№ 3478
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Е.Д.М., който представлява юридическото лице „ЕЛВИС
ДМ” ЕООД, срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 4189153, издаден на 25.11.2020г. от СДВР, с
което на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се посочва, че обжалваният електронен фиш бил неправилен,
незаконосъобразен, защото били допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно бил
приложен материалният закон. Сочи се, че нямало описание на фактическите обстоятелства и
мястото на извършване на деянието, а също така не са посочени индивидуализиращите белези на
твърдяното нарушение, с което била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
адресирана към наказващия административен орган. В жалбата се твърди също, че следвало да
бъде проверено дали са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 2015г., изм. и доп., бр.6 от 2018г.), съдържаща правила,
гарантиращи законосъобразното протичане на този процес, като в тази връзка жалбоподателят
посочва, че липсвал изискуемия протокол за употреба на техническото средство, както и негова
снимка за позиционирането му на мястото на твърдяното нарушение. Според жалбоподателя
имало нарушение и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, т. к. нямало никакви данни за
лицето, на което е наложено административното наказание, защото били посочени грешни
обстоятелства при установяване на извършителя. Отправено е искане за отмяна на оспорвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.Д.М., редовно призован, не се явява и не изпраща
1
процесуален представител.
Въззиваемата страна (и наказващ орган) – ОПП-СДВР, редовно призована, също не
изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакувания електронен
фиш, извърши анализ на събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в
съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Посредством запис от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип „TFR-1 M” с радарен скоростомер „Трафик радар TR 4D” с фабр. № 560 монтирана
на служебен автомобил на ОПП-СДВР с рег. № С 2184 МР (вж. л.14), било установено, че на
24.11.2020г., в 13:06.31 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, с посока на движение от
бул. „България” към бул. „Братя Бъкстон”, и срещу № 13 на улицата, моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Мерцедес ГЛ 450 4-матик” с рег. № ***
(собственост на „ЕЛВИС ДМ” ЕООД – вж. л.9) се движело със скорост от 95 км/ч., при въведено
ограничение от 50 км/ч. (вж. 4 бр. снимки – л.8). Изготвен бил клип № 15286 към съответна
полицейска преписка.
Нарушението било установено чрез мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение с наименование „TFR-1 M” заедно с радарен скоростомер „Трафик радар
TR 4 D” с фабр. № 560, която била вписана в Регистъра на „одобрен тип” средства за измерване на
БИМ под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. (вж. л.11). На съдебния състав е служебно
известно, че видео-радарните системи подлежат на задължителна първоначална и последващи
проверки на една година, като в случая е представен 1 бр. протокол за последващата проверка № 4-
38-20 от 30.10.2020г. (л.13).
Въз основа на този видеоматериал, неизвестно лице от СДВР издало обжалвания ЕФ
сер. К № 4189153 за това, че на 24.11.2020г., в 13:06 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, с
посока на движение от бул. „България” към бул. „Братя Бъкстон”, и срещу № 13 на улицата, с
посоченото МПС – лек автомобил марка/модел „Мерцедес ГЛ 450 4-матик” с рег. № ***,
собственост на „ЕЛВИС ДМ” ЕООД (вж. л.9), е извършено нарушение за скорост , установено с
горното техническо средство, като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение е
50 км/ч., а установената – 92 км/ч., т. е. допуснато е превишение на разрешената скорост с 42 км/ч.
Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на въпросното физическо
лице (жалбоподател по делото) било наложено административно наказание „глоба” в размер на
600 (шестстотин) лева.
Посоченият ЕФ бил връчен с разписка на жалбоподателя на 05.05.2021г. (вж. л.12), след
което с жалба от 17.05.2021г. ЕФ е обжалван пред СРС.
Според извадката от информационната система на ОПП-СДВР собственици на въпросното
превозно средство към 07.02.2019г. са дружеството „ЕЛВИС ДМ” ЕООД и К.Г.М. (вж. л.9).
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред
на чл.283 от НПК: писмо от ОПП-СДВР (л.7), GPS-приложение (л.8), справка от ОПП-СДВР за
собственост на автомобила (л.9), Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните
работи (л.10), удостоверение № 10.02.4835 за „одобрен тип” средство за измерване (СИ) (л.11, 23,
2
45), справка за съставени/връчени електронни фишове (л.12), протокол № 4-38-20 от 30.10.2020г.
за последваща проверка (ПП) на средството за измерване (л.13, 44), протокол за използване на
техническото средство за процесната дата (л.14), ежедневна форма на отчет на полицейския патрул
(л.16), писмо от ГД „НП” – МВР (л.17, 46), писмо-справка изх. № 57-00-150-1/12.07.2021г. от БИМ
(л.22), инструкция и описание на действието на техническото средство (л.23гръб-39), писмо от
14.07.2021г. от ОПП-СДВР (л.42), писмо от 13.05.2019г. от Столична община (л.498) със схема на
организацията на движението в пътния участък (л.50-58), както и вещественото доказателство:
4 (четири) бр. фотоснимки на МПС (л.8).
По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими
гласни доказателства.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира
изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата, часа и мястото на нарушението и
автомобилът, с който е извършено въпросното административно нарушение, но писмените
доказателства не установяват твърдяното ограничение на максимално разрешената скорост, което
се твърди в ЕФ (50 км/ч. – бел. с.), точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е
92 км/ч., а на снимковия материал – 95 км/ч.), както и точното превишение на разрешената
скорост – в ЕФ е отразено превишение от 42 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в
него превишението на максимално допустимата скорост би следвало да бъде 45 км/ч. Писмените
документи установяват също така, че става въпрос за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, която е монтирана на служебен автомобил на пътната
полиция с данни за регистрационен номер (вж. л.13гръб, 14гръб). Отделно от това, от писмените
доказателства по делото безспорно се установява и собствеността върху въпросния автомобил към
датата 07.02.2019г.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно
обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не
се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни
изложените фактически изводи.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи
от страна на първостепенния съд:
Жалбата е подадена от легитимирана страна (наказаното физическо лице), при спазване на
преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП (ЕФ е връчен на
05.05.2021г., а по пощата с писмо от 17.05.2021г. е подадена жалбата), като същата е насочена
срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е
винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като такава следва да провери
законността, т. е. дали правилно е приложен материалният закон и дали са спазени процесуалните
изисквания при издаването на санкционния акт, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). В изпълнение на това си правомощие
настоящият съдебен състав служебно констатира, че е допуснато съществено процесуално
3
нарушение при съставянето на оспорвания ЕФ, което е основание за неговата отмяна.
Законът точно и изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда понятието електронен фиш,
както и необходимите законови предпоставки за валидността на същия. За разлика от общите
процедурни правила по ЗАНН, изискващи двуетапност на извънсъдебната фаза, а
именно – започване на административно-наказателното производство със съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и завършването му (при доказано
административно нарушение) с издаване на наказателно постановление (НП) от конкретен
наказващ орган, разпоредбата на чл.189, ал.4 от цит. з. урежда и допуска изключение от тези
общите правила. В този смисъл издаването на електронния фиш е подчинено на строго определени
условия, визирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно: нарушението да е установено
и заснето с техническо средство, и в отсъствието на контролен орган и на нарушител . Това
налага категоричният извод, че издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в
случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, т. е.
стационарни, със съответните предварително обозначения за съществуването им и тези средства
функционират при автоматичен режим, който сам по себе си не налага наличието на обслужване
от страна на контролните органи – именно в този смисъл следва да се разбира употребеното в
закона „в отсъствие на контролен орган” . Във всички останали случаи на използване на
мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наличието на
т. нар. „човешки фактор” и тяхното непосредствено използване и обслужване от контролен орган,
приложението на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е изключено и за установяване на
нарушения на правилата на ЗДвП с тези технически средства следва да се спазват общите правила
и ред на ЗАНН – съставянето на АУАН и издаването на НП.
В конкретния случай, за съставянето на ЕФ сер. К № 4189153 контролният орган е
използвал мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип „TFR-1 M” заедно с радарен
скоростомер „Трафик радар TR-4 D” с фабр. № 560, която е монтирана на служебен автомобил на
ОПП-СДВР, което означава, че същата се обслужва по време на работа от съответните полицейски
служители от патрула (вж. протокол за ползване на АТСС и ежедневна форма на отчет – л.14, 16).
При установяване на административно нарушение за полицейските служители се поражда
задължение за спиране на водача на МПС, с което е извършено нарушението, за да бъде
установена неговата самоличност, да му бъде показан клипът относно нарушението, изготвен от
техническото средство, и да му съставят АУАН. В разглеждания случай, административното
наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с издадено по общите правила
наказателно постановление, като по принцип тази възможност е предвидена, но само при
спазването на съответните правила за това. Доколкото обаче процедурата е значително по-
облекчена от тази по ЗАНН, то законът определя точно и изчерпателно условията, при които се
издава ЕФ. При формулировката на чл.189, ал.4 от ЗДвП, и установеното по делото използване на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията, която функционира в присъствието на
полицейски служители, е налице неприложимост на хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В
случая е допуснато нарушение на законовите правила, позволяващи налагането на
административно наказание с ЕФ и тези нарушения се преценяват от съда за съществени такива.
При наличието на използвана мобилна система за видеоконтрол и при наличието на контролни
органи (пътни полицаи) на мястото на реализиране на процесното административно нарушение, не
следва да се ангажира административната отговорност на нарушителя чрез издаването на ЕФ, а
следва наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН с
4
описание на констатираното административно нарушение и издаване впоследствие, на НП за
налагане на съответното наказание.
С оглед на гореизложеното, по делото безспорно се установява, че електронният фиш е
издаден за нарушение, установено в отсъствие на предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
поради което и същият следва да бъде отменен поради неспазване на процедурните правила по
издаване.
На следващо място, в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на нарушението, тъй
като е посочен собственикът и ползвателят на МПС (отразено търговското
дружество – юридическо лице „ЕЛВИС ДМ” ЕООД със законен представител жалб. Е.Д.М.), но не
и лицето, което конкретно на 24.11.2020г., в 13:06 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път” №
13, с посока на движение от бул. „България” към бул. „Братя Бъкстон”, е управлявало въпросното
МПС. Поради това съдебният състав приема, че в оспорвания ЕФ сер. К № 4189153 не са
посочени всички съставомерни (обективни) елементи на нарушението – не е отбелязано кой е
управлявал МПС, респ. кой е нарушителят (авторът на деянието). Качеството на собственик на
дадено лице спрямо конкретното МПС не го прави автоматично нарушител на правилата ,
установени в Глава Втора, Раздел 4 от ЗДвП. Посочената в ЕФ нарушена законова норма (чл.21,
ал.1 от ЗДвП) недвусмислено сочи за извършител на това административно нарушение „ водача на
пътното превозно средство”, а в обжалвания ЕФ въобще не е отразено кое е лицето, което е било
„водач” и е управлявало лекия автомобил марка/модел „Мерцедес ГЛ 450 4-матик” с рег. № ***.
В тази насока, следва да се отбележи и обстоятелството, че сред реквизитите на ЕФ липсва
такъв относно водача на превозното средство. В административно-наказателната преписка няма
доказателства, от които да се установява това обстоятелство. Така издадения електронен фиш не е
изпращан на лицата по чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с което не е развивана процедурата по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, особено при наличните данни от писмената справка от информационните масиви на
ОПП-СДВР, че автомобилът е с двама собственици – физическото лице К.Г.М. и юридическото
лице „ЕЛВИС ДМ” ООД (вж. л.9). Не остава ясно в какво качество жалбоподателя Е.Д.М. е
извършил нарушението и дали такова изобщо е било осъществено, като тази неяснота
допълнително се поражда от факта, че дружеството „ЕЛВИС ДМ” ЕООД е посочено като
собственик, наложено е наказание „глоба”, но в ЕФ е посочено както ЕИК на ЮЛ, така и ЕГН на
собственика на същото, т. е. налице е пълна неяснота кое лице и в какво качество се
санкционира за процесното административно нарушение. Тези изводи на съдебния състав се
явяват верни и на по-силно основание, защото при наличието на императивно правило за
административно-наказателна лична отговорност (чл.24, ал.1 от ЗАНН), то отговорността на
собственика на превозното средство е акцесорна – тя възниква само ако същият не посочи кой е
управлявал автомобила (иначе казано – не посочи водача на МПС) (арг. чл.188, ал.1, изр.2 от
ЗДвП), съотв. възниква за законния представител на юридическото лице – собственик или за
посоченото от него лице – ползвател (арг. чл.188, ал.2, предл.1 и предл.2 от ЗДвП), когато
нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице – но няма
никакви доказателствени данни въпросът за водача на превозното средство в конкретната хипотеза
да е бил изследван, а съдът не би могъл да изземе правомощията на наказващия контролен орган и
да основе решението си на предположение относно отразените фактически обстоятелства при
липса на установен водач на превозното средство и при неяснота в данните от предоставения
снимков материал. Противното би означало недопустимо заобикаляне на закона и стимулиране
бездействието на контролните органи при установяване на нарушения на движението по
5
пътищата.
На трето място, липсва описание на нарушението (както изисква разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП), защото в ЕФ няма каквото и да било описание с думи на твърдяното
административно нарушение. Записано е само, че става въпрос за „нарушение за скорост” и
нарушената разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП и са дадени стойностите на разрешената и на
установената скорост на движение. Същината на административните нарушения по чл.21 от
ЗДвП се състои, обаче, в управление на МПС със скорост над разрешената , но никъде в ЕФ не е
посочено, кой е водачът на въпросното превозно средство, който го е управлявал. Освен това, за
прилагането на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е от съществено значение мястото на
извършване на нарушението (населено място или извън него), както и категорията на МПС (вж.
таблицата в чл.21 от ЗДвП – бел. с.). Според въпросната разпоредба, за населено място е въведено
ограничение от 45 км/ч. (автомобилът е категория „М1” съгл. чл.149, ал.1, т.2, б. „а” от ЗДвП – вж.
л.9), и доколкото е установено движение със скорост от 95 км/ч. и превишение на скоростта от
47 км/ч. (според измереното от техническото средство и след приспадната грешка), то би бил
реализиран съставът на същото нарушение по чл.182, ал.1, т.5 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Проблемът е в това, че е налице невъзможност жалбоподателят Е.Д.М. да бъде санкциониран по
този санкционен състав на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – първо, поради факта, че ще противоречи на
отразените фактически обстоятелства в процесния ЕФ за наличието на определена скорост на
движение и друго ограничение на скоростта; и второ, самата стойност на скоростта не е
установена категорично, за да се прецени точно какъв е размерът на наказанието, който зависи от
тази стойност.
Освен това, липсва яснота дали става въпрос за населено място, или за случай на
движение извън населено място, доколкото следва да се прецени какво е нормативно (законово)
въведеното ограничение на скоростта на движение, или пък въведеното с пътен знак ограничение,
като от представения снимков материал не е видно мястото на движение на този автомобил , за
да може да бъде преценено дали важи ограничението за населено място, или това за извън
населено място, а това е от значение и за правната квалификация на нарушението. На снимковия
материал не се вижда нито поставен пътен знак, сигнализиращ конкретно ограничение на
скоростта, нито табела, обозначаваща начало/край на населено място, за да се прецени, че
автомобилът е бил в рамките на населено място, или извън рамките на населено място, за да се
прецени какво е било законовото ограничение.
В допълнение, и както беше посочено по-горе, от данните в ЕФ и данните от вещественото
доказателство по делото (4 бр. фотоснимки), не може да се установи и точната стойност на
отчетената скорост (в ЕФ тя е 92 км/ч., а на снимковия материал – 95 км/ч.), както и точното
превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение от 42 км/ч., а на снимковия
материал с оглед данните в него превишението би следвало да бъде 45 км/ч., но при положение, че
се прилага общата хипотеза на чл.21, ал.1 от ЗДвП и в зависимост от категорията на процесното
МПС, законовото ограничение е 45 км/ч., което означава превишение на скоростта с различни
стойности (50 км/ч. без приспадане на грешката, и 47 км/ч. – ако грешката се отчете). Наред с това,
по делото не се установява и точната стойност на скоростта на движение на заснетия автомобил,
тъй като в ЕФ е посочено, че тя е 92 км/ч., а в изготвените от техническото средство снимки на
автомобила (веществено доказателство по делото) е видно, че отчетената скорост е 95 км/ч., но
допустимата грешка на техническото средство за измерени скорости до 100 км/ч. е ± 3 км/ч., което
означава, че измерената скорост може да бъде и 94 км/ч., но и 96 км/ч. (с оглед допустимата
6
грешка при измерване с доплеров сигнал – бел.с.). Не следва да се забравя също така, че съгласно
техническите параметри на средството за измерване грешката при измерване може да бъде и
±1 км/ч., а не ±3 км/ч. (за отчетени скорости до 100 км/ч.), съотв. ±1 %, а не ±3 % (за отчетени
скорости над 100 км/ч.), като това зависи от режима на техническото средство, но нито в ЕФ,
нито в снимковия материал към него, е отразено в какъв режим е работело посоченото
техническо средство, защото това е определящо са приложимата грешка в измерването на
скоростта на движение, както дали взетата предвид грешка е приложима в конкретния случай.
Действително, от данните от регистъра на БИМ се установява, че това автоматизирано
техническо средство (АТС) дава грешка в измерваните скорости до 100 км/ч., която е ±3 км/ч. (вж.
протокола на л.44), но това означава, че в процесния случай доколкото измерената скорост е
95 км/ч., в действителност с оглед на грешката в измерването същата може да бъде
98 км/ч. (+3 км/ч.) или 94 км/ч. (– 3 км/ч.), което внася допълнителна неяснота относно този
елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, тъй като той, наред с
ограничението за скоростта и категорията на превозното средство, е определящ и за размера на
административното наказание, тъй като определя съответното превишение. Не следва да се
забравя също така, че съгласно техническите параметри на средството за измерване грешката при
измерване може да бъде и ±1 км/ч., а не ±3 км/ч. (за отчетени скорости до 100 км/ч.), съотв.
±1 %, а не ±3 % (за отчетени скорости над 100 км/ч.), като това зависи от режима на
техническото средство, но никъде в материалите по делото (нито на снимковия материал, нито в
самия ЕФ) няма отразени обстоятелства относно „режима на работа” на техническото
средство по време на установяване на твърдяното административно нарушение, а това води и до
пълна неяснота каква е конкретно установената скорост на движение на процесното МПС. И ако
в случая е взета под внимание „по-благоприятната” за водача на автомобила стойност (92 км/ч.),
необяснимо за съда е обстоятелството защо в ЕФ е отразено максимално допустима стойност на
скоростта от 50 км/ч., без да се отчете категорията на автомобила, нито да се отрази режимът на
техническото средство и съответната грешка в отчитането на това СИ.
На четвърто място, прави впечатление, че в обжалвания електронен фиш липсва
посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението , по ясен, разбираем и
обичаен начин, доколкото това описание, което е отразено в електронния фиш, въобще не
съответства на снимковия материал, като не е приложена географска карта от GPS-
позиционната система, и където фигурират единствено географски координати. Безспорно
последните индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за
неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно
възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Обичайното
описание на място би следвало да съдържа, когато е в границите на населеното място – име на
улица, номер от същата, квартал и др. под, а когато е извън населено място – общоизвестен обект,
пътно съоръжение, конкретен път и др. под, като не без значение е и посочването на
ограничението по какъв начин е направено – пътен знак или не. Вярно е, че от изготвения от
автоматизираното техническо средство „TFR-1 M”, става ясно, че изготвения от него клип
съдържа информация за местонахождението под формата на географски координати
(EL: 23º16.6072 и NL: 42º39.3677), но според съда при издаване на ЕФ не съществува пречка,
административния орган да обвърже тези координати с други обичайни белези,
индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, за да бъде извършено сравнение с
данните от позиционната система GPS, а такава информация, каквато е посочена в ЕФ – напълно
7
липсва.
Наред с констатираните пороци на обжалвания електронен фиш, настоящият съдебен
състав на първостепенния съд намира за необходимо да посочи, че са налице и други пороци на
обжалвания ЕФ сер. К № 4189153, които са изцяло обусловени от пропуски в текстовата редакция
на разпоредбите на чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП, поради изключително недобрата
нормотворческа техника на законодателя, които пороци са съответно пренесени и в утвърдения
образец на електронен фиш, като съображенията са следните:
На първо място, липсва предвиден конкретен издател на ЕФ (извън изискването за
посочване на съответното териториално поделение на МВР – бел. с.). Известно е от правната
теория, че всеки „документ” представлява писмено волеизявление на конкретно лице, с
определени правни последици, а в частност административният акт е волеизявление на конкретен
орган, натоварен изрично с властнически правомощия и функции, с което волеизявление се засяга
благоприятно или не правната сфера на трети лица. Липсата на предвиден издател като
задължителен реквизит на ЕФ лишава същия от горепосочените характеристики на документ и
административен акт, което е юридически и житейски абсурдно. Отделен е въпросът, че тази липса
обуславя пълна анонимност на лицата, които понастоящем съставят и издават ЕФ, и в
частност – лицето, което налага наказанието, посоченото в ЕФ, а това съответно предпоставя
невъзможност за осъществяване на адекватен и надлежен контрол на компетентността им, както
и невъзможност за реализация на съответен вид отговорност при евентуални техни
правонарушения. Не следва да се подминава и фактът, че въпросният фиш носи наименованието
„електронен”, като следва да се има предвид, че въпросният утвърден образец на ЕФ въобще не
съответства на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ), въвеждащ изискванията и на Регламент (ЕС) № 910/2014г., и в частност – на
разпоредбите на чл.2 и чл.4 от цит. з. Доколкото ЕФ е „електронно изявление” по силата на § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП и § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, то всяко такова изявление следва да бъде словесно
изявление в цифрова форма, което има свой автор и титуляр , каквито не се съдържат в
процесния ЕФ, поради което освен, че трудно може да се нарече „документ”, още по-трудно би
могъл да се нарича „електронен документ” или „електронен фиш”. Императивното правило на
закона (чл.39, ал.4 от ЗАНН) изисква за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител ,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат наказания
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2 от с. чл., за което се издава електронен фиш.
Второ, липсва „дата на съставяне” на ЕФ като негов реквизит, като наличието на този
точно реквизит е задължително, т. к. предпоставя решаване на редица и със съществено значение
правни въпроси като приложим към датата на издаване на ЕФ материален и процесуален закон,
наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на релевантни срокове,
в т. ч. и давностните срокове по чл.80 – чл.82 от НК вр. чл.11 от ЗАНН и други. Липсата на
предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП дата на съставяне на електронния фиш, като
негов реквизит, е поредният пример за „качествено” законодателно разрешение, което създава
огромни трудности пред правоприложителя. Не следва да се забравя също и обстоятелството, че
влезлият в сила ЕФ има действието на влязло в сила НП (чл.189, ал.11 от ЗДвП) и щом ЕФ „има
претенцията” да бъде НП би следвало да съдържа и съответните реквизити, които ЗАНН
въвежда като изискуеми за формата на НП (вж. чл.57, ал.1 от ЗАНН), независимо от „опростената
форма”, заложена от законодателя в чл.189, ал.4 от ЗДвП. До отстраняване на тези пропуски по
8
съответния законодателен ред, наличните непълноти съгл. чл.46, ал.2 от ЗНА следва да бъдат
запълнени с относими и релевантни за казуса изисквания, каквито са тези на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 на
ЗАНН, поради простата причина, че ЕФ има „двойствена природа” – притежава характеристиките
на АУАН, доколкото „установява” нарушението чрез съответните автоматизирани
технически средства и системи, но без да участва контролен орган в този етап, но и
характеристиките на санкционен акт (НП), т. к. чрез него се налага и административно наказание,
където участието на наказващ орган е задължително и не може да се осъществява от
„анонимни лица” – такива с неизвестни имена и длъжности в дадено държавно учреждение. В
процесния случай Електронният фиш не отговаря на тези основополагащи правни изисквания,
поради което следва да бъде отменен и на това основание.
По изложените съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради
нарушение на процесуалния закон, а жалбата уважена като основателна, и затова на осн. чл.63,
ал.1, изр.1, предл.3 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен и неправилен Електронен фиш сер. К №
4189153 от 25.11.2020г. на СДВР , с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя Е.Д.М. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9