Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

                                              съдия Евгени Георгиев

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 313/2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца Л.К.

 

[1] Л.К. е заявила в искова молба от 11.01.2021 г., че тя, покойната ѝ майка Д.П.и И.П. са били осъдени със съдебно решение, влязло в сила, да заплатят на К. К.-П.:

- 89 970,00 щ. д. плюс законната лихва от 01.04.1999 г.;

- 19 569,00 лева разноски. В решението си съдът не е приемал, че Л.К., Д.и И. П.солидарно са дължали на К. К.-П. сумите и не ги е осъждал за солидарното им заплащане.

 

[2]   Въз основа на решението на 10.03.2006 г. съдът е издал изпълнителен лист. В него съдът също не е вписал, че сумите са се дължали солидарно.

 

[3]   Впоследствие, по молба на К. К.-П. частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И.е образувала изпълнително дело. По него ЧСИ И.е продала на публична продан за 170 000,00 лева апартамент, собственост на Л.К.. На 15.01.2007 г. ЧСИ И.е възложила апартамента на купувача.

 

[4]   По-късно изпълнителното дело е преминало от ЧСИ И.към ЧСИ Б.. Той е насочил изпълнението към търговски обект, от който Л.К. и Д.П.са притежавали 2/3 идеални части. Този обект е бил техен, защото е бил построен в имот, от който те са притежавали 2/3 идеални части.

 

[5]   Понеже всеки от длъжниците е отговарял разделно, Л.К. е изчислила, че 200 349,98 лева е бил сборът от нейното задължение и това на майка ѝ. За да погаси това общо задължение, на 03.12.2008 г. Л.К. е внесла по сметка на ЧСИ Б.30 349,98 лева (30 349,98 лева+170 000,00=200 349,98). Въпреки че Л.К. и Д.П.са били вече погасили задълженията си, на 25.04.2009 г. ЧСИ Б.е възложил на К. К.-П. търговския обект срещу заплащане на 155 100,00 лева.

 

[6]   Междувременно, на 22.04.2009 г. Л.К. и Д.П.са предявили иск пред СГС, че не са дължали 100 174,89 лева - остатъка от вземането по изп. дело на ЧСИ Б.- защото те са били заплатили своята част от дълга, а остатъкът е бил задължението на И.П.. В хода на делото е починала Д.П.и съдът е конституирал като ищец наследникът ѝ по закон М.Д.. На 06.07.2018 г. Л.К. е закупила от М.Д. наследството, оставено от Д.П.на М.Д.. На 02.07.2020 г. е влязло в сила решение на СГС, с което той е уважил иска за недължимостта на 100 174,89 лева.

 

[7]   Л.К. твърди, че след като тя и Д.П.са били заплатили дълга си към момента на провеждането на публичната продан и възлагането на търговския обект, тези изпълнителни действия са били неправомерни. От тях те са претърпели вреди от продажбата на техните 2/3 идеални части от търговския обект, чиято пазарна стойност към момента на публичната продан е била 312 000,00 лева. К. К.-П. е причинила вредите, тъй като ЧСИ е предприемал действията, които тя е искала от него, и отговорността за тях е била на К. К.-П., а не на ЧСИ. Затова Л.К. моли съда да осъди К. К.-П. да ѝ заплати:

-       100 174,89 лева, като част от претърпените вреди за 312 000,00 лева;

-       120 852,79 лева обезщетение за забава от 25.04.2009г. до 10.01.2021 г.

 

[8]   Л.К. е предявила и още четири евентуални иска, като с първия е предявила и допълнителен иск. Условието за разглеждането им е, ако съдът отхвърли основния иск, да разгледа първия евентуален иск, а да разгледа всеки следващ евентуален иск, ако отхвърли предходен евентуален иск.

 

[9]   Тези евентуални искове са за това съдът:

- да осъди К. К.-П. да заплати на Л.К. 100 174,89 лева, понеже чрез надплащането им Л.К. е била увредена, както и 120 852,79 лева обезщетение за забава от 25.04.2009 г. до 10.01.2021 г.;

- да признае Л.К. спрямо К. К.-П. за собственик на 2/3 идеални части от търговския обект и да осъди К. К.-П. да ѝ предаде владението му;

- да осъди К. К.-П. да заплати на Л.К. 320 000,00 лева, които са били пазарната стойност на 2/3 идеални части от търговския обект към момента на отчуждаването му от К. К.-П., плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

- да осъди К. К.-П. да заплати на Л.К. 100 174,89 лева, тъй като К. К.-П. ги е получила без основание плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-13 и уточнителната молба, л. 86-100).

 

2. По писмения отговор на ответника К. К.-П.

 

[10] К. К.-П. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:

1.             изпълнителните действия са били извършени не от нея, а от ЧСИ Б.и тя не отговаря за тях;

2.             законосъобразността на действията на ЧСИ Б.по изп. дело е била проверявана от съд и те са били потвърждавани;

3.             Л.К., Д.и И. П.са дължали солидарно на К. К.-П., което е било установено в решението на съда, с което те са били осъдени да заплатят сумите;

4.             нищожно е решението на СГС, с което е приел, че Л.К. не е дължала на К. К.-П. 100 174,89 лева, понеже съдът го е постановил извън правораздавателната си власт - тълкувал е решение на друг съд;

5.             К. К.-П. е собственик на имота, тъй като е придобила собствеността с постановлението за възлагане;

6.              правото на иск е погасено по давност, която е започнала да тече най-късно на 25.04.2009 г. Затова К. К.-П. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 57-69 и молбата, л. 140-142).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[11] Л.К. и И.П. са брат и сестра, а Д.П.е тяхна майка (удостоверението за наследници, л. 124). На 15.04.1993 г. Л.К., И.П. и Д.П.са получили разрешение за строеж на сграда. Тя е следвало да бъде построена в собствения им имот в ж. к. „Лозенец“, на ул. „*****, от който те са притежавали по 1/3 идеална част. Сградата е била построена и въведена в експлоатация (протокола за съдебна делба, л. 111-112; разрешението за строеж, л. 122; разрешението за ползване, л. 123; скицата, л. 133). По това време Люляна К. е била в брак с Н.К. (удостоверението за граждански брак, л. 110).

 

[12] През 2004 г. Д.П.е прехвърлила на Л.К. собствеността върху апартамент № 7 на третия етаж в сградата на ул. „***** (нотариалния акт, л. 168). С влязло в сила решение от 13.02.2006 г. по гражданско дело 487/2005 г. на ВКС, Д.П., Л.К. и И.П. са били осъдени да заплатят на К.Х. К.-П. 89 970,00 щ. д. плюс законната лихва от 01.04.1999 г., както и 19 569,00 лева разноски по делото (изп. лист, л. 161). Въз основа на решението съдът е издал и изпълнителен лист, в който не е било вписано дали сумите са се дължали солидарно или разделно от тримата ответници, съответно при какви квоти (пак там).

 

[13] За събирането на това вземане е било образувано изп. (молбите, л. 101-102 и л. 182-183). В хода на изп. дело е бил изнесен на публична продан апартамент № 7 на третия етаж в сградата на ул. „***** и е бил възложен на К. К.-П. за 170 000,00 лева (постановлението, л. 169). След това изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ А.Б.и той е продължил изпълнителните действия по него (молбите, възражения и мотиви, л. 173-186; постановлението за възлагане, л. 165).

 

[14] На 03.12.2008 г. Л.К. е внесла по сметка на ЧСИ Б.30 349,98 лева (вносната бележка и нареждането-разписка, л. 166-167). Тя е заявила пред ЧСИ Б., че сумите по изпълнителния лист са се дължали разделно от тримата длъжници, а не солидарно, и затова Л.К. и Д.П.не са дължали вече нищо по изпълнителното дело (молбите, л. 173-181).

 

[15] По писмено искане на взискателя К. К.-П. ЧСИ Б.е насрочил опис и оценка на още един имот - търговски обект в сградата на ул. „***** (призовката, л. 307). К. К.-П. е твърдяла, че тримата длъжници по изпълнителното дело са дължали сумите солидарно, защото друго не е следвало от решението, с което е било установено задължението (възражението, л. 184-185).

 

[16] На 22.04.2009 г. Л.К. и Д.П.са предявили иск, с който са поискали да се признае за установено, че поради разделността на дълга не са дължали нищо на К. К.-П. (исковата молба, л. 157-160). На 25.04.2009 г. ЧСИ Б.е възложил на К. К.-П. търговския обект в сградата на ул. „***** за 155 100,00 лева (постановлението, л. 165). Към този момент пазарната цена на търговския обект е била 325 500,00 лева (заключението на вещото лице, л. 277-283). Л.К. и Д.П.са притежавали по 1/3 идеална част от този обект, т. е. общо 2/3 идеални части (постановлението, л. 165 и определението от съдебно заседание, л. 208).

 

[17] На 05.05.2011 г. Д.П.е починала. Тя е оставила за свои наследници по закон децата си И.П. и Л.К. (удостоверението за наследници, л. 124). Л.К. и И.П. са се отказали от наследството на майка си (отказа и удостоверенията, л. 170-171 и л. 309). Така единствен наследник по закон на Д.П.е била М.Д. (решението, л. 162-165).

 

[18] На 06.06.2018 г. съдът е уважил иска на Л.К. и е признал за установено, че Л.К. и М.Д. (конституирана на мястото на починалата в хода на делото Д.П.) не са дължали на К.Х. К.-П. 100 174,89 лева, предмет на изпълнение по изп. дело на ЧСИ Б.. На 02.07.2020 г. решението по делото е влязло в сила (решението, л. 162-165). Не се спори, че Л.К. е закупила от М.Д. наследството, което Д.П.ѝ е оставила.

 

[19] Към момента К. К.-П. владее търговския имот, който ЧСИ Б.ѝ е бил възложил (определението, л. 208). Тя не е отчуждавала имота (справката от служба по вписванията, л. 68-69). Той е с идентификатор 68134.901.129.1.23 (схемата, л. 43).

 

[20] Л.К. е заплатила: 500,00 лева държавна такса (л. 40), а съдът я е освободил от заплащането на държавна такса над 500,00 лева (л. 28); 235,00 лева такса за вписване на исковата молба (л. 49); 350,00 лева на вещо лице (л. 237). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 27). К. К.-П. е заплатила 6 300,00 лева за адвокат (договора за правна помощ, л. 81).

       

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[21] Л.К. е предявила основен иск по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и допълнителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тя също е предявила следните евентуални искове: иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и допълнителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС); иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД; иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

 

1. По иска по чл. 45 от ЗЗД

 

[22] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. К. К.-П. да е извършила действие/бездействие;

2. това действие да е било противоправно;

3. от действието на К. К.-П. да е претърпяла вреди Л.К.;

4. К. К.-П. да е извършил действието виновно;

5. К. К.-П. да не е заплатила на Л.К. обезщетение.

 

[23] Съдът установи, че от името на К. К.-П. е било направено искане до ЧСИ А.Б.да опише и изнесе на публична продан търговския обект, от който Л.К. и майка ѝ са притежавали 2/3 идеални части. Затова първата предпоставка за уважаване на иска е налице.

 

[24] Противоправно е всяко действие или бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава общата забрана на чл. 45 от ЗЗД да не се вреди другиму и накърнява благо на друго лице, което благо е правно защитено (решение на ВКС 136-2019-I Г. О. по гр. д. № 4 857/2017 г.). Съдът установи, че към момента на публичната продан Л.К. и Д.П.не са дължали останалите 100 174,89 лева. Следователно Л.К. и Д.П.не са били длъжници. Затова е било противоправно искането на К. К.-П. до ЧСИ Б.да опише и изнесе на публична продан търговския обект, от който Л.К. и Д.П.са притежавали идеални части. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

 

[25] Л.К. твърди, че от описаното противоправно действие на К. К.-П., нейните идеални части от търговския обект са били възложени на по-ниска цена от пазарната, т.е., че тя е загубила собствеността на идеалните си части срещу цена, по-ниска от пазарната. Съдът приема, че Л.К. не е претърпяла такава вреда.

 

[26] Това е така, защото: възлагането в изпълнителния процес на недвижим имот на привиден кредитор няма вещнопрехвърлителен ефект (т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС 4/11.03.2019 г. по тълк. д. 4/2017 г.). В случая съдът установи, че К. К.-П. не е била кредитор на Л.К. и Д.П.към момента на възлагането на К. К.-П. на търговския обект, от който Л.К. е притежавала идеални части. Следователно К. К.-П. е била привиден кредитор. Ето защо възлагането не е имало вещнопрехвърлителен ефект, К. К.-П. не е станала собственик на идеалните части от търговския обект, чийто собственик е Л.К., а Л.К. не е претърпяла твърдяната вреда.

 

[27] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[28] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Л.К. да има парично вземане от К. К.-П.;

2. К. К.-П. да е изпаднала в забава;

3. К. К.-П. да не е изплатила на Л.К. обезщетение за забавата.

 

[29] Съдът установи, че Л.К. няма парично вземане от К. К.-П.. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3. По първия евентуален иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за вреди от надплащането

 

[30] Съдът приема, че Л.К. не е надплатила, защото няма вещнопрехвърлително действие възлагането на К. К.-П. на търговския обект и Л.К. не е загубила собствеността му. Следователно Л.К. не е претърпяла твърдяната вреда. Липсва предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.

 

4. По евентуалния допълнителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[31] Съдът не установи Л.К. да има вземане от К. К.-П.. Затова липсва предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.

 

5. По евентуалния иск по чл. 108 от ЗС

 

5.1. По основателността на иска

 

[32] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това (чл. 108 от ЗС). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.     Л.К. да е собственик на 2/3 идеални части от процесния търговски обект;

2.     К. К.-П. да владее тези 2/3 идеални части от търговски обект;

3. К. К.да прави това без основание и без да е собственик на 2/3 идеални части от търговския обект.

