МОТИВИ към НОХД №634/2009 г.:
Обвинението е против подсъдимите К.С.В.
и В.Н.Й. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се обвиняват за това, че на 26.01.2009 г. в с.А., в
съучастие като извършители по между и с непълнолетния Й.Н.Й.
са отнели чужди движими вещи – 2 броя метални чугунени капаци за канализационни
шахти на обща стойност 276 лв. от владението на Община Б. с МОЛ – кмета К.А.М.,
без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и за извършването на кражбата
е използвано техническо средство.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимите К.В. и В.Й. правят самопризнание съобразно чл.371, т.2
от НПК, признават изцяло фактите, изложени
в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за
тези факти.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено
следното:
На 26.01.2009
г. подсъдимите В.Й. и К.В., заедно с
непълнолетния – свидетел Й.Й. /брат на подсъдимия В.Й./
с каруцата на дядо им тръгнали из района да събират желязо за вторични
суровини. Минавайки през с.А. тримата видели един чугунен капак на уличната
канализационна шахта. Капаците на шахтите били собственост на Община Б. и били
без постоянен надзор.
С помощта на
един метален прът от каруцата подсъдимият К.В. извадил
капака на шахтата, след което тримата го вдигнали и го качили в каруцата и
продължили нататък. На другата улица видели отново чугунен капак на друга
канализационна шахта. По същия начин извадили и качили и него в каруцата и
оттам отишли в края на селото. Там с голям чук натрошили двата капака на малки
парчета и тръгнали да се прибират обратно към гр. СБ. Подсъдимият
В.Й.
си тръгнал, а подсъдимият В. и свидетелят Й.Й. отишли
с каруцата до пункта за отпадъци в близост до гара Септември, за да продадат
там натрошените на парчета чугунени капаци. Там казали на изкупвача - свидетелят В.А.,
че били събрали натрошените парчета от сметището на с.А.. Той измерил теглото
им - общо 180 кг.
и платил на подсъдимия В. и свидетеля Й.Й.
сумата от 46 лв., която по-късно била поделена между подсъдимите и свидетеля Й.Й..
Видно от
заключението на оценъчната експертиза стойността на двата броя чугунени
канализационни шахти е общо 276 лв.
С
постановление на РП Пазарджик от 30.01.2009 г. наказателното
производство срещу непълнолетния извършител Й.Н.Й. е било прекратено на
основание чл.243, ал.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.8 от НПК, във връзка с
чл.61, ал.3, във връзка с ал.1 от НК и копия от материалите са били изпратени
на МК по ЗБППМН в гр.СБ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани
на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373,
ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите В.А., А.С., Н.Й. и Й.Й., заключението на
оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите К.С.В. и В.Н.Й. са осъществили от
обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.2
и т.4 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на
26.01.2009 г. в с.А., в съучастие като извършители по
между и с
непълнолетния Й.Н.Й. са отнели чужди движими вещи – 2 броя метални чугунени
капаци за канализационни шахти на обща стойност 276 лв. от владението на Община
Б. с МОЛ – кмета К.А.М., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и за
извършването на кражбата е използвано техническо средство.
При
извършване на престъплението подсъдимите са действали при пряк умисъл, в
съучастие като съизвършители. Налице е общност на умисъла, тъй като всеки от
дейците при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия участник и е искал от така
съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния
състав.
От
самопризнанията на подсъдимите е видно, че за да
извадят капаците на шахтите са използвали метален прът. С оглед на това съдът
прие, че се касае за кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от
НК, а именно извършено чрез използване на техническо средство.
Последното
обстоятелство е потвърждава от показанията на свидетеля Й.Й..
Кражба
на имущество, извършена от подсъдимите,
съдът квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, тъй като откраднатите вещи, макар и намиращи се в населено място не са били под
постоянен надзор. Касае
е се до
вещи,
които са били оставени в землището гр.СБ извън
населеното място и на
обществено доверие.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите В. и Й. за извършеното от тях деяние съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са
едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е не много висока, като се има предвид начина на
извършване.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид
характеристичните данни на същите, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимите, съдът прецени съдействието за установяване на фактическата
обстановка с направените самопризнания, изразеното критично отношение, чистото
съдебно минало и ниската стойност на предмета на деянието, а като отегчаващи
вината обстоятелства 9 негативните характеристични данни.
Съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва
да се наложи наказание на подсъдимите К.С.В. и В.Н.Й. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, именно по ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на
подсъдимите, съдът счете, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за двамата подсъдимите за
изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите К.В. и В.Й. бяха присъдени
направените разноски по делото за в размер на по 25 лева за всеки един, платими
в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.
Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание
на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: