Р Е Ш Е Н И
Е
№……….
гр. София,
20.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретар Милена Кюркчиева, разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 3624 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН вр. §6, ал.1
ПЗР на ЗБН.
Образувано е по възражение на В. Х.Г., ЕГН **********,
срещу решение № ЗБН 66-236/15.01.2016 г. на Синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражение за включване в
списъка на приетите вземания на нейни такива възлизащи в размер на сумата от
общо 1 910 556,43 лв., които съставляват сбор от сумата от 1 447 804,40 лв., за
която се поддържа да е реституирана обратно в правната сфера на В. Х.Г. след
настъпването на уговорено между страните прекратително условие във връзка с
действието на договор от 24.10.2014 г. за прехвърляне на вземания по банкови
сметки, изменен с допълнително споразумение от 05.11.2014 г., и сумата от 462
752,03 лв., за което се поддържа да подлежи на реституиране обратно в правната
сфера на В. Х.Г. при евентуално упражняване на право на едностранно
прекратяване на договор от 20.10.2014 г.
за прехвърляне на вземания по банкови сметки, изменен с допълнително споразумение
от 20.11.2014 г.
Възразилият кредитор - В. Х.Г. твърди, че към датата
на вземане на решението на УС на БНБ за поставяне на „КТБ“ АД под режим на
специален надзор тя е разполагала с депозирани при посочената банка парични
вземания по открити с нейно титулярство банкови сметки, както следва: по сметка
в щатски долари с IBAN *** 256 711,24
щатски долара, по сметка в щатски долари с IBAN *** 92 427,66 щатски долара, по сметка в евро с IBAN *** 470 177,10 евро, по
сметка в евро с IBAN *** 224 951,60 евро и по сметка в евро с IBAN *** 171 918,04 евро. През годината, в която
банката е била поставена под специален надзор, и по конкретно през м.10.2014 г.,
В. Г.
поддържа, че е встъпила в договорни отношение с „Т.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД,
прехвърляйки им свои вземания към „КТБ“ ЕАД. По силата на сключения на
24.10.2014 г. договор В. Г. прехвърлила в полза на цесионера – „Т.“ АД
вземания, с които разполага по разкрити на нейно име сметки при „КТБ“ АД, а
именно : 1./ вземане в размер на сумата от 469 937,81 евро, произтичащо от
разкрита банкова сметка *** ***; 2./ вземане
в размер на сумата от 224 837,12 евро, произтичащо от разкрита банкова
сметка *** ***; 3./
вземане в размер на сумата от 120 454,12 евро, представляващо част от
вземане към „КТБ“ ЕАД по банкова сметка ***. Допълва се, че така сключеният
договор за прехвърляне на вземания е бил изменен и допълнен по волята на
страните, като това е станало с подписването на споразумение от 05.11.2014 г.,
в което изрично са възприети отделни случаи на прекратителни условия, при чието
настъпване действието на договора отпада с обратна сила, сред които и това по
чл. 1, т. 5 – в случай, че до 31.01.2015 г. „КТБ“ АД не е издала на цесионера
писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, от
който да е видно, че банката смята задълженията
на цесионера към нея за погасени. Именно настъпването на това последно
условие се твърди от страна на възразилия кредитор да е реализирано, като с
него се свързва отпадането на последиците от цесията с обратна сила и
автоматичното възстановяване на прехвърлените вземания обратно в правната сфера
на цедента. По волята на страните по сключения договор от 20.10.2014 г. В. Г.
прехвърлила в полза на цесионера – „Е.Ф.Г.“ АД вземания, с които разполага по
разкрити на нейно име сметки при „КТБ“ АД, а именно : 1./ вземане в размер на
сумата от 92 395,48 щатски долара, произтичащо от разкрита банкова сметка *** ***; 2./ вземане в размер на сумата от
130 641,67 щатски долара, произтичащо от разкрита банкова сметка *** ***; 3./ вземане в размер на сумата от
51 376,20 евро, представляващо част от вземане към „КТБ“ ЕАД по
банкова сметка ***. Сочи се, че страните по така възникналото договорно
правоотношение с изразяване на взаимно съгласие са внесли промени в
съдържанието му чрез подписването на допълнително споразумение от 20.10.2014
г., в което са възпроизведени изрични случаи, в които цесионната сделка може да
бъде прекратена едностранно по инициатива на някоя от страните. Изложението
на реализиралите се факти според позицията на В. Г. продължава с това, че от нейна
страна в качеството ѝ на прехвърлител на вземания към „КТБ“ АД е отправено
съответното изявление до банката под формата на писмено уведомление за цедиране
на описаните по-горе вземания в полза на цесионерите – „Т.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД,
като поддържа, че това е станало на 06.11.2014 г. Относно факта на прекратяване
на договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г., сключен с „Т.“ АД,
поради настъпване на уговорено прекратително условие, а именно – до 31.01.2015
г. „КТБ“ АД не е издала на цесионера документ, от който да е видно, че банката
смята задълженията на цесионера към нея за погасени, възразилият кредитор
излага твърдение, че банката-длъжник е била уведомена от страна на цесионера
чрез писмено уведомление, получено на 22.06.2015 г. Сочи се, че при това
състояние на материалните правоотношения в ТР при АВ се осъществило обявяването
на списък на приетите вземания на кредиторите по несъстоятелността на „КТБ“ АД
/н./ изготвен от синдиците на банката, като според съдържанието на същия В. Г.
била включена като носител на вземания изчерпващи се до сумата от 190 428,80 лв.,
респективно в тази сума не попадала останалата част от вземанията, за които се
описа да са прехвърлени по силата на договорите за цесия от 24.10.2014 г. и
20.10.2014 г. При това съдържание на списъка на приетите вземания от страна на
кредитора В. Г. се е пристъпило към упражняване на възражение спрямо същия по
реда на чл. 66, ал. 1 ЗБН срещу неприемането от синдиците на банката на
вземания, за които В. Г. настоява да има качеството на носител /вложител/ в
размер на 1 447 804,40 лв. Тя извежда материалната си легитимация на техен
носител с аргумента, че те реституирани обратно в нейна полза след прекратяване
с обратна сила на договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г., както и
в размер на 462 752,03 лв., по отношение на които се поддържа евентуално
реституиране в полза на цедента при условие, че настъпи някое от условията,
даващо право на страните по договора за прехвърляне на вземания от 20.10.2014
г. да заличат правните последици на цесията с обратна сила, и някоя от тях
упражни това право. Със свое решение № ЗБН 66-236/15.01.2016 г. синдиците на
„КТБ“ АД /н./ са оставили без уважение възражението на В. Г., намирайки го за
неоснователно. Възразилият кредитор не споделя това виждане на
синдиците, като смята, че то не може да се обоснове от изложената фактическа
обстановка във връзка с притежаваните от нея вземания, чиито длъжник е „КТБ“
АД, като настоява пред сезирания съд да постанови решение, с което да допълни
списъка на приетите вземания на кредиторите по несъстоятелността на „КТБ“ АД
съответно на подаденото възражение.
Ответната страна – „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност се
противопоставя на упражненото от В. Г. възражение във връзка, с което е
образувано настоящото исково производство, като го определя за неоснователно.
Ответникът
потвърждава това, че възразилият кредитор има качеството на титуляр по пет
разкрити при „КТБ“ АД банкови сметки, а именно – сметка в щатски долари с IBAN ***, сметка в щатски долари с IBAN ***,
сметка в евро с IBAN ***, сметка в евро с IBAN *** с IBAN ***. По силата на уведомление с вх. №
11354/06.11.2014 г. и уведомление с вх. № 11260/06.11.2014 г. се изтъква, че В.
Г. е уведомила по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД банката-длъжник във връзка с договори
за прехвърляне на вземания сключени на 24.10.2014 г. и 20.10.2014 г. съответно
с „Т.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД. Не се отрича и това, че с писмено съобщение от 22.06.2015
г. отново цесионера „Т.“ АД е уведомил банката-длъжник, че споменатия договор
за цесия от 24.10.2014 г. бил прекратен с обратна сила, по силата на настъпило
прекратително условие. Сред първите тези на банката е тази, че прехвърлителя по
договор за цесия губи кредиторовото си качество спрямо длъжника, считано от
момента, в който доведе до знанието на длъжника си факта на осъщественото
прехвърляне на вземането, с което е разполагал и оповести кое е лицето, в чиято
полза това вземане е било прехвърлено /цесионера/. Именно това
се твърди да се е случило с кредиторовото качество на В. Г. по отношение
вземанията ѝ в общ размер от 2 100 985,23 лв. Това водело и до
закономерната последица същото вземане да не бъде включено в изготвения от
синдиците на банката списък на приетите вземания в производството по
несъстоятелността, доколкото В. Г. е изгубила качеството си на вложител. Невъзможно
било в инициирания исков процес да се извършва анализ относно това, дали
твърдените два договора за цесия, по които В. Г. е страна са били прекратени,
като действието на прекратяването да е рефлектирало с обратна сила. Споменава
се, че по отношение на банката въпросните прехвърляния са били оповестени
надлежно от страната имаща такова задължение, а именно цедента, като считано от
този момент тя като длъжник е обвързана единствено с това да изпълни спрямо
новите си кредитори, но съвсем не е обвързана от това да следи и съобразява
интервенцията на страните по цесионното правоотношение, вкл. настъпването на
други юридически факти по същото, което променят правата и задълженията по
него, вкл. и настъпване на договорни последици насочени към отпадане действието
на сделката с обратна сила и връщане на положението в правната сфера на
страните по нея в това което е било преди нейното сключване. Споменава се, че
прекратяването на договорите се характеризира, като такова с действие занапред,
а не с обратна сила, която да доведе до реституиране на правата и задълженията
към пределите им съществували преди сключване на сделката. В този контекст дори
да се приеме, че страните по цесионното правоотношение успешно са постигнали
неговото прекратяване, то този факт има действие занапред и не би могъл да
рефлектира върху прехвърлянето на вземането в полза на цесионера и загубата на
кредиторово качество у цедента. В отговора си ответника е взел отношение и по
въпроса за противопоставимостта по отношение на длъжника на уговорка за
прекратително условие при договора за цесия, тогава когато след сключването му
цедента е осъществил задължението си да уведоми длъжника си за това, че
прехвърля вземането си спрямо него в полза на нов кредитор. Посочено е,
че правната природа на договора за цесия разкрива спецификата му, че тази
сделка постига своето изпълнение още щом вземането бъде прехвърлено, а това
става на етапа на постигане на простото съгласие между страните относно
предмета на сделката. Следователно настъпването на прекратително условие след
този момент е непротивопоставимо на длъжника. Що се отнася до изпратените към
последващ момент съобщения от „Т.“ АД до банката-длъжник, в които се съдържат
изявления за това, че се е стигнало до прекратяване на договорите за цесия и то
с обратна сила, от ответника се поддържа, че това действие не е от естеството
да постигне възстановяване на вече прекратеното облигационно отношение между
банката и В. Г.. Касаело се за несъмнена липса на материална
легитимация на В. Г., като носител на вземане спрямо несъстоятелната банка,
вкл. и при качеството на вложител към момента на изготвяне на списъците с
приетите вземания.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Съгласно договор за преференциален безсрочен депозит №
55023 от 20.05.2009 г. се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и В. Г.
/титуляр/ е възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е
открила на титуляра разплащателна сметка IBAN ***. Съгласно приобщеното извлечение, издадено от банката, в която е
открита посочената разплащателна сметка се установява, че към датата 06.11.2014
г. по нея е имало наличност в размер на 256 711,24 щатски долара.
Съгласно договор за преференциален безсрочен депозит №
55246 от 11.06.2009 г. се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и В. Г.
/титуляр/ е възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е
открила на титуляра разплащателна сметка IBAN ***. Съгласно приобщеното
извлечение, издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна
сметка се установява, че към датата 06.11.2014 г. по нея е имало наличност в
размер на 92 427,66 щатски долара.
Съгласно договор за преференциален безсрочен депозит №
54663 от 27.04.2009 г. се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и В. Г.
/титуляр/ е възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е
открила на титуляра разплащателна сметка IBAN ***. Съгласно приобщеното
извлечение, издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна
сметка се установява, че към датата 06.11.2014 г. по нея е имало наличност в
размер на 470 177,10 евро.
Съгласно договор за преференциален безсрочен депозит №
55804 от 28.07.2009 г. се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и В. Г.
/титуляр/ е възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е
открила на титуляра разплащателна сметка IBAN ***. Съгласно приобщеното
извлечение, издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна
сметка се установява, че към датата 06.11.2014 г. по нея е имало наличност в
размер на 224 951,60 евро.
Съгласно Анекс № 70757 от 18.07.2011 г. към Рамков
договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от 08.07.2011 г. се
установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и В. Г. /титуляр/ е възникнало договорно
правоотношение въз основа на което банката е открила на титуляра разплащателна
сметка IBAN ***. Съгласно приобщеното извлечение, издадено от банката, в която
е открита посочената разплащателна сметка се установява, че към датата
06.11.2014 г. по нея е имало наличност в размер на 171 918,04 евро.
С договор за прехвърляне на вземания, сключен на
24.10.2014 г., възразилият кредитор В. Г. прехвърлила в полза на „Т.“ АД част
от вземанията по три от откритите при ответната банка депозитни сметки, с които
разполага, като общият размер на вземанията, за които страните по материалното
правоотношение са постигнали съгласие да бъдат прехвърлени възлиза на сумата от
1 594 449,60 лв. като са упоменати и конкретните индивидуални вземания
формиращи този сбор, вкл. сметките, по които тези суми са били вложени към
момента на извършване на сделката, а именно – сумата от 469 937,81 евро по
сметка с IBAN ***, сумата от 224
837,12 евро по сметка с IBAN ***, както и сумата от 120 454,21 евро по сметка с
IBAN ***. В чл. 2 от договора е предвидено,
че цесионера придобива упоменатите в договора вземания като поема насрещно
задължение за заплащане на цена в размер на сумата от 652 183,31 евро.
Така възникналото материално правоотношение е било изменено в своето съдържание
по волята на страните, участвали в него с подписването на допълнително
споразумение от 05.11.2014 г., като страните са включили допълнителна уговорка
за прекратително условие като са предвидили, че при настъпването на пет
алтернативно посочени предпоставки, сред които и тази по чл. 1, т. 5 – в
случай, че до 31.01.2015 г. „КТБ“ АД не е издала на цесионера писмено
потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, от който
да е видно, че банката смята задълженията
на цесионера към нея за погасени, действието на договора за прехвърляне
на вземания от 24.10.2014 г. се прекратява автоматично с обратна сила /съгласно
чл. 25, ал. 2 ЗЗД/ и прехвърлителя се смята за притежател на прехвърлените
вземания.
Представено е Съобщение с вх. № 11354/06.11.2014 г.,
адресирано до квесторите на „КТБ“ АД /н./, от съдържанието на което е видно, че
В. Г. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е пристъпила към нарочно уведомяване на
длъжника си в лицето на „КТБ“ АД /н./ относно това, че с договор за прехвърляне
на вземане от 24.10.2014 г. е прехвърлила в полза на търговско дружество – „Т.“
АД част от вземанията си към „КТБ“ АД
/н./, възлизащи в размер на сумата от 1 594 449,60 лв., като в текста
на уведомлението са ясно упоменати банковите сметки, по които това вземане е
било налично към момента на прехвърлянето му. Предвид така осъществения
прехвърлителен способ цедентът – В. Г. се е обърнала към длъжника си – „КТБ“ АД
/н./, че занапред следва да изпълнява плащанията по това негово парично
задължение на новия кредитор – „Т.“ АД.
Съгласно приложено по делото писмо с вх. №
11477/10.11.2014 г. по деловодната система на „КТБ“ АД /н./ „Т.“ АД е уведомил
ответната банка, че на основание чл. 104, ал. 1, изр. 1-во, вр. чл. 103, ал. 1 ЗЗД прави изявление за прихващане на свои вземания, сред които и тези,
придобити по силата на договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г. в
общ размер на сумата от 815 229,14 евро (с левова равностойност
1 594 449,60 лв.), срещу вземанията на „КТБ“ АД /н./ спрямо него,
произтичащи от договор за банков кредит в лева от 20.08.2008 г., изменен с
анекси от № 1 до № 9, от договор за банков кредит в лева от 01.03.2006 г.,
изменен с анекси от № 1 до № 17, и договор за банков кредит от 15.10.2007 г. По
повод така извършеното изявление за прихващане от 10.11.2014 г. е постановено
решение от 25.05.2016 г. по т.д. № 4561/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, с
което е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД /н./ иск с правно
основание чл. 59, ал. 2 ЗБН за прогласяване на нищожност на прихващането като
същото е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „КТБ“ АД /н./ по уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Върху
решението е извършено отбелязване, че същото е влязло в сила, считано от
28.06.2016 г.
Видно от съобщение с вх. № 2864/22.06.2015 г. се
наблюдава, че В. Г. и „Т.“ АД са предприели уведомяване на синдиците на „КТБ“
АД /н./ относно това, че сключения договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014
г., за който банката е била вече уведомена на 06.11.2014 г., е прекратил своето
действие, доколкото се е сбъднало уговореното между страните по договора за
цесия в допълнително споразумение от 05.11.2014 г. прекратително условие, което
се състояло в това, че до 31.01.2015 г. „КТБ“ АД не е издала на цесионера
писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, от
който да е видно, че банката смята задълженията
на цесионера към нея за погасени. В съобщението се отбелязва, че
договорът следва да се смята за автоматично прекратен с обратна сила и цедентът
трябвало да се счита за титуляр на прехвърлените вземания, така все едно, че
договорът от 24.10.2014 г. никога не е бил сключван. Предвид това
към „КТБ“ АД /н./ е отправено искане за включване на вземането прехвърлено с
прекратения договор за цесия в списъка на приетите вземания по чл. 64, ал. 1
ЗБН на името на В. Г..
Приложен е и договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 20.10.2014 г., видно от който възразилият кредитор В. Г. прехвърлила
в полза на „Е.Ф.Г.“ АД част от вземанията си по три от откритите при ответната
банка депозитни сметки, с които разполага, като общият размер на вземанията, за
които страните по материалното правоотношение са постигнали съгласие да бъдат
прехвърлени възлиза на сумата от 506 535,63 лв. като са упоменати и конкретните
индивидуални вземания формиращи този сбор, вкл. сметките, по които тези суми са
били вложени към момента на извършване на сделката, а именно – сумата от 92
395,48 щатски долара по сметка с IBAN ***, сумата от 256 621,87 щатски
долара по сметка с IBAN ***, както и сумата от 171 830,42 евро по сметка с
IBAN ***. В чл. 2 от договора е предвидено, че цесионерът придобива упоменатите
в договора вземания, като поема насрещно задължение за заплащане на определена
цена, подлежаща на дефиниране в допълнително споразумение между страните, в
което ще бъдат уредени и редът, сроковете и условията за плащането ѝ.
Със споразумение от 20.10.2014 г. към договора за прехвърляне на вземания от
същата дата, сключено между В. Г. и „Е.Ф.Г.“ АД, е постигнато съгласие, че
дружеството цесионер се задължава да заплати на цедента цена за прехвърлените
му вземания възлизаща в размер на 312 722,26 лв. В чл. 6 изрично е
установено право в полза на всяка от страните по договора да го прекрати с
писмено предизвестие от 5 работни дни, при условие, че в срок от два месеца от
подписването му не бъде извършено прихващане, което да бъде отразено в
съответните банкови операции, на вземанията, които цесионерът придобива с този
договор към „КТБ“ АД /н./ и неговите задължения на банката. В чл. 7 от
допълнителното споразумение е предвидено, че в случай, че лицензът на „КТБ“ АД
не бъде отнет и се пристъпи към оздравяване или преструктуриране на банката, за
цедента възниква правото да прекрати договора с едностранно писмено изявление,
отправено до цесионера.
Представено е Съобщение с вх. № 11260/06.11.2014 г.,
адресирано до квесторите на „КТБ“ АД /н./, от съдържанието на което е видно, че
В. Г. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е пристъпила към нарочно уведомяване на
длъжника си в лицето на „КТБ“ АД /н./ относно това, че с договор за прехвърляне
на вземане от 20.10.2014 г. е прехвърлила в полза на търговско дружество – „Е.Ф.Г.“
АД част от вземанията си към „КТБ“ АД
/н./, възлизащи в размер на сумата от 506 535,63 лв., като в текста на
уведомлението са ясно упоменати банковите сметки, по които това вземане е било
налично към момента на прехвърлянето му. Предвид така осъществения
прехвърлителен способ цедентът – В. Г. се е обърнала към длъжника си – „КТБ“ АД
/н./, че занапред следва да изпълнява плащанията по това негово парично задължение
на новия кредитор – „Е.Ф.Г.“ АД. Наред с уведомлението на цедента по отношение
на длъжника за извършеното прехвърляне в съобщението до „КТБ“ АД /н./ се
съдържа и изявление на цесионера „Е.Ф.Г.“ АД за прихващане на придобитите по
силата на съобщената цесия вземания срещу насрещни негови задължения към „КТБ“
АД /н./, произтичащи от сключен между тях договор за банков кредит от
14.01.2011 г.
Не е спорно, че с молба от 22.06.2015 г. възразилият
кредитор В. Г. е предявила вземания в производството по несъстоятелност, като
сред тези вземания присъстват и такива, възлизащи на сумата от
1 594 449,60 лв., които са били предмет на прехвърляне в полза на „Т.“
АД, извършено с договор за цесия от 24.10.2014 г., както и такива, възлизащи на
сумата от 506 535,63 лв., които са били предмет на прехвърляне в полза на „Е.Ф.Г.“
АД, извършено с договор за цесия от 20.10.2014 г. В молбата се претендира
включването на вземанията в размер на сумата от 506 535,63 лв. в списъка
на приетите да бъде извършено под условие, че настъпи някоя от предпоставките
за прекратяване на договора за прехвърляне на вземания от 20.10.2014 г.,
предвидено в допълнително споразумение, сключено между страните на същата дата.
Според приложения по делото списък на неприетите
вземания, изготвен от синдиците на „КТБ“ АД на основание чл. 66, ал. 7, т. 2
ЗБН вземанията, за които е подадено възражение пред съда се наблюдава, че под
номер 42 в същия фигурира името на възразилия кредитор – В. Г. с вземане
възлизащо на сумата от 1 910 556,43 лв. Останалата сума от
190 428,80 до пълния предявен в производството по несъстоятелност размер
на вземанията на В. Г. от 2 100 985,23 лв. е включена в списъка на
приетите вземания по чл. 66, ал. 7, т. 1 под № 1585 (клиент № 264493).
Сред доказателствения материал по делото е приобщено и
възражение на ищцата с вх. № 236/02.09.2015 г., насочено срещу неприемане на
съответната част от предявените вземания, възлизаща на сумата от
1 910 556,43 лв. Възражението е оставено без уважение с решение № ЗБН
66-236/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.
Не се спори по делото, че с Решение на УС на БНБ №
73/20.06.2014 г. банка „КТБ“ АД е поставена по специален надзор за срок от 3
месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок
от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също
така е ограничила нейната дейност, като ѝ е забранила да извършва всички
дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със
Заповед № РД 22-2265/16.11.2009 г.
Срокът на специален надзор е удължен с последващо
Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014 г., до 20.11.2014 г.
На 06.11.2014 г. УС на БНБ отнема лиценза на
"КТБ" АД и решава да бъде подадено искане до компетентния съд за
откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с
цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, до чието
назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.
На 22.04.2015 г. с Решение № 664, постановено по т.д.№
7549/2014 г. по описа на СГС, 6-4 състав на ТО на СГС, установява
неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определя началната ѝ дата – 06.11.2014
г.; открива производство по несъстоятелност по отношение на банката; обявява
същата в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието и, правомощията
на нейните органи, постановява обща възбрана и запор върху активите на банката,
лишава я от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на
имуществото, включено в масата.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице О.К., който е представил основно
заключение от 17.10.2017 г. и допълнително заключение от 16.04.2018 г., които
се кредитират от съда като обективни, безпристрастни и компетентно дадени. От
същите се установява, че датата на задължаване (дата на вальор) за всички
операции по двата процесни договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г.
и 20.10.2014 г. е 06.11.2014 г., а датата на заверка (датата на осчетоводяване)
за всички операции по тези договори е 22.04.2015 г. Установява се, че общата
формирана сума на цесионера „Т.“ АД към 22.04.2015 г. с включено олихвяване от
три IBAN ***, водени
в евро, с възлиза на сумата от 749 603,38 евро, а общата формирана сума на
цесионера „Е.Ф.Г.“ АД с включено олихвяване от една IBAN ***, водена в евро, е в размер на 52 025,31 евро и от две сметки,
водени в щатски долари, е в размер на 216 869,45 щатски долара. Датата на
изявлението за прихващане, извършено от „Т.“ АД до „КТБ“ АД /н./, е от
10.11.2014 г. с вх. № 11477 от деловодната система на банката, а датата на
изявлението за прихващане от „Е.Ф.Г.“ АД до „КТБ“ АД /н./ е от 06.11.2014 г. с
вх. № 11260 от деловодната система на „КТБ“ АД /н./. Заключението констатира,
че не е осчетоводено извършване на банкова и счетоводна операция за прихващане
на насрещни задължения на „Т.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД. Средствата са прехвърлени по IBAN *** „Т.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД, но прихващане на насрещни задължения не е
осъществено и отразено в банково-счетоводната система на „КТБ“ АД. Установява
се също така, че вземанията, предмет на договорите за цесия сключени от В. Г.
на 24.10.2014 г. и 20.10.2014 г. съответно с „Т.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД, не са
включени в цялост или частично в списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „КТБ“ АД /н./, актуален към 22.06.2015 г.. на името на
цесионерите по двата договора.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
Относно възражението, с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност.
Най-напред настоящата съдебна инстанция намира за
необходимо да посочи, че в пределите на инициираното производство синдиците на
„КТБ“ АД /н./ не участват, като самостоятелна страна в процеса, а имат
качеството на овластени от закона лица представляващи банката в качеството
ѝ на длъжник по възразените вземания. В този смисъл относно лицата
участващи в производството по чл. 68 ЗБН е развито и схващане от ВКС, ТК, Първо
отделение, с постановяване на определение
№ 567/14.11.2017
год. по ч.т.д. № 1757 по описа за 2017 г. Прието е, че по смисъла на чл.68,
ал.1 ЗБН съдът по несъстоятелността разглежда в открито съдебно заседание
възраженията срещу всяко прието и неприето вземане, направени пред синдика на
банката в несъстоятелност от лицата по чл.66, ал.1 ЗБН. Законодателят е
определил производството като „отделно“. От това следва, че производството не е
част от производството по несъстоятелност, какъвто характер има това по чл. 67,
ал.2 ЗБН, в което съдът по несъстоятелността разглежда и одобрява списъка на
приетите вземания, по които не са направени възражения пред синдика.
Производството се развива като исково, доколкото съдът е сезиран със спор за
съществуването, респ. несъществуване на вземане, по което страна са кредитор и
длъжника по несъстоятелността, подобно на това по чл. 694 ТЗ. Без значение за
характера на производството е сезирането на съда с възражение, а не с искова
молба, доколкото законът придава едни и същи правни последици на постановеното
от съда съдебно решение. Влязлото в сила решение се полза със сила на пресъдено
нещо и има установително действие в отношенията на длъжника и кредиторите в
производството по несъстоятелност/ чл. 694, ал. 8 ТЗ и чл. 69, ал. 2 ЗБН /ДВ
бр. 33 от 2016г./. В чл. 68, ал. 1 ЗБН законодателят е посочил за страни в
производството по разглеждане на възраженията срещу приети и неприети вземания
синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор.
Разпоредбата не сочи изрично банката като страна в това исково производство. От
буквалният прочит на закона обаче не следва, че синдикът участва в исковото
производство в лично качество, като лице на което е възложено осъществяването
на определи функции в производството по несъстоятелност, каквито са тези по
Глава Пета – Предявяване на вземанията. По аргумент на чл. 69, ал. 2 ЗБН, след
като силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и по
отношение на длъжника на кредиторите по несъстоятелност, изводът е, че
синдиците не участват в исковото производство в лично качество – като орган,
който трябва да защити пред съда изготвените списъци. Като единствен законен
представител на банката в несъстоятелност, чиито представителни органи са
изцяло отстранени, участието на синдиците в производството по чл. 68, ал. 1 ТЗ
може да бъде тълкувано единствено като представляващи банката – страна в
материалното правоотношение.
Страните не спорят по осъществените в правната
действителност факти, а единствено относно породените от тях правни последици.
Основателността на предявеното възражение предполага
провеждането на пълно и главно доказване от страна на възразилия кредитор – В. Г.
на факта, че към датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД, този правен субект е имал качеството вложител в
банката по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4 ДР на ЗБН, т.е. че
е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да
получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните
положения в резултат на обичайни банкови сделки. В случая В. Г. категорично
доказва да е титуляр на банкови сметки /сметка в щатски долари с IBAN ***, сметка в щатски долари с IBAN ***,
сметка в евро с IBAN ***, сметка в евро с IBAN ***, сметка в евро с IBAN ***/, чиято регламентация намира израз в
разпоредбите на ТЗ – чл. 420 – 425 ТЗ, Закона за платежните услуги и платежните
системи и Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти. Предвид това
правният субект имащ качеството на титуляр по тези сметки разполага с правота
да се разпорежда със средствата по тях, като иска от банката (нарежда)
изпълнение на съответни платежни операции, включително има право да получи
наличността по платежната сметка към датата на обявяване на банката в
несъстоятелност.
С решение № 138 от 06.11.2014 г. на управителния съвет
на БНБ, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ, е отнет лицензът за извършване на
банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД /н/, което решение е обявено в търговския
регистър на 07.11.2014 г. и се счита известно на всички трети лица. В резултат
на това решение със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС банката е обявена в несъстоятелност и е постановено
осребряването на имуществото ѝ.
При съобразяване на установимите от събраните в хода
на производството доказателства обстоятелства е очевиден извода, че титулярят
на изброените банкови сметки се е разпоредил с част от средствата, които са
били налични по тях, като е встъпил в договорни отношения с дружествата „Т.“ АД
и „Е.Ф.Г.“ АД въз основа на сключени с тях договори за прехвърляне на вземания,
съответно от 24.10.2014 г. и 20.10.2014 г.
Основният спорен момент между страните в настоящото
производство се разпростира по отношение на въпроса, дали след като се е
разпоредила с част от притежаваните от нея вземания към „К.Т.Б.“ АД /н./, прехвърляйки
ги в полза на цитираните по-горе две търговски дружества /цеденти/, В. Г. към
определен момент е възстановила обратно качеството си на носител на тези
вземания, поради прекратяване на облигационната връзка създадена по волята на страните
сключили договорите за цесия от 24.10.2014 г. и 20.10.2014 г., както и дали ако
е налице реституция на правата по сделките тя се е осъществила с обратна сила.
Сезираният съд, като съобрази съдържанието на двете цесионни правоотношения
създадени съгласно действието на двата договора за прехвърляне на вземания,
вкл. внесеното по волята на страните последващо изменение в предметното им
съдържание, намира, че следва да разгледа и даде отговор на визирания основен
въпрос анализирайки правоотношенията по тези сделки самостоятелно една от
друга.
Относно отражението в правния мир на породилото се
облигационно правоотношение въз основа
на договора за цесия сключен на 24.10.2014 г., както и неговия ефект върху
вземанията, с които В. Г. е разполагала към ответната банка, както към момента
на пораждането му, така и след уведомяването на длъжника за осъществяването на
този правопроменящ факт, настоящата инстанция намира следното :
Ключов елемент от правната природа на договора за
цесия е да транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия
носител – в случая В. Г. в правната сфера на трето за правоотношението по
депозитната сметка лице, а именно – „Т.“ АД. Тази типична и характерна за този
вид договор правна последица настъпва с постигане на съгласието на страните по
цесионния договор. Длъжникът не е страна по същия и затова за да се пренесе
действието на цесията по отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД
изисква прехвърлянето да му бъде изрично съобщено. Със съобщаване на сключения
договор за цесия, за „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност кредитор на вземането за
плащане на прехвърлената част от наличността по изчерпателно описаните по-горе
разплащателни и депозитни сметки е цесионерът – „Т.“ АД.
В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г.
на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени характера и
правната природа на договора за цесия, като е посочено, че договорът за цесия
се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната
връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за
отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на
тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и
консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо /каквито по
правило са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието
на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със
сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на
вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните
му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионерът с
постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл.99, ал.2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно
единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и
съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради
изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника, обаче, цесионният договор
няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл.99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че
длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно
валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента
могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи
действие спрямо длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента – чл.99,
ал.3 ЗЗД. Съобщението, обаче, не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера
със сключване на договора. Значението на съобщаването е регламентирано
единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради
действието му спрямо третите лица – чл. 99 ал. 4 ЗЗД. В хипотеза на чл. 99 ЗЗД
вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и
той става от същия момент негов носител, докато договорът има действие спрямо
цедирания длъжник и трети лица след съобщаването й, което поражда действие само
след осъществяването му от цедента. Страните по делото са единодушни за това,
че договорът за цесия от 24.10.2014 г. е валидно сключен, което означава, че
като действителна гражданскоправна сделка е проявил своята основна правна
последица, а именно да прехвърли вземанията, до които се отнася, от правната
сфера на цедента към тази на цесионера, в резултат на която е настъпила промяна
в субектния състав на облигационната връзка на страната на кредитора. Няма
противоречия и относно това, че вземанията, които са станали обект на
прехвърляне с обсъжданата правна сделка от 24.10.2014 г. е било действително,
като е съществувало към момента на извършеното с него разпореждане чрез
предвидения в закона договорен способ. Следователно макар цедента да е изпълнил
произтичащото за него по сделката основно договорно задължение, а именно да
прехвърли притежаваното от него вземане в полза на съдоговорителя си, то това
не е достатъчно за да се постигне прекратяване на създадената договорна връзка,
доколкото е необходимо да се осъществи изпълнение и на насрещното задължение, а
именно да се заплати уговорената между страните покупна цена. Тоест до момента
на настъпването на този релевантен за
успешното изпълнение на договора факт, няма как да се приеме, че същия е
прекратил своето действие, поради изчерпване на преследвания с него договорен
резултат. Съществуването на облигационното отношение пък означава, че при
настъпване на съответните, предвидени в закон или уговорени между страните
предпоставки, е възможно да настъпи неговото изменение, прекратяване, разваляне
или унищожаване на договорното съглашение в хипотезите на постигнато между тях
взаимно съгласие или на основание предвидено в закон – така чл. 20а ЗЗД.
Договорът за цесия не прави изключение от това законодателно разрешение и
същото се прилага и по отношение на този вид сделки. Няма пречка такива
договори, както да бъдат обявявани за недействителни, така и да бъдат
прекратявани или пък разваляни. В този смисъл е и практиката на ВКС формирана с
постановяване на решение № 291/18.11.2014 г. по гр.д. № 2193/2014 г. по описа
на ВКС, I г.о. Обсъжданият случай, при които ищцата извежда легитимацията си на
кредитор спрямо ответната несъстоятелна банка почива на разбирането, че след
настъпване на уговорено между страните по договора за цесия от 24.10.2014 г. в
допълнително споразумение от 05.11.2014 г. към него, а именно – до 31.01.2015
г. „КТБ“ АД не е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение,
извлечение от сметки или друг документ, от който да е видно, че банката смята
задълженията на цесионера към нея за
погасени, вземанията, прехвърлени в полза на „Т.“ АД са били реституирани
обратно в правната сфера на цедента В. Г.. Анализът на наличния по делото
доказателствен материал действително сочи на настъпването на посоченото
условие, доколкото не се установява в посочения срок банката да е издала на
цесионера документ, от който да се установява, че същата признава погасяването
на задълженията му към нея, настъпило в резултат на извършеното изявление за
прихващане. С оглед настъпването на посоченото условие, предвид придаденото му
от закона ретроактивно действие – чл. 25, ал. 2 ЗЗД, правните последици на
договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г. следва да се считат
прекратени с обратна сила. Наред с
изложеното обаче преценката за това, дали дадената вече по прекратеното
правоотношение престация, в лицето на прехвърлените вземания, е възможно да
бъде реституирана следва да се базира върху това, дали тя все още се е намирала
в правната сфера на приобретателя или със вземанията междувременно е било извършено
разпореждане, водещо до окончателното им погасяване. Така следващият въпрос,
който се поставя пред съда във връзка с обсъждане материалната легитимация на
ищеца, се отнася именно до това, дали вземанията, прехвърлени в полза на „Т.“
АД са били погасени до момента на настъпване на прекратителното условие или не.
Събраните по делото доказателства разкриват, че единствения възможен способ за
подобно погасяване е предприетото от „Т.“ АД на 10.11.2014 г. едностранно
изявление за прихващане на придобитите от него вземания по договора от
24.10.2014 г. срещу вземанията на „КТБ“ АД /н./ спрямо него, произтичащи от
договор за банков кредит в лева от 20.08.2008 г., изменен с анекси от № 1 до №
9, от договор за банков кредит в лева от 01.03.2006 г., изменен с анекси от № 1
до № 17, и договор за банков кредит от 15.10.2007 г. На първо
място следва да се изтъкне, че позицията на настоящата инстанция във връзка с
това, че в рамките на специално установения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН е
постановено позитивно съдебно решение, с което е уважен така предявен иск
спрямо „Т.“ АД за обявяване на относителна недействителност на прихващането от
10.11.2014 г. спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността не означава, че
това прихващане е изгубило правната си валидност между страните по него. Това
средство за защита в рамките на производството по банкова несъстоятелност е
предвидено от законодателя за да преодолее
засягането на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите чрез
пристъпване от даден кредитор към упражняването на подобен способ за погасяване
на задълженията му към несъстоятелната банка, доколкото едно подобно средство
за погасяване на парично задължение не отчита, нито привилегиите, нито
пропорционалността за удовлетворяването на вземанията, попадащи в един ред на
удовлетворение по смисъла на чл. 94 ЗБН. Това върху което обаче следва да се
акцентира е, че във вътрешните отношения между прихващащия „Т.“ АД и „КТБ“ АД /н./ това прихващане запазва
действието си, вкл. постига погасителния си ефект, но доколкото универсалното
принудително производство по несъстоятелност се подчинява на особени правила
във връзка с удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността, то
това действие с оглед успешно проведения конститутивен иск не може да им бъде
противопоставено. Отново тук е важно да се отбележи, че при разглеждане
действието на така упражненото прихващане В. Г. също се ползва от обявената
недействителност, но само относно кредиторовото качество, с което разполага във
връзка с приетите нейни вземания, които са включени в изготвените от синдиците
на банката списъци. Такова качество обаче няма как да ѝ се признае по
отношение черпеното право на парично вземане, за което се поддържа да е
възстановено в правната ѝ сфера след прекратяване на договора за прехвърляне
на вземания от 24.10.2014 г., доколкото подобни вземания не са надлежно приети
в производството по несъстоятелност. Предвид тези си правни виждания сезираният
съд, намира, че подаденото възражение от В. Г. срещу решение № ЗБН 66-236/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението на
възразилия кредитор за включване в списъка на приетите вземания на нейни такива
възлизащи в размер на сумата от 1 447 804,40 лв. (740 250,67 евро),
разпределена както следва : сумата от 429 278,83
евро по сметка с IBAN ***, сумата от 205 384,23 евро по сметка с IBAN ***,
както и сумата от 105 587,61 евро по сметка с IBAN ***, подлежи на
отхвърляне с оглед неустановеност на материална кредиторова легитимация у
възразилия кредитор по отношение на цитираното вземане.
Що се касае до отражението в правния мир на породилото
се облигационно правоотношение въз основа
на договора за цесия сключен на 20.10.2014 г., включително и неговия ефект
върху вземанията, с които В. Г. е разполагала към ответната банка, както към
момента на пораждането му, така и след уведомяването на длъжника за
осъществяването на този правопроменящ факт, настоящата инстанция намира
следното :
Страните по инициираното пред настоящия съд
производство нямат противоречие в това, че В. Г. към упоменатата от нея дата
20.10.2014 г. е встъпила в договорно правоотношение с „Е.Ф.Г.“ АД, което е
породено от сключен договор за цесия с предмет прехвърляне на вземания в размер
на общо 506 535,63 лв., чийто длъжник е „КТБ“ АД /н./ по няколкократно
цитираните вече в настоящия съдебен акт разплащателни и депозитни сметки. Не се
спори и по отношение на това, че по силата на постигнато между страните по
договора за цесия споразумение от същата дата, съдържанието на възникналото
между тях договорно правоотношение е изменено като са уредени два случая, при
настъпването на чиито предпоставки за страните по договора или за някоя от тях
възниква потестативното право да прекрати съществуващото между тях облигационно
отношение с обратно действие, при което страните дължат незабавно
възстановяване на всичко, което са получили във връзка с изпълнението на
договора, като по делото не се спори, че страните не са пристъпили към
упражняване на евентуално възникналото за тях потестативно правомощие. Противоречията
между страните са концентрирани върху въпроса дали въпреки, че прехвърлените с
договора за цесия от 20.10.2014 г. в полза на „Е.Ф.Г.“ АД вземания, все още са
негово притежание, не следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания
на името на цесионера – В. Г., под условие, а именно – че при настъпване на
предпоставките по чл. 6 или чл. 7 от допълнителното споразумение от 20.10.2014
г. към договора за прехвърляне на вземания от същата дата, а именно – в срок от
два месеца от подписване на допълнителното споразумение не бъде извършено, прихващане,
което да бъде отразено в съответните банкови операции, на вземанията, които
цесионерът придобива с този договор към „КТБ“ АД и неговите задължения към
банката (чл. 6) или лицензът на „КТБ“ АД не бъде отнет и се пристъпи към
оздравяване или преструктуриране на Банката (чл. 7), договорът за цесия бъде
прекратен по искане на някоя от страните по него.
Настоящият съдебен състав намира за допустимо приемането
на определени вземания за удовлетворяване в производството по несъстоятелност
на банка под уговорено между страните условие единствено в случай, че уговорката
разкрива характеристиките на уредения в чл. 25 ЗЗД модалитет. Условието се
определя като бъдещо несигурно събитие, в зависимост от чието настъпване
страните са поставили в зависимост възникването, изменението или прекратяването
на едно правоотношение. В тази връзка
следва да се отбележи, че постигнатите между страните по договора за цесия от
20.10.2014 г. уговорки в чл. 6 и чл. 7 от сключеното между тях допълнително
споразумение действително разкриват правните характеристики на условие,
доколкото настъпването на предвидените с тях предпоставки води до изменение на
облигационното отношение между страните по договора за цесия, като създава за
всяка от тях потестативно правомощие да го прекратят с обратна сила. Самото
прекратяване на облигационното отношение обаче не е поставено в зависимост от
осъществяването на някакво условие. Напротив – страните са предвидили, че
договорът може да се прекрати единствено по волята на страните с упражняване на
уредено в полза на всяка от тях потестативно правомощие. Очевидно е отсъствието
на характерната за условието независимост от волята на страните. С оглед констатираното
отсъствие на постигната между страните по договора за цесия от 20.10.2014 г.
уговорка за условие, с чието настъпване страните да са предвидили автоматичното
прекратяване на възникналата между тях облигационна връзка, настоящият състав намира, че вземанията,
прехвърлени от В. Г. в полза на „Е.Ф.Г.“ АД биха могли да бъдат приети за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ответната банка
единствено като безусловни и то в случай, че се установи окончателното
прекратяване на договора за цесия с обратно действие, в резултат на което
прехвърлените вземания да са били реституирани обратно в правната сфера на
цедента – В. Г.. От страна на възразилия кредитор обаче не се излагат правни
твърдения в този смисъл.
Предвид тези си юридически съображения сезираният съд,
намира, че подаденото възражение от В. Г. срещу решение № ЗБН 66-236/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението на
дружеството за включване в списъка на приетите вземания на негови такива
възлизащи в размер на сумата от 462 752,03 лв., разпределена както следва
: сумата от 84 383,98 щатски долара
по сметка с IBAN ***, сумата от 130 641,67 щатски долара по сметка с IBAN ***,
както и сумата от 51 376,20 евро по сметка с IBAN ***, подлежи на
отхвърляне с оглед неустановеност на материална кредиторова легитимация у
възразилия кредитор по отношение на цитираното вземане.
При този изход на спора, право на присъждане на
разноските за производството в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, се поражда
за „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, като
от споменатата страна е отправено изрично искане за присъждане на понесените от
нейна страна разноски за водене на делото, възлизащи на сумата от 250,00 лв. –
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно СГС намира,
че в тежест на възразилия кредитор – В. Г. с оглед отхвърляне на упражненото от
нея възражение по смисъла на чл. 66, ал. 6 ЗБН следва да се възложи публично
задължение за заплащане на дължимата според нормата на чл. 694, ал. 7 ТЗ
държавна такса за разглеждане на същото, която изчислена според редакцията на
този текст, действаща към момента на постановяване на решението и съобразно
заявените за принадлежащи вземания на кредитора възлиза на сумата от 19 105,56
лв. Настоящият състав намира подадената молба от 19.07.2016 г., с която В. Г. е
поискала да бъде освободена от внасянето на посочената държавна такса на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК за неоснователна, доколкото доказателствата, събрани по
делото във връзка с установяване на посочените в чл. 83, ал. 2 ГПК
предпоставки, в т.ч. писмо от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от
което се установява, че молителката разполага с гарантиран влог в размер на
196 000 лв., с който се е разпоредила, установяват че имущественото ѝ
състояние предполага наличието на достатъчно средства за заплащане на следващата
се държавната такса по делото.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ възражението
с вх. номер 884/15.02.2016 г. по чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата
несъстоятелност, което е подадено от В. Х.Г., ЕГН **********, срещу решение №
ЗБН 66-236/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с
което е оставено без уважение възражението на кредитора за включване в списъка
на приетите вземания на негови такива възлизащи, както следва : 1./ на сумата
от 1 447 804,40 лв., за която се поддържа да е реституирана обратно в правната
сфера на В. Х.Г., с ЕГН ********** след настъпването на уговорено между
страните прекратително условие във връзка с действието на договор от 24.10.2014
г. за прехвърляне на вземания по банкови сметки, сключен между В. Г. /цедент/ и
„Т.“ АД /цесионер/, изменен с допълнително споразумение от 05.11.2014 г и 2./ на
сумата от 462 752,03 лв., за което се поддържа да подлежи на реституиране
обратно в правната сфера на В. Х.Г., с ЕГН ********** при евентуално
упражняване на право на едностранно прекратяване на договор от 20.10.2014 г. за прехвърляне на
вземания по банкови сметки, сключен между В. Г. /цедент/ и „Е.Ф.Г.“ АД
/цесионер/ изменен с допълнително споразумение от 20.11.2014 г.
ОСЪЖДА В. Х.Г.,
ЕГН ********** да заплати в полза на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК *********със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*********на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на 250,00 лв. – направени разноски по делото
пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на В. Х.Г. от 19.07.2016 г., в която е формулирано искане към съда
за освобождаването й от заплащането на следващата се държавна такса във връзка
с произнасяне по упражненото от нейна страна възражение с вх. номер 884/15.02.2016
г. по чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност .
ОСЪЖДА В. Х.Г.,
ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски градски съд на основание чл. 694,
ал. 7 ТЗ вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ и чл. 66, ал. 6 ЗБН сумата в размер от 19 105,56
лв. – разноски съставляващи дължима държавна такса за разглеждане упражненото
възражение против решение № ЗБН 66-236/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта,
с която възражението е върнато има характер на определение и може да се обжалва
в едноседмичен срок.
СЪДИЯ: