№ 391
гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.а
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500480 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
397/09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2957/2024 г. Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска С. П. П., ЕГН********** от с. М., ул. “18-та“ №
4, обл. Пазарджик, против Академията на Министерство на вътрешните
работи, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Александър Малинов“ № 1, представлявана от доц д-р И.В. - Ректор на
Академията, иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 от КТ за
признаване на наложеното му дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение" за незаконно и за отмяна като неправилна и незаконосъобразна на
Заповед *********/12.03.2024 г., издадена от Ректора на Академията на
Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ ********* – Старши комисар
доц. д-р. И.В., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е С. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на Академията на Министерство на
вътрешните работи, БУЛСТАТ *********, сумата от 300 лв. на осн. чл.78,ал.3
от ГПК, представляваща сторените от ответника по деловодни разноски за
процесуално представителство.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от С. П. П. чрез неговия процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се преповтарят
1
твърденията, изложени в исковата молба, като се твърди, че РС не е взел
предвид всички факти и обстоятелства, изложени в нея, в т.ч. не е обсъдил
подробно показанията на свидетелите Ц.Д. и Ю.М., които безспорно
установили, че П. е изпълнявал стриктно служебните си задължения. Твърди,
че сигналите, подадени от стажантите Б. и А., са заради влошени лични
отношения помежду им, формирани в течение на общата им работа в
Академията на МВР. Като злостна реакция срещу стриктното изпълнение на
службата от страна на П. били формулирани и приложените в
дисциплинарната преписка обяснения, дадени от останалите стажанти.
Твърдените от работодателя дисциплинарни нарушения не били доказани по
никакъв начин в хода на делото, поради което изводите на районния съд били
неправилни и необосновани. Изводът за грубо и неетично отношение на П.
към стажантите почивало на голословни твърдения и предположения, които
не били доказани и били в ярко противоречие с изнесените гласни
доказателства. Искането е решението на РС-Пазарджик да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
уважен с присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с искане
обжалваното решение да бъде потвърдено с изложени доводи в подкрепа на
изводите на съда. Претендират се разноски на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседания и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Академията на МВР ищецът С. П. П. е
твърдял, че бил служител в АМВР от двадесет и пет години и към момента
продължавал да служи в същата структура като заемал длъжността младши
специалист (сътрудник, охрана - ЦСПП - Пазарджик) в сектор „Комендатура и
оркестър“ към отдел „Секретариат, комендатура и оркестър“ при Академия на
МВР.
Твърдял е, че на 21.02.2024 г., със заповед № ********/15.02.2024 г. на
Ректора на АМВР старши комисар доц. д-р И.В. срещу него е била започната
дисциплинарна проверка на основание постъпили данни за нарушение на
трудовата дисциплина от страна на П. като служител в ЦСПП-Пазарджик към
Академията на МВР. В хода на проверката като доказателства за твърдените
нарушения от страна на П. били приобщени 4 броя писмени сведения от
стажанти в ЦСПП-Пазарджик и 3 броя сведения от сътрудници по охраната в
ЦСПП-Пазарджик. Във въпросните сведения според водещите
дисциплинарната проверка се съдържали данни, че младши специалист С. П.
2
П. по време на дежурствата си като охрана на полицейската школа в
Пазарджик е напускал работното си място в района на школата, играел на
телефона си хазартни игри и също така се отнасял грубо и арогантно към
стажантите на обучение в школата, както и към своите колеги от охраната.
Твърди се, че след проверка и оценка на събраните в хода на проверката
писмени сведения, комисията по дисциплинарната проверка била приела за
„безспорно“ установени следните факти: За периода от 19.12.2023 г. и
15.02.2024 г. С. П. системно бил забелязван от обучаеми в полицейската школа
по време на дежурствата си на определеното му работно място да напуска
територията на центъра. Въз основа на получените при проверката писмени
данни от стажанти и колеги на П., които според ищеца били възприети
безкритично, без пълноценна и непредубедена проверка и без оглед на това, че
докладвалите за нарушенията, извършени от П., са имали негативно
отношение към него поради лични причини, ръководството на АМВР взело
абсолютно неоправданото решение да наложи наказание на П., което било
сторено със Заповед № *********/12.03.2024 г., издадена от Ректора на АМВР
старши комисар доц. д-р И.В., с която на П. било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът е твърдял, че за да издаде процесната заповед административно-
наказващият орган бил приел, че нарушенията, докладвани от стажанти и
служители на ЦСНП - Пазарджик като извършени от П., били безспорно
извършени и не подлежали на по-обстойна проверка, като същите послужили
за основание за налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят не бил
взел предвид, че за 25 години служба на тази длъжност ищецът се е проявил
като дисциплиниран и безупречен служител за което говорела и липсата на
предишни наказания. Според ищеца изложените данни за нарушения на
служебната дисциплина от негова страна не отговаряли на истината и били
превратно дадени в негов ущърб. П. е твърдял, че служи от 1999 г. и винаги е
изпълнявал служебните си задължения стриктно и добросъвестно. До момента
на налагането на процесното наказание не е бил обект на служебни проверки
и не са му били налагани наказания за нарушения на трудовата дисциплина.
Твърдял е, че в извършената дисциплинарна проверка не били взети под
внимание мненията на всички негови колеги с които той е работил, а само
дадените от определени лица негативни сведения за неговата работа.
Относно сведенията, дадени от Я.Х. А., П. е поддържал, че се основават
на лична неприязън, тъй като в съвместната им работа двамата са имали
множество пререкания относно закъснения за работа на А. и застъпване на
наряд. Твърдял е, че се е налагало да чака А. да застъпи на смяна с часове,
както и да го търси чрез негови роднини и приятели, тъй като не си вдигал
телефона. В резултат на това двамата имали определено хладни и
3
неприязнени отношения без за това вината да е на П.. Стигало се и до
отправяне на обидни квалификации от страна на А. към П., като А. бил
направил всичко възможно да привлече и колегите си Р.Н. и И.М. на своя
страна и да ги настрои срещу него и ги убедил да свидетелстват пред
ръководството срещу П.. Относно изложеното от страна на стажант школник
М.Т. Б. е твърдял, че сведенията били дадени умишлено превратно и били
изцяло лъжливи. Като доказателство за това П. е поддържал наличието на
лична неприязън на Б. към него, която възникнала поради факта, че самата Б.
изпълнявала небрежно и несериозно задълженията си по време на носене на
наряда по охрана на школата и е била порицана за това от П.. Твърдял е, че по
време на съвместно даваното дежурство от двамата на дата 04.02.2024 г. Б.
била извършила грубо нарушение на служебната дисциплина, като веднага
след инструктажа му е заявила, че ще си отиде в квартирата, находяща се
извън територията на ЦСПП - Пазарджик и ще се върне на поста си следобед
на същата дата. В отговор на това П. запознал Б. още веднъж със
задълженията й по време на наряд и ясно и категорично заявил, че той няма да
допусне това докато съвместното им дежурство не приключи. В отговор на
това Б. позвънила на курсовия си началник инспектор Ю.М., която веднага му
се обадила с молба да направи компромис и да освободи Б. при липса на
каквато и да било причина, П. в съгласие с разпоредбите и правилата за
носенето на наряда обяснил на М., че това е невъзможно и отказал да се
съобрази с подобно явно нарушение па службата. Заявил на Б., че може да
иска разрешение за отклонение от наряда си единствено от директора на
ЦСПП - Пазарджик комисар Г., при което Б. отговорила, че тя ще се обади на
когото трябва и П. наистина щял да разбере това. В този аспект и във връзка с
установилите се лични неприязнени отношенията между двамата, изнесеното
от Б. входа на проверката за извършени нарушения от страна на П. явно било
компрометирано и не е следвало да бъде кредитирано като достоверно и годно
да бъде основание за наложеното на П. наказание. Подобно трябвало да бъде
отношението и към сведенията на стажант Б., която твърдяла че П. е напускал
поста си за 45 минути по време на дежурството си на 15.02.2024 г. –
злословие, което не било доказано по никакъв начин. Относно изложените
други писмени данни по проверката за това, че П. бил набеждавал стажанти
пред ръководството на школата за употреба на алкохол по време на служба, се
сочи, че било достатъчно да се изложи, че П. като стриктен и съвестен
служител винаги се е отнасял крайно отрицателно към подобни прояви от
страна на стажантите и е изразявал възмущението си, като е докладвал по
надлежния ред на ръководството, което било предизвикало негативното
отношение на провинилите се стажанти и решението им да си отмъстят. П. е
твърдял, че в началото на 2024 г. изготвил писмен доклад до директора на
центъра и следствие на това са били предприети съответните мерки и това
4
била причината стажант Н.С. да изпитва личен дискомфорт по време на
съвместните им дежурства. Стриктното и професионално отношение от
страна на П. към носенето на службата и отказите му да разрешава на
стажантите по време на носените от тях дежурства да напускат територията на
школата и да си почиват в наети от тях квартири извън школата както и да
посещават питейни заведения според него била основната причина те да
изготвят доноси срещу него, които не само са били приети на доверие от
ръководството на школата, но и станали основание да му бъде наложено на
дисциплинарното наказание. Ищецът е заявил, че всички сведения,
обвиняващи го в нарушение на служебната дисциплина, са събрани
кампанийно, организирано и от подбрани служители. Според него били
събрани и други сведения, касаещи служебната му дисциплина, но те били
игнорирани от ръководството, тъй като не съдържали компрометиращи го
данни. П. категорично е отхвърлил отправените от ръководството обвинения,
че е играл хазартни игри по време на работа, като е заявява, че никога не е
посещавал игрални зали и казина и че на мобилния си телефон единствено
понякога играел „судоку“ и то не по време на нарядите.
Относно констатираните отклонения, докладвани от стажантите и
касаещи дежурството на П. за дата 15.02.2024 г. - и двете за по 10 десет
минути - възприети от ръководството като изключително сериозно нарушение
на служебната дисциплина, той определя като смехотворно, тъй като дори
посещението на тоалетна в определени условия би било по продължително. В
действащите заповеди за носене на службата към този момент според П. не
било изрично упоменато, че е забранено да се правят обходи по периметъра
около центъра за подготовка и оградата около него. П. е твърдял, че никога не
е напускал поста си по охрана на ЦСПП - Пазарджик по време на свои
дежурства. Когато не е бил на КПП, в редки случаи е извършвал само
необходими обходи на школата, изпълнявайки служебните си задължения за да
се увери в сигурността на пропускателния режим, целостта на оградата и
спазването на нощната тишина в района на школата.
Относно обвиненията в нарушавате на морално етичните норми от
страна на ищеца, състоящи се в грубо и неуважително отношение към
стажантите и колегите му охранители, П. е поддържал, че подобно отношение
от негова страна било абсурдно и недопустимо. Категорично заявява, че ако
такова поведение от негова страна е било системно забелязвано от колегите
му, би трябвало да е официално упоменато и най-малкото да му е била
отправена устна забележка. Посочените в процесната заповед нарушения на
трудовата дисциплина били базирани на обективна, задълбочена и достоверно
проверена фактическа обстановка и не можели да бъдат приети за правилни и
законосъобразни. Въпреки, че формално били спазели всички условия за
5
проверка и процедура по налагане на наказанието се счита, ищецът че същото
е неправилно, несъответстващо на тежестта на твърдените нарушения
извършени и следва да бъде отменено. Фактът, че при липсата на предходни
нарушения и наказания от страна па служителя и превратно дадени сведения
от колеги и стажанти при условията на лични неприязнени отношения се
налага директно по тежко наказание „Предупреждение за уволнение“, а не „
Забележка“ също будел недоумение. Това незаслужено увреждало доброто му
име, безупречната му служебна характеристика и го поставяло в графата
неблагонадеждни служители и пред опасността да бъде уволнен при следващо
нарушение.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №
*********/12.03.2024 г., издадена от Ректора на АМВР, старши комисар доц.
д-р И.В., за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ като неправилна и незаконосъобразно издадена.
Административен съд Пазарджик със свое Протоколно определение от
24.06.2024 г. е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като всъщност е
предявен иск с правно основание чл. 358, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.188,
т.2 от КТ, поради което по същество жалбата представлява искова молба по
реда на КТ. Предвид изложените съображения Административен съд
Пазарджик е прекратил производството по адм. д. № 414/2024 г. по описа на
АС-Пазарджик и е изпратил делото по подсъдност на РС-Пазарджик за
разглеждането му.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника с който се сочи, че ищецът С. П. П. е служител на Академия на
МВР, лице работещо по трудово правоотношение, статутът на който се урежда
съгласно чл. 142, ал. 5, във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР. Заповед
*********/12.03.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е издадена при законосъобразно проведено
дисциплинарно производство, при спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ) и от компетентен орган - ръководител на структура по
чл. 37 от Закона за МВР, какъвто е ректорът на Академията на МВР, който за
лицата по чл. 142, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР се явява техен работодател.
Сочи се, че за материалната компетентност на действащия представител на
Академията на МВР към момента на налагане на дисциплинарното наказание
своевременно са представени доказателства, а именно заповед №
8121К3209/12.02.2021 г., на министъра на вътрешните работи, приложена по т.
3 от писмо с рег. № 458100-835/04.04.2024г., приложена и към настоящото
исково производство, поради изпращане по компетентност на адм. дело №
414/2024 по описа на Административен съд Пазарджик.
Твърди се, че дисциплинарното наказание е наложено в изискуемата от
6
закона писмена форма, като заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е мотивирана от работодателя с подробно изложение на
фактическите и правни основания за издаването й. В заповед с рег. №
*********/12.03.2024 г. подробно е изложена фактическата обстановка при
извършване на нарушението, въз основа на която дисциплинарно-наказващият
орган е счел, че са налице материално-правните предпоставки за упражняване
на предоставената му от закона компетентност да наложи предвиденото
наказание. Сочи се, че в заповедта са описани всички събрани материали в
хода на проведеното дисциплинарно производство, с които ищецът С. П. П. се
е запознал преди налагане на дисциплинарното наказание, с връчването на
26.02.2024 г. на докладна записка с рег. № **********/22.02.2024 г. Сочи се, че
в проведеното дисциплинарно производство при налагане на
дисциплинарното наказание не е нарушено правото на защита на наказания
служител. Видно от доказателствата по преписката на ищеца е предоставена
възможност да представи писмени обяснения по вмененото му нарушение и
то след запознаването му със събраните материали. След запознаване с
докладна записка с рег. № **********/22.02.2024 г., в която са изложени
всички обстоятелства по констатираните нарушения, му е връчена покана за
даване на писмени обяснения с рег. № **********/23.02.2024 г. по реда на чл.
193, ал.1 от КТ. В поканата за даване на писмени обяснения на служителя
изрично е посочено за какви нарушения на служебната дисциплина се търси
дисциплинарна му отговорност. Твърди се, че С. П. П. се е възползвал от
правото си даде писмени обяснения и такива са депозирани с регистрирането
на сведение рег. № **********/27.02.2024 г. Ищецът се е запознал с доклада и
материалите по проведеното дисциплинарно производство на 26.02.2024 г., и
се е възползвал от правото си да даде обяснения, които е депозирал в
предоставения му за това срок в покана с рег. № ************/23.02.2024 г.
Видно от сведение с рег. № **********/27.02.2024 г. служителят е отрекъл
вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като в същото време не е
направил искания за събиране на допълнителни данни, за установяване на
други обстоятелства по случая или за опровергаване установените такива.
Сочи се, че от всички събрани писмени материали, както и от обяснение с рег.
№ **********/27.02.2024 г. на ищеца е видно, че същият е бил наясно за какви
нарушения на трудовата дисциплина е повдигната дисциплинарната му
отговорност. Твърди се, че изнесените в жалбата оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание са неоснователни и не отговарят на действителното
правно и фактическо състояние по случая. Видно от докладна записка с рег. №
**********/22.02.2024 г. при назначената проверка, проверяващата комисия е
извършила пълно, всестранно и обективно изследване на данните по случая,
като е събрала обширен доказателствен материал. При налагане на
7
дисциплинарното наказание, ректорът на Академия на МВР е направил
анализ и оценка на събрания доказателствен материал, изследвал е същия и е
основал заключението за дисциплинарната отговорност на служителя въз
основа на преценка както на преките, така и на косвените доказателства по
случая, като е взел предвид и обясненията на С. П., дадени след връчване на
покана с рег. № **********/23.02.2024 г. за даване на писмени обяснения по
реда на чл. 193, ал.1 от КТ. Сочи се, че дисциплинарната отговорност на
младши специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП- гр.Пазарджик) С. П. П. се
обосновава както от показанията на стажант М.Т. Б., така и от сведенията
дадени от други обучаеми в ЦСПП - гр. Пазарджик. Видно от събрания
доказателствен материал, сведенията на стажант Б. (за която ищецът твърди,
че са провокирани от „лична неприязън“ към него), са подкрепени и от
показанията на други обучаеми в центъра, а именно: сведенията на стажант
В.Г.А. с рег. № **********/21.02.2024 г., сведения от стажант Н.Д.С. с рег. №
***********/21.02.2024 г., сведение от стажант А.Х.Т. с рег. №
**********/21.02.2024 г., както и сведение с рег. № **********/21.02.2024 г.
от стажант С.Д. Б.. Твърдението в жалбата на ищеца, че от страна на стажант
Б. е извършено „грубо нарушение на служебната дисциплина“ е голословно,
не е подкрепено с никакъв доказателствен материал и цели реванш по
отношение направените от нея оплаквания в двете сведения с рег. № УРИ
**********/14.02.2024 г. и рег. № ***********/21.02.2024 г. Сочи се, че
същото се отнася и по отношение твърдението на ищеца относно изнесеното
от него по отношение на колегата му А., за който твърди, че е имал множество
закъснения за работа и застъпване на наряд.
Заявява, че следва да се има предвид, че дисциплинарната отговорност е
лична, носеща се за лично неизпълнение на вменени служебни задължения и
се понася независимо от изпълнението или неизпълнението на служебни
задължения на другите работници и служители. Сочи се, че сведенията на
стажант Б. и Я.Х. А. се подкрепят непротиворечиво от сведенията дадени от
другите обучаеми и сътрудници по охрана в центъра. Сочи се, че във всички
сведения на стажантите и на сътрудниците по охрана, са изнесени данни, че
младши специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП[1]гр.Пазарджик) С. П. П. по
време на дежурствата си напуска работното място, съответно района на
центъра, играе на телефона си хазартни игри и се отнася грубо и арогантно
към колеги и обучаеми. Сочи се, че информацията и изследването на
постъпилите предварителни данни за нарушения на трудовата дисциплина не
е събрана едностранчиво, а обратно на твърденията в жалбата са базирани на
обективна, задълбочена и достоверно проверена фактическа обстановка.
Изнесените оплаквания в жалбата на ищеца, приета като искова молба, не
намират основание, както в установената фактическа обстановка, така и във
8
вменените му служебни задължения по длъжностна характеристика. Сочи се,
че видно от заповед № *********/12.03.2024 г. при определяне на вида и
размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е
взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на служителя по време на службата му. От анализа и оценката на
събраните доказателства не се установява наличието на маловажност, тъй
като отклонението от законовите изисквания не е незначително. Твърди се, че
видно от събраните писмени материали безспорно се установява, че по време
на дежурствата си на 04.02.2024 г. и на 15.02.2024 г. младши специалист
(сътрудник, охрана в ЦСПП- гр. Пазарджик) С. П. е напуснал територията на
ЦСПП - гр. Пазарджик, като някой от напусканията са били за не по-малко от
половин час. Обратно на твърденията в жалбата, очевидно посещението на
тоалетна от г-н П. по време на наряда му в определени условия не би било по-
продължително. Твърди се, че с действията си по самоволно напускане на
охранявания от него център, младши специалист С. П. не само е нарушил
организацията по охрана, пропускателен режим и вътрешния ред ЦСПП - гр.
Пазарджик, но и е застрашил сигурността на центъра, оставяйки за охрана на
обекта лице от състава на обучаемите. Същевременно неуважителното
отношение отправено към обучаеми в Академията на МВР намалява
доверието на стажантите от Академията в състава на човешкия ресурс,
работещ в системата на МВР; обществената значимост на професията,
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, прави недопустимо
неуважителното отношение на младши специалист (сътрудник, охрана в
ЦСПП-гр. Пазарджик) С. П. към стажанти от Академия на МВР. Твърди се, че
соченото от ищеца обстоятелство, че същият няма предходно наложени
дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина не го
оневинява. Напротив, липсата на предишни пропуски на служебната
дисциплина, твърденията за безупречност на служебната му характеристика и
дългия 25 годишен стаж на въпросната длъжност, поставят по-високи
изисквания към младши специалист С. П. при изпълнение на служебните му
задължения. Като дългогодишен служител на академията, същият следва да
познава длъжностните си задължения и стриктно да ги изпълнява без
отклонение, като в същото време съблюдава поведение съобразено с етичните
правила и норми за служителите в държавната администрация. Сочи се, че с
действията си по самоволно напускане на охранявания от него център и със
заниманията с несвойствени дейности по време на дежурство, служителят е
нарушил организацията по охрана, пропускателен режим и вътрешния ред
ЦСПП - гр. Пазарджик и е застрашил сигурността на центъра. В същото време
неуважителното поведението на С. П. е несъвместимо с етичните правила и
9
норми на поведение в МВР, характерът и последиците от които са
недопустими за образователна институция, каквато е Академията на МВР, и в
която образователна институция позитивният климат и подходяща
психологическа среда са предпоставка за оптималното протичане на
образователния процес. Сочи се, че от гореизложеното се налага изводът, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, като
дисциплинарно наказващият орган е взел предвид целия доказателствен
материал събран по преписката, взел е предвид обясненията на служителя и е
основал решението си при правилно приложение на материалния закон, без
противоречие в правните си изводи.
Не е спорно между страните, а се установява и от писмените
доказателства по делото, че между С. П. П. и Академията на Министерство на
вътрешните работи, представлявана от доц д-р. И.В. - ректор, съществува
трудово правоотношение въз основа на трудов договор № *********** от
01.02.2017 г., по силата на което ищецът С. П. П. изпълнява длъжността
„младши специалист (сътрудник, охрана) в Центъра за специализация и
професионална подготовка гр. Пазарджик към Академия на МВР (ЦСПП - гр.
Пазарджик).
Със заповед № ********/15.02.2024 г. на Ректора на АМВР е образувано
дисциплинарно производство и е извършена проверка за допуснати
дисциплинарни нарушения срещу С. П. въз основа на постъпили сигнали за
нарушаване на трудовата дисциплина от страна на П.. В хода на проверката
като доказателства за твърдените нарушения от страна на П. са приобщени
писмени сведения от страна на стажанти от ЦСПП-Пазарджик и сведения от
страна на сътрудници по охраната в ЦСПП-Пазарджик А.Т., М. Б., В.А., Н.С.,
И.М., Р.Н., Я. А., С. Б., от които се установява, че по време на дежурство П.
често напуска района на ЦСПП, гледа телевизия или се занимава със
собственото си мобилно устройство Стажантите установяват, че са били обект
на грубо и пренебрежително отношение от страна на П., неоснователно ги
подозирал в употреба на алкохол, изразявал съмнение в професионалните им
качества, бил арогантен. И.М., Я. А. и Р.Н. установяват, че когато били
дежурни в един и същи ден с П., той настоявал да бъде сменян в 7.30 ч. вместо
в 8.00 ч., в противен случай заплашвал колегите си, че ще ги докладва на
ръководството, че закъсняват. Стажантите В.А., Н.С., А.Т., М. Б. и С. Б. сочат
конкретни дати и часове, в които П. е напускал територията на ЦСПП за по-
кратко или по-дълго време.
С оглед събраните сведения да П. е отправена писмена покана за даване
на писмени обяснения, която му е била връчена на 26.02.2024 г. П. е депозирал
своите обяснения на 27.02.2024 г., в които е твърдял, че посочените нарушения
на трудовата дисциплина не са извършени от него. Заявил е, че не си спомня
10
поименно колегите, подали сигналите и сведенията против него, но
предполага, че повод за негативните оценки в тях е строгото му отношение
към стажантите, на които не разрешавал да си почиват или да се отпускат по
време на дежурство. Отрекъл е да играе хазарт или да е напускал територията
на ЦСПП по време на дежурство.
Със Заповед *********/12.03.2024 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл.188, т.2 от КТ, на
ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение" за това, че е проявявал грубо отношение към стажантите М. Б.,
В.А., А.Т. и Н.С. на датите 04.02.2024 г., 18.12.2023 г. и 21.12.2023 г.; за това,
че е изисквал от колегите си М., А. и Н. да бъде сменян по-рано от дежурство;
за периодично напускане на охранявания от него обект – по време на
дежурството на 04.02.2024 г. и 15.02.2024 г. Дисциплинарното наказание е
наложено въз основа на Докладна записка с рег.№ ********** от 14.02.2024 г.
от Директора на ЦСПП - гр. Пазарджик към Академия на МВР и приложените
към нея писмени сведения, описани в заповедта. За установяване на дните на
съвместните дежурства между стажантите от ЦСПП- гр. Пазарджик и младши
специалист П. са били изискани и приобщени графици за назначаване на
денонощен наряд в ЦСПП- гр. Пазарджик от 02.02.2024 г. и 13.02.2024 г.
Съгласно изложеното в Заповед *********/12.03.2024г., с описаните в
заповедта действия, П. е извършил две нарушения на служебната дисциплина
по смисъла на чл.187,ал.1,т.1 от КТ в хипотезата на неуплътняване на
работното време и по чл.187,ал.1,т.10 КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове., вкл. Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация.
Заповед *********/12.03.2024г. на Ректора на АМВР е била връчена
лично на ищеца П. на 18.03.2024 г.
От приетите по делото доказателства се установява, че в периода м.
януари - м. февруари 2024 г. ищецът П. е изготвил Докладна записка с УРИ №
********** от 06.02.2024 г. до Директора на ЦСПП, в която посочва, че при
извършена от него проверка на 05.02.204 г. в трети спален корпус, стая № 105
трима стажанти слушали музика и пиели алкохол в 5.10 ч. сутринта.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
разпитани двама свидетели - Ц.А.Д. /работещ като хоноруван преподавател на
граждански договор в ЦСПП към АМВР-гр.Пазарджик/ и Ю.Г. М. /старши
преподавател в ЦСПП към АМВР - Пазарджик/.
Показанията на свидетеля Д. не допринасят с нищо за изясняването на
настоящия спор. Те имат по-скоро мемоарен, но не и информативен,
подпомагащ процеса характер – свидетелят разказва за личната си
11
професионална кариера в Академията на МВР, за личните си отношения със
стажанти и колеги назад във времето; дава подробни сведения за хобито на
ищеца да отглежда зайци, за здравословното състояние на баща му и
лечебните процедури, на които той се подлага, но не изяснява нищо, свързано
с предмета на делото.
От приложената справка за участието на св. Д. в учебни занятия в
качеството му на хоноруван преподавател в периода 03.08.2023 г. – 28.02.2024
г. се установява, че същият е бил привлечен да участва в учебни занятия
единствено на 23.02.2024 г. на територията на ЦСПП.
От показанията на свидетеля Ю.Г. М. се установява, че между нея и
стажант Б. е проведен разговор по молба на стажантката да отиде до
квартирата си, за да си облече униформата. По този повод стажантката е
влязла в конфликт с ищеца, поради което Б. потърсила съдействието на М..
Свидетелката се опитала да реши въпроса чрез разговор с П., който обаче бил
непреклонен по въпроса дали Б. може да отиде до квартирата си и с това
отношенията между М. и П. приключили. Свидетелката установява, че по-
късно била проведена среща между директора на Центъра и началниците
курсовете, на секциите и старшите, на които били обсъждани редът и
дисциплината в ЦСПП. В рамките на тези срещи неколцина стажанти
възразили срещу поведението на П. и отношението му към тях и именно по
повод на тези оплаквания била назначена процесната проверка, която
завършила с налагането на дисциплинарно наказание на ищеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
На първо място следва да се посочи, че настоящото производство е
класически пример за зле воден процес. Първоинстанционният съд напълно е
игнорирал задължението си, разписано в чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК, да
съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за
решаването на делото. Докладът по чл.146 от ГПК представлява дословно
пресъздаване на съдържанието на исковата молба и писмения отговор на
ответника, а разпределението на доказателствената тежест е напълно
формално. Съдът не е отделил спорните от безспорните факти, които не се
нуждаят от доказване; не е указал на страните кои от фактите, които твърдят,
се нуждаят от доказване и за кои от тях не се сочат доказателства. Именно
поради бездействието на съда се е стигнало до неизясняване на почти всички
спорни факти по делото и до събирането на напълно неотносими към спора
12
гласни доказателства.
Въпреки това нито във въззивната жалба, нито в писмения отговор на
въззивната жалба са направени възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения от районния съд във връзка с разпределянето на
доказателствената тежест, нито е формулирано искане за събиране на
доказателства в някоя от хипотезите на чл.266 от ГПК, поради което (а и
поради забраната съдът да събира доказателства служебно) въззивната
инстанция е лишена от възможността да изясни фактите по спора и е
принудена да постанови решение само въз основа на събраните пред районния
съд доказателства.
Тезата на ищеца, застъпена както в исковата молба, така и във
въззивната жалба, е, че писмените сведения на служителите и стажантите в
ЦСПП, находящи се в дисциплинарната преписка, са дадени в резултат на
лошите междуличностни отношения на П. с А.Т., М. Б., В.А., Н.С., И.М., Р.Н.,
Я. А. и С. Б., поради което те са решили да му отмъстят, подавайки сигнали и
свидетелствайки срещу него в дисциплинарното производство. Освен
твърденията на ищеца, по делото до настоящия момент не са събрани никакви
доказателства в подкрепа на тази теза.
От друга страна въпреки обилният писмен материал в дисциплинарната
преписка, работодателят не представи пред нито една от съдебните инстанции
доказателства за законосъобразността на наложеното наказание в
противоречие с принципа на непосредственост, залегнал в чл.11 от ГПК. В
трудовоправните спорове тежестта на доказване е „обърната“ и работодателят
е този, който трябва да докаже законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание. В настоящия случай работодателят не сочи
никакви доказателства, от които съдът може да направи извод, че основанието
за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“
действително съществува и ищецът е осъществил всички посочени в
заповедта за налагане на наказанието дисциплинарни нарушения.
Наред с това първоинстанционният съд не е обсъдил поддържаното още
с исковата молба от ищеца несъответствие на наложеното наказание с
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. По делото липсват данни за
предходни наказания, налагани на ищеца, а липсват и твърдения в този смисъл
от страна на работодателя. Дори и да се приеме, че ищецът е извършил някои
или всички дисциплинарни нарушения, посочени в заповедта, наложеното
наказание не съответства по тежест на извършените нарушения.
Всичко това налага решението на районния съд да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
уважен. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
13
разноски за две инстанции.
В отговора на въззивната жалба ответникът е направил възражение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде разгледано.
Пред първата инстанция жалбоподателят П. е представляван от адв. Д.,
съгласно договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено
и платено изцяло в брой възнаграждение в размер на 800 лв. С оглед на това и
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Академия на Министерство на
вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на С. П. разноски в общ
размер на 810 лв., от които 800 лв. за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция и 10 лв. за държавна такса. Неоснователно се явява възражението
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение
на адвокат. С оглед вида на спора, фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведените съдебни заседания, събрания обем доказателствен
материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца,
съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляването на адвокатското
възнаграждение.
Пред въззивната инстанция са представени доказателства за сключен
договор за правна помощ между жалбоподателя П. и адв. Д., видно от който е
договорена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата /ЗА/. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите по
ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда и се
осъжда другата страна да го заплати директно на адвоката. За да определи
това възнаграждение, съдът отчете развитието на производството пред
въззивната инстанция, фактическата и правна сложност на спора, очертана от
предмета на предявения иск, спорните факти и обстоятелства, дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, фактическите действия
по осъществяване на възложената защита. При определяне размера на
дължимото възнаграждение съдът не се счита обвързан от минималните
размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, прилагайки задължителната практика на СЕС. На основание
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза
на адв. Д., като според настоящата инстанция справедливия и обоснован
размер, възлиза на сумата от 500 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
дължимите държавни такси за двете инстанции в общ размер на 65 лв., от
които 40 лв. доплащане за първата инстанция и 25 лв. за въззивната
инстанция.
14
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 397/09.04.2025 г., постановено по гр.д. №
2957/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ наложеното със Заповед
*********/12.03.2024 г., издадена от Ректора на Академията на Министерство
на вътрешните работи, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, – Старши комисар
доц. д-р. И.В., дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"
на С. П. П., ЕГН ********** от с. М., ул. “18-та“ № 4, обл. Пазарджик.
ОСЪЖДА Академията на Министерство на вътрешните работи,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 1, представлявана от доц. д-р И.В. - Ректор на
Академията ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П., ЕГН **********, от с. М., ул. “18-та“
№ 4, обл. Пазарджик, сумата от 810 лв. /осемстотин и десет лева/ - съдебни
разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Академията на Министерство на вътрешните работи,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Александър Малинов“№1, представлявана от доц. д-р И.В. - Ректор на
Академията ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Д. Д. от АК П., личен
№**********, гр.П., ул. „Ч.Я.“ № 38, ет.1, на основание чл.78, ал.1 ГПК и
чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Академията на Министерство на вътрешните работи,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Александър Малинов“№1, представлявана от доц. д-р И.В. - Ректор на
Академията, на основание чл.78, ал.6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката за държавни такси на Окръжен съд –
Пазарджик сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лева/.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16