№ 3069
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110152850 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.
Р. П., с която са предявени следните осъдителни искове:
искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата от 4480.29
лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот–
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „Буная“, ****, за периода 01.05.2018г.–
30.04.2021г., както и за сумата 62.54 лева– главница за осъществено дялово
разпределение за периода 01.03.2019г.– 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 21.10.2022г., до окончателното плащане;
искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
за сумата от 680.56 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.– 01.04.2022г. и 11.56 лева– лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.05.2019г.– 01.04.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което е
задължен да заплати стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на
осъщественото дялово разпределение, но не е сторил това. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи, както и за привличане на трето
лице– помагач. Претендира разноски.
Ответникът- А. Р. П., чрез назначения особен представител – адв. Ф., е подал отговор на
1
исковата молба. В него сочи, че постоянният адрес на ответника, съобразно представеният
по делото нотариален акт, е на друг адрес, различен от адреса на процесния топлоснабден
имот. Релевира възражение за нередовност на исковата молба поради неиндивидуализиране
на претенциите. Сочи, че не са представени фактурите за всеки месец от процесния период.
Възразява, че е доставяна топлинна енергия в обекта, както и че не е ясно как е изчислено
търсеното количество. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД представя изисканите документи и
твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 18.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД /към момента с
наименование „Нелбо“ АД/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 24.09.2002г. Съгласно постановките на
ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Наличен е също договор,
сключен между ищеца и ФДР от 03.06.2020г.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.70, ал. 4 от Наредба №16-334 одобрена
от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г., като вещото лице е констатирало наличие на
3 броя констативни протоколи за непредоставен достъп. Изчисленията са направени
съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. приложени в Наредба№
16-334. През процесния период не е извършван отчет в имота поради неосигурен достъп,
констатиран с три протокола, като топлинната енергия за подгряване на вода е на база. През
процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по
формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. към чл.61, ал.1, т.6.1.1. За процесния
период фигурира водомер за топла вода. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по
2
прогнозни фактури е 4245.43 лева – главница за потребена топлоенергия. След
изравнителните сметки, вземането възлиза на 4480.52 лева главница топлинна енергия и
675.17 лева лихва върху нея.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от представените по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба
№16, том XLVIII, дело №9430/1994г., топлоснабдения имот – апартамент 5, находящ се на
втори етаж, вх. А в жилищен блок ул. ‚Буная“ № 18-22 в гр. София, е придобит от Даниела
Василева Василева чрез покупко-продажба от своите родители – Васил Йорданов Василев и
Юлия П.а Василева.
Страните не спорят, а се доказва от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 170, том XII, рег. №28075, дело №2089/2021г., че ответникът
А. Р. П. на 30.08.2021г. се е разпоредил в пълен обем, с правото на собственост върху
топлоснабдения имот, продавайки го на трето за спора лице. От този документ и описаните
в него като приложени документи, може да се заключи, че ответникът е придобил по силата
на наследствено правоприемство правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Прието е удостоверение за наследници на Даниела Василева Василева, от което е видно,
че е починала на 19.02.2004г. и е оставила за наследник сина си – ответника по делото А. Р.
П..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
3
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
4
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Нелбо“
АД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията
на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание и размер, след като дяловото разпределение е
осъществявано по изисквания и претендираната стойност отговаря на изчисленията в
заключението.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
5
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените по делото доказателства, дават основание на съда да заключи, а и
страните не спорят, че ответникът А. П. в рамките на исковия период е съсобственик на
процесния имот по силата на придобиването му по реда на наследственото правоприемство.
Като собственик на имота той се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в
какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По делото не се възразява, че имотът е бил топлоснабден, което обстоятелство се
доказва от заключението на техническата експертиза, както и не се възразява срещу
количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период. Размерът на вземането
се оспорва с възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а исковата молба, която
прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 21.10.2022г.
Вземанията, възникнали преди 21.10.2019г. се явяват погасени по давност и възлизат в
размер на 1549.33 лева главница за топлинна енергия и 383.85 лева лихва върху нея.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
6
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. Погасените по
давност вземания обхващат период на консумация м. май 2018г. до м. август 2019г.
включително, като съобразно текста на общите условия изискуемостта на вземането за м.
септември 2019г. настъпва на 15.11.2020г., т.е. преди посочената по-горе дата, обхваната от
3-годишния срок. Това е така, защото изискуемостта на вземанията, които се търсят за
м.09.2019г. възниква 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят, след който
момент се дължи и лихва върху главницата за топлинна енергия. По този начин,
съобразявайки експертното заключение, което при отговора на въпросите за размера на
вземанията и изискуемостта им в посочения от съда период е съобразил сумите за
доплащане/възстановяване, падежа на вземането по общите условия, съдът приема, че са
погасени вземания за периода м. май 2018г. до м. август 2019г. включително.
Общият размер на вземанията след 21.10.2019г. възлиза на 2931.19 лева – главница за
потребена топлоенергия, 291.32 лева – мораторна лихва върху нея, 62.54 лева – главница за
осъществено дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 11.56 лева–
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-
30.04.2022г. По тази причина дължима се явява цялата главница за дялово разпределение,
доколкото при липса на падеж и покана, давност не е започнала да тече.
При съобразяване на горните изводи, предявените искове следва да се уважат до
размера на непогасените по давност суми.
За разликата над уважените суми за главница за доставена топлинна енергия и лихва
върху нея, предявените искове подлежат на отхвърляне като погасени по давност. На
отхвърляне подлежи и претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
7
Сторените от ищеца разходи в рамките на исковото производство са в общ размер на
977.01 лева, от които 127.01 лева държавна такса, 450.00 лева депозит за вещо лице, 300.00
лева депозит за особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане
на правната помощ. От тях дължими от ответника съобразно уважената част от иска
/3285.05 лева/ са разноски в общ размер на 613.09 лева.
Разноските на ищеца, сторени по ч.гр.д. № 21003/2022г. остават за негова сметка, тъй
като исковата молба е подадена след срока по чл. 422 ГПК, в който смисъл сам ищецът е
заявил, че исковете са осъдителни, а съдът с определение №31430/08.09.2023г., постановено
по ч.гр.д. № 21003/2022г. по описа на СРС, 55 състав, е обезсилил издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. По тази причина, ищецът не може да се ползва от
внесената по това частно гражданско дело държавна такса, поради което остава задължен за
разликата между дължимата и внесената по исковото дело държавна такса, а именно за
сумата от 82.38 лева.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия, лихва върху нея, лихва
върху главницата за дялово разпределение право на разноски има ответника. Разноски от
него не са претендирани, няма доказателства да са направени, тъй като ответникът е бил
представляван от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „Буная“ *** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, следните суми, а именно:
на основание чл.150 ЗЕ – сумата 2931.19 лева – главница за стойност на доставена
топлинна енергия за имот– апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „Буная“, ****
за периода 01.05.2018г.– 30.04.2021г., както и сумата 62.54 лева– главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.03.2019г.– 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 21.10.2022г., до окончателното
плащане, ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената главница за топлинна
енергия до размера на сумата от 4480.29 лева като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) сумата от
291.32 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.– 01.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за горницата над тази сума до пълния искан размер от
680.56 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2019г.– 01.04.2022г. в размер на 11.56 лева.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Р. П., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 613.09 лева – разноски съобразно размера на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 82.38 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК ***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9