Р Е Ш Е Н И Е
№2225
гр. Пловдив, 03.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от Съдията АНД № 6731 по описа
за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е наказателно
постановление № 19-3389-000189 от 26.09.2019г. на Н.А.К.на длъжност Началник на
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на Г. ***, ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В НП е
посочено че на основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
В жалбата Г.Д.Д., чрез
процесуален представител прави искане да бъде отменено НП като неправилно и
незаконосъобразно. Представят се мотиви по същество на искането. С жалбата не
се правят доказателствени искания.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно и
своевременно призована за датата на съдебното заседание, в съдебно заседание не
се представлява и не излага становище по жалбата на Г.Д..
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.Д.Д. е
правоспособен водач на ППС и притежава СУМПС № ****, категории В и М. Води се на отчет в ОДМВР
Пловдив.
Обжалваното наказателно
постановление /НП/ е издадено въз основа на съставен на 11.09.2019г. от
свидетел Г.К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д №
204, бланков номер 417262 срещу
жалбоподателя за това, че на 06.08.2019г. около 08,00 часа в гр.Пловдив
ул.Менделеев до кръстовището с бул.-„Санкт Петербург“ управлява лек автомобил
Тойота Ярис с рег. № **** чужда собственост като извършва следното нарушение:
1. на светофарната уредба монтирана на ул.“Менделеев“ кръстовището с бул.“Санкт
Петербург“ преминава на червен светлинен
сигнал в посока по бул.“Източен“ с което виновно е нарушил чл.6, ал.1 от Закона
за движение по пътищата. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя,
който саморъчно е вписал в акта „ не отговаря на истината“. Актът е подписан от посочените в него лица,
включително и от жалбоподателя. На същата дата е връчен препис от акта на
жалбоподателя, удостоверено по надлежния ред с разписка за това действие. В
законоустановения срок пред контролните органи не са били представени писмени
възражения от страна на жалбоподателя относно съставения срещу него АУАН. На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя. Не съгласен с наложените му
административни наказания в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят Г.М.К. посочи че свидетел на извършеното нарушение е
бил разследващ полицай при управлението им, който е посочен като свидетел в
акта. Свидетелят посочи, че след като е била установена собствеността на
автомобила и неговия ползвател, е призовал жалбоподателя. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетел К. тъй като те са последователни, логични и не
противоречат на приетите по делото доказателства.
По допустимостта на
жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е
издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане
на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение
може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание
или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното
наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, поради, което и следва да бъде потвърдено, като
съображенията на съда за това са
следните:
Съдът намира че при съставянето на
АУАН не са налице процесуални нарушения, както и че посочената в него
фактическа обстановка, не се опровергава от събраните доказателства. Актът е
съставен от полицейски служител, който с оглед заеманата длъжност полицейски
инспектор има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на Закона за
движение по пътищата, съгласно делегираните му правомощия съгласно чл.189, ал.1
от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Нарушението
е установено от полицейски служител, който при съставянето на акта се явява и
свидетел при неговото съставяне. Съгласно чл.189, ал.3 от ЗДвП и съдебната
практика при този случай актът може да бъде съставен в присъствието само на
един свидетел, както е и било извършено. Актът е съставен в присъствието на
лицето посоченото в него като нарушител, който се е запознал с неговото
съдържание, и саморъчно го е подписал възражението си. Актът е подписан от всички лица посочени в
него, като е връчен и препис от него на жалбоподателят веднага след съставянето
му, удостоверено с попълнена разписка и
подписа на жалбоподателят.
Атакуваното НП е издадено от лице
притежаващо нужната компетенция за това съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и
приложената към АНПреписка Заповед №
81213-515/2018г. на министъра на
вътрешните работи. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН. С
оглед изложеното, съдът след запознаване
със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от ЗДвП.
Като прецени всички доказателства
по делото по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени относно приложението
на материалното право следното:
Относно деянието на жалбоподателя нарушаващо разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП досежно материалноправната
законосъобразност в обжалваното НП съдебният състав прецени за правилно
издадено, в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на АНО за
осъществяване от страна на жалбоподателя на деяние – неизпълнение задължение
визирано в чл.6, т.1 от ЗДвП с което и осъществил административнонаказателен
състав по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП се
споделят от настоящия съдебен състав на ПРС.
Правна норма на чл.6, т.1 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на
МПС при управление на им да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали.
Разпоредбата на приложената санкционна норма на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
предвижда наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването. Ноторно известно на страните обстоятелство е че движението на МПС и пешеходци през кръстовището
на бул.Санкт Петербург и ул.Менделеев се регулират със светофарна уредба.
Несъмнено една от целите на регулирането на движението в кръстовище със
светофарна уредба е недопускане кръстосването на автомобилни потоци,
респективно на преминаващи автомобили и пресичащи пешеходци. Ето защо и
установеното от фактическа страна поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
преминаване му през кръстовището при сигнал на светофара забраняващ това,
осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Полицейския служител И.П. лично и непосредствено е възприел преминаването на
водача – жалбоподателя Д. на червен сигнал на светофара. От обективна страна,
на процесната дата и място жалбоподателя Д. е управлявал посочения лек
автомобил, като участник в движението не е съобразил своето поведение със
светлинните сигнали, в случая - светофарна уредба регулираща движението пред
кръстовището на бул.Санкт Петербург и ул.Менделеев, работеща в нормален режим,
преминал на забранителен червен сигнал, с което е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна, жалбоподателя е осъществил състава на това административно
нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че
с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, а именно: като участник в движението е бил длъжен да съобразява
своето поведение със светлинните сигнали, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. След като правилно
е квалифицирал процесното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание Глоба в размер на 100 лева. При определяне размера на
административното наказание по отношение на извършеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП,
съдът намира, че правилно АНО е наложил за същото санкция Глоба в размер на 100
лева, чийто размер е точно фиксиран от законодателя, регламентиран в чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП. Ето защо съдът
намира че издаденото НП в тази му част е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.6,
т.13 от Наредба № Із-2539 на МВР за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат, за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването (чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП) - 8 контролни точки .
С оглед на
изложеното, при безспорно
установено извършено нарушение от страна на жалбоподателя Д. на задължението си
по чл.6, т.1 от ЗДВП за което му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева съгласно чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП съдът намира, че
АНО правилно е приложил Наредбата, като е определи да се отнемат 8 контролни
точки на жалбоподателя, поради което НП и в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-3389-000189 от
26.09.2019г. на Н.А.К.на длъжност Началник на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 06
Пловдив упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на Г. ***,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-3389-000189 от 26.09.2019г. на Н.А.К.на длъжност Началник на
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР в ЧАСТТА МУ с която на Г. ***, ЕГН ********** на основание Наредба № Із-2539 на МВР му се
отнемат общо 8 точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.