О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр.Варна …………2020г.
Варненският
административен съд, двадесет и втори състав, в закрито заседание
на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа адм. д. № 2104/2020 г. по описа на
АС-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.П.И. ***, против мълчалив отказ на
Министерски съвет на Република България да се произнесе по молба от 6.08.2020
г. за отмяна на отчуждаване.
В жалбата се сочи, че И. е подала молба до Министерски
съвет с искане да бъде отменено отчуждаване на лозе с площ от 2 дка, находящо
се в землището на гр. Варна, местност „Араб тапия“, собственост на
наследодателя й П. П. Счита, че направеното искане е за издаване на индивидуален
административен акт. В срока по чл. 57 от АПК административния орган не е издал
искания акт. Правно основание за искането е разпоредбата на §41 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съгласно нормата МС следва да отмени отчуждаванията, извършени за
държавни нужди, когато отчуждените земеделски земи не се използват по
предназначение или държавната нужда е отпаднала. С разпореждане № 2007 от
30.12.21962 г. са отчуждени в полза на ГНС Варна 21 дка. лозя, овощни градини в
землището на с. Галата, /сега кв. „Галата“ в гр. Варна/ за нуждите на
Промкомбинат „Атанас Александров – Герчо“. Имотът на наследодателя на И. попада
в отчуждените 21 дка, които са били отредени за пясъчна кариера. След
отчуждаване на имота е бил актуван като държавен с акт № 7543/19.03.21965 г., в
самия АДС изрично е посочено, че имота е бил собственост на Петър Петров.
Отчуждения имот не е бил използван по предназначение и затова държавната нужда
от отчуждаването е отпаднала, но отмяна на отчуждаването не е било постановено
до приемането на § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли да се отмени мълчаливия отказ на
Министерски съвет на Република България за издаване на индивидуален
административен акт, с който да бъде отменено отчуждаването и да се задължи
ответника да издаде искания акт.
Ответника, чрез процесуалния си представител сочи, че
искането за отмяна на отчуждаването е регистрирано с вх. № 03-1583/5.12.2019
г., а жалбата срещу мълчаливия отказ е депозиран по пощата на 11.09.2020 г.,
поради което е просрочена. Поддържа, че нормата на §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда МС в едномесечен срок
от влизане в сила на закона да отмени отчужденията извършени за държавни нужди.
Към настоящия момент имота сочен от И. не е държавна собственост, а е актуван с
акт за частна общинска собственост от 2014 г. Поддържа, че срокът в § 41 от ПЗР
на ЗСПЗЗ е преклузивен. Отделно от това излага доводи, че с промяната на ЗДС от
1996 г. е регламентиран нов ред за придобиване и разпореждане с имоти държавна
собственост, включително и отмяна на отчуждавания, с промяната в закона
обществените отношения вече не се уреждат с § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита, че е
налице спор за материално право между Община Варна и заинтересованите лица.
Ответника е събрал необходимата информация и е изготвил становище, изпратено до
И., поради което не е налице мълчалив отказ.
Съдът след като взе предвид представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
На 5.12.2019 г. е депозирана молба от С.И. до Министерски
съвет на Република България, с която е направено искане на осн. §41 от ПЗР на
ЗСПЗЗ да се отмени отчуждаването , извършено за държавна нужда на лозе от 2
дка., находящо се в землището на гр. Варна, местност „Араб Тапия“.
Съгласно удостоверение за наследници от 13.08.2019 г. С.И.
е наследник на П. И. П.
С разпореждане № 2007/30.12.1962 г. на осн. чл. 101 от
Закона за отчуждаване в полза на ГНС за нуждите на Промкомбинат „Ал.
Александров – Герчо“ за разширение на пясъчна кариера са отчуждени 21 дка лозя
и овощни градини, находящи се в местност „Араб тапия“, съгласно списък, в който
е включен и Петър Иванов Петров. Към преписката е приложен и доклад до
председателя на МС на НРБ от 1962 г., писмо до ГНС, писмо до Министерство на
финансите от 22.10.1962 г. С решение на ВГНД от 10.01.1963 г. е постановил
Петров да бъде обезщетен със сумата от 280 лв. за отчуждения имот.
Видно от заявление вх. № 30158/1992 г. наследниците на
Петър Петров са направили искане за възстановяване на собствеността върху лозе
с площ от 2 дка, в местност „Араб тапия“, парцел 161. С протокол № 560 от
8.10.1998 г. ПК - Варна е отказала да признае право на възстановяване с план за
земеразделяне на имот с площ от 2 дка., в местност „Араб Тапия“.
С акт № 6729 за
частна общинска собственост на осн. чл.2 ал.1 т2 от ЗОС ПИ № 4169, с площ от
48024.20 кв.м. е актуван като частна общинска собственост. Съгласно акт № 7815
от 2014 г. ПИ с идентификатор 10135.5401.4169, с площ от 48 024 кв.м. е
актуван като частна общинска собственост.
От приложено по делото удостоверение от Областна
администрация на област Варна, че установява, че имот бивша собственост на
Петров представляващ лозе първа категория, с площ от 2000 кв.м. е отреден за
пясъчна кариера за нуждите на ГНС Варна. Имата е държавна собственост с АДС №
7543/19.03.1965 г.
От писмо изх. № РД-19-0300-220/1/ от 13.12.2019 г.
изготвено от областен управител на област Варна се установява, че с АДС №
7543/1965 г. имот лозе с площ от 2000 кв.м. находящ се в м. „Араб Табия“
Аспарухово, с бивш собственик П. П. е актуван като държавна собственост, като в
акта е посочено, че отреждането на имота е за Градски промкомбинат за пясъчна
кариера. С разпореждане № 2007 от 1962 лв. от ЗС се отчуждава в полза на ГНС за
разширяване на пясъчна кариера 21 дка. недвижими имоти, лозя, овощни градини,
находящи се в землище на с. Галата.
Имотите са собственост на трети лица, измежду които и П. С.И. е депозирала
искане по §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По преписката няма данни отчуждаването да е отменено
от МС, поради неизползване на земеделските земи по предназначение, и защото е
отпаднала държавната нужда, в срока определен в правната норма.
Приложено е и писмо рег. № РД19023183ВН-008ВН от
10.03.2020 г. от община Варна, видно от което след извършена проверка е
констатирано, че с разпореждане № 2007:1962 г. са отчуждени в полза на
държавата 21 дка. лозя, сред които попада и имота на Петър Петров, наследодател
на С.И.. Отчуждаването не е отменено. След влизане в сила на ЗСПЗЗ Бистра И. един
от наследниците на П.П. е депозирала заявление до Поземлена комисия – Варна за
възстановяване правото на собственост на одържавеното лозе от 2 дка. С
протокол № 560 от 8.10.1998 г. е
отказано да бъде признато право на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне. Постановения акт е обжалван от заинтересованите лица, изпратен е
по компетентност на ВРС, но няма данни да е постановен съдебен акт. Със
заявление от 24.08.1992 г. подадено от наследниците на П.П. е направено искане до
кмета на Община Варна за възстановяване правото на собственост върху отчуждения
имот по реда на ЗВСВНОИ. С решение № 2028/2.12.1003 г. кмета на Община Варна на
осн. чл. 3 от ЗВСВНОИ не е възстановена собствеността на имота.
Административния акт е обжалван от Б. И.. Образувано е дело пред ВОС, като
производството е прекратено на осн. чл. 100 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗАП, а
жалбата е върната. Определението е влязло в сила. След проверка е установено,
че имота попада в местност „Боровец север“ за която има одобрен КП от 1996 г.
Със Заповед № Ра-18/20.02.2011 г. Кмета
на район „Аспарухово“ е одобрил попълването по КП на СО „Боровец север“ за имот
4169. Имота е актуван като частна общинска собственост, по силата на АОС №
6729/23.12.2011 г. Площта на ПИ 4169 е 48024.20 кв.м. и имотът е част от имота,
посочен в заявлението на И.. През 2008 г. са одобрени КККР за административен
район Аспарухово, в това число и за кв. „Галата“, имота е с идентификатор
10135.5401.4169 , частна общинска собственост. Имотът попада в територия по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има одобрен ПНИ от 2012 г. Една част от имотите по
ПНИ са земеделски земи, а останалите попадат в околовръстния полигон на селищно
образувание по §4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ПКП и Таблица за изчисляване
на дължимото обезщетение, част от имот № 4169 с ползвател Община Варна, попадат
в стари имоти, голяма част от които са записани на неидентифицирани
собственици, а части са записани с ползвател – Община Варна. Направен е извод,
че постановения акт от Поземлена комисия и решението на Кмета на община Варна,
с което е отказано възстановяване на правото на собственост са влезли в сила.
От общинската администрация са преценили, че са налице индиции за спор за
материално право, който може да бъде решен по съдебен ред.
След анализ на събраните доказателства е изготвено писмо
от Главния секретар на МЗХГ до Министерски съвет, в което е посочено, че имота
е отчужден по реда на чл. 101 от ЗС и възстановяването му не е по реда на
ЗСПЗЗ. Относно компетентността на МС за отмяна на отчуждаването по §41 от ПЗР
на ЗИД на ЗСПЗЗ е посочено, че срокът е изтекъл и към настоящия момент МС не
може да отмени отчуждаването, към настоящия момент имотът попада в урбанизирана
територия.
На 31.03.2020 г. е изготвено писмо до С. Иванов, в която
е уведомена, че в резултат на сигнала са предприети действия за проверка, като
са изпратени отговорите от Областна управа Варна, Община Варна и МЗХГ.
На 6.08.2020 г. С. П. е депозирала молба вх. № ОЗ-1583/19
с която е направила искане Министерски съвет да се произнесе с нарочен акт по
искането за отчуждаване на осн. §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съдът след като взе предвид така събраните доказателства
и становищата на страните, прецени следното:
Настоящото производство е по повод депозирана жалба
против мълчалив отказ на Министерски съвет на Р. България да се произнесе по
молба вх. № ОЗ-1583/19 от 6.08.2020 г.
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159, т.1 от АПК, една от тези
предпоставки от категорията на абсолютните, е наличието на административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.„
С оглед разрешаването
на настоящия административноправен спор, следва да се посочи, че съгласно
правната доктрина и съдебна практика мълчалив отказ е налице тогава, когато
компетентният административен орган е задължен
по силата на законова регламентация да се произнесе в предвидения срок,
като в този случай, при липсата на произнасяне, е налице мълчалив отказ.
В случая от И. е
поискано Министерски съвет да отмени отчуждаване на осн. §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно §41 от ПЗР на
ЗСПЗЗ Министерски съвет в едномесечен срок от влизането в сила на този закон да
отмени отчужденията, извършени за държавни нужди, когато отчуждените земеделски
земи не се използвани по предназначение или държавната нужда е отпаднала. Тази
норма е прието с ДВ бр. 28, от 3.04.1992 г., т.е. времевата компетентност на
Министерски съвет да извърши отмяна на отчужденията по този ред е изтекла още
през 1992 г. След изтичане на този срок, компетентността на Министерски съвет е
отпаднала, към момента на подаване на заявлението не е било налице задължение
на административния орган да се произнесе по направеното искане и не е налице
формиран мълчалив отказ.
Следва да се посочи, че
през 1992 г. е приет и Закон за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за
плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на
населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, който
урежда реда за отмяна на отчуждаванията, включително и тези направени по реда
на чл. 101 от Закона за собствеността, какъвто е имота на жалбоподателката. От
представените по делото доказателства е видно, че такава процедура е проведена.
Предвид липсата на мълчалив отказ, жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по
делото прекратено.
Водим от горното, Варненският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба депозирана от С.П.И.,*** против мълчалив отказ на
Министерски съвет на Република България по молба вх. № ОЗ-1583/19 от 6.08.2020
г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2104/2020 г. по описа на
АС-Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
СЪДИЯ: