№ 15255
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110148469 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. П.” АД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. П., ...., е предявил искове
за признаване за установено, че ответниците дължат следните суми: Р. Б. К., ЕГН
**********, гр. София, ....., с дял 6/12 - 520.28 лв. неплатена топлинна енергия за периода
1.5.2020 г.- 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.03.2022 г. до изплащане на
вземането, и 79.88 мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 02.03.2022 г.; Б. Т. Г., ЕГН
**********, гр. София, ..... , с дял 3/12 – 260.14 лв. неплатена топлинна енергия за периода
1.5.2020 г.- 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.03.2022 г. до изплащане на
вземането, и 39.94 лв. мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 02.03.2022 г., за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19034/22 г. на СРС. Поддържа се, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди като собственици на топлоснабдявания имот – апартамент № 3 в гр.П., ......
Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 30-дневен срок от изтичане на срока, за
който се отнасят. Твърди, че топлинната енергия за имота е разпределена на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение от ФДР. Сочи, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но длъжниците възразили срещу
заповедта, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Моли да се установят
вземанията. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват
предявените искове. Оспорват да са клиенти на топлинна енергия, тъй като не са
собственици на имота, оспорват посочените дялове. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от
установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия
съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на
ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответниците са страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Тоест, страна по договора за доставка на топлинна енергия до даден имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
освен в хипотезата на сключен изричен договор за продажба на топлинна енергия с
ползвател на облигационно основание /което не се твърди в случая/. При спор кой е страна
по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба
на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване да установи този
факт. Предвид наведеното в отговора на исковата молба възражение от ответниците относно
качеството им на потребители, а и доколкото е основен елемент за възникване правото да
получи вземането, което претендира, ищецът следваше да докаже по безспорен начин
наличието на възникнало правоотношение с ответниците като собственици на имота. По
делото няма никакви доказателства, че ответниците притежават каквото и да е вещно право
върху имота. В исковата молба са наведени твърдения за наследствено правоприемство от
Благой Кокораманов /починал 9.1.95 г./. Установява се от приетото по делото удостоверение
за наследници, че ответницата Р. Кирилова е негова дъщеря, а ответницата Б. Г. – внучка
/дъщеря на Марийка Д.а/. Не се доказва наследодателят да е придобил правото на
собственост и по силата на наследственото правоприемство, имотът да са придобили
наследниците му. Не е доказателство за собственост представената данъчна декларация,
2
която освен това не носи и подпис на ответниците, тъй като не е подадена от тях, и
съдържа признание за този факт само от третия длъжник в заповедното производство – Б. Д.,
по отношение на който заповедта е влязла в сила. При липса на доказателства обуславящи
качеството на ответниците на клиенти на ТЕ и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че ответниците не са страна по договор за доставка на ТЕ в имота, съответно не са
задължени за процесните вземания. Предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени
в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
неоснователна. На ответниците се дължат разноски за адвокатска защита в исковото и
заповедното производство в размер на платените по 400 лв., съответно по 300 лв., съгласно
представените договори. Ищецът е релевирал /в исковата молба/ възражение за
прекомерност, което е неоснователно, тъй като възнагражденията са в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. П.” АД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. П.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Б. К., ЕГН **********, гр. София, ....., с
дял 6/12, дължи сумите: 520.28 лв. неплатена топлинна енергия за периода 1.5.2020 г.-
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 79.88
мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 02.03.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19034/22 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. П.” АД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. П.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Б. Т. Г., ЕГН **********, гр. София, ..... , с
дял 3/12, дължи сумите: 260.14 лв. неплатена топлинна енергия за периода 1.5.2020 г.-
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 39.94
лв. мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 02.03.2022 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19034/22 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. П.” АД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. П., ...., да заплати на Р.
Б. К., ЕГН **********, гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 400.00 лв.
разноски в исковото производство и сумата от 300.00 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т. П.” АД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. П., ...., да заплати на Б.
Т. Г., ЕГН **********, гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 400.00 лв.
разноски в исковото производство и сумата от 300.00 лв. разноски в заповедното
производство.
3
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4