ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 23.12.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Веселка
Николова и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Маринов
ЧНД № 554 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Т.В.П., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият неосъзнава изцяло тежестта на извършеното деяние, отношението му
към плана на присъдата е отчасти положително и все още не се изпълнява в пълен
обем. Не е преминал през всички етапи на пенитенциарно третиране.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
В съдебно
заседание защитника на П. поддържа молбата му с изложените в нея доводи, като
развива и допълнителни такива и прави искане доверителят му да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Такова е
становището и на осъденото лице.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда от
16.09.2010 г., постановена по НОХД № 90/10г. на ОС Монтана, влязла в законна
сила на 02.10.2010 год., Т.П. е бил признат за виновен и осъден на 13 години и
6 месеца "лишаване от свобода", за престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
6, предл. 3 и т. 7, вр.чл. 115 от НК.
На основание
чл.59 НК, съдът е приспаднал времето през което П. е бил задържан по МНО от 05.02.2010
год. до 02.10.2010 год.
Осъденият е постъпил
в Затвора Враца на 05.05.2010 год. с МНО "Задържане под стража", като
преди това, за времето от 05.02.2010 год. до 05.05.2010 год. се е намирал в
следствения арест гр. Монтана.
До момента П.
е изтърпял фактически 9 години, 10 месеца и 21 дни, от които предварителен
арест в размер на 8 месеца. От работа му се зачитат 1 година 9 месеца и 4 дни или
общо изтърпяното до момента наказание е в размер на 11 години, 7 месеца и 25
дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 1 година, 10 месец и 5 дни.
От горното е
видно, че осъденият е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са
отчетени средни стойности - 75
точки. В тази връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са отчетени в
разделите отношение към правонарушението - не поема отговорност за
деянието, не осъзнава факторите довели до криминалното поведение. Отчитат се
нагласи в подкрепа на криминално поведение и несъобразяване с установените
норми и правила, не признава правото на лична неприкосновеност; Образование
и обучение - с нисък образователен статус и проблеми в усвояването; Междуличностно
поведение - примитивен, импулсивен и склонен към агресия, ако бъде
провокиран. Емоционално незрял, бил е обект на тормоз в детството си, което на
по- късен етап е довело до агресивни прояви с особена жестокост; Умение за
мислене - не разпознава проблемите си, не мисли за последствията, среща
затруднения при формиране на алтернативни и законосъобразни решения и действия.
Рискът от
вреди за обществото е бил определен като висок,
рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода е бил
определен като нисък.
Рискът от самонараняване
- нисък.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени участие в
групови мероприятия; спазване на установените правила; участие в образователен
процес, формиране на критично отношение към собственото поведение.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че риска от
рецидив, макар и с понижени стойности се запазва в средните стойности. Риска от
вреди се запазва за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в
следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в П. се наблюдава
частична положителна промяна - спазва установените правила, а към служителите
се отнася с необходимото уважение. С останалите лишени от свобода се стреми да
избягва конфликти, като извършва възмездни услуги.
В продължение
на осем години е посещавал учебни занятия в СУ „Мито Орозов“, като е завършил
12-ти клас. Не е успял обаче да придобие диплом за средно образование, поради
неуспешно положени зрелостни изпити. По данни от последния доклад, независимо
от посещението на учебни занятия, при него са били установени проблеми с
грамотността.
През
последната година паралелно с посещението на училище е започнал да полага
доброволен труд като хигиенист в училище. Историята на трудовата му заетост обаче
е противоречива - изявявал е желание да работи като чистач в училище и след
завършване на образованието си, но е имало периоди на несправяне със
задълженията и трудности в общуването с него.
Приемал е
плана на присъдата и е показал положително отношение към договорените дейности.
От целите, заложени в плана обаче е осъществена само една - завършване на 12
клас.
За престоя си
в МЛС е награждаван общо 7 пъти, но за този период има наложени и 5 наказания. Не
проявява интерес към провежданите културно-масови мероприятия, не се включва и
в спортните дейности.
През 2015
година е бил включен в компютърен курс „Начална компютърна грамотност“ и в
религиозен курс „Евангелска подкрепа и песнопения“, но не е бил редовен в
посещенията си. От началото на м.декември 2019 г. е включен в религиозен курс
„Тълкуване на Новия завет“.
На 05.11.2019
г. е бил преместен от Затвора Враца в ЗОЗТ „Бойчиновци“.
Според ИСДВР
обаче, все още са налице дефицити в зоните - отношение към правонарушението, където е констатирано завишаване на
точките от 8 на 12, поради това, че през последната година многократно е
споменавал, че не е извършил престъплението, отказва да поеме отговорност за
деянието си, смята, че съдебният процес не е бил справедлив; междуличностно поведение - не общува
адекватно за възрастта си с останалите лишени от свобода, липсва му собствена
позиция, уязвим е, емоционално незрял, което често го поставя в подчинена
позиция спрямо други л.св.; умения за
мислене - трудно разпознава кои са проблемите му, омаловажава сериозността
им, липсват умения и способности за разрешаването им.
Необходимо е
в бъдеше да продължи да се оказва възпитателно въздействие по отношение на
осъдения, което ще доведе не само до външно съобразяване с правилата и
ограниченията в затвора, а и до промяна на вътрешните убеждения - осъзнаване на
причините довели до престъплението, нанесените вреди, разбирането на преживяванията
на жертвата и нейните близки, намиране на алтернативни и адекватни начини за
решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други. За момента декларирания от П.
стремеж за промяна на дефицитите остава само на думи и като добро пожелание. В
тази връзка се препоръчва процеса на ресоциализация да продължи в условията на
затвора, тъй като все още осъденото лице не е преминало през всички етапи на
пенитенциарно третиране. Демонстрираното примерно поведение в контролирана
среда не е категоричен индикатор за наличие на трайна промяна на личността,
ориентирана към спазване на законите. Наличието на финансови затруднения в
живота на свобода, липсата на трудова квалификация и липсата на подкрепящи
социални контакти са фактори насочващи към възможни проблеми при
ресоциализацията при условно-предсрочно освобождаване.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при
изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора,
участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е
правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до
наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Положителните резултати, които се цитират в
доклада, полагането на труд, наградите и доброто поведение в затвора не елиминира
констатацията, че риска от сериозни вреди по отношение на обществото
първоначално са били определени, а в последствие и са се запазили в средните
стойности, и то в охраняема среда.
Корекционната
работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което следва да
бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната
спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния
поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на
условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална
възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от
свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за УПО, а именно, че П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 440, вр.чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т.В.П., роден на *** год. в гр. Монтана,
понастоящем в Затвора гр. Враца, български гражданин, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част в размер на 1
година, 10 месец и 5 дни от наложеното му наказание "лишаване от свобода"
за срок от 13 години и 6 месеца, определено му с Присъда от 16.09.2010 г.,
постановена по НОХД № 90/10 г. на ОС Монтана, влязла в законна сила на
02.10.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: