Номер 53329.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100502184 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се явява
представител.
Съдът докладва Писмено становище вх. № 22647/22.10.2020 г., с което юрисконсулт Б. Й. е
заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по
жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.
Въззиваемата страна В. Ж. И. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. Рег. № 43923 от 07.07.2020 г. по опис
на ВРС, депозирана от ОД на МВР Варна срещу решение № 2369 от 16.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 20944 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 24-ти състав, с
което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на В. Ж. И. , сумата от 1281.47 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за
периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, по правилата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ, ведно със законната
1
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 2012.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, както следва: 1./ сумата от 30, 04
лева за месец декември 2016г.; 2./ сумата от 132, 19 лева за времето от месец януари - март
2017г.; 3./ сумата от 119, 88 лева за времето от месец април - юни 2017г.; 4./ сумата от 60, 09
лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 101, 12 лева за времето от
месец януари - март 2018г.; 6./ сумата от 128, 93 лева за времето от месец април - юни
2018г.; 7./ сумата от 108, 35 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 8./ сумата от
124, 16 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 9./ сумата от 146, 97 лева за
времето от месец януари - март 2019г.; 10./ сумата от 151, 88 лева за времето от месец април
- юни 2019г.; 11./ сумата от 47, 46 лева за времето от месец юли - септември 2019г.; 12./
сумата от 130, 40 лв. за времето от месец октомври до месец ноември /вкл./, на осн. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; 200 лв. /двеста лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в полза на Държавата по
сметка на Варненски районен съд сумата от 251, 26 лв. /двеста петдесет и един лева и
двадесет и шест ст./, представляваща дължими за производството разноски, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата
на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
2
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от
служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при
положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният
труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е
изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. В условията на евентуалност
моли да бъде отхвърлен иска по претенцията за периода от 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г.
поради липсваща нормативна уредба за преизчисления на нощен към дневен труд. Моли да
се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да потвърдите изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4