РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 255 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от К.И.С., майка на лишен от свобода И.К.П., чрез адв. Д.Д.,***, съдебен адрес ***, срещу писмо рег. № 4200/10.05.2019 г., подписано „За Главен директор на ГДИН”, в което е обективиран отказ за преместване на лишения от свобода И.К.П.. В жалбата се сочи, че обжалваният отказ е неправилен, нехуманен и незаконосъобразен.
Сочи се, че жалбоподателката К.И.С.
е майка на лишения от свобода И.К.П.. Сочи се, че към молбата за преместване
жалбоподателката е представила медицинска документация за нейно заболяване, което
е довело да нейна слабост и трудноподвижност. Отделно се твърди, че
жалбоподателката е пенсионер и не разполага с финансови средства да пътува
често от гр. Шумен, където живее, до гр. Троян, където е настанен да изтърпява
наказание лишаване от свобода сина й. Сочи се, че разстоянието от гр. Шумен до
гр. Троян е
С разпореждане на съда от з.с.з. на 08.07.2019 г. е констатирано, че изпратената от ответника административна преписка е непълна, като не съдържа съобщение по чл. 61 от АПК и е невъзможна преценката за допустимост на жалбата съгласно чл. 159, т. 5 от АПК, като липсват и доказателства за компетентност на издателя на заповедта, както и списък на страните, поради което със същото разпореждане са изискани от Главен директор на ГДИН, гр. София: 1. съобщение по чл. 61 от АПК, становище за допустимост на жалбата, заведена при ответника на 21.05.2019 г., съгласно чл. 159, т. 5 от АПК – пощенски плик или справка относно дата на изпращане на жалбата; 2. доказателства за компетентност на издателя на отказа –ст. комисар И. Й. /Заповед № Л-2173/25.04.2019 г., както и служебна бележка и/или удостоверение на каква длъжност е бил И. Й. към датата на обжалвания отказ/; 3. списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК.
Със същото разпореждане жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3 и чл. 159, т. 5 от АПК, като е указано на жалбоподателката К.И.С. в 7-дн. срок от съобщението за настоящото да представи: 1. документ за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда; 2. доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
С писмо вх. № 2478/19.07.2019 г.
и писмо вх. № 2508/22.07.2019 г. на ответника се представят изисканите служебно
от съда доказателства за компетентност на издателя на отказа, но не се представя изрично становище за
допустимост на жалбата по чл. 159, т. 5 от АПК /дали жалбата е просрочена/,
като липсват и съобщения по чл. 61 от АПК, както и списък на страните по чл.
152, ал. 3 от АПК.
С молба вх. № 2650/02.08.2019 г.
на процесуалния представител на жалбоподателката адв. Д.Д.,*** се представя единствено платежно нареждане
за внесена д.т. от 10 лв., но не се изпълняват останалите указания на съда във
връзка с представяне на доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок.
Поради това с определение от 18.10.2019 г. е констатирано, че и двете страни стават причина за забавяне производството по делото, като до 18.10.2019 г. не е ясно дали жалбата отговаря на изискванията за допустимост по чл. 159, т. 5 от АПК.
Със същото определение са изискани от ответника отново: 1. съобщение по чл. 61 от АПК; 2. изрична справка по какъв начин и на коя дата жалбоподателката К.И.С. е уведомена за обжалвания отказ; 3. становище за допустимост на жалбата, заведена при ответника на 21.05.2019 г., съгласно чл. 159, т. 5 от АПК – пощенски плик или справка относно дата на изпращане на жалбата; 4. списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК;
Със същото определение жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателката в 7-дн. срок от съобщението да представи: доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Независимо от горното, с цел процесуална икономия делото е насрочено.
С молба вх. № 3787/30.10.2019 г. на адв. Д.Д. от ШАК - процесуален представител на жалбаподотелката К.И.С. - се представят доказателства, че отказът за преместване, обективиран в писмо рег. № 4200/10.05.2019 г., подписано „За Главен директор на ГДИН”, е получен от адвокат Д. по куриер на 10.05.2019 г., а жалбата срещу него е подадена на 20.05.2019 г., като към молбата се представят оригинали: на молба вх. № Г-185/12.04.2019 г., писмо рег. № 4200/10.05.2019 г., подписано „За Главен директор на ГДИН”, в което е обективиран отказа за преместване на лишения от свобода И.К.П., жалба с рег. индекс № Ж-403/21.05.2019 г. и др. /на л. 35 – 45 от делото/.
С писмо вх. № 3832/01.11.2019 г. на ответника се сочи, че жалбата е получена при ответника и регистрирана с рег. индекс № Ж-403/21.05.2019 г.
Жалбоподателката се явява лично в
съдебно заседание и с адв. Д. Д. от ШАК, като поддържа жалбата, излага
допълнителни аргументи за липса на мотиви и за формализъм при постановяване на
обжалвания отказ. Сочи, че видно от приложените два текущи доклада относно
л.св. П., липсват данни за извършването на преценка, относима към запазване на
връзките на осъдения със семейството. Подчертава се, че гр. Шумен се намира на
Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, в писмено становище вх. № 3850/04.11.2019 г. чрез юрк. Г.Г.излага аргументи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания отказ. Сочи, че постоянният адрес на лишения от свобода И.К.П. е в гр. Шумен, където е и постоянният адрес на жалбоподателката – негова майка, поради което на основание чл. 58 от ЗИНЗС и т.4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян. Моли за отхвърляне на жалбата, като липсва искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не ангажира становище.
Заинтересованата страна – И.К.П., се явява лично, като намира жалбата за основателна, а обжалвания отказ за незаконосъобразен.
Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно призована, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /видно от допълнително изисканите и представени от страните писмени доказателства: молба вх. № 3787/30.10.2019 г. на адв. Д.Д. с приложени към нея писмени доказателства на л. 35-45 от делото и писмо на ответника вх. № 3832/01.11.2019 г. на л. 47 от делото/, от надлежна страна – майка на лишен от свобода в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира обжалвания отказ за незаконосъобразен.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС – Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
Обжалваният отказ, обективиан в писмо рег. № 4200/10.05.2019 г., подписано „За Главен директор на ГДИН”, от старши комисар И. Й., е издаден въз основа на заповед за заместване, а не в хипотезата на делегиране.
В писмо рег. № 4200/10.05.2019 г., подписано „За Главен директор на ГДИН”, изрично се сочи Заповед № Л-2173 от 25.04.2019 г., а видно от копието на същата Заповед № Л-2173 от 25.04.2019 г. на Главен директор на ГДИН /на л. 16 и л. 21 от делото/, със същата е възложено на И. Л.Й. – заместник главен директор на ГДИН „да изпълнява функциите на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от 30.04.2019 г. до 10.05.2019 г. включително.
Видно от удостоверение рег. № 6723 от 18.07.2019 г. /на л. 22 от делото/ И. Л.Й. – заместник главен директор на ГДИН е изпълнявал функциите на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, възложени със Заповед № Л-2173 от 25.04.2019 г. на Главен директор на ГДИН, на 10.05.2019 г., когато е постановен обжалвания в настоящото производство отказ. Поради това обжалваният отказ е постановен в условията на заместване, за разлика от други случаи – служебно известни на съда, които са при условията на делегиране.
Ето защо не се установи нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че отказът е издаден в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Видно е, че процесния отказ отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който го е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част. Липсва посочване пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва отказа, но съдът намира липсата на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК за несъществен порок на акта, който не може да влече сам по себе си като последица отмяна на същия, а единствено би имал значение при преценка за спазването на преклузивния срок за обжалване и в контекста на чл. 140 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка, констатациите в същата, съставляват и мотиви на отказа.
Независимо от горното съдът намира, че видно от изложените мотиви в писмо рег. № 4200/10.05.2019 г., подписано „За Главен директор на ГДИН”, отказът за преместване на лишения от свобода не е абсолютен, като са изложени препоръки до молителката - майката на лишения от свобода „ако считате, че са налице важни съображения, свързани с ресоциализацията на лишения от свобода по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, следва да се обърнете към началника на затвора град Ловеч, който е компетентен да ни сигнализира по своя преценка за преместването на лицето“.
Поради това съдът намира, че препращането на молителката да подаде молба по друг ред за преместване на лишения от свобода П., не представлява само по себе си порок на формата на административния акт, а ще бъде съобразено при преценката по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспореният отказ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона.
Редът и условията за преместване на лишените от свобода от един затвор в друг са уредени в раздел ІV на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния директор на ГДИН при едно от следните условия: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В настоящия случай производството е инициирано по молба на майката на лишения от свобода К.И.С. /на л. 8-9 от делото и на 37-38 от делото-оригинал/, т. е. в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
В този случай преди произнасяне по съществото на същата ответникът е бил длъжен на основание чл. 40а от ППЗИНЗС да извърши вмененото му от подзаконовия нормативен акт задължение за проверка наличието на данни за поддържане на социални контакти с близките на лишения от свобода или с посочените от него лица, като в случай на липса на тези предпоставки или липса изобщо на твърдение за наличието им от страна на лишения от свобода, това искане е следвало да бъде отхвърлено. В конкретния случай органът не е извършил дължимата проверка, поради което е постановил административния акт при неизяснена фактическа обстановка.
В молбата си до
Главен директор на ГДИН майката на лишения от свобода К.И.С. /на л. 8-9 от
делото и на 37-38 от делото-оригинал/, сама е посочила, че е на 72 години,
пенсионер с пенсия в размер на 440 лв. Молителката е посочила заболяванията, от
които страда, които обосновават трудноподвижност. Посочила е, че от една страна
тежкото й здравословно състояние и напредналата възраст, а от друга липсата на
достатъчно финансови средства не й позволяват да осъществява свиждане на сина
си – л.св. П. ***. Посочила е, че тя самата е единствената, с която осъденият
лишен от свобода П. поддържа контакт. Посочила е, че разстоянието от гр. Шумен,
където живее молителката, до гр. Троян е
Според представената административна преписка при постановяване на отказа Главният директор на ГДИН е съобразил единствено част от общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор.
По делото няма спор, а и се установява от административната преписка, че както лишения от свобода И.К.П., така и неговата майка – жалбоподаетлката по делото - са с постоянен адрес ***. Съгласно чл. 58 от ЗИНЗС - Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4;
Ето защо гр. Шумен, където е постоянният адрес на лишения от свобода при всички случаи не е най-близо до гр. Троян, където л.св. П. изтърпява наказание лишаване от свобода. Поради това молбата за преместване от ЗОЗТ „Атлант” гр. Троян, към Затвора – Ловеч в Затвора Варна е основателна по критерия най-близо населено място до постоянен адрес на лишения от свобода.
В мотивите на обжалвания отказ е посочена т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор на ГДИН. Видно от копието на Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор на ГДИН /на л. 59 от делото/, в т. 4.6 на същата се сочи, че в Затвора – Ловеч и затворническо общежитие „Атлант” гр. Троян към Затвора – Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово. Съдът намира, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор на ГДИН е вътрешноведомствен акт и разпореденото в нея не може да дерогира основния принцип на чл. 58 от ЗИНЗС - Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес.
Отделно издателят на обжалвания отказ не е събрал, разгледал и обсъдил допълнителни доказателства, за да прецени наличието на допълнителните критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора Варна в изтъкнатата от лицето хипотеза на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – семейни причини, при спазване разписаната законова процедура по чл. 40а от ППЗИНЗС.
Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК, защото е довело до издаване на административния акт, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Най-малкото органът преди произнасянето си е следвало да укаже на молителя, че не представя достатъчно доказателства в подкрепа на искането си, като допуснатото процесуално нарушение е съществено и предвид посоченото по-горе, че в обжалвания отказ се насочва молителката да търси друг ред за преместване на лишения от свобода – „ако считате, че са налице важни съображения, свързани с ресоциализацията на лишения от свобода по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, следва да се обърнете към началника на затвора град Ловеч, който е компетентен да ни сигнализира по своя преценка за преместването на лицето“.
Поради изложеното настоящият състав намира, че при постановяване на оспорения отказ са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и интересите на жалбоподателката К.С. и заинтересованата страна И.К.П. и постановяването на административен акт, без да са спазени изискуемите по закон процесуални предпоставки.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспореният отказ е издадена и при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел.
Правото на личен и семеен живот (чл. 32, ал. 1 от Конституцията) е основно право на човека, което не следва да бъде ограничавано от изтърпяване на наказанието в по-голяма степен, отколкото налага самото наказание. Една от целите на изпълнение на наказанието е осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС, наказанието "лишаване от свобода" се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Поправителното въздействие се осъществява и чрез ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените, както и чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените, за да се осигури в максимална степен реализирането на правото им на семеен живот въпреки изтърпяване на наказанието с оглед тяхната ресоциализация. Подкрепата на роднини и близки по време на изтърпяване на наказанието, също има положителен ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.
В случая по делото са представени доказателства, че майката на лишения от свобода П. и жалбоподателка по делото К.С. е единствената, с която л.св. П. поддържа лични контакти.
Няма спор по делото, че както лишения от свобода И.К.П., така и неговата майка – жалбоподаетлката по делото са с постоянен адрес ***.
Безспорно е, че разстоянието от гр. Шумен, където живее
молителката, до гр. Троян, където е настанен лишения от свобода П., е около
Отделно безспорно е, че жалбоподателката С. е пенсионер и не разполага с финансови средства да пътува често от гр. Шумен, където живее, до гр. Троян, където е настанен да изтърпява наказание лишаване от свобода сина й. Няма и спор, че с оглед напредналата възраст и тежкото здравословно състояние на С. от една страна, а от друга дългото разстояние и липсата на подходяща директна връзка с автобус или влак затрудняват С. да осъществява чести свиждания със сина си л.св. П..
В обжалвания отказ са изложени мотиви, че от „направената
проверка на свижданията на лицата, същите са осъществили две свиждания, едно
през
Отделно по искане на жалбоподателката съдът прие два текущи доклада от 08.04.2019 г. и от 26.03.2018 г., изготвени от И „СДВР” В. и Началник С „СДВР” С. /на л. 76-77 от делото/. В същите е посочено, че: л.св. П. „влияе негативно на другите лишени от свобода, като ги съветва да отправят жалби по най-различни поводи, а често и самият той им съчинява и пише жалбите. Регистриран е подобен случай, при който П. е получил цигари от друг осъден, като възнаграждение за написано от него, за което на П. е наложено дисциплинарно наказание”……. „Продължава да е напрегнат, потиснат и вглъбен в себе си. Към служителите обикновено се отнася с привидно уважение, но и с недоверие, а и с неприкрита неприязън. Не е интегриран кум субкултурата…..Не е член на самодейните затворнически органи и е безразличен към дейността им. Контактува с много малко осъдени – предимно с по-високо културно ниво.”
Изложеното в същите текущи доклади обосновава извод, че л.св. П. не е интегриран в затворническата среда в ЗОЗТ „Атлант” гр. Троян, което обосновава основателност на жалбата. Отделно постановеният отказ е формален, като издателят на административния акт не е събрал в пълнота доказателства преди постановяването му, с което е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Ако органът беше изпълнил задължението си по чл. 40а от ППЗИНЗС, без съмнение щеше да събере същите данни, които са налични по делото и са събрани в хода на съдебното дирене.
Законодателят е предвидил с проверката по чл. 40а от ППЗИНЗС да бъдат изяснени правнорелевантните към материалноправното отношение факти, а именно: налице ли са данни за поддържане на социални контакти на лишения от свобода П. с близките му, има ли данни да поддържа контакти с други близки извън ЗОЗТ „Атлант”, освен майка си, в случай, че лишеният от свобода поддържа контакти единствено с майка си, дали същата с оглед разстоянието от гр. Шумен до гр. Троян, неудобния транспорт, напредналата възраст и влошено здравословно състояние, може да осъществява по-чести свиждания със сина си.
В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това. Преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване, е предоставена на административния орган, който преди да се произнесе по депозираното искане, следва да извърши проверката по чл. 40а от ППЗИНЗС и в зависимост от резултатите мотивирано да разреши или откаже преместването.
Констатираните от съда пороци при издаването на оспорения отказ обуславят неговата незаконосъобразност и са основание за отмяната му от съда, като преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по молбата на К.И.С. вх. № Г-185 от 12.04.2019 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена ГДИН - София да заплати направените от жалбоподателката разноски за настоящото производство, които са своевременно претендирани. Видно от списъка за разноски на л. 81 от делото, жалбоподателката претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и за заплатена д.т. от 10 лв. Съдът намира за доказани разноските за адвокат в размер на 400 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 7 от делото /като не се доказаха разноски за адвокат за сумата над 400 лв. до претендирания размер от 600 лв./, както и разноските за заплатена д.т. от 10 лв., видно от платежно нареждане на л. 28 от делото. Поради това следва да присъди разноски на жалбоподателката общо в размер на 410 лв., т.к. това е доказаният от жалбоподателката размер на сторените от нея разноски.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на К.И.С., ЕГН: **********,***, майка на лишен от свобода И.К.П., чрез адв. Д.Д.,***, съдебен адрес ***, писмо рег. № 4200/10.05.2019 г., подписано „За Главен директор на ГДИН”, в което е обективиран отказ за преместване на лишения от свобода И.К.П..
ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за ново произнасяне по подадената от К.И.С., ЕГН: **********,***№ Г-185 от 12.04.2019 г., съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК едномесечен срок за произнасяне на Главния директор на ГДИН, считано от получаване на преписката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, да заплати на К.И.С., ЕГН: **********,***, сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: