Р Е Ш Е
Н И Е
№
/12.10.2017г.
Град
Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На дванадесети октомври Две хиляди и седемнадесета год.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Секретар: Теодора Иванова
Прокурор: Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Савакова
ЧНД № 1194 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по реда
на чл.44, ал.13 вр. ал.11 от ЗЕЕЗА за разглеждане
на предложение от Окръжния прокурор
на гр. Варна за приемане за изпълнение присъда от 16.03.2017 г. по дело II К 113/2016г., Окръжния съд в Плоцк, с която е
признал за виновен подсъдимия Д.Н.Д*** в извършването на престъпления по
чл.198а пар.1 от НК; по чл.58, ал.1 от Закона от 29 юли 2005г. за противодействие на наркомании във връзка с чл.12 от НК; по чл.203 от НК
и чл.197 пар.1 от НК и чл.204 пар.2 от НК във връзка с чл.11пар.2 от НК във
връзка с чл.12 от НК и му е наложил общо наказание „лишаване от свобода"
за срок от 4 /четири/ години и задължение да възстанови щетите причинени от
деянието, като заплати на пострадалото лице С. Ч. сумата от 10.481 полски
злоти. В присъдата, Окръжния съд в Плоцк е включил периода
на задържане на обвиняемия от 10.02.2016г. до 16.03.2017г.
С постановление от 26.04.2017г. по същото дело,
съдът е постановил да се приспадне на осъдения Д.Н.Д. периодът на действително
лишаване от свобода по делото от 19.01.2016г. до 16.03.2016г.
Според прокурора приложим материален закон по
българското законодателство се явяват нормите на чл.159а от НК, 1596 от НК,
чл.354б от НКи чл.155 от НК .
В съдебно заседание, представителят на
Варненска окръжна прокуратура поддържа предложението. Счита, че присъдата
следва да бъде приета за изпълнение. По отношение наказанието изразява
становище, че следва да бъде признато.
Служебният защитник моли за признаване на
решението.
Д.Д. заявява, че
иска да изтърпи наказанието лишаване от свобода в затвора във Варна, но не
взема становище по задължението за възстановяване на щетите.
За да се произнесе по предложението на
прокурора съставът съобрази следното:
С решение № 8/ 02.02.2016 г. по ЧНД № 30/2016
г., влязло в сила на 03.03.2016 г. състав на Окръжен съд – Добрич е допуснал изпълнение
на ЕЗА и предаване на Д.Н.Д. ЕГН **********,
за
провеждане на наказателно преследване от полските съдебни власти. Предаването е
допуснато, след като молещата страна е предоставила необходимите гаранции, визирани
в чл.41 ал. 3 от ЗЕЕЗА, при условие отново да бъде върнат в България за
изтърпяване на наказание.
Практически Д. е бил предаден на полските
съдебни власти след задържане на 16.01.2016година.
С присъда Номер на дело II К 113/16 Герб на Полша.
От 16 март 2017 г.на Окръжен съд в Плоцк II Наказателно отделение в състав: Председател: ССО Мариуш Круликовски [Mariusz Krolikowski] Вещни лица: Марианна Васинска [Marianna Wasiiiska], Виеслава Рокицка
[Wiestawa
Rokicka]
Секретар: съд. секр. Моника Грапаиин
[Monika Grapatyn] при участие на прокурора Мариуш
Йаворски [Mariusz Jaworski]
след
като се запозна на 9 март 2017 година и 16 март 2017 г. по дело на:
Д.Н.Д. син на Недялко и Славка Хусинова, роден на 27 октомври 1978 година в Добрич
/България/ е обвинен за това, че:
І. в неопределена дата през април месец 2008 година в Плоцк,
действайки заедно и в споразумение с друго определено лице, срещу което
доказателствен материал беше изключен за
отделно производство и към което е издадена влязла в сила наказателна присъда
от Окръжния съд в Плоцк с номер на дело II К 159/08,
извърши трафик на хора по такъв начин, че измами Сълвиа
Ч. [Sylwia
Czwartos] относно целта за тръгване от Плоцк
и прикривайки пред нея намерението за нейното извеждане в чужбина, поема от
това друго лице за сума 1.000 евро контрола над Сълвиа
Ч. отвличайки я в чужбина с цел тя да се проституира и да има от това финансова
полза, т.е. за престъпление по чл. 189а § 1 от НК,
ІІ. през април месец 2008 година в периода от неопределен ден до 14 юни
2008 година в Плоцк, в други места на територията на
Полша и в Бон на територията на Германия, заедно и в споразумение с друго
неопределено лице срещу което доказателствен материал беше изключен за отделно
производство, в кратки интервали от време, с определена цел, с нарушение на
закона, даваше на Сълвиа Ч. наркотиците под формата
на най-малко 3 грама марихуана и психотропни вещества под формата на
неопределено количество амфетамин,т.е. за престъпление по чл. 58 ал. 1 от
Закона от 29 юли 2005 г. за противодействие наркомании във връзка с чл. 12 от НК,
ІІІ. в срок от неопределен ден през април 2008 година до 14 юни 2008 година
в местности Коние [Konie], Гурба [Gurba] и Хута
Завадзка [Huta Zawadzka]
и Бон
на територията на Германия, в кратки интервали от време, с определена цел да
получи финансова полза, заплашваше Сълвиа Ч. с
лишаване от свобода чрез настаняване в неопределен публичен дом на територията
на Германия и заплашваше с лишаване от живот, използваше насилие срещу нея
включващо побой с юмруци и колан по цялото тяло и привеждайки я с насилие до
сексуални контакти, действайки в периода от 1 до 14 юни 2008 година заедно и в
споразумение с друго определено лице, срещу което доказателствен материал беше
изключен за отделно производство и към което е издадена влязла в сила
наказателна присъда от Окръжния съд в Груйец с номер
на дело II К 567/08, доведе Сълвиа Ч. до проституция
и извлече финансови ползи под формата на пари от извършвана от нея проституция,
в резултат на което получи финансова полза под формата на пари в общия размер
на най-малко 1.500 евро и 4000 злоти, т.е. за престъпление по чл. 203 от НК и
чл. 197 § 1 от НК и чл. 204 § 2 от НК във връзка с чл. 11 § 2 от НК във връзка
с чл. 12отНК.
І. Обвиняемия Д.Н.Д. признава се за виновен за деянието, посочено в точка I
от обвинителен акт и за това въз основа на чл. 189а § 1 от НК и го осъжда на наказание 3 /три/ години и 6
/шест/ месеца „лишаване от свобода";
ІІ. обвиняемия Д.Н.Д. признава се за виновен за деянието, посочено в точка
II от обвинителен акт и за това въз основа на чл. 58, ал. 1 от закона от 29 юли
2005 г. за противодействие наркомании във връзка с чл. 12 от НК и го осъжда, и
въз основа на чл. 58, ал. 1 от закона от 29 юли 2005 г. за противодействие
наркомании налага му наказание 6 /шест/
месеца „лишаване от свобода";
ІІІ. обвиняемия Д.Н.Д. признава се за виновен за деянието, посочено в точка
III от обвинителен акт и за
това въз основа на чл. 203 от НК и чл. 197 § 1 от НК и чл. 204 § 2 от НК, във
връзка с чл. 11 § 2 от НК, във връзка с чл. 12 от НК осъжда го и въз основа на
чл. 197 § 1 от НК във връзка с чл. 11 § 3 от НК налага му наказание 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода";
ІV. въз основа на чл. 85 § 1 и 2 от НК и чл. 86 § 1 от НК налага срещу
обвиняемия общо наказание 4 /четири/
години „лишаване от свобода";
V. въз основа на чл. 63 § 1 от НК срещу наложена обща присъда „лишаване от
свобода" включва на обвиняемия периода на временно арестуване от ден
10.02.2016 г. 16.30 часа до ден 16.03.2017 г.
VI. въз основа на чл. 46 § 1
от НК налага срещу обвиняемия задължение за възстановяване на щета причинена от
деяние посочено в точка III от обвинителен акт, да плаща в полза на пострадалото лице С. Ч. сума 10.481
/десет хиляди и четиристотин осемдесет и един/ злоти;
VII. въз основа на чл. 424 § 1
от НПК освобождава обвиняемия от съдебните разноски по дело, които ще поеме
Държавната хазна;
VIII. признава на адв. Магдалена
Вцисло /Magdalena Wcislol възнаграждение от
Държавната хазна, за служебна защита на обвиняемия, в размер 720 /седемстотин и
двадесет/ злоти заедно с дължимия от тази сума ДДС.
Присъда е влязла в сила на
24.03.2017 г. и подлежи на изпълнение.
След влизането й в сила осъденият български гражданин е поискал изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в РБългария, на която е гражданин ,като на 23.05.2017година е бил приет в РБ и настанен в Затвора Варна.
Настоящият състав на съда прие ,че престъпленията,
за които е осъден съответстват на следните текстове от Наказателния кодекс на РБ
,като се съобрази и с чл.2 ал.2 от същия и редакцията им към момента на
извършването им :
-по чл.159а от НК –наказуемо с лишаване от свобода 1-до
8 години и глоба ,по чл.159б от НК с наказание от 3до осем години лишаване от
свобода и глоба ,и по чл.354бот НК ,наказуемо с -от една до 8
години лишаване от свобода и глоба. В конкретния случай не са
налице законови предпоставки за корекция на така
определеното от полския съд наказание лишаване от свобода
за срок от
четири години. Наказанието на основание
чл.57, ал1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ
режим.
Следва
на основание чл. 457, ал. 5 от НПК да бъде зачетено
времето на задържане на Д. от 19.01.2016година до 16.03.1917година по ЗЕЕЗА и изтърпяното
по присъдата до привеждането и в РБ ,както и времето до 12.10.2017година ., когато
Д. е бил и с мярка за неотклонение задържане под стража,
както и да бъде зачетен периодът на лишаване от свобода в полската държава.
Изложеното
предпоставя, че искането за приемане за изпълнение на посочената присъда,
постановена от съда в Плоцк относно наказанието лишаване от свобода, е
основателно.
Съдът
установи, че с Присъдата на съда в Плоцк по отношение
на Д. било наложено и наказание „задължение за възстановяване на щети на
пострадало лице . Съставът счита, че не е компетентен да коментира присъдата в
тази част, тъй като процедурата по чл. 44, ал. 13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА, вр.
чл.457, ал.2 до 5 от НПК предмет на настоящето производство би могло да бъде само наказанието лишаване от свобода.
Допълнителното
наказание задължение за възстановяване на щети на пострадало лице, наложено от
чуждестранен съд на държава членка на Европейския съюз, не се приема за
изпълнение в производство по реда на чл.457 от НПК.
Спрямо същото наказание е приложим Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, този закон е специален по отношение
на НПК, приема условията по рамкови решения на Съвета на ЕС в съответствие с
Договора от Маастрихт, по който Република България е страна - международен
договор въз основа на който са направени специални уговорки, възпроизведени, по
силата на правото на ЕС, в посочения закон (чл.462 от НПК). В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС на Р България
- ТР № 3/13 г. на ОСНК на ВКС.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.44, ал.13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457,
ал.2 до 5 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ присъда от 16.03.2017 г. по дело №ІІ К 113/2016г., Окръжния съд в Плоцк, с която е признал за виновен подсъдимия Д.Н.Д.,
***- ЕГН **********,***, в извършването
на престъпления по чл.198а пар.1 от НК; по чл.58, ал.1 от Закона от 29 юли
2005г. за противодействие на наркомании във връзка с чл.12 от НК; по чл.203 от НК и чл.197 пар.1 от НК и чл.204 пар.2 от НК във връзка с чл.11пар.2 от НК във
връзка с чл.12 от НК, съответни на чл.159а от НК, чл.159б/ от НК и чл.354б/ от
Наказателния кодекс на РБ и му е наложил общо наказание „лишаване от
свобода" за срок от 4 /четири/ години, което на основание чл.57 ал.1т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при общ режим.
Зачита на основание чл.457 ал.5 от НПК зачита времето, през което осъденият е бил
задържан под стража по ЗЕЕЗА, както и времето, в което е изтърпявал наказанието
лишаване от свобода в Република Полша, и времето през което е бил задържан под стража
до 12.10.2017 година.
Оставя без уважение искането за признаване на задължението да възстанови щетите причинени от
деянието, като заплати на пострадалото лице С. Ч. сумата от 10 481 полски
злоти.
Решението
е подлежи на обжалване в 5-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: