РЕШЕНИЕ
№ / 01.06. Година
2017 гр.
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 02.05. 2017 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д. № 285
по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от П.М.З. от гр.С.против “Н.” ЕАД - гр.С.
чрез клон “Г.Т. – С.З.” – гр.С.З. с цена на иска 33 700 лв.
Ищецът
предявява иск с правна квалификация по чл.439, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК,
с предмет установяване по отношение на „Н." ЕАД, със седалище и адрес гр.С.,
п.к.***, район *** регистрирано в ТР с ЕИК:***, представлявано от Г.П.З., чрез
клон „Г.Т.-С.З.", БИК на клон:0150 седалище гр.С.З., п.к.***, адрес на
управление: бул.***, представляван от управителя на клона Ф.Н.Ш., че ищецът П.М.З.,
ЕГН:**********, постоянен адрес;*** не дължи на ответника „Н." ЕАД, ЕИК:***
гр.С., сумите по изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по
гр.д.2537/1999г. по описа на Районен съд гр.С.З., в размер на 33700,00лв.-главница,
заедно със законната лихва считано от 10.11.1999г. до окончателното изплащане,
поради погасяване на задължението по него по давност.
Ищецът твърди в исковата молба, че съгласно изпълнителен
лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д. № 2537/1999г. по описа на Районен
съд - гр.С.З., ЕТ “С.”***, представлявано от П.М.З., ЕГН:********** и А.Д.Ц.,
ЕГН:********** от гр.С. са осъдени солидарно да заплатят на ответника „Н."
ЕАД, клон С.З., сумата от 33700 лв. заедно със законната лихва, считано от
10.11.1999г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 988 лв.
Изпълнителния лист бил издаден по реда на чл.237 от ГПК /отм./.
След снабдяването с изпълнителен лист, ответникът образувал изпълнително
дело № 186/2003г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при РС гр.Х., като по
това изпълнително дело на 09.05.2003г. била вписана възбрана върху имот на
ищеца в гр.С.. Ищецът твърди, че по същото дело му е
връчена призовка за доброволно
изпълнение на дата 07.08.2003г. Други принудителни и изпълнителни
действия по изпълнително дело №186/2003г. по описа на ДСИ - гр.Х. не били извършвани.
По делото нямало събрани суми и същото било прекратено на дата 02.07.2008г.
Така било записано на гърба на изпълнителния лист.
На 03.07.2008г., след прекратяване на изпълнително дело №186/2003г. въз
основа на същия изпълнителен лист, било образувано изп.дело № 44/2008г. по описа
на СИС при РС гр.Х.. След образуване на делото, на ищеца била изпратена призовка
за доброволно изпълнение от дата 03.07.2008г., която получил на дата
14.07.2008г. - /лист 6 от изпълнителното дело/. Посочва, че на 08.06.2009г. е вписана
възбрана върху негов имот и че последващи изпълнителни действия не са извършвани.
На 16.06.2009г., делото
било изпратено на
ДСИ гр.Х. и
образувано под номер № 80/2009г., като изпълнителни действия не били
извършвани. Посочва, че изпълнително дело №80/2009г. по описа на ДСИ гр.Х. е прекратено
на 29.06.2009г. и изпратено при ЧСИ Самуил Митков Пеев.
На 01.07.2009г. било
образувано изп.дело при
ЧСИ С.П. гр.Х., с рег.№874 под
номер №20098740400442 и
същото било прекратено.
На 14.09.2009г. при ЧСИ-З.Г.
З., рег.№875 е
образувано и.д.20098750400728,
срещу ЕТ" С." гр.С., представлявано от П.М.З.. На
23.03.2012г. изп.дело е спряно по отношение на ЕТ "Сервиз13-П.З.”, поради
това че Едноличния Търговец не е
пререгистриран в ТР. На 13.01.2016г. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал1. т.8 от ГПК, като на 18.05.2016г. ответника получил оригинала на
изпълнителния лист.
На 18.05.2016г. ответникът образувал при ЧСИ-Н.К.,
рег.№929, и.д.20169290400905, срещу физическите лица П.М.З. и А.Д.Ц..
Изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д.2537/1999г. по описа на
Районен съд гр.С.З. е с длъжник ЕТ “С."***, представлявано от П.М.З..
Предвид това, че едноличния търговец не е пререгистриран в ТР, същият се считал
за заличен и към настоящия момент изпълнително дело №20169290400905 било образувано
срещу ищеца като физическо лице.
Ищецът сочи, че съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По
отношение на вземането на ответника, бил приложим общият петгодишен давностен
срок по чл.110 от ЗЗД, като за вземанията за лихва е предвидена кратка 3
годишна давност, съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1 б."в" от ЗЗД.
Ищецът твърди, че давността по издаденият изпълнителен лист започва да
тече от дата 16.11.1999г.
Съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Цитира Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на Върховен касационен съд и
счита, че в настоящия случай, не са извършвани изпълнителни действия и
давността не е прекъсната.
Посочва, че според Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на Върховен касационен съд в т. 10 е прието: „Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г.
на Пленума на Върховния съд”.
Счита, че новата давност по отношение на вземането на ответника по чл.110
от ЗЗД - пет години, е започнала да тече от 10.05.2003г. и е изтекла на 11.05.2008г.
Сочи, че по делото няма събрани суми и същото е прекратено на дата
02.07.2008г. - след изтичане на давността.
Посочва, че ответникът е предприемал кампанийни действия за защита на
притезанието си в изпълнителното производство, следвани от дълги периоди на
бездействия, през които започвала да тече нова погасителна давност, която, в
крайна сметка, в определен момент е изтекла, с което се е погасила и
процесуалната възможност на ответника-взискател да преследва вземането си
по принудителен ред. Погасяването на главното задължение -/главница/,
водело до погасяване и на акцесорните такива-/лихва/, за които била приложима
кратката 3 /три/ годишна давност.
Счита, че настоящият отрицателен установителен иск с
правно
основание чл.124 от ГПК е допустим, предвид наведените обстоятелства за изтекла погасителна
давност и образуваното срещу
него - ищеца, ново изпълнително
дело № 20169290400905 образувано на 18.05.2016г. при ЧСИ - Н.К., рег.№929. Правният
му интерес от завеждане на иска бил обусловен от образуваното на 18.05.2016г.
при ЧСИ-Н.К., рег.№929, и.д.20169290400905, срещу него като физическото лице.
Моли съда да постанови решение по спора, с което да признае за
установено по отношение на „Н." ЕАД, със седалище и адрес гр.С., п.к.***,
район *** регистрирано в ТР с ЕИК:*** чрез клон „Г.Т.-С.З.", ЕИК на клон: 0150
седалище гр.С.З., п.к.***, адрес на управление: бул.***, представляван от
управителя на клона Ф.Н.Ш., че ищецът П.М.З., ЕГН:**********, постоянен адрес;***
не дължи на ответника „Н." ЕАД, ЕИК:*** гр.С., сумите по изпълнителен лист
от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д.2537/1999г. по описа на Районен съд гр.С.З.,
в размер на 33700 лв. - главница, заедно със законната лихва считано от
10.11.1999г. до окончателното изплащане, поради погасяване на задължението по
него по давност.
В отговора на исковата молба, ответникът счита, че предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск е недопустим и неоснователен по следните
съображения:
Посочва, че искът по
чл.439 ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване
предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното, образувано въз основа на
изпълнително основание, изпълнително дело, като изискването на чл.439 ал.2 ГПК
е искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В конкретния случай,
ищецът обосновавал иска си, позовавайки се на изтекла давност на 11.05.2008 г.,
с оглед наложена възбрана на 09.05.2003 г. по изп.дело №186/2003 г. по описа на
ДСИ гр.Х..
За първи път в
настоящото производство, въпреки множеството изпълнителни дела, длъжникът
твърдял, че задължението му по изп.лист от 15.11.1999 г., издаден по
гр.д.№2537/1999 г. по описа на РС С.З. е погасено по давност. Посочва, се че
това е факт, на който той би могъл да се позове с подаване на възражение или
жалба в съответните срокове по изпълнителните дела. Не представлявало
новооткрито обстоятелство и това, че ищецът е разбрал, че може да се позове на
давността, а и такова новооткрито обстоятелство не можело да бъде погасителната
давност, т.е. обстоятелство, което обективно да е съществувало, но обективно да
не е могло да бъде известно на длъжника.
Счита за необосновани
доводите на ищеца за наличието на правен интерес от завеждането на настоящия
иск.
Ответникът счита, че
вземането по изпълнителния лист от 15.11.1999 г. не е погасено по давност, тъй
като:
Изпълнителният
лист по гр.д.№2537/1999 г. по описа на РС С.З. е издаден на 15.11.1999 г. -
акт, с който се прекъсва давността.
В
случая било налице и признание на вземането от страна на длъжника, който акт
също прекъсвал давността, /чл.116 б."а" ЗЗД/. За да произведе правни
последици, признанието трябва да бъде адресирано до носителя на притезанието, до
негов представител или да се направи пред държавен орган, като може да се
извърши изрично като се декларира, че лицето има задължение към носителя на
притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще, поиска се отсрочка и прочие. В
конкретния случай, след издаването на изпълнителния лист и преди образуването
на изп.дело №186/ 2003 г. по описа на ДСИ гр.Х. имало извършени плащания от
страна на длъжника, съответно на 14.12.1999г.- 200 лв. на 04.01.2000 г. - 400
лв., на 12.01.2000 г.- 5000 лв., на 17.01.2000 г. - 4000 лв., на 08.02.2000 г. -
200 лв. и на 05.05.2000 г.-500 лв. или общо 10 300 лв.
Сочи, че визираните
по-горе условия, за да произведе признанието правни последици, са налице.
През 2003 г. било
образувано изп.дело №186/2003 г. по описа на ДСИ гр.Х., по което давността била
прекъсната с наложена възбрана на 09.05.2003 г.
Прекратяването на
изпълнителното производство не погасявало вземането на взискателя, тъй като
същият можел, въз основа на издадения изпълнителен лист, да образува ново изпълнително
дело, което било сторено на 02.07.2008г. и образувано изп.дело №44/2008 г. по
описа на ДСИ гр.Х., по което била вписана възбрана върху имот на длъжника-ищец
на 08.06.2009 г., т.е в новия пет годишен давностен срок и съобразно
действащите разпоредби и трайно установената практика преди приемането на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ВКС.
С образуването на
изпълнително дело и по силата на чл.115 ал.1 б."ж" ЗЗД, давността била
спряла.
Относно оспореното
задължение за заплащане на законна лихва, считано от 10.11.1999 г., като
погасено по давност, уважаването или неуважаването му зависело от уважаването
или неуважаването на главния иск.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът взема
становище по изложеното в отговора на исковата молба.
Счита, че при оспорване
на изпълнението по чл.439 ГПК, длъжникът, в случая ищецът П.М.З., може да се
позовава или на новооткрити обстоятелства и доказателства, или на новонастъпили
- настъпили след влизане в сила на решението по гр.д.№2537/1999г. по описа на
РС С.З. и издаденият изпълнителен лист от дата 15.11.1999г.
Ищецът твърди, че е
погасена процесуалната възможност за претендиране на материалното право,
установено в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вследствие на новонастъпил юридически факт - изтекла в негова полза погасителна
давност.
В този смисъл, ищецът
твърди именно такъв, настъпил след приключване на устните състезания по
горепосоченото гражданско дело, факт - погасителната давност.
Счита, че изложените
обстоятелства, на които се основава иска, имат качеството на новонастъпили
такива по смисъла на чл.439 ГПК, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК се
явявал допустим.
Правният интерес на
ищеца да бъде установен този новонастъпил факт се състоял в това, че след
установяването му, претенциите на ответника щели да бъдат признати за погасени
по давност. Следователно, от положителния за ищеца изход на настоящия спор
зависело увеличаването на имуществената му сфера чрез намаляване на нейния
пасив. А от това ищецът несъмнено имал правен интерес.
Посочва, че в полза на „Н."
ЕАД, клон С.З., представлявания от него ЕТ "С." гр.С., не е извършвал
плащания, а дори да били извършвани такива плащания, те значително предхождали по
време образуването на
самото изпълнително дело
като процесуален принудителен способ за събиране на вземане,
следователно се явявали ирелевантни за настоящия спор, в който се твърдяло
бездействие на кредитора след образуването на изпълнително дело №186/2003 г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител при
РС - гр.Х.. В настоящото производство, ищецът твърди, че
давността е прекъсната с наложената възбрана на
09.05.2003г., като считано от
10.05.2003г. започвала да тече нова давност и
същата изтекла на 11.05.2008г. Изводът бил, че фактите с правно значение за
решаването на настоящия спор са времевите отрязъци, през които ответникът е бездействал
и не е предприемал изпълнителни действия, които да прекъснат
давността. Като последица — давността била изтекла и била погасила възможността
на ответника да търси събираемост на вземането си по принудителен ред.
Само ако в рамките на
този твърдян период - 10.05.2003г. - 11.05.2008г., или в периода след
11.05.2008г., имало извършвани доброволни плащания, само в този случай биха
били релевантни за спора, тъй като с извършването им би се прекъснала
погасителната давност. Извършени обаче, някога във времето преди това,
плащания, били ирелевантни за предмета на спора.
С оглед представените от
ответника писмени доказателства, счита същите за принципно допустими, но
неотносими към спора. Тези доказателства били представени от ответника с цел да
докаже плащане от страна на ЕТ "С." гр.С.на задължението по
изпълнителен лист от дата 15.11.1999г.
В представените писмени
доказателства не било отразено, че се извършва плащане нито по изпълнителния
лист, нито по приключилото гражданско дело гр.д.№ 2537/1999г. Посочва, че в ПКО
от 14.12.1999г. е записано основанието за плащане-авансово, а
в представените банкови
бордера от 04.01.2000г. - амониева селитра, а в тези от
дати 12.01.2000г., 17.01.2000г., 08.02.2000г., 05.05.2000г. - частично плащане
на тор.
Описанието на
основанието за плащане предполагало други взаимоотношение между страните и не
представлявало признание на вземането от страна на длъжника.
Отделно от това, сочи,
че ако имало извършени такива частични плащания от ищеца по това именно вземане
на ответника, то ответникът би търсил по изпълнителните дела разликата, а не
пълния размер на дължимата сума, както било в действителност. Следователно,
тези плащания явно не касаели спорната претенция, а имали други основания.
В допълнителния писмен отговор,
ответникът намира доводите на ищеца за неоснователни.
Посочва, че в тежест на
ищеца е да докаже извършени плащания. В допълнителната искова молба, същият
продължавал да твърди, че не е извършвал такива, но такива били извършени.
С оглед твърдението, че
е налице признание на вземането от страна на длъжника, ответникът посочва, че е
представил доказателства за извършени плащания от негова страна, а именно: ПКО
от 14.12.1999 г., б.б. от 04.01.2000 г., 12.01.2000 г., 17.01.2000 г.,
08.02.2000 г., 05.05.2000 г.;
Освен това, в
изпълнителен лист от 15.11.1999 г., издаден по гр.д.№2537/1999 г. по описа на
РС С.З. не бил посочен произхода на задължението, а и нямало данни за други
взаимоотношения между страните през процесния период.
С подаването на
настоящата допълнителна искова молба и от изложеното в нея обаче, ищецът
очевидно целял да предопредели изхода от спора в своя полза, както и да създадял
погрешно убеждение у съда за бездействие от страна на кредитора, каквото не
било налице. Доказателство за това, че кредиторът не се е отказал да търси
изпълнение на вземането си са били образуваните в годините изпълнителни дела,
както следва: изп.дело №186/2003 г. по описа на ДСИ гр.Х., изп.дело №44/2008 г.
по описа на ДСИ гр.Х., изп.дело №80/2009 г. по описа на ДСИ гр.Х., изп.дело
№442/2009 г. по описа на ЧСИ С.П.-рег.№874-Х., изп.дело №728/2009 г. по описа
на ЧСИ Захари З.-рег.№875-Х. и изп.дело №905/2016 г. по описа на ЧСИ Н.К.-рег.№929-Х.,
съобразно действащите разпоредби и трайно установената практика преди
приемането на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г.
на ВКС.
Отбелязва, че за първи
път имало реализирано плащане в размер на 254,05 лв. на 12.07.2016 г. по
изп.дело №905/2016 г. по описа на ЧСИ-Н.К.-рег.№929-Х. в резултат на наложения
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, преди образуването на
настоящото производство - факт от значение за прекъсването на давността.
Моли, да се вземе
предвид обстоятелството, че П.М.З. се позовавал на изтекла погасителна давност
едва след като реално била удържана сума от трудовото му възнаграждение, което
се случвало за първи път, въпреки образуваните в годините изпълнителни дела,
което пък от своя страна навеждало на доводи за действие, а не за бездействие
от страна на взискателя.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че е издаден изпълнителен лист от 15.11.1999г. по гр.д. №
2537/1999г. по описа на Районен съд - гр.С.З., с който ЕТ “С.”***,
представлявано от П.М.З., ЕГН:********** и А.Д.Ц., ЕГН:********** от гр.С. са
осъдени солидарно да заплатят на ответника „Н." ЕАД, клон С.З., сумата от
33700 лв, заедно със законната лихва, считано от 10.11.1999г. до окончателното
изплащане и разноски в размер на 988 лв, въз основа на който, ответникът е
образувал цитираните в ИМ изп. дела срещу ищеца.
Доколкото ищецът се позовава на новонастъпили факти, след
приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. № 2537/1999г. по
описа на Районен съд - гр.С.З., по което е издаден процесния изпълнителен лист
от 15.11.1999г., а именно – изтекла 5-годишна погасителна давност в периода
след 09.05.2003г., когато въз основа на изпълнителния лист е било предприето
спрямо него действие по принудително изпълнение – налагане на възбрана върху
недвижим имот, искът се явява допустим, по арг. от чл.439, ал.2 ГПК. Ищецът несъмнено има
интерес от иска, поради представените с ИМ доказателства за предприети спрямо
него действия по принудително изпълнение, въз основа на процесния изп. лист от
15.11.1999г. по изпълнително дело
№20169290400905 по описа на ЧСИ рег.№929-Н.К. с Район на действие ОС гр.Х.,
образувано по молба на ответника „Н." ЕАД
Видно от извършеното на гърба на процесния изп. лист отразяване от ДСИ
при СИС към РС-Х., с дата 02.07.2008г., въз основа на същия е образувано
изп.дело №186/2003г. по описа на ДСИ при СИС към РС-Х., по което поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 07.08.2003г., а принудителни
действия и събрани суми няма.
Самият ищец признава, че по горепосоченото изп. дело е наложена възбрана
върху негов имот в г.С.на 09.05.2003г., което се потвърждава и от приложените
по делото справки от Служба по вписвания Х. за П.М.З.. От същите обаче се
установява, че впоследствие, в продължение на повече от 5г. след налагането на
възбрана на 09.05.2003г., до 11.02.2010г., когато са наложени възбрани върху
имоти на ищеца по изп. дело №728/2009г. по описа на ЧСИ З., рег.№875, други
действия на принудително изпълнение за вземането на кредитора „Н." ЕАД срещу П.М.З. по процесния изп. лист от 15.11.1999г. не са извършвани.
Следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се
установяват извършвани спрямо ищеца действия по принудително изпълнение през
периода след 09.05.2003г. (наложени възбрани), но тъй като са по
инициатива на други кредитори, те не прекъсват давността по отношение на
вземането на ответника по процесния изп. лист от 15.11.1999г.
Установява се, че след изп.дело
№186/2003г. по описа на ДСИ при СИС към РС-Х., по молба на „Н." ЕАД от 02.07.2008г., срещу П.М.З. е образувано
изп. дело №44/2008г. по описа на ДСИ при СИС към РС-Х., по което до ищеца, като
ЕТ “С.”, е изпратена ПДИ от 03.07.2008г., връчена му на 14.07.2008г. Въпреки че
самият ищец признава в ИМ, че на 08.06.2009г., върху негов имот е вписана
възбрана, от доказателствата по делото не се установява, такова действие да е
извършено въз основа на издадения в полза на „Н."
ЕАД изп. лист от 15.11.1999г. и по негова инициатива.
Съгласно чл.111 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. От
установените по делото факти, обсъдени по-горе, се установява, че след налагането на възбрана на 09.05.2003г., въз основа на издадения в
полза на „Н." ЕАД срещу П.М.З. изп. лист от 15.11.1999г., до 09.05.2008г. вкл., по инициатива на взискателя
„Н." ЕАД не са извършвани
други действия по принудително изпълнение срещу длъжника П.М.З..
Съгласно т.10 от ТР №2/2013 от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В настоящия случай, безспорно се установи, че по образуваното въз основа
на процесния изп. лист изп.дело №186/2003г. по описа на ДСИ при СИС към РС-Х.,
по инициатива на взискателят „Н." ЕАД не са предприети такива действия в периода от 09.05.2003г.
до 09.05.2008г., поради което, се налага извод, че вземането му, за което му е
издаден изпълнителен лист, се е погасило по давност, респ. следва се приеме, че
е погасено по давност правото му да иска да се предприеме принудително
изпълнение срещу длъжника П.М.З. за събирането му въз основа на изп. лист от
15.11.1999г., издаден по гр.д. № 2537/1999г. по описа на Районен съд - гр.С.З.,
с който П.М.З., в качеството му на ЕТ “С.”***, , ЕГН:********** е осъден
солидарно с А.Д.Ц., ЕГН:********** от гр.С. да заплати на ответника „Н."
ЕАД, клон С.З., сумата от 33700 лв. заедно със законната лихва, считано от
10.11.1999г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 988 лв.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест, по
делото не бе доказано от негова страна, че по негова инициатива са предприемани
действия по принудително изпълнение на вземането му по изп. лист от
15.11.1999г., след 09.05.2003г., до 09.05.2008г., когато е изтекъл 5-годишния
давностен срок от последното валидно изпълнително действие,
извършено по инициатива на взискателя „Н." ЕАД
по изп. дело №186/2003г. по описа на ДСИ при СИС към РС-Х., както и за извършени от ищеца действия (плащания) в посочения период,
с които последният да е признал задължението, с които действия давността да е
прекъсвана.
Представените от ответника доказателства за извършени от
ищеца, в качеството ми на ЕТ “С.”, плащания в полза на „Н." ЕАД, касаят
предходен период и са неотносими при разрешаване на спора по делото. Останалите
доказателства относно извършвани по инициатива на ответника действия по
принудително изпълнение след този период също са без значение, тъй като
давностният срок относно вземането по изп. лист от 15.11.1999г. вече е бил
изтекъл към момента на извършването им, поради което те не са имали ефекта по
чл.116 ЗЗД.
Ето защо, съдът намира, че предявеният от П.М.З.
иск с правна квалификация по чл.439, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде признато за установено по
отношение на „Н." ЕАД, със седалище и адрес гр.С., п.к.***, район ***
регистрирано в ТР с ЕИК:***, представлявано от Г.П.З., чрез клон „Г.Т.-С.З.",
БИК на клон:0150 седалище гр.С.З., п.к.***, адрес на управление: бул.***,
представляван от управителя на клона Ф.Н.Ш., че ищецът П.М.З., ЕГН:**********,
постоянен адрес;*** не дължи на ответника „Н." ЕАД, ЕИК:*** гр.С., сумите
по изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д.2537/1999г. по описа
на Районен съд гр.С.З., в размер на 33700,00лв.-главница, заедно със законната
лихва, считано от 10.11.1999г. до окончателното изплащане, поради погасяване на
задължението по него с изтичане на 5-годишна давност.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото от 1348 лв за държавна такса, 1660 лв за адв. хонорар и 5
лв за издаване на обезпечителна заповед. Претендираните от ищеца разноски от 40
лв за обезпечителна заповед не следва да се присъждат, тъй като такава такса по
настоящото производство, каквато е била внесена предварително, не е била
дължима и изисквана от ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Н."
ЕАД, със седалище и адрес гр.С., п.к.***, район *** регистрирано в ТР с ЕИК:***,
представлявано от Г.П.З., чрез клон „Г.Т.-С.З.", БИК на клон:0150 седалище
гр.С.З., п.к.***, адрес на управление: бул.***, представляван от управителя на
клона Ф.Н.Ш., че П.М.З.,
ЕГН:**********, постоянен адрес;*** не дължи на „Н." ЕАД, ЕИК:***, сумите
по изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д.2537/1999г. по описа
на Районен съд гр.С.З., в размер на 33700,00лв.-главница, заедно със законната
лихва, считано от 10.11.1999г. до окончателното изплащане, поради погасяване на
задължението по него с изтичане на 5-годишна давност.
ОСЪЖДА
„Н." ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес гр.С., п.к.***, район *** да заплати на ищеца П.М.З., ЕГН:**********,
постоянен адрес;*** разноските
по делото от 1348 лв за държавна такса, 1660 лв за адв. хонорар и 5 лв за
издаване на обезпечителна заповед.
Решението подлежи на обжалване пред П. апелативен съд, в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: