№ 2814
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110203221 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-4332-028159/06.01.2023 г. на
началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, на Р. Б. А., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 800
лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание
чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП вр. чл.188 ал.1 изр.2 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2
ЗДвП, като съгласно Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено и
отнемането на 12 контролни точки.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
А., с която моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно, тъй като
са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН и НП не
е посочено въз основа на коя снимка и кой клип /конкретен
идентификационен номер/ е заснет автомобила. Правят се възражения за
недоказаност на нарушението, тъй като жалбоподателят няма спомен да е
управлявал автомобила на процесната дата. В с.з. жалбата се поддържа от
процесуалния представител на А. – адв. Б. АК-Враца, който поддържа
жалбата. Предлага на съда да отмени наказателното постановление,
претендира разноски.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.
1
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314
НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На дата 18.08.2022 г. в 19:49 часа в гр.София на бул.Цариградско шосе,
с посока на движение от бул.Ал.Малинов към ул. Павел Красов, ATCC
"CORDON- М"2 със сер. №М01196 заснело водач на л.а АУДИ КУ7 с рег.
№СА 2888 ТС - собственост на Р. Б. А., който до №7-11 магазин "Метро" се
движел със скорост 144 км/ч при 3% приспаднат толеранс от 149 км/ч, при
ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак В26 в населено
място.
На дата 29.12.2022 г. жалбоподателят като собственик на л.а АУДИ КУ7
с рег.№СА 2888 ТС, попълнил декларация по чл.188 ЗДВП /л.11 от делото/, в
която отразил, че не може да посочи от кого е управляван амтомобила му на
процесната дата.
Свидетелката Д. Д. Чалева заемаща длъжността мл. автоконтрольор
ОПП-СДВР приела, че е налице хипотезата на чл.188 ал.1 изр.2 ЗДвП и
съставила на жалбоподателя АУАН №АД 129283/29.12.2022 г. за нарушение
на чл.21 ал.2 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателя и той в законоустановения 14-дневен срок
подал жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: декларация по чл. 188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с
приложения към тях; справка от Български институт по метрология и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и технически
характеристики на същия; протокол от последваща проверка на системата за
видеоконтрол и Заповед на министъра на вътрешните работи, справка картон
на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
2
или система и др.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло доказателствата, от които се установява, че
процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при
заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство –
мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения.
АУАН е съставен едва след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП
от собственика на автомобила и настоящ жалбоподател, който обаче отразил,
че не може да посочи лицето управлявало автомобила на процесната дата,
поради което правилно отговорността му е ангажирана на основание чл.188
ал.1 изр.2 ЗДвП /„Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.“/.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC CORDON
M2 №MD1192, заснемащо и записващо точен час, дата скорост и рег.№ на
МПС, като същата е вписана в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 18.08.2022 г., мобилната видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична
проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Видно от схема-организация на движението /л.39-л.41 от делото/,
ограничението на скоростта на процесното място е 80 км/ч, въведено с пътен
3
знак В26.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство. От същия се установява, какво е било
ограничението на скоростта на процесното място – 80 км/ч., вида, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 144 км/ч, /след приспаднат толеранс от 3% при 149 км/ч/, при
ограничение от 80 км/ч за населено място.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, а НП е
издадено също от компетентен орган –началник сектор към СДВР отдел
Пътна полиция-СДВР.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за
открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на
подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП, в която жалбоподателят е
отразил, че не може да посочи лицето, управлявало собствения му автомобил
на процесната дата.
Неоснователни са възраженията, че е налице процесуално нарушение,
тъй като в АУАН и НП не е посочено въз основа на коя сничк като номер или
кой клип е заснето нарушението. В процедурата по издаване на НП,
актосъставителката е запознала жалбоподателя със наличния снимков
4
материал, вкл. и с правото му да попълни декларация по чл.188 ЗДвП.
Непосочването на номер на конкретната снимка, на основание на която е
прието, че с процесния лек автомобил е извършено нарушение по чл.21 ал.2
ЗДвП е без значение за съставомерността на нарушението.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.21 ал.2 ЗДвП. Спазени изискванията на чл.
57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са описани всички факти и
обстоятелства относно извършеното нарушение.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно при форма на
вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни
последици, като е целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да
управлява автомобила със скорост от 144 км/ч при разрешена скорост от 80
км/ч , въведена с пътен знак В-26.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно
нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на
нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50
лв.
Наказващият орган правилно е отнел и 12 контролни точки на
основание чл. 6 ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
5
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане
живота и здравето на останалите участници в движението.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
законосъобразно.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-028159/06.01.2023 г.
на началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на Р. Б.
А., с ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба"
в размер на 800 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП вр. чл.188 ал.1 изр.2 ЗДвП за
нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП, като съгласно Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР е постановено и отнемането на 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6