Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 392 01.08.2018 г. гр. С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 27.06.
2018 г.
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
ТАНЯ КЕМЕРОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 330
по
описа за 2017 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ за
заплащане на сумата от 35 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 165,60 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП.
В
исковата молба се сочи, че при ПТП,
настъпило на 29.10.2014 г. в град С.З., при управление на МПС - товарен
автомобил марка “Ф.Т.Д.” с peг. № ***в нарушение
правилата за движение по пътищата Б.А.Б.ЕГН ********** ***,: чл. 20, ал. 2 на
ищеца е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дъгата вляво, бодлестия
израстък на четвърти шиен прешлен и бодлестия
израстък на пети шиен прешлен (с непълна парализа на горните крайници), което му
е причинило трайно затрудняване на
движенията на врата и горните крайници за срок повече от 30 дни /около 8 - 10
месеца/.
Ищецът
Д.И.К. посочва, че с Решение № 595 от 15.09.2015г., постановено по НАХД № 1593
по описа на PC - С.З.за 2015г., Б.А.Б.ЕГН ********** ***, е бил признат за виновен в това, че на
29.10.2014 г. в град С.З., при управление на МПС – товарен автомобил марка „Ф.Т.Д.”
с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, изречение
първо от ЗДвП – „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, ….. с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие – пешеходец на пътното платно; чл.20, ал.2, изречение
второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението – пресичащ
пътното платно пешеходец”; чл.116 от ЗДвП- „Водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…….”;
чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово превозно средство, е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.И.К.,***, изразяваща се в
счупване на дъгата вляво, бодлестия израстък на
четвърти шиен прешлен и бодлестия израстък на пети
шиен прешлен (с непълна парализа на горните крайници), което му причинило
трайно затрудняване на движенията на врата и горните крайници за срок повече от
30 дни /около 8-10 месеца/ - престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл.второ, във вр. чл.342, ал.1
от НК, като на основание чл. 78а НК, Б. е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева. Решението на Районен съд-С.З.е влязло в законна сила на 02.10 2015
г.
Срещу Б.А.Б.в наказателното
производство по НАХД № 1593 по описа на РС- С.З.за
За товарният автомобил „Ф.Т.Д.” с рег.№ ***,
който е собственост на Б.А. Б., водачът е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД ”Б.И.” АД с полица № 02114001476210 с
начална дата 14.06.2014 г. и със срок на валидност до 14.06.2015 г..
Ищецът посочва, че като лице имащо
качеството на пострадал от ПТП, настъпило на 29.10.2014г. и съответно право на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
настъпили като пряка и непосредствена последица на непозволено увреждане от
причинените средни и леки телесни повреди, се обърнал към застрахователната
компания с оглед уреждане на тези въпроси. С молба вх. № ОК – 386214 от
26.05.2016г. представил пред ответното дружество всички необходими документи за постигане на
споразумение с оглед доброволното и извънсъдебно уреждане на въпроса касаещ
изплащането на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от нанесените му телесни
увреждания. По случая при ЗД "Б.И." АД е била образувана щета № **********.
Сочи,
че през месец август 2016г. от застрахователната компания му е предложено устно
изплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди)
лева. След проведени разговори с
представител на ЗД "Б.И." АД относно коригиране размера на
обезщетението, през месец септември от компанията потвърдили, че
запазват първоначално предложената сума от 5000 (пет хиляди) лева. Ищецът не останал
доволен от така предложеното обезщетение и категорично отказал да приеме това
предложение и да подпише евентуално споразумение.
Съображенията,
които чрез адвокат П.П. е изложил пред
застрахователя били, че сумата е изключително занижена и по никакъв начин не
съответствала на претърпените от него неимуществени вреди, както и на константната съдебна практика за
обезщетяване на лица – пострадали от ПТП, още повече не ставало ясно дали в
тази сума се включват и претендираните от него имуществени вреди.
В
следствие на претърпяното ПТП ищецът получил многостепенна средна телесна
повреда, изразяваща се в: счупване на дъгата в ляво и бодлестия
израстък на четвърти шиен прешлен и бодлестия
израстък пети шиен прешлен с непълна парализа на горните крайници, които
счупвания са му причинили трайно затруднение на движението на врата и горните
крайници за срок, освен това получил и множество леки телесни повреди, изразяващи
се в контузия на главата и тялото, разкъсно контузни рани на челото, охлузвания по крайниците, които са
му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За лечението на тези травми бил принуден
многократно да
посещава лечебни заведения и да провежда съответните курсове на
лечение, включващи продължителен прием на медикаменти и
рехабилитационни процедури. Отделно от чисто физическите увреждания, ищецът
твърди, че е преживял и силен шок и стрес от претърпяното ПТП, които търпи и
досега.
За
лечението на причинените му телесни увреждания, получени в
следствие на претърпяното ПТП било нужно да посещава медицински
специалисти, които да назначават необходимата медикаментозна и
рехабилитационна терапия. Това се наложило не само при настъпването на самото
ПТП, но и през 2016 г. когато цялата му снага се е схванала, не е можел въобще
да се движи и болките, които изпитвал станали нетърпими, наложило се да постъпи
на лечение в неврохирургичното отделение в МБАЛ-Х..
(Епикриза ИЗ № 23433 от 29.10.2014г. от Клиника по неврохирургия към МБАЛ
"П.Д.С.К." АД – С.З.и Епикриза ИЗ № 4963/2016 г. от Отделение по
неврохирургия към МБАЛ „Х.” АД.
Освен
дълго продължилото лечение и възстановяване на травмите се наложило за времето
от 18.03.2016 г. до 25.03.2016 г. да постъпи в Отделение по физикална
и рехабилитационна медицина към МБАЛ „Х.”АД – Х. с цел провеждане на
рехабилитация. Последната е била нужна по повод облекчаване болките на персистиращ болеви синдром за шийнораменната област и значително ограничени движения за цервикалния дял на гръбначния стълб ( Епикриза ИЗ №
5114/2016 г. от Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към „МБАЛ Х.” АД - Х.).
Въпреки
проведеното лечение на травмите му, не се стигнало до желаният резултат целящ
възстановяването му. Лекуващите лекари са преценили, че уврежданията са му
постоянни с оглед, на което са счели, че е необходимо да бъде определена степен
на увреждане на общото му здравословно състояние. За целта, ищецът е бил
снабден с Медицинско направление № 9 от 04.04.2016г., издадено от Амбулатория
за първична медицинска помощ „М.”ООД - Х. за определяне на степен на намалена
работоспособност. Не след дълго, съгласно Експертно решение № 1392 от
26.05.2016г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ-Х. му били определени 60% степен на
увреждане в пожизнен срок. Като водеща диагноза в експертното решение и била
посочена „счупване на шийния отдел на гръбначния
стълб”, а като общо заболяване се сочи „счупване на С4 тяло и С5 дъга, горна парапареза”. В решението е била описана и анамнезата му
като освидетелстван, от където е станало видно, че се „касае за пациент, който
месец октомври 2014г. претърпял ПТП като пешеходец. Ударен е бил в областта на
главата, шията, гръден кош и крайници. Получил е загуба на съзнание за
неопределено време. При проведеното лечение в Отделение по Неврохихургия
в гр.С.З.е установено фрактура на шийни прешлени. От
тогава периодично ищецът се оплаква от главоболие, световъртеж и болки в шиен
отдел на гръбначния стълб. Оплаквал се от изтръпване и болки на горни крайници
и ограничена подвижност в областта на шийния отдел на
гръбначния стълб и двете раменни стави”. Изложеното несъмнено наложило извода,
че въпреки проведеното лечение на травмата на шийните
прешлени на гръбначния стълб, причинена от претърпяното на 29.102014 г. ПТП,
последната не е възстановена, а напротив прогресирала е до постоянна, което
обстоятелство дава повод да се твърди и прави извод, че се касае за утежняване
в степента и вида на причиненото от ПТП травматично увреждане. Видно от
решението на ТЕЛК, счупването на С4 тяло и С5 дъга на шийните
прешлени е довело до продължително обездвижване, което е довело до определяне
на пожизнена степен на увреждане.
Травматичните
увреждания, получени от претърпяното на 29.10.2014 г. ПТП са причинили на ищеца
постоянно, радикално и необратимо разстройство на здравето, което на практика
го е лишило от възможността да води живот еквивалентен на този на здравите
хора. Счита, че травматичните увреждания, които получил са предопределили
бъдещето му, което вън от съмнение ще бъде съпроводено с постоянни болки,
страдания и дискомфорт.
Счита,
че с оглед това тежко здравословно състояние, трайното затруднение на
движенията на врата и горните крайници и на фона на драматично незавидното
положение, в което се намират пенсионерите в страната, претърпяното ПТП от
29.10.2014г. на практика го е дисквалифицирало от един нормален живот, които би
могъл да води, ако се е намирал в нормално здравословно състояние.
Ищецът
посочва, че настъпилите сериозни и постоянни телесни увреждания са го лишили от възможността да води пълноценен
живот и да се труди, макар и след пенсия. Не е могъл да поема нормални
физически натоварвания, както и да се движи пълноценно. За да си обърне
главата, му е било необходимо да повие цяло тяло в областта на кръста, вместо
да извърши това движение посредством шията и раменния пояс. Твърди, че постоянно
изпитва болки и двете ръце, не може да ги движи пълноценно и да ги повдига.
Изпитва затруднения дори и когато облича дрехите си. В следствие на тежката
травма, довела до инвалидизация (пожизнено определена
60% степен на увреждане), в съчетание с доходите на ищеца, единствено от
пенсия, се поставя под въпрос нормалното
му съществуване въобще. Всичко това прави изключително трудно подсигуряването
на лечението и възстановяването му, доколкото последното е възможно изобщо. Посочва,
че за да облекчи болките и страданията си, е бил принуден да разходва финансови средства, които не са били по
силите му. Доходите на един пенсионер, както е ноторно
известно за България са пренебрежимо ниски и са недостатъчни да осигурят дори и
минимално доближаване на бита на хората получили травматични увреждания от
катастрофи до общия стандарт на живот за здравите хора. Всичко това се дължи на
претърпяното на 29.10.2014г. ПТП и на причинените от него травматични
увреждания.
Ищецът
счита, че с оглед изнесените факти и обстоятелства по безспорен начин са
установени деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид,
обем и характер и причинната връзка, т.е. налице са всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - щета, причинна връзка и вина.
Предвид
изложеното за ищеца възниква право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в: счупване на дъгата в ляво и бодлестия
израстък на четвърти шиен прешлен и бодлестия
израстък пети шиен прешлен с непълна парализа на горните крайници, които
счупвания са причинили трайно затруднение на движението на врата и горните
крайници за срок, по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния
процес до пълно оздравяване ще е необходим период от около 8-10
месеца и причинени множество телесни повреди, изразяващи се в контузия на
главата и тялото, разкъсно контузни
рани на челото, охлузвания по крайниците, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните травматични увреждания
са причинени от ПТП, настъпило на 29.10.2014г. в град С.З., като в тази връзка
ищецът счита , че сумата от 35 000 лева би била адекватна и ще може да
репарира понесените от него неимуществени вреди, причинени от претърпените
телесни увреждания.
Посочва,
че от претърпяното ПТП е понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в
закупуването на медицински консуматив – шийна яка на
стойност 85.00 лв., заплащане на потребителска такса на стойност 40.60 лв. и
преглед за телесни повреди с издаване на документ на стойност 165.60 лв.
Моли
да бъдат призовани на съд с ответното дружество и след като докаже твърденията
си, да бъде постановено решение, с което
да се осъди ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ***, със седалище в гр.С., и адрес на управление
– район ***да му заплати сумата от 35 000 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в: счупване на дъгата в ляво и бодлестия
израстък на четвърти шиен прешлен и бодлестия
израстък пети шиен прешлен с непълна парализа на горните крайници, които
счупвания са причинили трайно затруднение на движението на врата и горните
крайници и причинени множество телесни повреди, изразяващи се в контузия на
главата и тялото, разкъсно контузни
рани на челото, охлузвания по крайниците, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 29.10.2014г.в гр.С.З., ведно със законната лихва от датата на ПТП
– 29.10.2014г.( датата на увреждането) до окончателното изплащане на сумата,
както и да му бъде заплатена сумата от 165.60 лв. – за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в направените разходи за закупуване на медицински
консуматив и медицински прегледи във връзка с причинените му с ПТП от
29.10.2014 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на ПТП –
29.10.2014г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение.
С
отговора на исковата молба ответникът
ЗД “Б.И.” АД оспорва иска по основание и размер.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение главния иск и иска за
лихва.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който предприема
пресичане на обозначено за целта място, но с цялостното си поведението се
поставя в превишен риск спрямо нормалния, като съпричинява
вредата си, защото не се е съобразил с посоката и скоростта на товарния
автомобил и пресича на криволичещо, като самият удар е настъпил извън
пешеходната пътека, в неоправдания опит на ищеца да премине пред товарния
камион. Счита, че приложима е евентуално разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва иска по размер. Счита, че обезщетението,
което се претендира не отговоря на действителната вреда.
Посочва, че на 29.10.2014г. ищецът Д.К.
е бил участник в ПТП като пешеходец, вследствие на което е получил телесни
увреждания. За удостоверяването на получените травми са представени медицински
документи на негово име. Представената документация според ответника може да се
раздели на два периода: За времето на инцидента и документи след една и
половина години - м.март 2016г.
-Фиш
за спешна медицинска помощ, с Работна
диагноза: Контузио капитс. Обс. Фрактура крании (контузия на
главата и съмнение за счупване на черепа).
-Епикриза
пo ИЗ № 23433 от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „П.Д.С.К.“
гр.С.З., за периода 29.10.14г. – 05.11.14г. Окончателна диагноза: Контузио капитис ет корпорис. Фрактура С4 ет пр.спинози С5 (Контузии по
главата и тялото. Счупване на четвърти шиен прешлен и шиповидния/бодлест израстък на пети шиен прешлен).
-Съдебномедицинска
експертна справка №581/2014г. със
заключение - счупване
на дъгата и бодлестия израстък на четвърти шиен
прешлен и бодлестия израстък на пети шиен прешлен с
непълна парализа на горните крайници е
причинило трайно затруднение на движенията на врата и горните крайници. Срокът
на възстановяване е не по-малък от шест месеца. Останалите травматични
увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК
-Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 28/2015г. по
досъдебно производство № 591/2014г., със заключение: (същото
заключение. като в цитирания по-горе
документ)...с период на възстановяване 8-10 месеца.
-Допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №28-А/2015г., в която се
коментира въпроса дали ищеца е изпадал в безсъзнателно състояние с пълна загуба
на съзнание. След подробно разглеждане на свидетелски показания и медицинската
документация се прави заключението, че няма данни за изпадане в безсъзнателно
състояние с пълна загуба на съзнание до степен кома, а са били налице
количествени промени в съзнанието — обнубилацио към сомнолентност, изразяващо се в унесеност, затруднен
словесен контакт, дезориентация за изпълнение на елементарни команди. Изтъква
се, че в медицинската документация няма данни за мозъчно сътресение.
Медицинска документация от 2016г.:
-Епикриза
по ИЗ №4963 от Неврохирургия при МБАЛ - Х., за периода 16.03.16г. - 18.03.16г.
Окончателна диагноза: Комоцио церебри. Контузио капитис ет корпорис (Мозъчно сътресение.
Контузии по главата и тялото). Придружаващи заболявалия: Състояние след
фрактура на С4 - тяло и дъга на С5.
-Епикриза
по ИЗ №5114 от Физикална и рехабилитационна медицина
при МБАЛ - Х., за периода 18.03.16г. - 25.03.16г..
-Медицинско
направление за ТЕЛК от 04.04.2016г.
-Експертно
решение на ТЕЛК № 1392/26.05.16г. с
дадена оценка на работоспособността/вид и степен на увреждането: 60% степен на
увреждане. Общо
заболяване: Счупване на С4 тяло и С5 дъга. Горна парапареза.
Ответникът посочва, че представената
медицинска документация, отнасяща се непосредствено след инцидента на 29.10.2014г.
е от неврохирургия на болница в С.З.и описва данни за следните телесни
увреждания:
-Повърхностни
травми по главата и крайниците, изразяващи се в „разкъсно-контузни
рани в областта на челото“ и „екскориации по кдистални части“ (на
крайниците). В какво са се изразявали тези „разкъсно-контузни
рани по челото“ и как са били лекувани според ответника, няма данни в
представената документация. За екскориациите по
крайните части на крайниците, което означава драскотини, също няма по-подробно
описание. Имал е „палпаторна болка парастернално“(което означава, че при опипване чувствал
болка по гръдния кош, встрани от гръдната кост, но също няма уточняване.
-Травма
в шийната област, изразяваща се болкови
синдром - палпаторна болезненост, супраспинално
(върху бодлестите/шиповидните израстъци) и паравертебрално
(встрани от бодлестите
израстъци). Описва
се „горна парапареза“ (намалена
двигателна активност за горни крайници, без пълно обездвижване), но със
запазена чувствителност/сетивност. Рентгеновото изследване на шийни прешлени се описва като „няма травматични промени“,
но направения
скенер описва: Счупване на пpoцecуc спинозус (бодлестия израстък) на С4 (четвърти
шиен прешлен) и
дъгата в ляво и на npoцecуc спинозус
на C5, без дислокация на фрагмунтите към гръбначния
канал.
Ответникът посочва, че от описаните
други изследвания няма данни за травматични изменения. По отношение на шията е
била поставена шийна яка. Състоянието се подобрило и
е бил изписан с лекостепенна пареза за горни крайници
(намалена двигателна сила).
Сочи,
че това са представените документи за периода на травмата. По тази документация
са изготвени и съдебномедицинските документи по досъдебното производство. В
исковата молба се претендира обезщетение за същото, като то се покрива и с
установеното по присъдата (Счупване на бодлестия
израстък на четвърти шиен прешлен С4 и дъгата в ляво и на процесус
спинозус на С5, без дислокация на фрагмунтите
към гръбначния канал).
Според ответника следва период на
липса на информация как е протекъл възстановителния период, след който са
представени медицински документи от 16.03.2016г. от неврохирургия на
Хасковската болница. Посочва, че в представената епикриза се описват данни за
оплаквания от главоболие и болки във врата, без тръпнене на крайниците. Според
ответника описва се, че преди една г. (още половин г. отгоре!!) е претърпял
гръбначно-мозъчна травма с (тук започва изкривяването на информацията от
първоначалната епикриза след инцидента!!)
с фрактура на тялото на С4 и дъгата на С5 (виж първоначалното описание на
травмата по-горе). Т.е.
в този документ - Епикриза от 13.03.2016г. според ответника се описва, че е
имало счупване на тялото на С4 (първоначалната информация е за бодлестия израстък и дъгата на С4, но няма данни за
счупване на тялото) и счупване на дъгата на С5 (а не бодлестия израстък в първоначалната документация). Ответникът
обръща внимание на този факт, тьй
като в
следващата медицинска документация и в решението на ТЕЛК вече се описва тази
травма на шийните прешлени (тялото на четвърти и дъгата на пети шийни
прешлени), което е по-тежко счупване (счупването тялото на шиен прешлен е доста
сериозна травма, заслужаваща сериозно внимание), отколкото описаната травма от
29.10.2014г.
Според ответника могат да се обсъдят
и твърденията
в исковата молба (на няколко места, за наличието на горна частична парализа (за горните крайници). Макар, че е записано в първата
епикриза от 29.10.16г. за наличие на такава симптоматика, напълно възможно е да
не е направена прецизна диагностика, а поради наличие на болкови
синдром и щадене на шията и рамената, да е било преценено, че е имало данни за
частична (непълна) парализа за ръцете. Този извод се подкрепя от това, че
неврологичното състояние не е описано прецизно (какви са били рефлексите за
горните крайници). В документацията от 16.03.16г. и след нея, няма описани
данни за наличие на неврологични отклонения както за долните, така и за горните
крайници.
Ответникът посочва, че постъпването в неврохирургия
в болницата в Х. на 16.03.16г. е станало поради факта, че е имало НОВа травма на главата и тялото, поради което се засилили оплакванията от болки във врата и
рамената. Поради тази причина след изписването е постъпил за физиотерапия и
рехабилитация, след това е бил насочен към ТЕЛК. Решението от 26.05.2016г. е за
60% степен на увреждане на
базата на диагнозата: Фрактура на С4 тяло и С5 дъга. Горна парапареза. За каква горна парапареза става
въпрос, като в документацията (както твърди ответника по-горе) няма такива
данни, както и за каква фрактура на тялото на С4 и дъгата на С5 става въпрос,
като няма такива данни в документацията. Решението на ТЕЛК е взето на базата на
епикриза от 16.03.2016г., както и че имало направен скенер на 18.03.16г., за
който няма представени доказателства в медицинската документация.
Предвид на представената
документация, след консултация с неврохирург и анализа върху нея ответникът счита,
че вследствие на инцидента от 29.10.2014г., Д.К. е получил травматичните
увреждания, описани в първоначалните документи и в съдебномедицинските
документи. Има представени други документи, в които се описват данни за нова
травма на главата (г. и половина след процесния инцидент), и след това е бил
представен на ТЕЛК. Навсякъде,
обаче, се цитира само травмата от 29.10.2014г., но не се описва, че е имало и
нова травма (г. и половина след процесния инцидент. В медицинските документи от
16.03.16г. и след тях (даже и Решението на ТЕЛК се цитира увреждане на шийни прешлени, което се различава от описаните в
първоначалните документи травматични изменения на същите тези прешлени (С4 и
С5).
Всички тези аргументи дават
основания на ответника да счита, че няма основателни медицински данни за
големината на исканата сума за обезщетение. Първоначалното искане (като
заведена щета) е било 100 000 лева и правилно е била преценено, че това е
значително завишена сума и е било взето решение за 5 000 лева. От изложението
по-горе се вижда колко неизяснени моменти има в медицинската документация, затова
ответникът счита, че и исканата сума за обезщетение по делото е завишена.
Предполага, обаче, че съда ще удовлетвори това искане.
В указания от съда срок на основание чл.372 ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът пояснява и
допълва първоначалната искова молба, с оглед постъпилия от ответника писмен
отговор.
Ищецът
изцяло оспорва направеното от ответника в отговора му възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главния иск и иска за лихва, по следните
съображения:
Видно
от представените с искова молба доказателства, за управляваното от виновния
водач Б.А. Б., с ЕГН ********** и негова собственост МПС - товарен автомобил „Ф.Т.Д.“
с per. № ***, към датата на ПТП - 29.10.2014г., е
била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
при ответното застрахователно дружество - Застрахователно дружество "Б.И.“
АД, по застрахователна полица № 02114001476210 от 28.05.2014г., издадена със
срок на валидност за периода от 14.06.2014г. до 14.06.2015г.
Съгласно
чл. 223, ал. 1 КЗ /отменен/, с договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него имуществени или неимуществени вреди - в случая претенцията
касае неимуществени и имуществени такива, претърпени при ПТП.
Съгласно
чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ /отменен/, застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт, а съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 197 КЗ / отм./, а сега възпроизведено и в разпоредбата на
чл. 378, ал. 1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г.,
в сила от 01.01.2016г./, правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Това е общото правило, от което по - надолу в чл. 197 КЗ /отм./ и
съответно в чл. 378, ал. 2 КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ са изброени и изключенията, за които
законодателят е предвидил различна погасителна давност. Правата и задълженията
по застрахователния договор по застраховки "Живот",
"Злополука", „Заболяване“ и при застраховки '’Гражданска отговорност"
във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с петгодишна
давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Следователно, когато на едно лице се дължи обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, то има срок 5 години, през които може да търси
закрила от държавните органи да получи застрахователното си обезщетение, а не
само три години, както е в общия случай при останалите застрахователните
договори.
Съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал. 2 КЗ /отменен/ за застрахователните договори се
прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в КЗ не е предвидено друго.
Относно въпросът, с какъв давностен срок се погасяват
вземанията за лихви върху обезщетения за вреди от непозволено увреждане, както
и за началния момент на дължимата лихва в този случай, е налице трайна съдебна
практика. Съгласно нея вземането на ищеца за вреди - имуществени и
неимуществени става изискуемо от деня настъпване на събитието. Причинителят на
вредата, съответно застрахователят е изпаднал в забава и без покана - чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, а давността е започнала да тече от деня на настъпване на деликта,
както по отношение на обезщетението за вреди от деликт, така и спрямо лихвите
за забава върху това обезщетение.
Вземанията
за лихви обаче се погасяват с различен срок от този за главното вземане - в
тригодишен срок съгласно чл. 111, б. “в“ ЗЗД, т. е. началният момент на
дължимата лихва за забава върху обезщетението за вреди от непозволено увреждане
е от деня на настъпване на събитието, а вземанията за лихви върху това
обезщетение се погасяват с тригодишен давностен срок,
считано от този момент.
В
конкретния случай застрахователното събитие е настъпило на 29.10.2014г., а
исковата молба е предявена на 27.10.2017г., т. е. преди да е изтекла, както
петгодишна давност относно главните искове за имуществени и неимуществени
вреди, така и преди да е изтекла три годишната давност за лихви върху тези
обезщетения.
Ищецът
изцяло оспорва направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая влязлото в сила Решение №
595 от 15.09.2015г., постановено по АНД № 1593 по описа на Районен съд - С.З.за
2015г./ е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата,
установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, причинената на пострадалия Д.И.К.
