№ 397
гр. ****, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000241 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби на К. Е.Я. от гр.**** и В. М. Я. от
гр.****, съд адрес гр.София срещу решение №260170/05.11.2021 г. по т.д.1480/2017 г. по
описа на ВОС, с което двамата на основание чл.430 ТЗ, са осъдени да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от
100 858.33 шв.франка, представляващи главница, дължима въз основа на Договор за
потребителски кредит №HL- 37648/03.06.2008г., предявена до размера от 109 108.50
шв.франка, част от общо 130 206.60 шв.франка главница, ведно със законната лихва върху
присъдената сума 100 858.33 шв.франка, считано от датата на исковата молба 27.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Постъпила е молба за спиране на т.д. 241/2022г. от въззивника В.Я. на основание чл.
631 във връзка с чл. 633 от ГПК поради оправено преюдициално запитване до Съда на ЕС с
Определение № 1245 от 11.05.2022г. по гр.д. № 865/2022г. на Софийски апелативен съд с
въпроси за съответствието на българската национална правна уредба с Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
който от своя страна е свързан с клаузите на типовия договор за кредит на въззиваемата
страна. По производството по преюдициално запитване е образувано дело С-350/22 –
Eurobank Bulgaria.
Постъпило е становище от въззивника К.Я., който се присъединява към молбата на
В.Я.. Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е
изразила становище.
При извършена служебна справка съдът установи, че с определение №1245
от 11.05.2022 г. по гр.д.№865/2022 г. на Софийски апелативен съд, в което участва като
страна въззиваемият "Юробанк България" АД, е отправено преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз по следните въпроси: "1. Съответства ли на нормативните
изисквания, уредени в чл. 3, § 1, т. 1, б. "в" от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за
банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда
валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в
чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в
националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил
изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в
курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя
1
неуговорена облага; 2. При положителен отговор на първия въпрос, дали националната
юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или
резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в
чужда валута – чрез заверяване на "блокирана" валутна сметка на кредитополучателя,
вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или
резервната валута".
Съдът намира, че поставеният въпрос за съответствието на националната
правна уредба, позволяваща чрез клауза в договор за банков кредит да бъде усвояван по
блокирана сметка в чужда валута, до която кредитополучателя няма ефективен достъп и
кредитът бива служебно превалутиран в националната или резервна валута, от което се
достига до прехвърляне на валутния риск върху потребителя, е преюдициален и към
настоящия спор. Съдът счита, че въпреки образуваното
тълкувателно дело 1/2022г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от
Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен
съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд относно обхвата на
действието на чл.631, ал. 1 от ГПК, разпоредбата следва да се сметне за относима към
всички съдилища, пред които има налице висящ спор, свързан с отправеното преюдициално
запитване от друг съд към Съда на ЕС, тъй като тълкуването давано от последния е
задължително за всички национални съдилища, съгласно чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 267
от ДФЕС. В този смисъл е и Определение № 141 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 657/2021
г., II т. о., ТК, докладчик Камелия Ефремова.Ето защо, съдът намира, че е налице хипотезата
на чл. 631, ал. 1 от ГПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.т.д. № 241/2022 г. по описа на АС – **** до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с
определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, на
осн. чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.631 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2