Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037
гр. Пловдив, 06.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА в
присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова НОХД /В/ № 474 по
описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения Л.А.М. и неговия защитник, депозирано на основание чл. 422, ал. 1,
т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани
доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и подробни доводи във връзка с претендираните съществени
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за
допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В искането
са били посочени и аргументите в подкрепа на заявените касационни основания.
Претендира се за възобновяване на делото и отмяна на решението на втората инстанция, с което е било потвърдена
присъдата на първия съд и оправдаване на М. по повдигнатото му обвинение в
рамките на приетите от инстанциите фактически положения. Алтернативно се
поддържа искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен на
основание чл. 9, ал. 2 от НК. Също при условията на алтернативност се иска апелативният
съд да приеме, че поради ниската си обществена опасност стореното представлява
административно нарушение по чл. 212 ЗОБВВП, поради което на основание чл. 425,
ал. 3, предл. 2 от НПК да отмени присъдата по реда на възобновяването и да
изпрати делото на административния орган за налагане на административно
наказание.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият поддържа
изцяло доводите на своя защитник адв. Е.К..
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните
доводи не намират опора в данните по делото.
В последната си дума осъденият моли съда по
възобновяване да отмени съдебните актове и да го оправдае по обвинението.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна на решението на
Окръжен съд – Смолян по реда на възобновяването се явява направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и касае съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419,
ал. 1 от НПК. То се явява депозирано в срока, предвиден по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е напълно основателно, като претендираните нарушения на касационните
основания се съдържат в самото дело, чието възобновяване се търси чрез
извънредния способ за съдебен контрол.
Видно от материалите по делото с присъда № 8 от
23.06.2020 г. по НОХД № 595/2019 г. по описа на Районен съд – Смолян
подсъдимият Л.А.М. е бил
признат за виновен за това, че на 11.11.2017 г. в
* в жилището си – апартамент № *, находящ се в *, ул. „*“ № 10, вх. В е държал
общо 131 броя патрони, предназначени за огнестрелни оръжия, от които 75 броя
калибър 7,62 х 39 мм, предназначени за стрелба с дълго нарезно оръжие, 53 броя
патрони калибър 12-ти, предназначени за ловно гладкоцевно оръжие и 3 броя
патрони калибър 16-ти, предназначени за ловно гладкоцевно оръжие, всички
представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има надлежно разрешение за това по Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в
изпълнение и условно наложеното на М. наказание от осем месеца по НОХД №
832/2015 г. по описа на РС – Смолян, като е постановил същото да се изтърпи при
първоначален общ режим. На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК първият съд е
отнел в полза на държавата предмета на престъплението – 131 броя патрони.
По протест на прокурора и по жалба на подсъдимия
делото било разгледано от втора инстанция. С решение № 168 от 24.09.2020 г. по
ВНОХД № 39 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Смолян, въззивният съд
потвърдил присъда № 8 от 23.06.2020 г. по НОХД № 595/2019 г. на Районен съд –
Смолян.
Видно от
материалите по цитираното дело на ОС – Смолян в съдебното заседание, проведено
на 16.09.2020 г., е бил даден ход на съдебните прения, като след изслушването
им е била дадена думата за лична защита на подсъдимия М.. След това – и
последна дума. Съдът „обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок“ /л.
39 гръб от делото на ОС, респективно л. 14 от протокола от проведеното съдебно
заседание/. Адвокат К., в качеството си на защитник на подсъдимия, е помолила в
протокола да се отрази, че не са били вдигнати папките за съвещание преди да се
обяви, съдът ще се произнесе в срок.
Видно от разпоредбата на чл. 131 от НПК протоколът
от съдебното заседание удостоверява извършените процесуални действия и реда, по
който са извършени. При това положение в протокола, който е доказателствено
средство по чл. 131 от НПК, липсват данни за проведено тайно съвещание, като
при липсата на такова, е бил обявен и вида на акта, с който възнамерява да се
произнесе съда. Провеждането от страна на съда на тайно съвещание е
изключително важно за законосъобразността на процеса. Законовият регламент на
тези задължителни за съда етапи от съдебното заседание, не са самоцел, а
обслужват основни начала на наказателния процес. Те са гаранция за спазване на
принципа по чл. 10 от НПК – при осъществяване на своите функции съдиите и
съдебните заседатели са независими и се подчиняват само на закона. Важна
гаранция за този принцип е тайната на съвещанието по смисъла на чл. 33, ал. 1
от НПК, като съгласно ал. 2 на чл. 33 НПК, съдиите и съдебните заседатели са
длъжни да пазят тайната на съвещанието. Установеният ред е гаранция за вземане
на решение по вътрешно убеждение по чл. 14, ал. 1 от НПК, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководят от закона. Пропускането на етапите на тайно съвещание и на
незабавното публично огласяване на вида на съдебния акт, който ще бъде
постановен от въззивния съд, а именно решение, което по дефиниция изключва
постановяването на нова присъда от инстанцията, представлява съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което представлява
основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Отделно от горното, следва да бъдат изцяло
споделени доводите в продаденото искане за възобновяване, че окръжният съд е
нарушил принципа залегнал в разпоредбата на чл. 13 от НПК, като не е взел
всички мерки за разкриване на обективната истина по делото по реда и със
средствата, предвидени по НПК. Наред с това е нарушил и чл. 14, ал. 1 от НПК,
тъй като е взел решение, което не е било основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд не е събрал
всички необходими доказателства и не е обсъдил със съдебния си акт важни за
делото обстоятелства. Извършеният от този съд доказателствен анализ е непълен и
не обхваща всички събрани доказателствени средства. Допуснати са съществени
процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение
на първата и въззивната инстанция, тъй като са се позовали на материали, които
не са събрани и проверени в хода на съдебното
следствие и на такива, които нямат доказателствен характер.
В искането за възобновяване се претендира за
опорочаване на протокола от извършеното процесуално-следствено действия по
претърсване и изземване в жилището на осъдения, като са били изложени подробни
съображения, че същият не е процесуално годен източник на доказателства. Тези
доводи на защитата са останали без съответен отговор в съдебния акт на
въззивния съд /л. 42 гръб от делото на ОС, респективно л. 6 от решението/,
който се е задоволил да декларира, че е било налице предварително разрешение за
претърсване в жилището и в гаража на осъдения, с което по същество не е дал
никакъв отговор на доводите на защитата за обвързаност на даденото разрешение с
друго обвинение и единствено с вещите, относими към него. От вниманието на
въззивния съд е убягнало обстоятелството, че при все коментираното
предварително разрешение, дадено от съответния съд, да е било формулирано с
относително широки параметри без да са описани подробно предметите, които биха
могли да бъдат иззети, то все пак е рамкирало вида на търсените предмети като
такива, свързани с определено престъпление, за което се води разследването, т.
е. такива относими към конкретно обвинение за държане на акцизни стоки без
бандерол предмети, които могат да бъдат използвани за разследваната престъпна
дейност. Така в случая спецификата на предметите, подлежащи на изземване е била
поставена в зависимост от деянието по чл. 234, ал. 1 НК. Ето защо, обхватът на
разрешението за претърсване е бил ограничен чрез позоваване на естеството на
твърдяното престъпление и извършващите претърсванията са били ограничени да
изземват само предмети, които биха могли да се разгледат като свързани с
твърдяното престъпление.
Във връзка с посоченото по-горе, въззивният съд е
имал задължение да извърши собствена преценка на съдържанието, формата и
изпълнението на условията, поставени към извършването на
процесуално-следстветото действия претърсване и изземване в жилището на
осъдения, както и да прецени дали чрез визирания протокол е могло да се
приобщят към доказателствената маса процесните веществени доказателства със съществено
значение за изхода на наказателното производство. След като е спорно дали са
били приобщени към доказателствената маса по легален ред, кредитирането им е
съществено нарушение на процесуални правила. При все, че ако се установи наличие
на непрекъсната доказателствена верига, свързваща вещите, би могло да се
приеме, че иззетите веществени доказателства са годни и може да бъдат ценени,
но не и като приобщени в резултат на процесуалното действие претърсване и
изземване.
Контролираните инстанции е следвало да развият
съответна процесуална дейност за разкриване на обективната истина, като
например разпитат поемните лица.
Отделно от горното, приетата
за установена релевантна фактология трябва да се извлича единствено от надлежно
приобщените в хода на съдебното следствие доказателствени материали. В тази
връзка въззивният съд, с решението си, неправилно е възприел факти въз основа на
изявления на подсъдимия, вписани в протокола за претърсване и изземване /л. л.
43 и л. 43 гръб от делото на ОС, респективно л. 7 и 8 от решението/, като се е позовал на „саморъчно написаните обяснения“
от подсъдимия върху протокола за претърсване и изземване, че намерените
боеприпаси да негови, тъй като е ловец и притежава разрешително, с което се опровергавали
показанията на свидетел по делото. Тези изявления не следва да се вземат
предвид от съда и не подлежат на обсъждане в мотивите към присъдата и решението
на въззивния съд. Те не се приравняват
на обясненията на подсъдим, като гласно доказателствено средство, поради
което нямат придадения им доказателствен характер.
Следователно въззивният съд не е извършил
комплексен анализ на доказателствените източници, като е потвърдил установените
от първата инстанция фактически изводи и се е съгласил с направените от нея
правни изводи. По този начин сам е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Задължение на съда е да направи всичко необходимо за
установяване на обективната истина по делото съгласно принципа, залегнал в чл.
13 от НПК. В настоящия случай това не е било сторено и е рефлектирало върху
законосъобразното изграждане на вътрешното убеждение на инстанциите по
същество.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила
са основание за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал.
1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК без да е необходимо да се обсъждат
наведените съображения за нарушения на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
ВНОХД № 39/2020 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, като отменя постановеното
решение № 168/24.09.2020 г. и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
СПИРА на основани чл. 420, ал. 3 от НПК
изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на Л.А.М. с ЕГН: **********.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: