№ 3340
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100502300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№
281079/31.03.2021 г. от "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище гр.
София, против решение № 260669/26.02.2021 г. по гр.д. № 6753/2019 г. на ВРС и насрещна
въззивна жалба вх. № 295054/26.07.2021г. на М. М. П..
Подадена е по въззивна жалба вх.№ 281079/31.03.2021 г. от "ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ), ЕИК *********, със
седалище гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Д.К., против решение №
260669/26.02.2021 г., постановено по гр.д. № 6753/2019 г. на ВРС, в частта, в която е
отхвърлен предявения от "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ иск за признаване за установено на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че М. М. П., ЕГН **********, с
г.В. *****, дължи на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ разликата над установения размер 236 лева
до пълния претендиран размер от 2997.93 лева, за който е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 6840/14.9.2018 г. по ч.гр.д. № 13809/2018 г. по
описа на ВРС, представляваща главница дължима по споразумение от 18.01.2012 г. за
признаване на задължение по договор за потребителски кредит № 303-245/2008/30.10.2008
г., сключен между ответника М. М. П. и „Алфа Банк – Клон България“ КЧТ, вземането, по
който е прехвърлено с договор за цесия от 29.03.2010 г. в полза на "ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ), ЕИК *********, отхвърлен
е предявения иск за признаване за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, че М. М. П., ЕГН **********, с г.В. *****, дължи на "ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ разликата над установената мораторна лихва 71.95 лева (начислена върху главница
1
в размер на 236 лева) за периода от 16.07.2015 г. до 16.07.2018 г. до пълния претендиран
размер от 913.97 лева.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Излага,
че длъжникът е надлежно уведомен за извършените цесии. Оспорва като неправилни
изводите на ВРС, че част от претендираните суми са погасени по давност. Сочи, че
договорът за кредит е сключен за срок от 8 години, като погасяването е следвало да бъде
извършено в периода от 28.11.2018г. до 30.11.2014г. Твърди, че със споразумение от
18.01.2012г. ответникът е признал съществуването на дълг 7993.74 лева, направил е
плащания 800 лева, поради което към 18.01.2012г. е дължал 7193.74 лева, като последната
вноска е следвало да бъде изплатена на 18.07.2013г. Ответникът е заплатил 1010.14 лева, но
не е спазил изцяло условията на споразумението, поради което редукцията на дълга е
станала невалидна и той е останал задължен за сумата от 6183.60 лева. Излага, че не е
изтекла 3-годишната давност и спрямо претендираната мораторна лихва, т.к. се претендира с
начална дата 16.07.2015г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият М. М. П., чрез назначения му особен
представител адв. Е.С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в
обжалваните от ищеца части постановеното първоинстанционно решение и възприетите в
него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при
правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Счита решението на
ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.
Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 295054/26.07.2021г. от М. М. П. чрез
назначения му особен представител адв. Е.С., против решение № 260669/26.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 6753/2019 г. на ВРС, в частта, в която на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, е прието за установено, че М. М. П. дължи на "ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ сумата по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 6840/14.9.2018 г. по ч.гр.д. № 13809/2018 г., по описа на ВРС – 71.95 лева
мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2015 г. до 16.07.2018 г. върху главница в
размер на 236 лева – дължима сума по споразумение от 18.01.2012 г. за признаване на
задължение по договор за потребителски кредит № 303-245/2008/30.10.2008 г., сключен
между ответника М. М. П. и „Алфа Банк – Клон България“ КЧТ, вземането, по който е
прехвърлено с договор за цесия от 29.03.2010 г. в полза на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ. В
жалбата се излага, че давността досежно мораторната лихва е изтекла на 18.07.2016г.,
поради което неправилно ВРС е уважил иска за нея.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, чрез чрез пълномощника
юрисконсулт Ц.С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в
обжалваната от ищеца част постановеното първоинстанционно решение и възприетите в
него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при
правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
2
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани лица,
чрез процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Доколкото въззиваемият М. М. П. се представлява от назначен от ВРС на основание
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на разноски на ищеца, то следва да бъде указано на
въззиваемата страна в срок до първото с.з. да представи по делото доказателства за внесена
по сметка на ВОС сума в размер на 250 лева за възнаграждение на особен представител,
дължимо за въззивната инстанция.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения на съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустими и редовни, въззивна жалба вх.№
281079/31.03.2021 г. от "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА
КРЕДИТ“ АДСИЦ), ЕИК *********, със седалище гр. София, и насрещна въззивна жалба
вх. № 295054/26.07.2021г. на М. М. П..
ЗАДЪЛЖАВА "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище гр. София,
в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на
ВОС сума в размер на 250 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за
въззивната инстанция, на основание чл.47, ал.6 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба и на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за
медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез медиация.
НАСРОЧВА в о. с. з. на 19.10.2021 г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на "ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ и препис от отговора на жалбата, а на М. М. П. и препис от отговора на насрещната
въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4