът на присъдените в полза на взискателя разноски
за адвокатски хонорар от 600 лева на 402,55 лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.