Присъда по дело №657/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 59
Дата: 27 август 2021 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Петър Митев
Дело: 20213100200657
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 59
гр. Варна , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Митев
СъдебниКрасимира Стелиянова
заседатели:Хинева

Наталия Венчова Мирчева
Клисарска
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Антон Христов Кондов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Петър Митев Наказателно дело от общ
характер № 20213100200657 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите:
В. АНГ. ИВ. - роден на ***** в гр.Варна; с постоянен адрес **********,
с настоящ адрес **********; българин; български гражданин; с основно
образование; неженен; безработен; неосъждан; ЕГН:**********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 18.12.2020г., в гр.Варна заедно с ЦВ.
АН. Г., отвлякъл Н. Янк. Ив. /родена на *****/, като В. АНГ. ИВ. е бил
въоръжен, деянието е извършено от две лица /В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г./ и
отвлеченото лице не е навършило 18 години, поради което на осн.
чл.142,ал.2,т.1, т.2 и т.3,предл.2, вр. ал.1 от НК, вр. 58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 ГОДИНИ, което
на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от 5 ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила

На основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА предварителното задържане на
подсъдимия В. АНГ. ИВ..
1


ЦВ. АН. Г. - роден на ***** в гр.Никопол; с постоянен адрес
**********, настоящ адрес **********; българин; български гражданин; с
основно образование; неженен; безработен; неосъждан; ЕГН:**********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 18.12.2020г., в гр.Варна заедно с В.А. Г.,
отвлякъл Н. Янк. Ив. /родена на *****/, като В. АНГ. ИВ. е бил въоръжен,
деянието е извършено от две лица /В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г./ и отвлеченото
лице не е навършило 18 години, поради което на осн. чл.142,ал.2,т.1, т.2 и
т.3,предл.2, вр. ал.1 от НК, вр. 58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 ГОДИНИ И 6 МЕСЕЦА, което на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от 5 ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА предварителното задържане на
подсъдимия ЦВ. АН. Г..

На осн. чл.53, ал.1, б.“А“ от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА л.а. марка
Фолксваген Голф 4 с рег. номер „*****“.

ОСЪЖДА подсъдимите В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г. солидарно да заплатят на Н. Янк.
Ив. с ЕГН **********, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
деянието – сумата в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 18.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Н. Янк. Ив. срещу подсъдимите за
разликата до 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/ като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимите В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г. да заплатят солидарно
направените по делото разноски в размер на 1434,60 лева по сметка на ОД на МВР-Варна,
адвокатско възнаграждение на адв. Г.К. в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ и
сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща държавна такса върху размера на
уважения граждански иск в полза на Държавния бюджет.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
2
1. 1 бр. газов пистолет марка „EKOL", модел „Special 99", калибър 9 мм., с поставен в
него празен пълнител – ДА СЕ ОТНЕМЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
2. обтривки от св.Н. Янк. Ив. - поставени в хартиен плик, приложен към том I от
материалите от досъдебното производство и означен като л.147 – ДА СЕ
УНИЩОЖАТ
3. нокти от св.Н. Янк. Ив. - поставени в хартиен плик, приложен към том I от
материалите от досъдебното производство и означен като л.149 – ДА СЕ
УНИЩОЖАТ
4. предоставен от Дирекция „Национална система 112 - МВР", Районен център - Варна 1
бр. CD, съдържащ аудиозаписи - поставен в хартиен плик, приложен към том I от
материалите от досъдебното производство и означен като л.197 – ДА СЕ
УНИЩОЖИ

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 657/2021г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу
подсъдимите:
- В. АНГ. ИВ. за деяние наказуемо по чл.142, ал.2,т.1, т.2 и т.3, пр. 2, вр.
ал.1 от НК, затова, че на 18.12.2020г., в гр.Варна заедно с ЦВ. АН. Г.,
отвлякъл Н. Янк. Ив. /родена на *****/, като В. АНГ. ИВ. е бил въоръжен,
деянието е извършено от две лица /В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г./ и отвлеченото
лице не е навършило 18 години
- ЦВ. АН. Г. за деяние наказуемо по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т. 3, пр.2, вр.
ал.1 от НК, затова, че на 18.12.2020г., в гр.Варна заедно с В. АНГ. ИВ.,
отвлякъл Н. Янк. Ив. /родена на 16.03.2003г. /, като В. АНГ. ИВ. е бил
въоръжен, деянието е извършено от две лица /В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г./ и
отвлеченото лице не е навършило 18 години.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда на гл.27 в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК, като подсъдимите признават напълно фактите описани в обвинителния акт и са
дали съгласие да не се събират доказателства. Признават се за виновни по обвинението,
изразяват безкрайно съжаление, а в последната си дума пред съда молят за минимално
наказание.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа
внесеното обвинение, при фактическа обстановка каквато е установена по досъдебното
производство, като моли съда да признае подсъдимите за виновни и да им наложи
наказания. На подс. Г. с приложение на чл.55 от НК, тъй като се налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години с
изпитателен срок от 5 години. По отношение на подс. И. предлага наказанието да бъде в
минимален размер, а именно лишаване от свобода в размер на 7 години с редукция с 1/3 ,
което да изтърпи при първоначален общ режим. Счита, че предявения гр. иск е основателен,
но завишен по размер.
Повереника на гр. ищец и ч. обвинител счита, че за подс. И. е налице превес на
отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите и следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 12 години, което да бъде редуцирано с 1/3. По
отношение на подс. Г. сочи наличие на паритет между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, поради което счита, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 9 години, което да бъде намалено с 1/3. Моли да бъде уважен
гражданския иск в цялост.
Защитникът на подс. И. пледира при липса на спор по фактите, така както са
визирани в обвинителния акт. Твърди, че са налице изключителни и многобройни
1
смекчаващи вината обстоятелства и моли за наказание кореспондиращо с чл. 66 ал.1 от НК,
което да бъде отложено с максимален изпитателен срок. Относно гражданския иск счита, че
следва да бъде редуциран, тъй като е завишен по размер.
Защитникът на подс. Г. също пледира при липса на спор по фактите, описани в
обвинителния акт. Счита, че следва да бъде наложено наказание с приложението на чл. 58а
ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като се явява по- благоприятно дееца, доколкото са налице
изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли за подходящо
наказание което да бъде изтърпяно в условията на чл. 66 ал.1 от НК. Твърди за
неоснователност на предявения граждански иск.
Съдът, като прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, съобразно разпоредбата на чл. 14 НПК, прие за установено от фактическа страна
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
В периода месец от началото на месец февруари 2020г. до края на месец
юни 2020г. подс. В. АНГ. ИВ. /роден на *****/ имал връзка със св.Н. Янк. Ив.
/родена на *****/. В края на месец юни 2020г. св.Н.И. обаче прекратила
връзката им. Причината за последното била, че по време на връзката между
двамата подс.В.И. постоянно ревнувал св.Н.И., като, във връзка с това, я
заплашвал и искал от нея да не излиза с приятели без той да присъства.
И по време на връзката между нея и подс.В.И., и след края на връзката
между двамата, св.Н.И. живеела заедно с майка си, баща си и сестра си в
апартамент, намиращ се в бл.402 в ж.к."Владислав Варненчик" в гр.Варна. И
по време на връзката между него и св.Н.И., и след края на връзката между
двамата, подс.В.И. пък живеел на следните места: понякога подс. В.И. живеел
в жилището на баба си, намиращо се в бл.401 в ж.к."Владислав Варненчик" в
гр.Варна; понякога подс.В.И. живеел заедно с майка си и баща си в
апартамент, намиращ се на адрес гр.Добрич, ул."Агликина поляна", бл.39.
Въпреки, че в края на месец юни 2020г. св.Н.И. му заявила, че връзката между
тях е приключила и, че не желае повече да общува с него и да го вижда, подс.
В.И. продължил да се обажда на св.Н.И. по телефона, както и да й изпраща
съобщения в социалната мрежа „фейсбук". Когато й се обаждал по телефона,
както и когато й изпращал съобщения в социалната мрежа „фейсбук",
подс.В.И. отправял спрямо св.Н.И. заплахи и искал от нея да се съгласи
двамата да се срещнат.
Св.Н.И. и лицата от семейството й били много притеснени от
поведението на подс.В.И.. Във връзка с това, св.Янка Господинова И. /майка
на св.Н.И./ разговаряла със св.Ст. Ч. Я., който работел като полицейски
инспектор в Трето РУ - ОД на МВР - Варна и отговарял за района на
ж.к."Владислав Варненчик" /в гр.Варна/. След като св.Янка И. му разказала за
поведението на бившия приятел на дъщеря си, св.С.Я. се свързал с подс. В.И.
и го поканил да се яви в полицейския участък в ж.к."Владислав Варненчик" /в
гр.Варна/. На 23.07.2020г. подс.В.И. посетил посочения полицейски участък,
при което св.С. Я. снел от него писмени сведения и на основание чл.65 от
ЗМВР го предупредил с писмен протокол да не отправя закани за физическа
2
саморазправа и да не нанася побои на св.Н.И.. Подс. И. обаче продължил да
се обажда на св.Н.И. по телефона, както и да й изпраща съобщения в
социалната мрежа „фейсбук", при което отново отправял спрямо нея заплахи
и искал тя да се съгласи да се срещнат. Тъй като не желаела подс.В.И. да
продължава да я притеснява, в един момент св.Н.И. сменила телефонния си
номер и си регистрирала нов профил в социалната мрежа „фейсбук". Подс.
В.И. обаче продължил да прави опити да се свърже със св.Н.И.. Във връзка с
последното, подс.В.И. започнал да изпраща в социалната мрежа „фейсбук"
съобщения до св.Янка И. /майката на св.Н.И./. С оглед поведението на подс.
В.И. и предвид обстоятелството, че същият често стоял в близост до
жилищния блок, в който св.Н.И. живеела заедно със семейството си, св.Н.И.
се страхувала, че подс.В.И. може да я пресрещне навън и да упражни спрямо
нея физическо насилие. Във връзка с последното, когато излизала навън,
св.Н.И. започнала да носи в себе си електрошок - с цел самоотбрана.
Подсъдимият В.И. бил приятел с подс.ЦВ. АН. Г. /роден на *****/. На
18.12.2020г., в около 12.30 часа, подс.В.И. и подс.Ц.Г. се придвижвали в
ж.к."Владислав Варненчик" в гр.Варна с лек автомобил „Фолксваген Голф 4",
с рег.№ТХ7968АМ. Посоченият лек автомобил „Фолксваген Голф 4", с рег.
№ТХ7968АМ, бил собственост на подс.В.И.. Докато в около 12.30 часа
двамата обвиняеми се придвижвали с посочения автомобил в ж.к."Владислав
Варненчик" /в гр.Варна/, подс. И. управлявал лекия автомобил, а подс.Ц.Г.
пътувал на предната дясна седалка на автомобила.
Докато в около 12.30 часа на 18.12.2020г. двамата подсъдими се
придвижвали с горепосочения лек автомобил в ж.к."Владислав Варненчик" в
гр.Варна, в единия от джобовете на дънките, с което бил обут обв.В.И., се
намирала следната вещ: газов пистолет марка „ЕКОЬ", модел „Special 99",
калибър 9 мм. Подс. В.И. знаел, че въпросният газов пистолет се намира в
единия от джобовете на дънките, с което бил обут – подс. В.И. знаел това, тъй
като газовият пистолет бил негов и той го бил поставил в единия от
джобовете на дънките си. Подс.Ц.Г. също знаел, че въпросният газов пистолет
се намира в единия от джобовете на дънките, с което бил обут подс.В.И. -
подс.Ц.Г. знаел това, тъй като малко по - рано на същия ден /18.12.2020г./,
докато двамата обвиняеми били заедно, подс. В.И. показал газовия пистолет
на подс.Ц.Г. и му казал, че го държи в единия от джобовете на дънките, с
които е обут.
Докато в около 12.30 часа на 18.12.2020г. двамата подсъдими се
придвижвали с горепосочения лек автомобил в ж.к."Владислав Варненчик" в
гр.Варна, подс. В.И. /който управлявал автомобила/ видял, че св.Н.И., която
била сама и вървяла пеша в близост до бл.403 /в ж.к."Владислав Варненчик" в
гр.Варна/. След като видял св.Н.И., подс.В.И. решил, че това е удобен момент
да я принуди да отиде заедно с него на избрано от него място. Във връзка с
това, подс.В.И. решил да извърши следното: използвайки физическа сила
и/или заплахи, да принуди св.Н.И. да се качи в лекия автомобил „Фолксваген
Голф 4", с рег.№ ТХ7968АМ; след като св.Н.И. бъдела принудена да се качи в
3
автомобила, да й попречи да излезе, като в същото време да каже на подс.Ц.Г.
/когото междувременно на накара да седне на шофьорското място/ в каква
посока да управлява автомобила.
Във връзка с взетото от него решение, подс.В.И. веднага спрял
управлявания от него лек автомобил, след което казал на подс.Ц.Г. да го чака
в автомобила. След това подс.В.И. излязъл от лекия автомобил и се затичал
към св.Н.И., която не била забелязала нищо и продължавала да върви в
близост до бл.403. В момента, в който стигнал до св.Н.И., подс. В.И. бръкнал
с едната си ръка в единия от джобовете на дънките, с които бил обут, при
което извадил газовия пистолет и го насочил към св.Н.И.. Държейки газовия
пистолет насочен срещу св.Н.И., подс.В.И. й казал: „сега идваш с мен и, ако
се опиташ да крещиш, ще гръмна тебе, а после ще се кача и край със сестра
ти". След като казал това, подс.В.И. прибрал газовия пистолет в единия от
джобовете на дънките си, след което с едната си ръка хванал св.Н.И. за косата
и, държейки я за косата, започнал да я дърпа към улицата, по която той и
подс.Ц.Г. минали с лекия автомобил преди подс.В.И. да спре автомобила.
Докато подс. И. я държал за косата и я дърпал към въпросната улица, св.Н.И.
викала за помощ. Подс.Ц.Г., който в този момент се намирал в лекия
автомобил „Фолксваген Голф 4", с рег.№ ТХ7968АМ, чувал виковете на
св.Н.И.. Докато с едната си ръка държал св.Н.И. за косата и я дърпал към
въпросната улица, подс.В.И. се обадил от мобилния си телефон на подс. Ц.Г.,
при което му казал да премести лекия автомобил на улицата, по която са
минали преди да спрат. След като подс.В.И. му казал това, подс. Ц.Г. се
преместил на шофьорското място на лекия автомобил „Фолксваген Голф 4", с
рег.№ ТХ7968АМ, при което привел автомобила в движение и, управлявайки
го, се придвижил до улицата, към която подс.В.И. дърпал св.Н.И.. След като
се придвижил а лекия автомобил до посочената улица, подс.Ц.Г. спрял с
автомобила на улицата. През цялото време, докато подс. В.И. я дърпал към
въпросната улица /на която подс.Ц.Г. преместил лекия автомобил
„Фолксваген Голф 4", с рег.№ТХ7968АМ/, св.Н.И. викала за помощ и се
дърпала. Св.Н.И. разбрала, че подс.В.И. иска да я вкара в автомобила, който
спрял на улицата. Предвид това, с цел да попречи на подс.В.И. да направи
това, св.Н.И. се хванала за една пейка. Подс.В.И. обаче издърпал св.Н.И. от
пейката. След като я издърпал от пейката, подс.В.И. хванал с ръцете си
св.Н.И. през кръста, при което я вдигнал и, след което започнал да я носи към
спрелия на улицата лек автомобил /на шофьорското място на който седял
подс.Ц.Г./. Докато седял на шофьорското място в спрелия на улицата лек
автомобил, подс.Ц.Г. виждал всичко, което се случва, поради което разбрал,
че св.Н.И. не желае да се качи в автомобила, а подс.В.И. се опитва да я
принуди да направи именно това. Подс.Ц.Г. разбрал, че подс. И. има
намерение да направи така, че св.Н.И. противно на волята й да бъде откарана
някъде с лекия автомобил „Фолксваген Голф 4", с рег.№ТХ7968АМ.
Подс.Ц.Г. решил да помогне на подс.В.И. да осъществи намерението си. След
като, носейки св.Н.И. /която не спирала да вика и да се съпротивлява/, подс.
В.И. успял да стигне до спрелия на улицата лек автомобил „Фолксваген Голф
4", с рег.№ ТХ7968АМ, подс.В.И. отворил задната лява врата на автомобила,
4
след което със сила вкарал св.Н.И. вътре в автомобила - върху задните
седалки. Веднага след като направил това, обв.В.И. влязъл в автомобила, като
седнал на едната от задните седалки и с ръцете си хванал св.Н.И., която се
опитвала да излезе.
Подсъдимият Ц.Г. /който седял на шофьорското място/ станал свидетел
на начина, по който подс.В.И. вкарал св.Н.И. в автомобила. Подс.Ц.Г. станал
свидетел и на това, че, веднага след като била вкарана в автомобила, св.Н.И.
/която не спирала на вика/ започнала да прави опити да излезе навън. Предвид
това, подс.Ц.Г. бил напълно наясно, че св.Н.И. не иска да остане в лекия
автомобил и не иска да бъде откарана някъде с автомобила.
Веднага след като влязъл в лекия автомобил, подс. В.И. казал на
подс.Ц.Г. /който седял на шофьорското място/ да заключи вратите и да
потегли. След като чул казаното от подс.В.И., подс. Ц.Г. заключил вратите на
лекия автомобил, след което привел автомобила в движение. Веднага след
като лекият автомобил бил приведен в движение, подс. В.И. /който целял да
стигнат с автомобила до м-ст."Ментеше" в гр.Варна/ започнал да казва на
подс. Ц.Г. накъде на кара. Следвайки напътствията на подс.В.И., подс. Ц.Г.
придвижил лекия автомобил до м-ст."Ментеше" в гр.Варна. През цялото
време, през което лицата се движили с лекия автомобил от ж.к."Владислав
Варненчик" до м-ст."Ментеше", подс. В.И. и св.Н.И. се намирали на задните
седалки на автомобила, а подс.Ц.Г. седял на щофьорското място и управлявал
автомобила. През цялото време, през което лицата се движили с лекия
автомобил от ж.к."Владислав Варненчик" до м-ст."Ментеше", св.Н.И. викала,
че иска да я пуснат и се опитвала да попречи на подс.Ц.Г. да продължи да
управлява автомобила. В един момент, докато подс.В.И. я държал, св.Н.И.
успяла да отскубне единия си крак, след което успяла няколко пъти да ритне
подс.Ц.Г. по главата. Малко след това, докато подс.В.И. я държал, св.Н.И.
успяла да отскубне едната си ръка и с тази ръка да извади електрошока, който
държала в единия от джобовете на якето си; след като направила това, св.Н.И.
допряла въпросния електрошок /задействайки го/ до дясната буза на
подс.Ц.Г.. Въпреки, че св.Н.И. извършила посочените действия, като
едновременно с това продължавала да вика, че иска да я пуснат, подс.Ц.Г.
продължил да управлява автомобила в посоката, която му бил казал подс. И..
Въпреки, че св.Н.И. извършила посочените действия, като едновременно с
това продължавала да вика, че иска да я пуснат, подс.В.И. пък продължавал с
ръцете си да държи св.Н.И., като, освен, че я държал, се опитвал и да запуши
устата й.
В един момент подс.В.И. извадил от единия от джобовете на дънките, с
които бил обут, газовия си пистолет, след което насочил газовия пистолет към
св.Н.И. и произвел изстрел. Подс.В.И. извършил последното, тъй като искал
да принуди св.Н.И. да спре да се съпротивлява. Подс.Ц.Г. /който в този
момент се намирал на шофьорското място и управлявал автомобила/ възприел
как подс.В.И. стреля с газовия си пистолет към св.Н.И.. Въпреки, че възприел
последното, подс. Ц.Г. продължил да управлява лекия автомобил в посоката,
5
която му бил посочил подс. В.И..
След като, управлявайки лекия автомобил „Фолксваген Голф 4", с рег.
№ТХ7968АМ, достигнал до м-ст."Ментеше" в гр.Варна, подс.Ц.Г. известно
време продължил управлява автомобила /на задните седалки на който се
намирали подс.В.И. и св.Н.И./ навътре в местността - по минаващия в
местността път. След като лекият автомобил изминал около един километър в
м-ст."Ментеше", подс.В.И. казал на подс.Ц.Г. да спре. След като чул
последното, подс.Ц.Г. спрял лекия автомобил, при което подс.В.И. казал на
св.Н.И. „айде махай се" и започнал да я бута навън. След като подс.В.И.а
направил това, св.Н.И. успяла да излезе през задната дясна врата на
автомобила /която врата междувременно била отключена/. След като св.Н.И.
излязла от лекия автомобил, подс.В.И. и подс.Ц.Г. потеглили с автомобила в
посока гр.Аксаково.
След като слязла от лекия автомобил, св.Н.И. /която била много
изплашена/ започнала да бяга. След като бягала известно време, в един
момент св.Н.И. спряла до портална врата, водеща към двора на вилен имот
/намиращ се в м-ст."Ментеше" в гр.Варна/. Св.Н.И. започнала на блъска по
въпросната портална врата и да вика за помощ. Св.Борис Първанов Велев,
който живеел във вилния имот и в този момент се намирал в двора, чул
виковете на св.Н.И., при което отишъл при нея. След като св.Н.И. му
обяснила какво се е случило, св.Б. В. е закарал с автомобила си до
ж.к."Владислав Варненчик" в гр.Варна.
Св.Н.И. е родена на *****, поради което на 18.12.2020г. /датата, на
която е извършено гореописаното деяние/ не е била навършила 18 години.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, с оглед
направеното при условията на чл. 371 т. 2 от НПК признание и събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК, а
именно показанията на свидетелите Н. Янк. Ив., Я. Г. И., М. Г. И. , Г.И. Е., Н. П. Р.,
Б. П. В. и С. Ч. Я.и обясненията на подсъдимите, изготвените по ДП експертни
заключения по СМЕ на св.Н.И.; СМЕ на подс. И.; СМЕ на подс. Г. ;
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, по
отношение на св.Н.И.; съдебно-балистична експертиза; комплексните
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.В.И.; протокол за
предупреждение на подс.В. АНГ. ИВ. ; протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.12.2020г. на лек автомобил „Фолксваген Голф", с
рег.№ *****; протокол за претърсване и изземване от лек автомобил
„Фолксваген Голф", с рег.№ТХ7968АМ ; писмо рег. № 10582р-
104/18.01.2021г., на Дирекция „Национална система 112 - МВР, Районен
център 112 - гр.Варна; справка от централна база - КАТ за лек автомобил
„Фолксваген Голф", с рег.№ ТХ 7968АМ ; фиш за спешна медицинска помощ
от 18.12.2020г, справки за съдимости др. Така доказателствата по делото, установени от
6
гласните, писмените и веществени доказателствени средства установяват по несъмнен начин
фактите, които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимите, като се
подкрепят и допълват.
По убедителен и еднопосочен начин се установяват релевантните факти и
обстоятелства, свързани с извършеното и признатото от подсъдимите И. и Г. престъпление
против личността. Фактът, че първият е искал отношенията му с пострадалата И. да
продължат, независимо и без да се съобразява с нейните желания, както и склонността му да
приложи за тази цел насилие се установява от нейните показания, тези на майка й, така и от
показанията на св. С. Я. - полицейски инспектор в Трето РУ МВР и от протокола за
предупреждение по ЗМВР, които съдът кредитира. Безспорни свидетелства за самото
отвличане на св. И. се съдържат в показанията на свидетелите Н.Р., Г. Е., а за
непосредственото й състояние след отвличането в показанията на свидетелите Б. П.в В.,
Я. Г. И., М. И. които съдът приема за последователни, взаимно допълващи се и изцяло и
детайлно съвпадащи с твърденията на пострадалата. Показанията на свидетелите
кореспондират със заключенията на изготвените в хода на ДП експертизи, които съдът
кредитира, като компетентни, обективни и безпристрастно дадени.
Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, изготвена по отношение на св. Н.И., към датата на
инцидента е била в състояние правилно да възприема случващото се, както и
да участва пълноценно в наказателния процес и да дава достоверни
свидетелски показания, ако желае. Експертизата не е установила данни за
психотично или друго разстройство, което да наруши възприятието на
действителността или да доведе да погрешна интерпретация на факти и
събития. При нея се установява повишена тревожност, нарушено социално
функциониране и виновностови преживявания. Състоянието и съответства на
Разстройство на адаптацията / F43.2 по МКБ -10 /. В случая ролята на
стресогенен фактор за развитието на Разстройство в адаптацията е изиграл
преживения на 18.12.2020г. инцидент.
Безспорно се установява авторството на двамата подсъдими по обвинението, но с
различни роли защото по различна е деятелността на подс. И. с оглед неговата водещата
роля в извършване на отвличането на св. И. и налагане на действия - физическа сила и
заплахи, за да я принуди да се качи в лекия автомобил „Фолксваген Голф 4" с
рег.№ *****.
Видно е от заключението на съдебно-медицинската експертиза за
освидетелстване на св.Н.И., че са налице травматични увреждания по
пострадалата, които биха се получили от нанесени удари в областта на устата,
притискане на устата с ръка, съпротива на нападателя, хващане за пейка и
„отскубване“ и които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване на подс. И. пък
сочи, че той е получил линейни ожулвания /драскотини/ по долната устна
7
и задната повърхност на 1- ви пръст на дясната длан, които биха могли
да бъдат получени при съпротива от страна на пострадалата и
одраскване с нокти на нападателя. В своята съвкупност те са обусловили
чувства на болка.
От заключението на комплексните съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подс. И. е видно, че не страда от психично
заболяване; бил е в състояние да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи; към момента на изследването нямал данни за
вредна употреба или синдром на зависимост към алкохол или ПАВ.
Проведеното експертно психиатрично и психологично изследване не е
установило тенденции към агресивно поведение.
Изготвената по ДП съдебно-балистичната експертиза установява, че
представения за изследване пистолет е произведен фабрично като газово
оръжие, марка „ЕKOL“, модел „Special 99“, калибър 9 мм, като не са
установени преправки на заводските му параметри.
Според ЗОБВВПИ пистолетът не представлява огнестрелно оръжие и не
подлежи на разрешителен режим.
Анализът на така приетите и признати от подсъдимите факти води до безспорния
извод за съпричастността и на подс. Г. в престъплението като шофьор на автомобила. Той
не само е разбрал какво прави с потърпевшата другия подсъдими, но и сам се е включил в
дейността по нейното отвличане без да се откаже при виковете й да я пуснат и опитите й да
му попречи да продължи да управлява автомобила. Не се е отказал дори и след
като е получил по главата си няколко ритника от пострадалата, както и електрошока по
лицето си който тя е задействала, а е продължил да управлява автомобила под давлението на
подс. Г..
Според съдебно-медицинската експертиза за освидетелстването на
подс. Г. същият е получил линейни ожулвания по дясната буза, които
биха се получили от действие на електрод на електрошок, които
травматични увреждания в своята съвкупност също са обусловили
чувства на болка.
Съдът цени и всички писмени материали като непротиворечиви помежду си и
съответстващи на установената фактическа обстановка, и прие, че в събрания обем
доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно изключване на факти и
обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Налага се правния извод, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление, наказуемо по чл.142 ал.2 т.1, т.2 и т.3 пр.2 вр. ал.1 от НК.
Предвид изложеното съдът ги призна за виновни, както следва :
8
- подс. И. в това, че на 18.12.2020г., в гр.Варна заедно с ЦВ. АН. Г.,
отвлякъл Н. Янк. Ив. /родена на *****/, като В. АНГ. ИВ. е бил въоръжен,
деянието е извършено от две лица /В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г./ и отвлеченото
лице не е навършило 18 години ;
- подс. Г. в това, че на 18.12.2020г., в гр.Варна заедно с В. АНГ. ИВ.,
отвлякъл Н. Янк. Ив. /родена на *****/, като В. АНГ. ИВ. е бил въоръжен,
деянието е извършено от две лица /В. АНГ. ИВ. и ЦВ. АН. Г./ и отвлеченото
лице не е навършило 18 години.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие от
двамата подсъдими.
От субективна страна: при извършване на престъплението подсъдимите са
действали с пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването им.
Субект на престъплението: пълнолетни вменяеми физически лица, касае се за ученици
в 12 клас.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:
За престъплението по чл.142, ал.2, т.1 2 и 3 от НК се предвижда наказание лишаване
от седем до петнадесет години.
При определяне на наказанията, съдът прецени степента на обществена опасност на
деянието - висока и на дейците – ниска. Като отегчаващи вината обстоятелства за двамата
съдът приема подбудите за извършване на престъплението по чл. 142 от НК –
противоправно налагане на отношения за да продължи връзката на подс. И. с пострадалата
И..
Взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства за двамата подсъдими –
чистото им съдебно минало, положителните характеристични данни , признанието по
чл.371, т. 2 НПК, съставляващо елемент на цялостното, обективно проявено от тях при
досъдебното разследване процесуално поведение. Критичността към извършеното, като
дадена от самите тях отрицателна оценка на собственото им поведение и обективирана в
изразеното в последната им дума съжаление за случилото се, тъй като същата разкрива
променено, положително тяхно отношение към обществените интереси.
Към смекчаващите отговорността обстоятелства съдът отнесе още самопризнанията
на фактите в съдебното заседание, както и инцидентността на извършеното. Наред с това за
смекчаващо обстоятелство с голямо значение съдът отчита младата възраст на подсъдимите
- /ученици в 12 клас, подс. И. в СУ „Д.Талев“ гр. Добрич, а подс. Г. в ПТГ гр.Варна /, която
е много близка до непълнолетието, когато тяхното поведение се характеризира с младежка
импулсивност и емоционалност, тъй като и все още не са с изградени устойчиви морални
императиви, при която именно младежка импулсивност съдът приема, че са извършили
9
престъплението по възведеното им обвинение. Съдът намира, че само това обстоятелство е
дори със значението на изключително смегчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК
за двамата подсъдими, а заедно с останалите налични по делото смекчаващи обстоятелства
формират съвкупност от многобройни смегчаващи вината обстоятелства, при наличието на
които предвиденото за престъплението по чл. 142, ал.2 от НК минимално наказание от 7
години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Ето защо прие смекчаващите за
многобройни, което го мотивира да приложи нормата на чл. 58а ал. 4, от НК, като на
основание чл.55, ал.1 т.1 НК явяващ се по - благоприятно за двамата подсъдими отмери
наказанията им под най-ниския определен за престъплението предел. При това съобрази, че
индивидуалния принос на подс. И. за реализирането на престъпната дейност е по-значителен
- той е бил инициатора за извършването му, осигурил е използвания автомобил, вкарал е
пострадалата вътре, а упражнената от подс. Г. принуда е със значително по-ниска
интензивност, което мотивира съда да прояви към подс. И. по-голяма строгост. В този
смисъл за справедливо по отношение подс. И. съдът намери наказание от три години
лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от пет
години, а за подс. Г. отмери лишаване от свобода за срок от две години и 6 месеца, което на
основание чл.66 ал.1 от НК също отложи с изпитателен срок за пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Отлагането на изтърпяването на наказанията ще даде възможност за тяхното
поправяне със своя възпитателен и възпиращ ефект, както и ще окаже възпитателно и
предупредително въздействие и върху другите членове на обществото, поради което и не се
налага подсъдимите – към него момент ученици да търпят ефективно така наложените им
наказания лишаване от свобода. Ето защо съдът прецени, че наказанията ще изпълнят своя
възпитателен и поправителен потенциал в най-пълна степен и биха се постигнали целите на
чл. 36 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
Съдът счита, че предявения граждански иск срещу двамата подсъдима, за
претърпените от гр. ищец неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.142, ал.2, т.1,
2 и 3 от НК е допустим и частично основателен.
Настъпилите за пострадалата неимуществени вреди имат за източник деянието на
двамата подсъдими, същите са предмет на обвинението и същото е извършено виновно.
Налице е противоправно поведение от страна на двамата подсъдими, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с извършеното и
настъпилия резултат.
Гражданският иск се явява доказан по основание, предвид обстоятелството, че
обвинението по чл.142, ал.2, т.1, 2 и 3 от НК е доказано по несъмнен начин.
При определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди съдът прецени
обективно съществуващите обстоятелбства, а именно – характерът на уврежданията на гр.
ищец И., допълнителните неудобства и тяхната продължителност във времето, съдържащи
се в заключението на СМЕ. Отчете отразената в комплексната съдебно‐
10
психиатрична и психологична експертиза повишена тревожност, на нарушено
социално функциониране и виновностови преживявания, което и състояние
съответства на Разстройство на адаптацията /F43.2 по МКБ -10/. Предвид на
това и във връзка с претенцията за обезщетение, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД намира,
че е справедливо претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до
размер 10 000 лева, който солидарно да заплатят двамата подсъдими на гр. ищец. В
останалата си част до пълния предявен размер счете, че следва да бъде отхвърлен.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо
парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена
от МС за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият
размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане на тази сума.
Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно направените по делото разноски и
държавната такса върху уважения гр. иск.
С присъдата съдът се произнесе по веществените доказателства по делото, като и
отнема в полза на държавата л.а. „Фолксваген- голф 4“ с рег. № *****.
Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи, воден от
върховенството на Закона, Варненски окръжен съд постанови своята присъда.


СЪДИЯ ПРИ ВОС:

11
Съобщи за изтекли лични данни