 

[33] Съдът установи, че Л.К. и майка ѝ Д.П.са притежавали 2/3 идеални части от търговския обект, който след проведена публична продан е бил възложен на взискателя К. К.-П.. Съдът също установи, че към момента на възлагането Л.К. и Д.П.не са дължали нищо на К. К.-П. по изп. дело и затова съдът прие, че К. К.-П. е била мним кредитор на Л.К. и Д.П.. Така съдът прие, че възлагането на К. К.-П. на 2/3 идеални части от търговския обект не е породило вещнопрехвърлително действие и собственик на тези 2/3 идеални части е Л.К..

 

[34] Съдът установи, че К. К.-П. владее процесните 2/3 идеални части от търговския обект и то без основание, и без да е техен собственик. Налице са предпоставките за уважаването на иска и съдът го уважава.

 

5.2. По възражението на К. К.-П., че е нищожно решението на СГС, с което е признал, че Л.К. не дължи сумите по изпълнителното дело

 

[35] Нищожно е решението, когато то е постановено извън правораздавателната власт на съда (решение на ВКС 193-2018-IV Г. О. по гр. д. 4 751/2017 г.). Оспореното решение е било постановено по иск за признаване за установено, че Л.К. не е дължала сумите, търсени от нея в изпълнително производство срещу нея. За да постанови решението си, съдът е съобразил какъв е бил размерът на дълга и какво е било погасено в хода на изпълнението. Така той е приел, че Л.К. и нейната майка (заместена в хода на делото) не са били длъжници по изпълнителното дело. Това решение не излиза извън кръга на правораздавателната власт на съда. Затова то не е нищожно. Ето защо възражението на К. К.-П. е неоснователно. При разглеждането на основателността на иска съдът отговори на останалите възражения, относими към този иск.

 

6. По разноските

 

[36] Л.К. търси разноски. Тя е направила такива за 1 085,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло евентуалния иск на Л.К. за признаването ѝ за собственик на 2/3 идеални части от търговския обект. Затова съдът осъжда К. К.-П. да заплати на Л.К. 1 085,00 лева разноски. Съдът осъжда К. К.-П. да заплати на адвокат Е.Г. 4 667,82 лева адвокатско възнаграждение (235 336,30х2/3-100 000,00х,0,02+3 530,00. Съдът прилага Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията ѝ преди измененията от ноември 2022 г., защото исковата молба е подадена през 2021 г.). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда К. К.-П. да заплати 1 068,90 лева държавна такса (235 336,30х2/3х0,01-500,00).

 

Р Е Ш И:

 

[38] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Л.Й.К. срещу К.Х. К.-П.:

1. иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на К. К.-П. да заплати на Л.К. 100 174,89 лева, като част от 312 000,00 лева обезщетение за причинени вреди в резултат на продажбата на по-ниска цена от пазарната на идеални части на недвижим имот на Л.К., вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение;

2. иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на К. К.-П. да заплати на Л.К. 120 852,79 лева обезщетение за забава от 25.04.2009 г. до 10.01.2021 г.

3. евентуалния иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на К. К.-П. да заплати на Л.К. 100 174,89 лева, понеже чрез надплащането им, Л.К. е била увредена;

4. евентуалния допълнителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за 120 852,79 лева обезщетение за забава от 25.04.2009 г. до 10.01.2021 г.

 

[39] ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ЗС спрямо К.Х. К.-П., че Л.Й.К. е собственик на 2/3  идеални части от недвижим имот и ОСЪЖДА К. К.-П. да предаде на Л.К. владението на тези 2/3 идеални части от недвижимия имот. Недвижимият имот представлява търговски обект от 117,50 кв. метра с идентификатор 68134.901.129.1.23. Той е със съседи с идентификатори: на същия етаж - 68134.901.129.1.17 и 68134.901.129.1.14; под него – няма; над него - 68134.901.129.1.1. Административният адрес на имота е в гр. София, ул. „*****.

 

[40] ОСЪЖДА К.Х. К.-П. да заплати следните суми:

1. на Л.Й.К. 1 085,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2. на адвокат Е.Г. 4 667,82 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС 1 068,90 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Л.К. е с адрес *** и със съдебен адрес - адвокат Е.Г.,***. К. К.-П. е със адрес *** и със съдебен адрес – адвокат В.П.,***, ж. к. „*****. И.Й.П. е с адрес: ***.

 

[41] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[42] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 784,45 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[43] Решението е постановено при участието на И.Й.П., който е трето лице-помагач на ответницата К. К.-П..

 

Съдия: