Р Е Ш Е Н И Е №534
Гр.Сливен, 6.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното гр.д.№ 650 по описа за 2013г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружества твърди, че имота на ответника е свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се доставя питейна вода, като представител на ВиК отчита доставената и консумирана питейна вода по партидата и стойността се фактурира, като след фактурирането възниква задължението на ответника да заплати фактурираните суми. Сочи се, че през целия период количествата питейна вода са начислявани служебно, тъй като не е поставен индивидуален водомер. Твърди се, че ответника не е заплатил сумите за питейна вода от 01.11.08 г. до 31.01.2011 г.
Поискано е, да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница в размер на 182.30 лв., представляващ стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2008 до 31.01.2011 г. и мораторна лихва за забава в размер на 51.40 лв., както и разноските в заповедното производство.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на факта, че в имота на ответника не е поставен индивидуален водомер и се начислява служебно количество за доставена и консумирана питейна вода, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, не е постъпил.
В съдебно заседание ответника заявява, че в имота му няма поставен индивидуален водомер от десет години.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК констатира, че се признава обстоятелството, че в имота на ответника от 10 години няма индивидуален водомер.
В съдебно заседание адв.пълномощника на ищцовото дружество К. моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника моли да бъдат отхвърлени предявените искове, тъй като в имота му няма поставен индивидуален водомер.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От извлечението от сметка, както от
представените и приети по делото фактури се установява, че Т.М.В. дължи на ищцовото
дружество сумата от 182.30лв., представляваща цената на доставена за ответника
и консумирана питейна вода за периода 1.11.2008 г. до 31.01.2011г.на адрес общ.Сливен,с.Тополчане,
ул.Отец Паисий №1, мораторната лихва в размер на 50.46 лв., натрупана към 1.12.2012г.Във
всички фактури е отбелязано без водомер,
фактурирани са за доставяне на вода 5кубични метра за всеки от месеците, за
които е издавана фактура.
На 4.12.2012 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен срещу Т.М.В. за сумата от 182.30лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.11.2008 г. до 31.01.2011г.на адрес общ.Сливен,с.Тополчане, ул.Отец Паисий №1, мораторната лихва в размер на 50.46 лв., натрупана към 1.12.2012г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство.
На 5.12.2012 г. е издадена заповед за изпълнение по силата, на която Т.М.В. следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен сумата от 182.30лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.11.2008 г. до 31.01.2011г.на адрес общ.Сливен,с.Тополчане, ул.Отец Паисий №1, мораторната лихва в размер на 50.46 лв., натрупана към 1.12.2012г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство в размер на 26.50лв
Заповедта е връчена на В. на 4.01.2013 г. На 16.01.2013 г. е входирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
С определение от 16.01.2013 г . е указано на заявителя в едномесечен срок от връчване на определението следва да предяви иск за установяване на вземането си. Определението е връчено на заявителя на 28.01.2013 г. и исковата молба е входирана на 28.02.2013 г.
В чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. е предвидено, че при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 5кубични метра при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 182.30лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.11.2008 г. до 31.01.2011г. на адрес общ.Сливен,с.Тополчане, ул.Отец Паисий №1, съдът намира претенцията за основателна.Безспорно се установи по делото, че в имота на ответника от десет години няма монтиран индивидуален водомер и ищцовото дружество са му начислявали ежемесечно 5 куб.м. доставена питейна вода. В чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. е предвидено, че при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 5кубични метра при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Станков съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им.Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация.
С оглед изложеното ще следва да бъде признато за установено, че Т.М.В. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Сливен сумата от 182.30лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.11.2008 г. до 31.01.2011г. на адрес общ.Сливен,с.Тополчане, ул.Отец Паисий №1.
Ще следва да бъдат уважени и предявените акцесорни претенции за признаване на установено,че ответникът дължи на ищцвото дружество законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на главницата,както и направените в заповедното производство разноски в размер на 26.50лв.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 42 от ОУ на ВиК, вр.чл.86,ал.2 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторната лихва в размер на 50.46 лв., натрупана към 1.12.2012г., съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. С оглед изложеното ще следва да бъде уважен предявения иск за мораторна лихва срещу ответника.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 195 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, че Т.М.В., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 182.30лв. / сто осемдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.11.2008 г. до 31.01.2011г.на адрес общ.Сливен,с.Тополчане, ул.Отец Паисий №1, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 4.12.2012г. до окончателното изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 26.50лв/двадесет и шест лева и петдесет стотинки/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 42 от ОУ, вр.чл.86, ал.2 от ТЗ че Т.М.В., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 50.46 лв./петдесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва изтекла към 1.10.2012г.
ОСЪЖДА Т.М.В., с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 195лева/сто деветдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с възивна жалба пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: