РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100139 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от О. А. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ №...., ет....., ап....., чрез пълномощник,
против Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес: с. ..., общ. .... Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по
заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал, за да може установи
съществуването на вземането си. Исковете са положителни установителни и
се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) в Районен съд Своге – 28.10.2022 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 639/2022 г. по описа на РС
Своге и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с № ... от 15.11.2022 г. за сумата от 1 300 лева – главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2022 г. до изплащане на
вземането и за сумата 9,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.10.2022 г. до 26.10.2022 г. Вземането произтича от
неизпълнено задължение по неформален договор за паричен заем, сключен
между страните на 02.08.2022 г., по силата на който ищецът е предал на
ответника на същата дата сумата размер на 1 300 лева, а последният е поел
задължението да върне получената сума в срок до 30.09.2022 г., за което на
02.08.2022 г., в гр. С., е издаден и запис на заповед за сумата 1 300 лева, с
падеж 30.09.2022 г. Претендират се разноски.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими,
като предявени от и против надлежни страни по спора, в законоустановения
срок. В изпълнение на дадените от съда указания, със заявление от 31.05.2024
1
г., ищецът е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, като
е уточнил, че в настоящото производство се претендира установяване на
вземането по заповедта за изпълнение, възникнало на основание сключен
между страните неформален договор за паричен заем, в какъвто смисъл е и
уточнението, направено от заявителя в заповедното производство със
заявление от 15.11.2022 г., с оглед на което, с издадената заповед за
изпълнение му е присъдена сумата като задължение именно по неформален
договор за заем.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва да е налице договор за заем,
който да обвързва страните по делото, тъй като макар да е подписал записа на
заповед, процесната сума не му е предоставена и не е получена от него.
Поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца и с писмено
становище пълномощникът на ответника подробно аргументират тезите си.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, разпитан е
един свидетел.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 639/2022 г. на Районен съд Своге се
установява, че въз основа на подадено от О. А. Б. заявление е издадена
Заповед № ... от 15.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. И. да заплати на О. Б. сумата от
1 300,00 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 9,39 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2022 г. до
26.10.2022 г., както и разноските в заповедното производство, а именно:
сумата от 260,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от
26,20 лева – заплатена държавна такса.
Вземането произтича от неизпълнено задължение по неформален
договор за паричен заем, сключен между страните на 02.08.2022 г., по силата
на който ищецът е предал на ответника на същата дата сумата размер на 1 300
лева, а последният е поел задължението да върне получената сума в срок до
30.09.2022 г., за което на 02.08.2022 г., в гр. София, е издаден и запис на
заповед за сумата 1 300 лева, с падеж 30.09.2022 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за
изпълнение, поради което заповедният съд е указал на заявителя
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от пълномощника на ищеца на 08.02.2023 г.,
като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения
едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си
2
със сила на пресъдено нещо.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. Т. – финансов
контрольор в „... ЕООД, които съдът кредитира като обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и убедителни, се установява, че в началото
на месец август 2022 г. същата е присъствала на среща между страните по
делото, провела се в офиса на дружеството, находящ се в гр. С., ул. „...“ ..., на
която между ищеца и ответника е постигната уговорка за предоставяне на
процесната сума в размер на 1 300 лева от Б. на И., която е уговорено да бъде
върната от последния на ищеца. Във връзка с това, от счетоводството на
дружеството са изпратили на Т. запис на заповед, който тя разпечатала и
същият бил подписан от ответника. Макар свидетелят да не сочи датата, на
която е следвало да бъде върната сумата, от показанията на Т. се установява,
че записът на заповед е издаден във връзка с възникналото между страните
заемно правоотношение, поради което, посоченият в записа на заповед падеж,
а именно 30.09.2022 г., следва да се приеме като падеж на задължението за
връщане на заетата сума, поето от ответника към ищеца. Отново от записа на
заповед следва да се изведе и конкретната дата в началото на месец август
2022 г., на която е сключен договорът за заем, а именно 02.08.2022 г.,
изписана в записа на заповед саморъчно от ответника. Последните изводи се
основават и на признанието в писмения отговор на факта, че представеният
по делото запис на заповед е подписан от ответника, като е релевирано
единствено възражение, че сумата от 1 300 лева не е получена от последния.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания на допуснатия на ищеца свидетел, които са напълно
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч.
съществуването на вземането, размера му и неговата изискуемост – наличието
на валиден договор за заем, явяващ се основание на поетото от ответника
задължение, предаването на процесната сума, както и задължението за
връщане. В тежест на ответната страна е при доказване на горните факти, да
докаже правоизключващите, правоунищожаващите или правопогасяващите
си възражения, възраженията си относно съществуването на вземането,
съответно за размера и изискуемостта му. В случай, че е извършил плащания
следва да установи тези обстоятелства и да ги докаже.
От приетите по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетеля Т. се установява, че на 02.08.2022 г. между ответника в качеството
на заемател и ищеца в качеството на заемодател е сключен неформален
договор за паричен заем, по силата на който на същата дата ищецът е предал
на ответника парична сума в размер на 1 300 лева, а последният е поел
3
задължението да върне получените пари в срок до 30.09.2022 г. По делото
липсват доказателства за връщането на паричната сума от ответника на ищеца
в уговорения срок, а и до формирането на силата на пресъдено нещо с
приключването на устните състезания по делото. На основание чл. 162 от
ГПК, чрез използването на калкулатора на Национална агенция за приходите,
съдът определи размера на обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до 26.10.2022 г., което
възлиза на претендираната по делото сума от 9,39 лева.
Гореизложеното налага извода, че исковете по чл. 422 от ГПК са
допустими, а с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства,
представените и приети по делото доказателства – основателни.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски.
По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира за
неоснователно възражението относно заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лева, защото не е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Размерът на
възнаграждението е значително под размерите, определени в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в
границите за съответния вид дейност, определени с чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Следователно дължимите
разноски за настоящото производство са в общ размер на 336,20 лева, от
които 76,20 лева – заплатена държавна такса и 260 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължава съда да се
произнесе и по разноските в заповедното производство, които са 26,20 лева –
заплатена държавна такса и 260 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
или общо в размер на 336,20 лева за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Т. И., ЕГН
**********, с адрес: с. ..., общ. ..., че същият дължи на О. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № ..., ет...., ап..., сумата от 1 300 лева –
главница, произтичаща от неизпълнено задължение по неформален договор за
паричен заем, сключен между ищеца и ответника на 02.08.2022 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 9,39 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до
26.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № ... от 15.11.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 639/2022 г.
на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес: с. ..., да заплати на О. А.
4
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № ..., ет...., ап...., сумата от 336,20
лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 139/2023 г. по описа на
Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес: с. ..., да заплати на О. А.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № ..., ет...., ап..., сумата от 336,20
лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 639/2022 г. по описа
на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 639/2022 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5