Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 871 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Хай-М 2015“
ООД,
предявена чрез управителя на дружеството М.О.В., срещу заповед №
87-ФК/13.04.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1
т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка
запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: магазин за хранителни стоки „ХС Екстра маркет“ в гр. Варна,
ул. „Полковник Свещаров“ № 11 и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен
за същия срок достъпът до него.
В
жалбата са изложени няколко основни тези: - че пропускът на дружеството да маркира
чрез ФУ извършената чрез ПОС-устройство продажба на стойност 59 лв. е отстранен
впоследствие като за продажбата е издаден ФКБ № 0110385/21.04.2021 г. и по този
начин не е ощетен бюджетът; - че с
наложената ПАМ като вид и обем са ограничени правата на жалбоподателя в степен,
надхвърляща произтичащата от преследваната от закона цел; - че в заповедта
липсват мотиви, относими към определянето на срока, за който се прилага ПАМ,
като изложените такива не съответстват на фактите по случая и са клиширани и с
шаблонен характер; - че заповедта е в противоречие със здравата икономическа
логика, тъй като затварянето на обекта единствено би забавило събирането и
плащането на евентуално наложената санкция за същото нарушение, поради което с
процесната ПАМ не може да се защити фискът; - че налагането на ПАМ преди за
административното нарушение да е издадено наказателно постановление противоречи
на целта на закона като осуетява прилагането на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, с който
самият законодател е обвързал производствата по налагане на административно
наказание и по прилагане на ПАМ за нарушението; - че в случая е нарушен чл.
186а ЗДДС, според който независимо от предвидената глоба или имуществена
санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице
по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба
по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва
само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, какъвто начин за управление
на продажбите е избран и използван от жалбоподателя; - че заповедта е издадена
от некомпетентен административен орган. Въз основа на това се иска обжалваната
заповед да бъде обявена от съда за нищожен административен акт, а в отношение
на евентуалност – да се отмени поради нейната незаконосъобразност като на
жалбоподателя се присъдят и направените в съдебното производство разноски.
В
проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят „Хай-М 2015“
ООД се представлява от адвокат И.К., която изцяло подържа жалбата на заявените
в нея основания.
Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, се
представлява по делото от юрисконсулт Д.П., която оспорва жалбата. В
становището по същество на спора сочи, че с приобщеното към доказателствения
материал по делото решение № 761/03.06.2021 г. по адм. дело № 872/2021 г. на
Адм. съд - Варна дружеството вече се възползвало от дадената с чл. 186а ЗДДС
привилегия, като въз основа на това и при поддържане на всички изложени в
писмени бележки с. д. № 7890/28.05.2021 г. съображения за неоснователност на
обжалването моли съда да го отхвърли и да присъди в полза на ТД на НАП – Варна юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Съдът
като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на
съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл.
186 ал. 4 ЗДДС, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на предявеното с
жалбата оспорване.
За да
се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
С
обжалваната по делото заповед № 87-ФК/13.04.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, е наложил на „Хай-М 2015“ ООД при позоваването на протокол серия АА
№ 0431914/12.04.2021 г. от проверка на контролните органи на НАП в процесния
търговски обект: магазин за хранителни стоки „ХС Екстра маркет“ в гр. Варна,
ул. „Полковник Свещаров“ № 11, принудителна административна мярка по чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС - запечатване на търговския обект за срок от 14 дни,
като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до
него.
С
цитираната в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и приложена по административната
преписка заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е
делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 ЗДДС. От приобщената към доказателствения
материал по делото заповед № 3753/21.12.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП се установява, че именно лицето Красимир Ангелов Ангелов, издало в
качеството на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП оспорената по делото заповед № 87-ФК/13.04.2021 г., към
момента на нейното издаване е заемало тази длъжност, тъй като считано от
01.01.2021 г. е било преназначено на нея от преди това заеманата длъжност „началник
сектор“.
В
мотивите на обжалваната заповед № 87-ФК/13.04.2021 г. административният орган е
обосновал прилагането на принудителната административна мярка с наличието на
предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързана с установения от
контролните органи на НАП факт при проверката им в търговския обект на
12.04.2021 г. за времето от 12:42 ч. до 20:40 ч., че търговецът не е издал
фискален касов бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство за извършената в същия ден /12.04.2021 г./ в 10:57:47 ч.
продажба на стойност 59 лв., за която е заплатено чрез работещия в обекта ПОС-терминал,
в който продажбата фигурира под № 016597. При тези констатации началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е извел
извод, че търговецът в качеството на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския
обект чрез издаването на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство, с което е извършил нарушение на чл. 25 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС. Освен на съставения
при проверката протокол серия АА № 0431914/12.04.2021 г., като доказателства за
установеното нарушение се е позовал още на изведения КЛЕН за деня на проверката
и на изведения от ПОС-терминалното устройство
подробен отчет за извършените транзакции. Според изготвения при проверката протокол
серия АА № 0431914/12.04.2021 г. отчетът от
ПОС-терминала е изведен до момента на засичането на касата в 12:59:22 ч. като
са установени общо седем продажби чрез ПОС-терминала на обща стойност 182, 61
лв. Данните по приложения по преписката подробен отчет от ПОС-терминалното
устройство потвърждават изнесеното в протокола от проверката обстоятелство, че
към 12:59:22 ч. в ПОС-терминала са регистрирани продажби на обща стойност 182,
61 лв. като една от тях /регистрираната в 10:57:47 ч./ е именно процесната по заповедта
за налагане на ПАМ на стойност 59 лв. под № 016597. За тази продажба, както и
за още една на стойност 20 лв., работещият в обекта продавач-консултант К.В.В.
и управителят на дружеството М.О.В. изрично
са признали в изготвеното и подписано от тях в деня на проверката 12.04.2021 г.
писмено обяснение, че не са отразени чрез фискалното устройство, който факт
междувпрочем се установява и от проследяването на регистрираните чрез ФУ
продажби за деня по изведения КЛЕН, според който при разчетена чрез ФУ касова
наличност на обща стойност 447, 67 лв. няма регистрирана в 10:57:47 ч. отделна
продажба на стойност 59 лв.
За нарушението
е съставен и приложен по преписката АУАН № F609416/19.04.2021 г. като по
делото няма доказателства въз основа на него впоследствие да е издадено
наказателно постановление, с което да е ангажирана
административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Към
жалбата е приложен и е приобщен към доказателствения материал по делото фискален
бон от 21.04.2021 г., издаден в 10:26:46 ч. за покупката чрез дебитна карта на
два артикула на обща стойност 59 лв. като целта на жалбоподателя е да докаже
чрез документа твърдяният в жалбата до съда факт, че нерегистрираната на
12.04.2021 г. чрез ФУ продажба чрез ПОС-терминал на стойност 59 лв. е била
отразена във ФУ в един по-късен момент /на 21.04.2021 г./.
Отделно
от това в съдебното производство са приобщени доказателства, установяващи твърдението
в жалбата, че в периода, в който е извършено нарушението и е издадена
обжалваната заповед, търговецът е избрал и използвал за управлението на
продажбите в обекта софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС /л. 22 и
л. 50 – 52/ – обстоятелство, което изрично е упоменато и в съставения от
проверяващите обекта протокол серия АА № 0431914/12.04.2021 г.
При така
събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
Обжалваната
заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на
компетентен административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г., с която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал.
1 т. 1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на
основание чл. 186 ал. 3 ЗДДС, правомощията за налагането на ПАМ по чл. 186 ал.
1 ЗДДС.
Ръководейки
се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е
изложил в заповедта конкретни мотиви относно основанието за прилагане на
мярката като посочените от него факти относно извършеното от „Хай-М 2015“
ООД нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ кореспондират
изцяло с тези в протокола от проверката на приходните органи, както и с всички останали
доказателства по преписката /изведен КЛЕН за деня на проверката; изведен от
ПОС-терминалното устройство подробен отчет за извършените транзакции в деня на
проверката; писмени обяснения на продавач-консултанта К.В.В. и управителя на
дружеството М.О.В., които като частен удостоверителен документ, удостоверяващ
неизгодни за съставителите му факти, ги обвързват изцяло/. Самият протокол като
издаден на основание чл. 110 ал. 4 ДОПК по определените форма и ред от
длъжностни лица в това им качество и във връзка с изпълнението на служебните им
задължения е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства от проверката.
С така
индивидуализираното в протокола и в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС
изпълнително деяние, обективирано в бездействието на търговеца да издаде
изискуемия за продажбата документ – фискална касова бележка, е нарушено
изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1 от издадената от министъра на финансите на
основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, която разпоредба вменява в задължение на
лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен
документ да издават за всяка продажба при всяко плащане фискална касова бележка
от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в
разпоредбата случаи, между които не попада процесният по делото. В същия смисъл
е и разпоредбата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС, според която всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. След като провереният търговски обект – магазин за хранителни стоки, отговаря
на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС,
то при извършването на продажби на стоки или услуги в него за търговеца на общо
основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25
ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Преценено съвкупно, това означава, че
в случая действително е било налице материално-правно основание по смисъла на
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатване на търговския обект. При
наличието на регламентираната в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС
материално-правна предпоставка, обективирана в неиздаването на изискуемия за
продажбата документ по чл. 118 ЗДДС /фискална касова бележка/, компетентният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност като е
длъжен да наложи предвидената в нормата принудителна административна мярка. Ирелевантно
за факта на нарушението и за законосъобразността на издадената във връзка с
него заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е твърдяното от жалбоподателя обстоятелство,
че впоследствие бил издал фискален касов бон за продажбата. Освен че с представеното
в тази връзка доказателство /ФКБ от 21.04.2021 г./ не може със сигурност да се
установи, че с този бон е маркирана именно процесната продажба, която е още от 12.04.2021
г., но дори и да е така, това не променя факта, че при самото й извършване и
получаване чрез ПОС-терминалното устройство на плащането за стоката търговецът
не е спазил задължението по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
веднага да я регистрира във фискалното устройство, а е направил евентуално това
едва след като контролните органи от НАП са установили нарушението и дори след
като във връзка с него е била издадена заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС. Разгледан
изолирано, самият факт на извършено последващо регистриране на продажната цена
на стоката във фискалното устройство не е в състояние да рефлектира върху
законосъобразността на заповедта и да предизвика отмяната й. Съгласно чл. 25
ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. фискална касова бележка в случаите по ал.
1 се издава при извършване на плащането като лицата по ал. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
ФКБ.
Издаването
на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС не е обусловено от предварителното образуване
на административно-наказателно производство за нарушението въз основа на
съставен за него АУАН нито от финализирането му с наказателно постановление,
поради което е правно необосновано становището на жалбоподателя, че с чл. 187
ал. 4 ЗДДС е създадено отношение на корелативност на производството по налагане
на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС от това по ЗАНН за налагане на административното
наказание. Става въпрос за две отделни и
напълно независими едно от друго производства – административното по издаване
на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и административно-наказателното по налагане
на следващото се за нарушението административно наказание с издадено за целта
наказателно постановление. Поради това производството по налагане на ПАМ по чл.
186 ал. 1 ЗДДС е подчинено изцяло на правилата на АПК, докато производството по
налагане на административното наказание – на правилата на ЗАНН. Що се отнася до
приложимостта на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, той има изцяло отношение към изпълнението
на наложената ПАМ, но не и към законосъобразността й, поради което е
неоснователен и наведеният в тази връзка довод на жалбоподателя за незаконосъобразност
на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
Що се
отнася до времетраенето на ПАМ, в чл. 186 ал. 1 ЗДДС то е регламентирано
единствено с горна граница /до 30 дни/, поради което във всеки отделен случай в
условията на оперативна самостоятелност административният орган трябва да
определи точната продължителност на мярката в рамките на нормативно зададената
максимална такава от 30 дни. Съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол върху
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене на
наложената принудителна административна мярка, се изчерпва с проверка дали
действително административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност
/което в случая е безсъмнено/ и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. За да е законосъобразен актът, що се отнася до
определения с него срок за запечатване на търговския обект, трябва във всеки
отделен случай административният орган конкретно да обоснове избраната
продължителност на запечатването като при това тя трябва да е такава, че с нея
да не се нарушава прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според
който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Целите при прилагането на ПАМ са нормативно определени в чл.
22 ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Макар
действително изложените от административния орган мотиви относно
продължителността на мярката да са твърде общи и да оставят впечатление за
приложимостта им и към други подобни случаи на нарушения, следва да се има
предвид, че в тях издателят на заповедта изрично се е позовал на извод, че
извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина, както и на организация в търговския обект, нямаща за цел
спазване на данъчното законодателство. Доказателствата по административната
преписка действително сочат на подобен извод като се има предвид, че само в
деня на проверката, освен нерегистрираната във ФУ продажба на стойност 59 лв., е
установена и сума от нерегистрирана във ФУ
продажба чрез ПОТ-терминал на стойност 20 лв., а наред с това според изготвения
от продавач-консултанта опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката фактическата касова наличност е 525 лв., плащането за
деня чрез ПОС-терминал до момента на проверката е 182, 61 лв., разчетената според
дневния отчет касова наличност от ФУ 447, 67 лв., което при наличието на
установени нерегистрирани чрез ФУ продажби прави основателно предположението,
че установената положителна разлика между фактическата касова наличност на
парични средства и разчетената от ФУ се дължи също на нерегистрирани продажби.
При това положение административният орган правилно е посочил в обосновката си
относно избраната продължителност на срока за запечатване на обекта, че той е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики
в обекта и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца. Поради това при избирането на срок за
прилагането на ПАМ, близък до средния нормативно установен, административният
орган не е нарушил изискването на чл. 6 АПК, защото винаги трябва да се взема
под внимание фактът, че срещу интересите на нарушителя противостои общественият
интерес за коректно отчитане чрез ФУ на извършените продажби, защото само по
този начин като краен резултат ще се защити фискът и ще се създадат условия за
спазване на фискалната дисциплина и за реално отчитане на приходите от
дейността на търговеца, което пък е свързано и с точното определяне на
дължимите от него данъци по ЗКПО.
Що се
отнася до целта, която се преследва с
прилагането на мярката, тя е ясна и е в пълна кореспонденция с чл. 22 ЗАНН – да
се преустанови извършването на подобни нарушения, които биха довели до още по-висок
размер на неотчетени продажби, а оттук и на приходи от тях, рефлектирайки по
този начин негативно върху коректното определяне на данъчните задължения на
търговеца.
Съдържащото
се в жалбата твърдение, че заповедта била в противоречие на здравата
икономическа логика, тъй като затварянето на обекта единствено би забавило
събирането и плащането на евентуално наложената санкция за нарушението е относимо
изцяло към целесъобразността на акта, а не към неговата законосъобразност,
поради което поначало е извън компетентността на съда.
По последното въведено с жалбата оплакване за
нарушаването на чл. 186а ЗДДС съдът намира следното: Според нормата независимо
от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна
мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път
не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за
управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка
по чл. 118, ал. 16. Видно е, че законодателят е въвел три кумулативно изискуеми
предпоставки за прилагане на горния привилегирован режим спрямо нарушителите: 1/
да са от кръга на лицата по чл. 118 ал. 18 от закона; 2/ да става въпрос
за първо по реда си неиздаване от тях на документ за продажба по чл. 118; 3/
да са избрали и да използват за управлението на продажбите само софтуер, включен
в списъка по чл. 118, ал. 16.
От
приложеното на л. 68 – 74 от делото заверено копие на решение № 761/03.06.2021
г. по адм. дело № 872/2021 г. на Административен съд-Варна, ХХІІ състав, влязло
в законна сила според служебно извършеното отбелязване на 24.06.2021 г., се
установява, че с него съдът е отменил издадената срещу търговеца „Хай-М 2015“
ООД заповед № 88-ФК/13.04.2021 г., с която спрямо дружеството е наложена ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС за извършеното в същия ден на проверката 12.04.2021 г. нарушение
по чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, обективирано в
неиздаването на ФКБ за осъществената в 09:51:37 ч. чрез ПОС-терминал продажба
на стойност 20, 00 лв. За да отмени наложена ПАМ, съдът е приел в решаващите
мотиви, че въпреки, че нарушението действително е извършено и доказано по
делото, заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС подлежи на отмяна именно на основание
на приложимостта на чл. 186а ЗДДС. При това положение, след като търговецът
вече веднъж се е възползвал от тази разпоредба за първото по реда си извършено
от него нарушение, обективирано в неиздаването на изискуемия за продажбата
документ по чл. 118, то злоупотреба с права е да се претендира на същото
основание да бъде отменена и процесната по делото заповед № 87-ФК/13.04.2021 г.
В
целостта си направените фактически констатации и правни доводи обуславят извод
за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и при съобразяване на изрично направеното искане на
пълномощника на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ТД на НАП-Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което предвид невисоката сложност на делото,
следва да се определи на 100 /сто/ лева по чл. 24 НПП вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хай-М 2015“ ООД, ЕИК *********, срещу заповед № 87-ФК/13.04.2021 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е
наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 14 дни на
стопанисвания от него търговски обект: магазин за хранителни стоки „ХС Екстра
маркет“ в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ № 11 и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА „Хай-М 2015“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на ТД на НАП – Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
СЪДИЯ: