№ 1344
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. П.а
Членове:К. Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. П.а Въззивно гражданско дело №
20223100501779 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД - Варна против решение № 126 от 06.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 1148 по описа за 2021 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с
което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество срещу С. Й. П. иск с правно
основание член 422 във връзка с член 415 от ГПК за приемане за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 12 558,79 лева - главница по
фактура № ********** от 10.02.2021 г., представляваща цената на коригираното със
становище от 08.02.2021 г. количество електроенергия за периода от 18.11.2016 г. до
22.11.2021 г. в размер на 66 378 кВтч за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен
номер № *** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по член 410 от ГПК /27.07.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 502,35 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 23.02.2021 г. /дата, следваща падежа по фактурата/ до 16.07.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 593 от 28.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 905/2021 г.
на РС – Провадия, както и е осъдено дружеството да заплати на С. Й. П. сумата от 1 231
лева, представляваща сторените по делото пред първата инстанция съдебно-деловодни
разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
1
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата, намирайки обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Желае потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковите претенции с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК за процесните
суми, като по повод на издадена такава ответникът е подал възражение, обусловило
сезирането на съда за същите суми.
Твърди се в исковата молба, че между страните е налице договорно правоотношение по
пренос и достъп на електроенергия, поради което задължение на ответника е да заплати
процесната сума в качеството му на собственик към датата на корекционната процедура.
Излага се, че на 22.01.2021 г. в изпълнение на член 45 от ПИКЕЕ е извършена техническа
проверка по измервателната система в обекта на ищеца от служители на ищеца в
присъствието на снахата на титуляра по партидата /починал/ и съпруга на ответника, за
което е съставен КП. След установяване липса на пломба на щит на ЕМТ, в което е
монтиран електромера, наличие на показания в регистър 1.8.3, електромерът е демонтиран и
подменен с нов такъв. Извършена е експертиза от БИМ, при която е установена намеса в
тарифната схема. С оглед горното е извършено начисляване на измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електроенергия в невизуализиран регистър на
основание член 55, алинея 1 от ПИКЕЕ, което е и реално потребено, а не служебно
начислено. Обосновава правния си интерес с подадено възражение срещу издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 905/2021 г. на Районен съд - Провадия.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че не е имал
качеството потребител за периода на твърдяното нефактурирано потребление 18.11.2016 г.
до 22.01.2021 г.; че не е присъствал лично или чрез представител при проверката, нито
свидетелите са се запознали с КП, който е дописван след подписването му с показанията по
скрити регистри; местоположението на електромера давало възможност за манипулация без
знанието на абонатите. Излага, че не е ясно на какво се дължи неправилното отчитане, за
което вина може да има и ищеца, който черпи права от неспазване на задълженията си или
да е в резултат от умишлени действия от служителите на ищеца, както и че не може да се
2
презюмира вина на потребителя. В нарушение на член 46, алинея 1 от ОУ липсва визуален
контрол върху показанията на средството за търговско измерване от страна на потребителя.
Оспорва се твърдяното количество електроенергия да е изразходвано, както и, че сумите са
произволно начислени. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да претендира
процесната сума, предвид това, че няма лиценз за продажба на електроенергия. Корекцията
твърди да е извършена на основание член 37 от ОУ, а не по ПИКЕЕ, като същевременно ОУ
на ДПЕЕМ на „Енерго-про мрежи” АД от 2014 г. не са влезли в сила поради отмяната им с
решение № 798 от 20.01.2017 г., постановено по адм.д.№ 3068/2016 г. на ВАС.
Едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана електроенергия
противоречи на член 143, точка 6 и точка 18 от ЗЗП и е нищожна на това основание.
Въз основа на заявление от 27.07.2021 г. е образувано ч.гр.д.№ 905 по описа на
Районен съд – Провадия за 2021 г., по което е издадена заповед № 593 от 28.07.2021 г., по
силата на която е разпоредено длъжникът С. Й. П. да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД сумата от 12 558,79 лева, представляваща дължима главница по незаплатена
електрическа енергия по фактура от 10.02.2021 г. за обект с абонатен № ***, клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /27.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението; сумата от
502,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от падежа навсяка една от
претендираните фактури до 16.07.2021 г.; сумата от 311,22 лева, представляваща сторени по
заповедното производство разноски.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание член 422, алинея 1
от ГПК, като правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо
го заповедно производство по ч.гр.д.№ 905/2021 г. по описа на ПРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК и срещу която ответникът надлежно е
възразил. В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през
електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество до процесния обект на
потребление; че е извършил проверка на електромера на ответника, при която е установено,
че същият не отчита точно потребената електрическа енергия; че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната
и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер.
При ответното дружество като титуляр на партидата е записан бащата на ответника –
Й. П. И., починал на 13.10.2000 г. -, тоест преди извършване на проверката. Установява се от
удостоверение за наследници, че Й. П. И. е оставил наследници, както следва: В. И.а –
съпруга, П. П. – син и С. П. – син. След смъртта му наследниците не са изпълнили
задължението си по член 17, точка 3 от ОУ на договорите за доставка и продажба на
електроенергия в тридесетдневен срок да съобщят на доставчика в писмена форма
3
промяната в собствеността на обекта, като С. П. оспорва качеството си на потребител за
посочения обект. От събраните по делото доказателства се установява, че последният е
изключителен собственик на процесния обект на потребление от 25.09.2020 г., а от
16.02.2016 г. до 25.09.2020 г. е притежавал 4/6 идеални части от него, като правото на
ползване върху имота е било запазено за майка му – В. И.а.
Неоснователни са доводите на въззиваемата страна за липса на активна легитимация на
ответника С. П. с доводи за черпене на права от собствената му неизправност, както и на
другите наследници, по договорното отношение с наследодателя им – неподаване на
заявление за промяна на обстоятелствата след смъртта на праводателя им. Няма спор по
делото, че заявление в горния смисъл не е подадено от ищците до дружеството – доставчик
на енергийни услуги след смъртта на Й. И. през 2000 г., нито след 16.02.2016 г. /когато В.
И.а е дарила на ответника собствените си 4/6 идеални части/, нито след 25.09.2020 г. /когато
С. П. е станал изключителен собственик на имота/. Такова е подадено едва на 13.04.2021 г.,
тоест след извършване на процесната проверка. Липсата на заявяване обаче не се е отразило
на изпълнението на правата и задълженията по договора за доставка, сключен с праводателя
на въззиваемия в ползвания от него и майка му обект на потребление. Липсата на заявяване
на промяна в обстоятелствата от друга страна не е пречка дружеството – доставчик на
енергийни услуги да претендира начислените суми под формата на цена на електроенергия
от наследниците на починалия потребител, потребена след смъртта на последния.
От съдържанието на приетия по делото протокол № 1161899 от 17.11.2016 г. за
монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 1114021666917882 с
посочени показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е
отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от констативен протокол /КП/ № 5300439 от 22.01.2021 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен номер № 1114021666917882, отчитащ потреблението в процесния обект. При
проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по
всички тарифи, като е констатирано, че в регистър 1.8.3. има показания от 66 378 кВтч,
както и в регистър 1.8.0. – 84 165 кВтч. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, и от лице от домакинството на потребителя.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и КП от метрологична
експертиза на електромер № 42 от 01.02.2021 г., според който е извършена експертиза на
демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от 66
378,5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства на 08.02.2021
г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на
електрическа енергия в размер на 66 378 кВтч за периода от 18.11.2016 г. до 22.01.2021 г., в
което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ.
За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 12 558,79 лева,
4
ответното дружество е издало фактура № ********** от 10.02.2021 г.
От заключението на вещото лице Бонева по съдебно-електротехническата експертиза,
включително с разясненията, дадени в съдебно заседание, се установява, че СТИ е
метрологично годно, като при проверката е установена липса на щит на ЕМТ, в което е
монтиран електромера; начисленото допълнително количество електроенергия е преминало
през СТИ, но вещото лице счита, че не е реално потребено от абоната, тъй като би трябвало
потреблението да е от порядъка на 1 683 кВтч месечно, което е невъзможно; същевременно
консумираната електроенергия преди подмяната на електромера и след това не се е
променила; има наличие на неправомерно вмешателство върху СТИ; електроенергията в
невизуализирания регистър не е отчетена при редовния месечен отчет; стойността на
количеството електроенергия по процесната фактура е аритмитично и методично точно
изчислена; процесното СТИ отговаря на изискванията на точност при измерване на
електроенергия; счита, че при монтирането на обекта СТИ е било ново, произведено през
2016 г. и монтирано същата година.
От заключението на вещото лице Златанов по съдебно-софтуерната експертиза,
включително с разясненията, дадени в съдебно заседание, е ведно, че не е допустимо да
бъдат променяни показанията на СТИ и натрупаните данни за потребена електроенергия в
тарифните регистри с помощта на софтуер и по какъвто и да е било друг начин без достъп
до вътрешността на СТИ; намесата в тарифната схема на електромера е осъществена чрез
комуникация през инфрачервен порт посредством софтуер, поддържащ командите на
протокол IEC 62056-21, който е легитимирал пред вътрешният софтуер с определена парола
за достъп до настройките на СТИ и е заявил да бъде включена нормално неизползвана
тарифа Т3, да натрупва потребената в процесния обект електроенергия за определени
времеви интервали от денонощието в регистър 1.8.3.; счита, че е налице човешка намеса, а
натрупването в невизуализирания регистър не е резултат от случайна грешка, като
електроенергията е реално потребена чрез включените в обекта консуматори в периода
17.11.2016 г. - 22.01.2021 г.
Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
П. Д., който е служител на ответното дружество. От показанията му се установява, че е
участвал при извършване на регулярна проверка на обекта, където е констатирано, че има
натрупване на електроенергия в регистър 3. Извикали от къщата една жена с руски акцент и
изготвили протокола в нейно присъствие, като й показали показанията.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
5
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ. Нормата на член 55 от ПИКЕЕ
предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
член 49 от ПИКЕЕ.
Съгласно член 49, алинеи 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Данните по делото
установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на партидата,
но в присъствието на член на домакинството му – негова снаха. Съставеният протокол от
формална страна отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на
процедурните правила. Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен
орган, потвърждаваща констатациите в КП.
Процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 17.11.2016 г., като в КП за
монтажа е записано, че е монтирано СТИ с нулеви показания във видимите на дисплея
регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед изявлението на
вещото лице в съдебно заседание пред първата инстанция, че уредът е бил с нулеви
показания по основните видими на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни зони/, следва
извод, че СТИ е бил нов, неупотребяван и съответно не е бил включван към електрическата
мрежа, тоест технически не е възможно показанията в регистър 1.8.3. да са различни от
нулеви към датата на първоначалния монтаж.
Вещото лице по съдебно-електротехническата експертиза и в даденото заключение, и в
съдебно заседание е заявило, че количеството електроенергия в сумарния регистър 1.8.0. от
84 165 кВтч за процесния период, тоест за около 50 месеца, е невъзможно да бъде потребено,
тъй като месечната консумация е от порядъка на 1 683 кВтч. Сградата в имота по данни на
вещото лице е 60 кв.м, но няма наблюдение какви уреди има в имота. Също така вещото
лице заявява, че потреблението преди поставянето на електромера през 2016 г. и след
подмяната му през 2021 г. сходна и е около 200 кВтч на месец. В резултат на това мнение
6
намира, че електроенергията е преминала през електромера, но не е реално потребена от
абоната. Вещото лице по съдебно-софтуерната експертиза, че отчетена в скрития регистър е
преминала през инсталацията на обекта и е реално потребена чрез включените в обекта
консуматори.
За да може да се даде заключение дали посочено количество електроенергия е
преминало през СТИ следва да бъдат съобразени техническите параметри на
присъединителните съоръжения, тоест предвидената мощност, броя консуматори на
електроенергия и тяхната мощност и натоварването им в денонощието, което вещото лице
не е сторило, а е дало заключението си само на база лични наблюдения за месечната
консумация на битов потребител. Дори и да се приеме неговото мнение, то консумация от
200 кВтч на месец е твърде занижена, имайки предвид съвременното оборудване на
жилищата с електроуреди.
Поради изложеното настоящият състав на въззивния съд не кредитира заключението
на вещото лице по съдебно-електротехническата експертиза, тъй като изводите му, че
количеството електроенергия в сумарния регистър 1.8.0. от 84 165 кВтч за процесния
период, тоест за около 50 месеца, е невъзможно да бъде потребено, не са подкрепени с
никакви сигурни доказателства, които да сочат, че това количество не е възможно да
премине през СТИ за процесния период. Освен това тези изводи на вещото лице са в
противоречие със заключението на единичната съдебно-софтуерна експертиза. След като
при монтажа на електромера като нов е бил с нулеви показания по първа и втора тарифа,
според вещите лица показанията и по останалите тарифи са нулеви, понеже производителят
не допуска измервателен уред до търговската мрежа без да е преминал задължителната
техническа и метрологична проверка. Технически не е възможно "нанасяне" на показания в
паметта на електромера през оптическия /инфрачервения/ порт, което води до извод, че
натрупаната в невизуализирания регистър 1.8.3., респективно и в сумарния регистър 1.8.0.,
електроенергия към датата на проверката се явява потребено от абоната, но незаплатено.
Изложеното води до извод, че предявеният иск се явява доказан по основание и като
такъв следва да бъде уважен.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да бъде уважен иска.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззивника искане и съобразно разпоредбата на член 78,
алинея 1 от ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените в хода
на производствата пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
Съдът, обсъждайки направеното от въззиваемия възражение за размера на
адвокатското възнаграждение пред първата инстанция, основано на нормата на член 78,
алинея 5 от ГПК, намира същото за неоснователно. Съобразно нормата на член 7, алинея 2,
точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е 921,83 лева, към което следва
7
и да се начисли 20 % данък добавена стойност, който е в размер на 184,37 лева, или общо –
1 106,20 лева . При това положение съдът намира, че сумата от 1 116 лева с ДДС адвокатско
възнаграждение съответства, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на
действително извършените от процесуалния представител действия пред съда и на
нормативната уредба.
Общо дължимата от въззиваемата страна на „ЕРП Север“ АД сума за сторени от него
разноски е 3 395,58 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 126 от 06.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1148 по описа за
2021 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Й. П. ЕГН
********** с адрес в *** дължи на „Електроразпределение Север” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, сумата от 12 558,79 /дванадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки/ лева - главница по фактура № ********** от 10.02.2021 г.,
представляваща цената на коригирано количество електроенергия за периода от 18.11.2016
г. до 22.11.2021 г. в размер на 66 378 кВтч за обект на потребление, находящ се в ***, с
абонатен номер № *** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по член 410 от ГПК /27.07.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 502,35 /петстотин и два лева и тридесет и пет стотинки/
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.02.2021 г. до
16.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 593 от 28.07.2021 г. по
ч.гр.д.№ 905/2021 г. на Районен съд – Провадия, на основание член 422 във връзка с член
415 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Й. П. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на
„Електроразпределение Север” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, сумата от 3 395,58 /три
хиляди триста деветдесет и пет 0,58/ лева, представляваща извършени разноски пред двете
инстанции, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9