№ 1567
гр. Плевен, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430103012 по описа за 2022 година
Депозирана искова молба от С. Ц. Г., чрез адв. В. П., против ***, гр. ***,
ск която се твърди се, ищецът е служител на ответника, като за периода
31.05.2019г.-10.07.2020г, е работил на длъжност „***”, в ***“ гр.Плевен, при
***“- гр.Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени
графици и протоколи, при режим на труд на смени – дневна и нощна смяна,
от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12/24 часа, при сумарно
изчисляване на работното време. Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от
ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в ***, е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Посочва,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016г., в сила от
02,08,2016г./ и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г на ***,
като и в двете наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Твърди, че такъв алгоритъм е бил предвиден в чл. 31,
ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., която е отменена с Наредба
1
№8121з-592 от 25.05.2015г. Твърди, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
/обн. в ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ липсва изрична
разпоредба за преобразуването на часовете положен нощен труд, която да
съответства на нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
Счита, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служителите на *** часове
нощен труд в дневен. Сочи, че Наредба №8121з-776/29.07.2016г, е отменана с
Решение №16766/10.12.2019г. от ВАС и е издадена нова Наредба №8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., в която обаче също липсва изрична
разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Сочи, че в случая
при непълнота следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди се, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно
време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо
800,00 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143
и съответно възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до извънреден
труд от 114,40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че
съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно
за посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева.
В заключение моли съда, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1
ЗМВР, да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 915,20лв.-
съставляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 31.05.2019г.-
10.07.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, и на
основание чл.86 от ЗЗД- сумата от 100лв.- лихва за забава, за периода
01.07.2019г. /датата на първата изискуемост /до датата на исковата молба.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. ***- ***- гр. ***, чрез юрк. Ст. Н.,
2
депозира писмен отговор, с който изразява становище за частична
допустимост и неоснователност на предявените искове. Посочва, че между
същите страни и предмет, е налице влязло в сила решение по гр.д.
№6489/2019г. на ПлРС, поради което искът е недопустим за периода
31.05.2019г. -02.10.2019г. За останалата част от периода- 03.10.2019г. -
10.07.2020г, се посочва, че искът е допустим, но неоснователен, като
изложени подробни съображения в тази насока. Не се оспорва
съществуването на служебно правоотношение между страните, за процесния
период. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се
прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във
всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ, независимо от
формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в
специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете
положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ
нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа
/чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно
специалния закон- ЗМВР, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-
дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Навежда доводи, че по
нейния смисъл „8 часа дневно“, означава 8 астрономически часа
продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в
която е разположен работния ден – през деня или през нощта, от 22:00 до
06:00 часа. Сочи, че за сравнение, чл.136, ал.3 КТ си служи с термина „през
деня“, а в чл.140, ал.1 КТ е използван термина „през нощта“. Счита, че
определението „дневно“, по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР, се отнася за
продължителността на работния ден, като през дневната част на
денонощието- като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“.
Твърди, че съгласно чл.187, ал.3 на ЗМВР, при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
3
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Излага, че тази разпоредба, като продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и
предвижда, че само трудът, който се полага на смени и е в интервала от 22:00
до 06:00 часа е нощен. Навежда доводи, че с промени в ЗМВР, в сила от
11.07.2020г., в ал. 1 на чл.187 е добавено и изречение трето, което гласи, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, за
всеки 24 часов период, а новата ал.4 на същия член гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време, към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал.1. Сочи, че действащата към момента Наредба
№8121з—1353 от 18.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в ***- в чл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3
от Наредба №8121з—1174 от 30,10,2020г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време е регламентирано, че при
сумарното изчисление на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 ЗМВР. Навежда доводи, че
чл.187 ЗМВР е действаща правна норма, чието действие не може да бъде
дерогирано или суспендирано, още по – малко от подзаконов нормативен акт,
какъвто е НСОРЗ. Твърди, че с решение по гр.д.№786/2019г., постановено по
реда на чл.290 ГПК, е прието, че при работа на смени /дежурства/, работното
време на държавните служители се отчита по специален ред, което своя
страна прави недопустимо аналогичното приложение на законите за
държавните служители в гражданските ведомства, вкл. и конвертиране на
часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Счита, че елементите на
служебното правоотношение на ищеца във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд са уредени в специален закон- ЗМВР,
поради което са неприложими и разпоредбите на КТ. Твърди, че НСОРЗ не
следва да се прилага по отношение на служители на ***, поради факта, че по
отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която
липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове
положен труд в дневни, с определен коефициент. Навежда доводи, че
4
предвиденото в чл.9, ал.2 от НСРОЗ, не следва да се прилага по отношение на
служителите в държавната администрация.
Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между нощен и
извънреден труд, че в процесния период са действали наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата,
че за всеки отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща
нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но полагането на
нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно
отчетен и заплатен за процесния период- като положен нощен труд. Посочва,
че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в
дневен труд, не се явяват извънреден такъв. Тези часове се заплащат по реда
за заплащането на нощен труд. Посочва, че когато отработените часови не
ревишават месечната норма, на ищеца се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд от 0,25лв, а от м.. 02.2020-по 1,00 лв.за всеки
час положен нощен труд.
Допълнително в отговора на ИМ се посочва, че преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневене не е извършвано. Ответникът
представя в таблине вид съответните преизчисления, за периодоа
03.10.2019-10.07.2020г, съобрпазно които общо положен ножен труд от
ищеца- 432 часа, преизчислен с коефициент 1.143- 494 часа, при което е
налице 62 часа извънреден труд, на стойност 528,53лв. и лихва за забава, в
размер на 110,97лв. Посочва, че сумата от 528,53лв. не е начислена и не е
заплатена на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
С протоколно определение от 06.10.2022г, влязло в сила, е прекратено
частично производството по делото, по реда на чл. 233 от ГПК, поради
направент отказ от иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1
ЗМВР, за периода 31.05.2019-02.10.2019г.
С протоколно определение от 06.10.2022г, по реда на чл. 214 от ГПк, е
прието изменение на претенциите, като искът с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, е приет за разглеждане за сувмата от
5
528,53лв., за периода 03.10.2019-10.07.2020г, а искът с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД- за сумата от 110,97лв., за периода 01.02.2020-31.05.2022г.
По делото, с определение №3558/30.08.2022г, съдът е постановил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния
период 31.05.2019-10.07.2020г, ищецът е работил на длъжност „***” ***, ***
в група „***“ гр. Плевен при ***“ гр.Плевен при ***- *** и е полагал труд
при утвърдени графици. Установава се безспорно също, че за процесния
период, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, е полагал труд
и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно утвърдени
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая, приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл,
по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на *** се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. Съобразно
нормата на чл. 187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 часа. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2
от ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения
6
по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР сочи, че
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период от 03.10.2019г-10.07.2020г., са действали Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., в сила от
10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани наредби
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в нормата на чл.31 ал.2 Наредба
№8121-з-407/11.08.2014г., но в размер от 0,143. Съгласно цитираната
разпоредба от Наредба №8121-з-407/11.08.2014г., при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 часа и
06,00 часа, за отчетния период, се умножава по 0,143. Тази Наредба е
отменена с приемане на Наредба №81213-592/25.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450/2016г. В Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба №81213-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служители на *** часове нощен
труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи. Наредба №8121-з-776/29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС, 5-членен състав, по адм.д.№8601/2019г., поради
нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА;
отмяната е обнародвана в ДВ бр. 4/14.01.2020г. След тази отмяна е издадена
нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на
вътрешните работи, в която също липсва изрична разпоредба за
преобразуване на нощните часове в дневни. Съдът счита, че при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва
7
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ от 26.01.2007г.) Липсата на изрична норма, не
следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била
противоконституционна и представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби
е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не
е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по
този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в *** „***“, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, чиято разпоредба на
чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Съдът приема, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно
чл.9, ал.2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време,
но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и
06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. (преди
изменението на НСОРЗ). С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В
противен случай би се поставил държавния служител в *** в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, които се
регулират от КТ. По тези съображения, исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
8
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и отчетен като
извънреден, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8
часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в
чл.140 от КТ/. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в ***, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Поради изложеното, включеният в рамките на дежурството нощен труд
на ищеца, следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия
период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно
цитираните по- горе като приложими наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Както се посочи
по-горе, основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след
отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в
***, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е
субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2. По делото са посочени изчисления от
ответника, които са приети от ищеца и е претендирана сума в размер на
528,53лв.- главница за 62 часа извънреден труд, и 110,97лв- лихва за забава.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения от справката размер и съдът счита, че
следва да се уважи предявения иск за главница.
9
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът
намира от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Поради
изложеното, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца бъде присъдена сумата от
110,97лв., за периода 01.02.2020г. - или считано от първата изискуемост,
съобразно процесния период, след направения отказ, до датата на ИМ-
31.05.2022г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените по делото разноски. От приложените договор за
правна помощ и пълномощно, е видно, че ищецът е защитаван от лице,
упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба
№1/2004 г. и следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева.,
която бъде присъдена в полза на адв.. В. П..
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100,00
лева.- общо.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР,
*** “***“ КЪМ ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Ц. Г., ЕГН**********, от гр.
Плевен, жк. ***, бл. ***, вх.***, сумата от 528,53лв.- главница,
представляваща възнаграждение за положен 62 часа извънреден труд,
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода от
03.10.2019г. – 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на ИМ– 31.05.2022г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, *** “***“ КЪМ ***- ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ***, бл. ***,
10
вх.***, сумата от 110,97лв.- лихва за забава, за периода 01.02.2020г. /датата
на първата изискуемост/ до 31.05.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, *** “***“ КЪМ *** ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата 100,00 лева, представляваща
държавна такса върху уважените претенции. лв
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, *** “***“ КЪМ *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В. Н. Н. - П., ЕГН ********** от АК -Плевен, като
процесуален представител на ищеца С. Ц. Г., ЕГН **********, сумата 300,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенския окръжен съд, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11