средна телесна повреда, виновността на водача Б.А. Б., с ЕГН **********, който
при управление на товарен автомобил „Ф.Т.Д.“ с per. №
*** е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека,
водачът на нерелсово превозно средство, е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре”, са безспорно установени. Следователно, несъмнено е установено, че
водачът Б. не е пропуснал стъпилият и преминаващ по пешеходната пътека
пешеходец К.. Произшествието не би настъпило в случай, че виновният водач е
предприел спиране, наближавайки движещия се пешеходец или ако не е предприел
потегляне преди неговото преминаване пред буса. В конкретния случай ищецът се е
движил и е пресичал на обозначените за това места, като не е нарушил
разпоредбите на ЗДвП. Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице не
при всяко нарушение на увредения, а само, когато вредоносното събитие е в пряка
причинна връзка с конкретно допуснато от него нарушение, какъвто не е
разглежданият случай, тъй като според ищеца, той не е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Ищецът
твърди, че исковите претенции не са завишени по размер и са съобразени с
принципите на чл. 52 ЗЗД. Последователна е съдебната практика на ВКС относно
размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди
действително настъпилите за третите лица вреди. При претендирани обезщетения за
неимуществени вреди, е приложим принципът на справедливо обезщетяване на
болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД, основано на цялостна преценка на
конкретни обективни обстоятелства. Последователна е практиката на ВКС относно
детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Икономическата
конюнктура всъщност е в основата и на почти ежегодното нарастване на нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Предвид
гореизложеното ищецът твърди, че исковите претенции не са завишени по размер,
съобразени са с актуалната социално - икономическа обстановка в страната, и най
- вече са съобразени с принципа на чл. 52 ЗЗД, а доводите на ответника, че
претенциите са прекомерни са неоснователни.
Във
връзка с направените от процесуалния представител на ответника заключения,
анализ на представените с исковата молба медицински документи и вписаните в тях
диагнози, коментари, както и поставянето на диагноза от страна на процесуалния
представител на ответника, се сочи, че за установяване на травматичните
увреждания, причинени на ищеца Д.И.К. при ПТП от 29.10.2014г. и оздравителния период
при правилно лечение, е поискано с исковата молба назначаване на
съдебномедицинска експертиза. Счита, че именно вещо лице с медицинско
образование и разполагащо със специални знания в областта на медицината, би
могло да направи пълен анализ на медицинските документи и да даде компетентно
заключение относно причинените на ищеца травматични увреждания и оздравителния
период.
Счита,
че твърдението на ответника за наличието на „нова травма на главата и тялото“
на ищеца след ПТП е голословно, не е подкрепено от доказателства, не е относимо към настоящия спор и е продиктувано единствено и
само от желанието на ответника да неглижира травматичните увреждания, причинени
на ищеца Д.И.К. при ПТП от 29.10.2014г., здравословното състояние на ищеца след
ПТП и свързаните с тях търпяни болки и страдания. От
изложеното в отговора на ответника, депозиран във връзка с исковата молба става
ясно, че всички възражения и разсъждения, които са наведени, на практика
почиват на твърдението, че са направени след консултация с неврохирург. Счита,
че подобно изявление прави оплакванията на ответника най - малко несериозни.
Това е така, защото съобразно правилата на процеса, бил той граждански или
наказателен, всички изложени твърдения, факти и доказателства следва да имат
своята материализация посредством съответните документи, носещи името и подписа
на своя издател. По тези причини, формалното позоваване, че е направена
консултация с лекар - специалист по неврохирургия (без дори да се посочва името
му) е несъстоятелно, още повече на фона на уредените в ГПК способи за събиране
на доказателства и проверката на последните.
Според
ищеца в конкретния случай обективното изясняване на причинените на ищеца
телесни увреждания в следствие на претърпяното ПТП от 29.10.2014г. ще бъде
сторено посредством назначаването на съдебномедицинска експертиза. По делото са
представени медицински документи, в които са обективирани
уврежданията на Д.К.. Без съмнение тези документи ще са базисните, които ще се
вземат под внимание при изготвянето на СМЕ па настоящото дело. Ищецът твърди,
че ответникът прави произволна интерпретация на приложената по делото
медицинска документация, като по понятни единствено за ответната страна
причини, подминава факта, че телесните увреждания и периода на тяхното
възстановяване ще бъде установен непосредствено пред съда, след като за тази
цел бъде назначена съдебномедицинска експертиза със съответните въпроси към
вещите лица.
Несъстоятелни
и очевидно преднамерени са възраженията на ответника, че има изкривяване на
медицинската документация. Релевантни за настоящият спор са телесните
увреждания, причинени в следствие на ПТП от 29.10.2014г., и именно тези
увреждания ще бъдат предмет на обсъждане, както механизма на тяхното
получаване, така и медикобиологичният им признак,
периода на възстановяване и настъпилите усложнения като частичната пареза на
горните крайници. Опита за внушаване, че ищецът има няколко травми е
несъстоятелен и лишен от логика. В цялата представена по делото медицинска
документация последователно е отразено от какво са причинени травматичните
увреждания на Д.К., а именно ПТП от 29.10.2014г. Останалото е преднамерена
фактическа интерпретация и очевидно се прави в опит да се отклони вниманието от
основния предмет на доказване. Повече от ясно е, че съдебномедицинската
експертиза, която предстои да бъде назначена по делото ще даде отговор на
всички поставени въпроси относно изясняването на причинените травматични увреждания
на ищеца и неговото моментно здравословно състояние, като по този начин ще
бъдат удовлетворени терзанията на ответника.
Според
ищеца в отговора на исковата молба се инвокират
разсъждения, които са само предположения. Касае до изявлението на ответника, че
е било напълно възможно да не е направена прецизна диагностика на травматичните
увреждания на Д.К.. Счита, че по това становище на ответника коментар не следва
да се дължи, най - малко поради
причината, че правото борави с конкретни факти, а не с предположения и
произволни изводи.
Счита,
че възраженията на ответника за „нова травма на главата“ на Д.К. въобще не
стоят на обсъждане в настоящото производство. Всъщност, искане за обезщетение
за подобна травма въобще не е направено. По тази причина поредните
интерпретации на ответника в тази посока са ненужни и неотносими.
По
отношение на учудването на ответника, в което задава очевидно безответния за
него екзистенциален въпрос "за каква горна парапареза
става въпрос", ищецът намира, че е нужно да се внесе прояснение. За целта
на първо място е добре да се припомни на ответника, че определянето на степен
на инвалидизация за дадено лице се извършва по реда
на Наредбата за медицинската експертиза, а не каквото внушение се прави, на
базата на произволни и формални констатации. Повече от очевидно е, че за да
посочи определени изводи и диагнози в решението си, експертната лекарска
комисия не си ги е измислила, а е сторила това след спазване и изпълнение на
изискванията на цитираната наредба. В тази връзка, на ответника следва да се
обърне внимание, че в исковата молба никъде не се навеждат доводи, че пряко, в
следствие на ПТП, на Д.К. е причинена парапареза на
горните крайници. Ищецът посочва, че същата се е появила като усложнение на
здравето му в резултат на претърпяното произшествие. Счита, че този въпрос следва
да бъде поставен на вниманието на съдебномедицинската експертиза, при
обсъждането на причинените телесни увреждания от ПТП и дали в следствие на тях
има настъпили усложнения в състоянието на ищеца.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното НАХД № 1593/2015 г. по описа на Районен съд – С.З.с Решение №
595 от 15.09.2015г., Б.А.Б.ЕГН ********** *** е бил признат за виновен в това,
че на 29.10.2014 г. в град С.З., при управление на МПС – товарен автомобил
марка „Ф.Т.Д.” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20,
ал.2, изречение първо от ЗДвП – „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
….. с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие – пешеходец на пътното платно; чл.20, ал.2,
изречение второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението – пресичащ
пътното платно пешеходец”; чл.116 от ЗДвП- „Водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…….”;
чл.119, ал.1 от ЗДвП – „ При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово превозно средство, е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.И.К.,***, изразяваща се в
счупване на дъгата вляво, бодлестия израстък на
четвърти шиен прешлен и бодлестия израстък на пети
шиен прешлен (с непълна парализа на горните крайници), което му причинило
трайно затрудняване на движенията на врата и горните крайници за срок повече от
30 дни /около 8-10 месеца/ - престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл.второ, във вр. чл.342, ал.1
от НК, като на основание чл. 78а НК, Б. е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева. Решението на Районен съд - С.З.е влязло в законна сила на 02.10 2015
г.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 29.10.2014 г., по силата на което ответникът по делото, е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил
трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица №
02114001476210 № 22114002078922 на ЗД ”Б.И.” АД с валидност от 14.06.2014 г. до
14.06.2015 г.
От заключението на авто
– техническата експертиза се установява следното:
Произшествието е настъпило на
29.10.2014г., около 17:10часа. Произшествието не е запазено. Пострадалият е бил
откаран в ЦСМП, а автомобилът е бил преместен след удара преди да пристигне на
място следствено-оперативната група на МВР. Поради това, по-късно на
20.04.2015г е проведен следствен експеримент. При него свидетели на
произшествието са посочвали мястото на което е бил паднал пешеходеца след
удара, траекторията на пешеходеца, мястото на удара и начина по който се е
движил автомобила и пешеходеца. На базата на данните събрани по време на
експеримента и в резултат на техническия анализ, мястото на удара най-правдоподобно
се определя на около 0,9м източно от източния край на пешеходната пътека и на
около 1,2 м северно от южния бордюр на бул. "***.
Видимостта между водача и пешеходеца не
е била ограничена. Те са имали техническа възможност да се възприемат взаимно.
Пешеходецът е можел да възприеме автомобила от момента в който е предприел
навлизане на пешеходната пътека. Водачът на т.а."Ф." е имал
възможност да възприеме пешеходецът в същия момент - когато е навлизал на
пешеходната пътека от нейния северен край. Ширината на бул
."*** е 9,89м. Пешеходецът е изминал път от северния бордюр на булеварда
до мястото на удара Sп=9,0м./траекторията
на пешеходеца не е права линия, до около средата се е движил по права линия, а
след това се е отклонил на изток и е излязъл от очертанията на пътеката/.
Времето за което пешеходецът е изминал пътя е 3, 08 S.
Пешеходецът и водачът на автомобила са
имали възможност да се възприемат взаимно в продължение на 3,08 сек. преди да
настъпи удара.
Пешеходецът е имал възможност да
избегне удара с автомобила. Анализът показва, че той е имал възможност да
забави скоростта си на движение и да премине зад т.а."Ф.". По този
начин е щял да предотврати настъпилото ПТП. Не коментира въпроса дали
пешеходецът е бил длъжен според ЗДвП да предприеме такива действия.
Произшествието е настъпило на
29.10.2014г., около 17:10часа., на източния вход/изход на „Т'-образно
кръстовище между бул."*** и бул."М.М.Кусев", при дъждовно време в сумрак. Булевард „*** е с
две ленти за двупосочно движение. Товарен автомобил „Ф. Транзит" с рег.№
СТ9504АМ, се е движил в посока изток. Движението е било в колона от автомобили
с често спиране и потегляне поради задръстване. В същото време пострадалия
пешеходец, е предприел пресичане на бул."*** в посока от север към юг, по
очертаната на източния вход/изход на кръстовището, пешеходна пътека. До около
средата на платното, пешеходецът се е движил праволинейно. След това се е
насочил на изток /негово ляво/ с цел да премине пред т.а."Ф.".
Водачът на автомобила не е възприел тези действия на пешеходеца. Видял го е
когато той е бил вече пред автомобила. Реагирал е със спиране и отклоняване в
ляво. Въпреки тези действия на водача е настъпил удар. Тялото на пешеходеца е
контактувало с предна челна дясна част на автомобила. От контакта се е получила
вдлъбнатина на предния капак на т.а."Ф.". След удара тялото на
пешеходеца е било отхвърлено напред и в дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Пешеходецът е паднал в затревената площ на южния тротоар на
бул."***, като тазът му е бил на 3,0м източно от източния край на
пешеходната пътека и 2,1м южно от южния бордюр на бул. "***.
Скоростта на автомобила в момента на
удара e 18 км/ч
Скоростта на пешеходеца се определя на
базата на данните за начина на движението му. В материалите по д.п. има
категорични данни, че той е пресичал тичешком. Средно статистическите данни за
скорост на тичащ пешеходец, мъж на възраст – 68 години е 2,92м/с = 10,5км/ч.
Опасната зона за спиране на т.а. „Ф."
е 8 метра.
Между водача и пешеходеца не е имало
зрителна преграда, която да възпрепятства взаимното им възприемане.
Водачът на л.а. е имал техническа
възможност да предотврати процесното ПТП като наблюдава внимателно
пространството пред и в страни от автомобила и реагира своевременно на
променящата се обстановка. В случая след навлизане на пешеходеца на пътеката е
следвало веднага да предприеме спиране. Разполагал е с достатъчно време за
реакция и пълно спиране преди мястото на удара.
Водачът Б.Б.
е трябвало да наблюдава с нужното внимание обстановката пред и в страни от
автомобила и да реагира своевременно на променящата се ситуация. Той е имал
възможност и е трябвало да възприема обстановката около пешеходната пътека, в
северния и южния й край. По този начин е щял да възприеме навлизането на
пешеходеца на пътеката и след това да спре преди да настъпи удара.
От заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява следното:
Състоянието на пострадалия е стационирано - увредата на
гръбначния мозък в областта на шийния отдел не може
да има крайно, трайно възстановяване поради специфичната увредена нервна
структура. Поради това и пациентът е получил Телково
решение за пожизнено 60% трайно инвалидизиране.
Вида на увредата
описана в епикризата от болницата в Х., е
черепно-мозъчна травма и не влияе на придружаващото заболяване, което е
гръбначно мозъчно. Оплакванията са други и са с функционален характер. По
изискванията на добрата медицинска практика те отзвучават за 3 до 4 седмици и
са с пълно оздравяване.
От епикризата от постъпването в
болницата в Х. на Неврохирургично отделение на Д.И.К.
69 г. с ИЗ №4963 от 2016 - постъпил 16.03.2016 г. изписан 18.03.2016 с диагноза
Комоцио церебри. Контузио капитис ет корпорис.
Придружаващи заболявания : Състояние след фрактура на С4 тялото и дъгата на С5
и анамнеза-Претърпял травма на главата и тялото със степенно помрачение на
съзнанието. Оплаква се от главоболие, болки във врата и световъртеж. При
движение на главата болките във врата се засилват без тръпнене на крайниците.
Преди 1 година претърпял гръбначно мозъчна травма с фрактура на тялото на С4 и
дъгата на С5.КАТ на глава и шия и от анамнезата получена при прегледа в Неврохирургичната амбулатория на 23.05.2018 г., се установява,
че вида на увредата при травмата от 16.03.2016 г. е
черепно-мозъчна травма и не влияе на придружаващото заболяване, което е
гръбначно мозъчно и е от 29.10.2014 г. Може да има припокриване на симптоми и
оплаквания от старата и нова травма, но втората е черепно мозъчна травма и е
функционално заболяване, което отзвучава в пълен обем за 3-4 седмици. Изрично в
епикризата от Неврохирургия град Х. е посочено, че при движение на главата
болките във врата се засилват без тръпнене на крайниците.
От травмата при ПТП на 29.10.2014 г.
има гръбначно мозъчна травма с остатъчни оплаквания - изтръпване и болки на
горни крайници и ограничена подвижност в шийния отдел
на гръбначния стълб и двете раменни стави, главоболие и световъртеж. Всички те
са с трайна характеристика и произхождат от фрактурираните
прешлени, увредената шийна интоминисценция/разширяване/
на гръбначния мозък в областта на шията и отговарящ за инервацията
и двигателността на горните крайници и световъртежа и
главоболието от нарушената гръбначно мозъчна анатомия отговаряща за инервацията на тила на главата.
Вида на увредата
при втората травма от 16.03.2016 г. е черепно-мозъчна травма и не влияе на
придружаващото заболяване, което е гръбначно-мозъчно. Оплакванията са с
функционален характер- степенно помрачение на съзнанието. Оплаквания от
главоболие, болки във врата и световъртеж преповтарят симптомо-комплекса
от първата травма на 29.10.2014 г., но отговарящ на нарушенията от черепно
мозъчна травма. По изискванията на добрата медицинска практика те отзвучават за
3 до 4 седмици и са с пълно оздравяване.
Втората травма от 16.03.2016 г. не
утежнява остатъчните оплаквания /страдания/ и увреждания от травмата при ПТП от
29.10.2014 г.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели Н.Т.Н. и И.С.Н..
Свидетелят
Н.Т.Н. познава ищеца от 2003 г. Знае, че 2014 г. ищецът е бил блъснат от бус. Няколко
месеца след инцидента се видели и състоянието му не било добро, бил скован, не
бил този енергичен човек, който познава от преди. Оплаквал се от болки най-вече
във врата. Свидетелят не знае за друг инцидент след този с удара от буса.
Според свидетелят към настоящия момент състоянието на ищеца не е добро, не се
чувствал добре, ходил на санаториум, но нямало особени резултати. Чувствал
дискомфорт, скованост, болки във врата.
Свидетелят
И.С.Н. познава Д.К. от 1998г., били колеги в Т., поддържали чести приятелски
отношения. Познава и сина му и от него разбрал, че ищецът е в болница,
претърпял е някакъв инцидент на „***”, блъснал го е микробус. Ходил в болницата
на свиждане, в неврологията, но ищецът не бил добре, с превръзки по главата и не
могли да говорят. Свидетелят знае, че Д.И.К. ходил да се лекува, но имал
усложнения след инцидента. Оплаквал се от болки в гръбначния стълб, бил трудно
подвижен, имал главоболие, изпитвал болки постоянно.
Според
свидетеля преди инцидента, ищецът бил добър колега, жизнен и енергичен. Сега бил
много свит, с болки и не е така жизнен. Преди бил много бърз, а сега бил скован
не можел да си извие шията, а трябвало да се извие целия. Миналата година ищецът
ходил на почивка за възстановяване на травмата, но ефектът бил минимален, не
можел да спи и се оплаквал от постоянно главоболие. Свидетелят не знае за друг
инцидент след този от 2014г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 29.10.2014 г., по силата на което ответникът по делото, е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица №
02114001476210 № 22114002078922 на ЗД ”Б.И.” АД с валидност от 14.06.2014 г. до
14.06.2015 г.
По
делото безспорно също така се установи, че телесната повреда на ищеца се намира
в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – Б.А. Б., което е установено с
Решение № 595 от 15.09.2015 г. постановено по НАХД № 1593/2015 г. по описа на
Районен съд – С.З.. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение №
6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК,
с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и
му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В
настоящия случай характера на причинените физически увреждания са счупване на
дъгата вляво, бодлестия израстък на четвърти шиен
прешлен и бодлестия израстък на пети шиен прешлен (с
непълна парализа на горните крайници), което е причинило трайно затрудняване на
движенията на врата и горните крайници. Според вещото лице вследствие на
наличната травмата при ПТП на 29.10.2014
г. е налице гръбначно мозъчна травма с остатъчни оплаквания - изтръпване и
болки на горни крайници и ограничена подвижност в шийния
отдел на гръбначния стълб и двете раменни стави, главоболие и световъртеж. Всички
те са с трайна характеристика и произхождат от фрактурираните
прешлени, увредената шийна интоминисценция/разширяване/
на гръбначния мозък в областа на шията и отговарящ за
инервацията и двигателноста
на горните крайници и световъртежа и главоболието от нарушената гръбначно
мозъчна анатомия отговаряща за инервацията на тила на
главата. Състоянието на пострадалия е стационирано - увредата на гръбначния мозък в областта на шийния отдел не може да има крайно, трайно възстановяване
поради специфичната увредена нервна структура. Поради това и пациентът е
получил Телково решение за пожизнено 60% трайно инвалидизиране. Според свидетелските показания ищецът
продължава да търпи болки, чувствал дискомфорт, скованост, болки във врата. Ето
защо съдът като взе предвид претърпените от ищеца болки и страдания и обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение
за причинени неимуществени вреди на Д.И.К., настъпили при ПТП на 29.10.2014 г.,
е в размер на 35 000 лв.
Ответното дружество е направило
евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, като твърди, че с
цялостното си поведението ищецът се поставил в превишен риск спрямо нормалния,
като съпричинява вредата си, защото не се е съобразил
с посоката и скоростта на товарния автомобил и пресичал на криволичещо, като самият
удар е настъпил извън пешеходната пътека, в неоправдания опит на ищеца да
премине пред товарния камион.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т.
1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В
настоящия случай е безспорно, че Д.И.К. е пресичал на пешеходна пътека.
Пресичането на пешеходната лента
предоставя на пешеходеца освен право на преминаване и право на предимство пред
водачите на МПС, които са длъжни да се съобразят с поведението на пешеходеца.
Водачът на МПС има безусловното задължение по чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП да осигури безопасността на движението и най-вече на
най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците. Законодателят въвежда
задължение на водача да осигури предимство от момента на стъпване на пешеходеца
на пешеходната пътека. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея /така ТР № 2/16 г. по
т.д.№ 2/2016 г., ВКС, ОСНК, т.6/. Освен това, законът предвижда
засилена защита по отношение на определени категории пешеходци.
Поради това съдът намира, че водачът
на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал.1
от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, където е посочено, че при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, както и че е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците. От заключението на авто –
техническата експертиза се установява, че водачът е имал
възможност и е трябвало да възприема обстановката около пешеходната пътека, в
северния и южния й край. По този начин е щял да възприеме навлизането на
пешеходеца на пътеката и да предприеме спиране преди да настъпи удара. Освен
това съдът намира, че водачът на товарния
автомобил е нарушил и разпоредбата на чл. 20 ЗДвП
отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на
такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е
могъл и е бил длъжен да предвиди. Предвид гореизложените съображения настоящата
съдебна инстанция счита, че липсват данни за това, че с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо съдът намира, че
твърденията за съпричиняване са недоказани, поради
което счита, че това не може да бъде основание за намаляване размера на
обезщетението за вреди.
По
иска за имуществени вреди.
От
представените доказателства /три броя фактури/ се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП, ищецът закупил медицински консуматив – шийна
яка на стойност 85.00 лв., заплатил е потребителска такса в размер на 40.60 лв.
и му е издаден документ за преглед за телесни повреди на стойност 40 лв. Така
общият размер на имуществените вреди е 165.60 лв.
По
възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 197 КЗ
(отм.) правата при застраховки "Гражданска отговорност" се
погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на събитието. Процесното
застрахователно събитие /ПТП/ е настъпило на 29.10.2014 г. Исковата молба срещу
ответника е подадена в съда на 27.10.2017 г., поради което към тази дата не е изтекъл
петгодишният давностен срок по чл. 197 КЗ (отм.).
При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това
възможност в разпоредбата на чл. 223, ал.
2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС, обективирана в решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.2009 г. по
т.д. №475/2008г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е
възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
Поради това с оглед разпоредбата
на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, изискуемостта на претендираното
обезщетение за причинените в резултат на процесното
ПТП вреди е настъпила на датата на извършване на деликта
29.10.2014 г. Вземането за лихви за
забава се погасява с изтичането на тригодишен давностен
срок, считано от датата на изискуемостта на главното вземане, съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД. В настоящия случай исковата молба е подадена на 27.10.2017
г., поради което тригодишният давностен срок не е
изтекъл.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.И.” АД следва да заплати на Д.И.К. сумата
от 35 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в: счупване на дъгата
в ляво и бодлестия израстък на четвърти шиен прешлен
и бодлестия израстък пети шиен прешлен с непълна
парализа на горните крайници, които счупвания са причинили трайно затруднение
на движението на врата и горните крайници и причинени множество телесни
повреди, изразяващи се в контузия на главата и тялото, разкъсно
контузни рани на челото, охлузвания по крайниците,
които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 29.10.2014 г. в гр. С.З., ведно със
законната лихва от датата на ПТП – 29.10.2014г.( датата на увреждането) до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 165.60 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за закупуване
на медицински консуматив и медицински прегледи във връзка с причинените му с
ПТП от 29.10.2014 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на
ПТП – 29.10.2014г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на
сумата.
По
отговорността за разноски:
Процесуалният
представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на
заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения.
Видно
от представените по делото доказателства, ищецът Д.И.К. е заплатил адвокатско
възнаграждение за изготвяне на искова молба в размер на 396 лв. Съдът намира,
че същото е съобразено с разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът
Д.И.К. е заплатил и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 1585 лв. Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални размери на
адвокатските възнаграждения, където е посочено, че при интерес над 10 000 лв.
възнаграждението е 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв. Така при прилагане
на горното правило минималното адвокатското възнаграждение е в размер на
1 584, 96 лв. Поради това съдът
намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 1 585 лв. не е
прекомерно.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в общ размер на 1 981
лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати сумата от 1 406, 62 лв. представляваща
дължима държавна такса по сметка на Старозагорския окръжен съд.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ***5 със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н ***да заплати на Д.И.К., ЕГН ********** ***
сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ за неимуществени
вреди, изразяващи се в: счупване на дъгата в ляво и бодлестия
израстък на четвърти шиен прешлен и бодлестия
израстък пети шиен прешлен с непълна парализа на горните крайници, които
счупвания са причинили трайно затруднение на движението на врата и горните
крайници и причинени множество телесни повреди, изразяващи се в контузия на
главата и тялото, разкъсно контузни
рани на челото, охлузвания по крайниците, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 29.10.2014 г. в гр. С.З., ведно със законната лихва от датата на
ПТП – 29.10.2014 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 165.60 лв. /сто шестдесет и пет лева и 60 ст./
, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направените
разходи за закупуване на медицински консуматив и медицински прегледи във връзка
с причинените му с ПТП от 29.10.2014 г. телесни увреждания, ведно със законната
лихва от датата на ПТП – 29.10.2014г. /датата на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ***5 със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н ***да заплати на Д.И.К., ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в общ размер на 1 981
лв. /хиляда деветстотин осемдесет и един лева/.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ***5 със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н ***да заплати сумата от 1 406, 62 лв. /хиляда четиристотин и шест лева и 62 ст./,
представляваща дължима държавна такса по сметка на Старозагорския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: