Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
състав, в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 9264 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 484428 от 10.09.2018 г., постановено по гр. д. № 9968/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 113-ти състав, е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
9 ЗПК, чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, че В.Б.Т. дължи
на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 2 172,25 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
16.09.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.09.2016 г. –
датата на подаване на заявлението, до окончателното ѝ изплащане, сумата от 399 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 25.02.2016 г. до 26.04.2016 г.,
както и сумата от 58,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата по кредита за периода от 25.02.2016
г. до 02.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по 410 ГПК от 21.09.2016 г. по гр. д. № 52671/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 113-ти състав. С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 374,65 лв. – разноски за заповедното производство, както и
сумата от 634,29 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от В.Б.Т., в
която се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, като се
оспорва възприетия в обжалваното решение извод за надлежно упражнено от банката
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Жалбоподателят се противопоставя
на становището на първоинстанционния съд за допустимост на уговорка за
фингирано връчване на писмени изявления и книжа в договор за потребителски
кредит, като счита, че съдът неправилно е приел, че достигането на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до посочения в
договора адрес на длъжника може да се приравни на достигане на съобщението до
неговия адресат. При евентуалната допустимост на подобна уговорка
жалбоподателят счита, че клаузите на чл. 25.8 до чл. 22.11 от процесния договор
не дават основание да се приеме, че в конкретния случай такава е налице. Моли
решението да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В
срока за отговор на въззивната жалба от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е постъпил такъв, в
който се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение.
Въззиваемото дружество счита, че първоинстанционният съд правилно е приел,
предвид уговореният между страните способ за връчване на кореспонденция, банката
е упражнила надлежно правото си да направи задълженията на кредитополучателя
предсрочно изискуеми с достигането на уведомлението на банката до посочения в
договора адрес на длъжника. С оглед възприетия в обжалваното решение момент на
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита въззиваемата
страна счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че предявените
вземания са възникнали и са станали изискуеми в претендирания размер. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийски градски
съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение
в обжалваната му част, съдебният състав намира следното:
Съдът
е сезиран с обективно, кумулативно съдеинени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Основателността
на предявените искове се обуславя на първо място от наличието на валиден
договор за предоставяне на потребителкси кредит, сключен между страните по
делото, сумата по който да е предоствена от кредитора и усвоена от длъжника,
като задълженията на последния за връщане на предоставената му в заем главница
и заплащане на уговорената възнаградителна лихва да не са били изпълнени на уговорените
падежи, в резултат на което в полза на кредитора да е възникнало правото да
направи кредита предсрочно изискуем. На следващо място следва да бъде
установено надлежното упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото Договор за потребителски кредит № ********** от 16.09.2015 г., че между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, от една страна, и В.Б.Т., от друга, е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга в размер на 2 228,12 лв., формиран и подлежащ на усвояване както следва: сумата от 1 899 лв. – за заплащане на продажната цената на стоката – преносим компютър, усвоима посредством плащане в полза на търговеца – „Т.Б.“ АД, както и сумата от 162,19лв. и сумата от 166,19лв. – за заплащане на застрахователна премия съответно по застраховка „Б.К.Ж.“ и застраховка „Б.К.Б.“, усвоими посредством плащане в полза на застрахователя. Предвидено е, че за усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължава да заплаща на банката годишна лихва в размер на 18,23 %. Уговорена е еднократна такса за оценка на риска в размер на сумата от 267,37 лв.
Неоснователно е възражението на въззивника ответник,
че при сключване на договора за
потребителски кредит ответникът не е дал съгласие за сключване на договори за
застраховки по които е застрахован, след като изрично такова съгласие е
обективирано с подписване на договора от 16.09.2015год. в чл.7.2.2, където са
посочени двете застраховки и дължимата по тях сума, както и такова съгласие е обективирано в т.6 от
искане-декларация за потребителски кредит, също подписано от ответника, в което
изрично е заявил, че дава съгласие за сключване на застраховка живот, още
повече, че не се оспорва, че договорите са сключени и е приложено застрахователно
удостоверение с посочване на името на ответника като застрахован
кредитополучател.
По
отношение на клаузата за включване в
задълженията на заемополучателя и на еднократна такса за оценка на риска в
размер на 267,37лв., съдът е длъжен и служебно и без да е направено възражение
от страна на ответника да извърши преценка за наличие на нищожна клауза след
като ищецът основава вземането си на нея и при преценка на същата с оглед на
чл.10а ЗПК, който е приложим намира, че същата е нищожна. Съгласно
чл.10а , ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не и такива за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска предхожда
сключването на договора, както и с оглед на чл.16, ал.1 от ЗПК, който
предвижда, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация,
включително и такава представена от потребителя или в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на
банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за отпускане на заема,
не се касае за извършване на услуга, още повече, че не е ясно посочено
еднократната такса за оценка на риска как е определена и за какво точно
действие се дължи /чл.10а, ал.4 ЗПК/. Поради което доколкото оценката на риска
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита
във връзка с което обаче с оглед на чл.10а, ал.2 ЗПК е предвидена забрана за
кредитора да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед на което настоящият
състав на съда приема, че задължението за главница по договора за кредит е за
сума от 2 228,12 лв. без в нея да е включена сумата от 267,37лв.- еднократна такса за оценка
на риска, а възнаградителната лихва е при годишен лихвен процент от 18,23% със
краен срок на договора 25.11.2017год. при двадесет и шест погасителни вноски.
Между
страните по делото не се спори, а и се установява от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че банката е изпълнила
задължението си да предостави на кредитополчателя уговорения заем в размер на
сумата от 2 228,12 лв. по предвидения в договора начин, а именно – като е наредил
сумата от 1899 лв. в полза на продавача на финансираната покупка – „Т.Б.“,
съответно като е платил дължимите от кредитополучателя премии на
застрахователите – „Застрахователна компания УНИКА Живот“ АД и „Застрахователна
компания УНИКА“ АД. С предоставяне на сумата по кредита в тежест на
кредитополучателя е възникнало задължението да върне отпуснатата му в заем сума
главница, както и да заплати уговорената между страните възнаградителна лихва
съгласно установения погасителния план по договора. По делото не е спорно, а и
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след
усвояване на заема кредитополучателят е извършил три плащания по кредита, като
на 02.12.2015 г. е платил сумата от 118,80 лв., на 22.12.2015 г. е платил
сумата от 119,08 лв., а на 01.03.2016 г. е платил сумата от 239,80 лв., или
общо сумата от 477,68 лв. Спорен по делото е въпросът за това дали задължението
на кредитополучателя да върне отпуснатия му заем е станало изискуемо преди
уговорения срок, съответно за датата, на която е настъпила предсрочната
изискуемост.
Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции кредиторът следва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката следва да бъде обективирано в писмен документ, да
бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на
кредита настъпва в резултат на едностранно волеизявление на кредитора,
адресирано до длъжника, че счита кредита за изискуем преди уговорения срок,
като длъжникът изгубва предимството на срока от момента на получаване на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. В този смисъл за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита на първо място от значение е
осъществяването на обективните предпоставки, обуславящи възникване на правото
на кредитора да внесе съответната промяна в съдържанието на кредитното
правоотношение като обяви кредита за предсрочно изискуем с едностранно волеизявление,
отправено до длъжника.
В
разпоредбата на чл. 16.2. от договора за потребителски кредит, е уговорено, че при
допуснато от кредитополучателя пълно или частично просрочие на три поредни
месечни погасителни вноски в полза банката възниква правото да обяви
непадежиралия остатък от задължението за връщане на главницата по кредита за
изискуем преди уговорения срок. При съобразяване на извършените плащания по
кредита се установява, че към 26.04.2016 г. кредитополучателят е бил в забава
по отношение на погасителните вноските, падежирали съответно на 25.02.2016, на
25.03.2016 г. и на 25.04.2016 г., с което за банката е възникнало правото да
направи кредита предсрочно изискуем с нарочно волеизявление в този смисъл,
отправено до длъжника, като предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата, на която на кредитополучателя е връчен документа, съдържащ
волеизявлението на банката.
Законът
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен в избора
на способ за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд обективирана в решение №
148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 208 от
09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 293 от
28.12.2018 г. по т. д. № 2201/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., начинът на
удостоверяване на връчването на документа, в който е обективирано
волеизявлението на кредитора, с което кредитът се обявява за предсрочно
изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
В
хипотезата на връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка
приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи
правила, приети с решение № 581/27.05.2010 г. от Комисията за регулиране на
съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. В
този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2
на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, като за редовно се приема връчването, извършено лично на адресата на
пощенската пратка срещу подпис, или на лице, пълнолетен член на домакинството
на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ
за самоличност, в който случай в служебните документи се вписват трите имена на
лицето, получило пратката. В случаите, при които пощенската пратка не може да
бъде доставена, разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Общите правила предвижда в
пощенската кутия на получателя да бъде оставено служебно писмено известие с
покана до него да се яви за получаване на пратката в пощенската служба, без обаче
да въвежда фикция, че пратката ще се счита доставена на получателя, в който
смисъл е разрешението, възприето в решение № 180 от 23.11.2016 г. по т. д. №
2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. В случай, че в договора е предвиден конкретен
способ за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването
на уведомлението на кредитора за предсрочна изискуемост на вземането се
преценява съгласно уговореното, при условие, че не се ограничават правата на
получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на
дължимата грижа, да не е в състояние да получи изявлението на своя контрагент.
В този смисъл клауза, с която се урежда фикция, че недоставено или само
изпратено до страната съобщение се счита получено от нея, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора,
ако ясно разписва определени предпоставки, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа, както и ако от уговорката ясно следва, че опитът
за връчване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване.
При
съобразяване на избрания от банката способ за връчване на уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, настоящият състав намира, че
задължението на кредитополучателя да върне непадежиралия остатък от отпуснатата
му в заем главница по кредита не е станало изискуемо в посочения срок. Този
извод се налага независимо от обстоятелството, че за банката е възникнало
правото да направи кредита предсрочно изискуем, доколкото по делото не се
установява това право да е било упражнено надлежно с връчването на уведомление
за предсрочната изискуемост на кредитополучателя.
От
представените по делото писмени доказателства, в това число уведомително писмо
на банката, адресирано до В.Б.Т., че счита кредита за предсрочно изискуем, изпратено
до посочения в договора адрес на длъжника, и известие за доставяне на
уведомлението се установява, че писмото е върнато в пощенската служба с
отбелязване от „Български пощи“ ЕАД, че пратката не е потърсена от получателя. Представеното
известие за доставяне не удостоверява връчването на уведомлението. От друга
страна настоящият състав намира за неправилен изводът на първоинстанционния
съд, че са налице предпоставките за прилагане на фингирано връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 25.11 от договора всички
писма, независимо от съдържанието им, изпратени до последния посочен писмено от
страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната
е променила адреса си за кореспонденция и контакти. При тълкуване на цитираната
клауза от договора съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД съдът намира, че в същата
не е предвидено фингиране на опита за доставяне на съобщението на
действителното му получаване от адресата. Смисълът на уговорка, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение да се счита за получено, е в осугуряване
защита на страната, която изпраща съобщението, срещу недобросъвестно поведение
на получателя, до когото същото е адресирано. В случай, че в договора не са
установени ясно и недвусмислено предпоставките или фактическите констатации,
при които ще се счита, че от страната, изпратила съобщението, е положена
дължимата грижа същото да достигне до получателя, съответно ако неуспешният
опит за връчване не е приравнен недвусмислено на фактуческото му получаване и
не е обвързан с кокретни последици за страната, до която е отправено, то не
може да се приеме, че съответната клауза урежда фингирано връчване на съобщения.
В конкретния случай нито в посочената клауза на чл. 25.11, нито в останалите
договорни клаузи са предвидени ясни правила относно предпоставките, при които
опитът за връчване на съобщението ще представлява полагане на дължима грижа за реалното
му достигане до неговия адресат. Предвид изложеното съдът намира, че
отправеното до кредитополучателя писмено изявление на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем не е произвело целените правни последици,
доколкото уведомлението не е било връчено на кредитополучателя. По делото не се
твърди, съответно не се и установява до кредитополучателя да са отправяни
последващи изявления за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в случай, че предмет на производството по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК е вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, съществуващата между страните облигационна
обвързаност не следва да се игнорира. В исковото производство следва да бъде
съобразено действителното съдържание на кредитното правоотношение при
условията, договорени между страните. Претендираното вземане, произтича от
договор за кредит с определени срокове за плащане на главницата и лихвите.
Размерът и падежът на задълженията е определен в договора, като за настъпването
на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на допълнителни
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. В случай, че не са настъпили последиците
на претендираната от страна на заявителя в заповедното производство предсрочна изискуемост,
липсата на точно изпълнение, съобразно уговореното между страните, следва да
бъде съобразено в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Длъжникът е
задължен по отношение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
уговореният между страните падеж, а в случая в хода на първоинстанционното производство
е настъпил и крайния срок за връщане на кредита 25.11.2017год. Ето защо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде
уважен за вземанията с настъпил към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо падеж, въпреки че предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С
оглед на главницата по договора за кредит от 2 228,12лв., годишния лихвен
процент от 18,23% и броя на вноските 26 и крайния срок на договора, месечната
погасителна вноска е от 104,37лв., в която се включва главница и
възнаградителна лихва. При отчитане на извършените плащания от ответника и
съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че със сумrje от 118,80лв. платена на 02.12.2015год., 119,08лв.
платена на 22.12.2015год. и 239,80лв. платена на 01.03.2016год. или общо 477,68лв. са погасени изцяло първите четири погасителните вноски и за
петата погасителна вноска е останала
сума от 60,20лв., с която е погасена възнаградителната лихва от 29,46лв. изцяло и е погасена част от главницата от 30,74лв. при което е останала непогасена
главница от 44,17лв. -/от петата вноска/. При общо погасена главница от
319,31лв. остава непогасена част от
главницата в размер на 1908,81лв.
По
отношение на възнаградителната лихва за претендирания период 25.02.2016год. до 26.04.2016год.
задължението възлиза на сумата от 55,50лв., след като лихвата за м. 02.2016год.
е погасена, а за периода м.05.2016год.
до 26.06.2017год./ на която дата е посочено от съдебния изпълнител, че е
заплатена главницата, във връзка със издадената заповед по чл.417 ГПК и издадения изпълнителен лист за сумите по
заявлението и по които е образувано изп.дело №20168610401769 по описа на ЧСИ
Вълков с район на действие СГС/ дължимия размер на възнаградителната лихва е от 248,79лв.
Изискуемостта
на отделните вноски по главницата е настъпила последователно на уговорените в
погасителния план падежи, като считано от датата на изпадане на длъжника в
забава за всяка отделна вноска по главницата в негова тежест е законна лихва за забава, като общия размер на
лихвата, начислена от началото на периода за който се претендира присъждането
ѝ – 17.09.2016г., до датата на плащането
на главницата 26.06.2017год. – възлиза на сумата от 73,85лв. Неоснователно е
възражението на въззивника ответник, че по посоченото изп.дело са погасени сумите предмет на делото, поради което следва
да се отхвърлят предявените искове изцяло.
С оглед т.9 от ТР №4/2013год. в производството по чл.422, респ.415, ал.1 ГПК не се взема в предвид факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. В случая при надплатени суми за
главница и лихви по установителния иск с оглед на уважената част, същите подлежат
на връщане като недължимо платени.
С
оглед на изложеното установителният иск с предмет вземането на ищеца за
главница по кредита следва да бъде уважен за сумата от 1 908,81 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
16.09.2015г., като
за разликата над тази сума до пълня предявен размер от 2172,25лв., претенцията
следва да бъде отхвърлена. Недопустим се
явява евентуалния осъдителен иск за
главницата за разликата до пълния претендиран размер след като е със същото
основание и период като установителния иск
и по който съдът дължи произнасяне.
При съобразяване на извършените плащания по кредита по делото се
установява, че последното плащане на задълженията за възнаградителна лихва е
извършено на 01.03.2016 г., като същото е отнсесено за пълното погасяване на вноските
за възнаградителна лихва с падеж на 25.12.2016 г., на 25.01.2016 г. и на 25.02.2016
г. в общ размер на 91,74 лв. На 25.03.2016 г. и на 25.04.2016 г. е настъпил
падежът и на следващите две вноски за възнаградителна лихва, възлизащи в размер
съответно на сумата от 28,33 лв. и на сумата от 27,17 лв. От изложеното следва,
че непогасеният остатък от задълженията на кредитополучателя за заплащане на
възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.02.2016 г. до 26.04.2016 г., както
се претендира възлиза на сумата от 55,50 лв. От изложеното следва, че установителният
иск, отнасящ се до възнаградителната лихва, претендирана за периода от
25.02.2016 г. до 26.04.2016 г. следва да бъде уважен за сумата от 55,50 лв., като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 399 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Предвид достигнатия извод за неоснователност на установителния иск,
отнасящ се до възнаградителната лихва, в частта за разликата над сумата от 55,50
лв. до пълния предявен размер на сумата от 399лв. но и за друг период от 27.04.2016год. до 25.11.2017год. и
следващата се от това отмяна на първоинстанционно решение в съответната част,
на основание чл. 271, ал. 2 ГПК се възстановява висящността по евентуално
съединения осъдителен иск в частта за разликата от сумата от 343,50 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
27.04.2016 г. до 25.11.2017г., както се претендира по исковата молба. В случая следва да се съобрази, че главницата
по издадения изпълнителен лист и по изп.дело №20168610401769, както и
посочените по него суми са заплатени и е
удостоверено от ЧСИ, делото е свършено поради пълно изпълнение на
26.06.2017год. и преди посочения срок на
договора- до 25.11.2017г., но след подаденото заявление по чл.417 ГПК и след предявяване на установителния иск по
настоящото първоинстанционно производство и за периода от 27.04.2016 г. до 26.06.2017
г. възнаградителна лихва е в размер на 248,79лв. и по което задължение
на кредитополучателя не са извършвани плащания.
От изложеното следва, че предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск, отнасящ се до възнаградителната лихва, претендирана за различен период от установителния иск и за периода
от 27.04.2016 г. до 26.06.2017г., се явява частично основателен за сума от
248,79лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер и период искът
следва да бъде отхвърлен. Неоснователно
е възражението на въззивника ответник, че е заплатена сумата по посоченото
изп.дело и по което с оглед на издадения изп.лист е посочена за събиране
възнаградителна лихва само за друг период от 25.02.2016год. до 26.04.2016год.
По делото се установява, че за периода от 25.02.2016 г. до 02.09.2016 г.,
за който ищецът претендира присъждането на законна лихва за забава върху
главницата, длъжникът последователно е изпаднал в забава за седемте вноски,
падежирали съответно на 25.02., 25.03, 25.04, 25.05, 25.06., 25.07 и 25.08.,
като за този период в негова тежест е начислена законна лихва, възлизаща в
размер на сумата от 13,28лв. и за тази сума следва да бъде уважен
установителния иск, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер
58,68 лв. следва да бъде отхвърлен.
Поради изложеното въззивната жалба е частично основателна, като решението
е неправилно в частта, в която е признато за установено, че В.Б.Т. дължи на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД главница за разликата над сумата от 1 908,81лв. до пълния
претендиран размер от 2 172,25лв., както и
със законната лихва върху цялата главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 17.09.2016г. Ответникът дължи
законна лихва за забава върху всяка от вноските за главница с падеж
съгласно погасителния план, станали изискуеми в този период и до датата на
плащане 26.06.2017год., възлизаща в общ размер на сумата от 73,85лв. На
следващо място решението е неправилно и в частта, в която е признато за
установено че ответникът дължи
възнаградителна лихва за периода от 25.02.2016 г. до 26.04.2016 г. за разликата
над сумата от 55,50 лв. до пълния предявен размер на сумата от 399 лв. и
в частта, в което е признато за установено вземането за законна лихва за забава
върху главницата за периода от 25.02.2016 г. до 02.09.2016 г. за разликата над 13,39
лв. до пълния предявен размер 58,68 лв. При съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния в останалата уважена част за
дължимост на сумата от 1 908,81лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит, сумата от 55,50 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода от 25.02.2016 г. до 26.04.2016 г., както и за сумата от 13,39 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата по кредита за периода от
25.02.2016 г. до 02.09.2016 г. решението следва да бъде потвърдено. Наред с това,
предвид достигнатия извод за частична основателност на съединения при условията
на евентуалност осъдителен иск ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 248,79лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 27.04.2016г. до 26.06.2017
г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер и период искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на делото и предвид направените искания и от двете страни за
присъждане на разноски отговорността за разноските следва да бъде разпределена между страните съразмерно
с оглед на уважената, респективно отхвърлената част от предявените искове. С
оглед на уважената част от исковете от общо направените от ищеца за заповедното производство разноски
от 102,60лв., включващи държавна такса от 52,60лв. и 50лв.-за юрисконсултско
възнаграждение за подаване на заявление и което съдът определя с оглед
извършеното по делото на ищеца се следват разноски от 89,74лв.. От направените
в първоинстанционното производство
разноски от 434,29лв./ за
държавна такса от 134,29лв., 200лв.-за депозит за ССЕ и 100лв.-за
юрисконсултско възнаграждание/ се дължат разноски от 379,83лв., като за
въззивна инстанция не следва да се присъждат разноски след като такива не са
направени, включително не е осъществено представителство в съдебно заседание от
юрисконсулт. С оглед на отхвърлителната част от исковете при направени разноски от ответника за заповедното
производство от 816лв. за адвокатско
възнаграждение при направено възражение за прекомерност на същото от ищеца и
което съдът намира за основателно и което с оглед на чл.7, ал.7 НМРАВ е в
размер на 322лв. следва да се присъдят разноски в размер на 40,25лв. За
първоинстанционното производство от направените разноски от ответника за адвокатско
възнаграждение от 982лв. и при направено възражение за прекомерност от страна
на ищеца и което възражение съдът намира за основателно, като с оглед на чл.7,
ал.2 от НМРАВ и в размер на 414лв. следва да се присъдят с оглед на
отхвърлителната част разноски в размер на 51,75лв., а за въззивното
производство от общо направени разноски за 52,60 лв.за държавна такса се дължат 6,57лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 484428 от
10.09.2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 113-ти състав, постановено по
гр. д. № 9968/2017 г., в частта, с която е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, че В.Б.Т. дължи
на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД непогасена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 16.09.2015 г. за разликата
над сумата от 1 908,81лв. до пълния предявен размер от сумата от 2 172,25лв., както и за законна
лихва върху главницата от 2172,25лв. за периода от 17.09.2016г. до окончателното
изплащане, както и за възнаградителна лихва за периода от 25.02.2016 г. до
26.04.2016 г. за разликата над сумата от 55,50 лв. до пълния предявен размер на
сумата от 399 лв., законна лихва за забава върху главницата за периода от
25.02.2016 г. до 02.09.2016 г. за разликата над 13,28лв. до пълния предявен
размер от 58,68 лв., както и частта за разноските в полза на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за
разликата над 89,74лв. – разноски за
заповедното производство, и над 379,83лв.– разноски за първоинстанционното производство
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.А.Б.“
ЕАД срещу В.Б.Т. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата над 1 908,81лв. до пълния предявен размер на сумата от 2 172,25 лв.,-главница
по договор за кредит от 16.09.2015год., както и за законната лихва върху главницата от 2172,25лв. за периода от
17.09.2016г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по искането за присъждане на законна лихва за забава върху главницата, че В.Б.Т.
дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД законна лихва за
забава за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 17.09.2016 г. – до датата на плащане на главницата по договора за кредит на 26.06.2017год.. –
върху всяка от вноските за главница с настъпил падеж, възлизаща в общ размер на
сумата от 73,85лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу В.Б.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД
във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата над 55,50 лв. до пълния предявен
размер от 399 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
25.02.2016 г. до 26.04.2016 г. по Договор за потребителски кредит № **********
от 16.09.2015 г., както и за законна лихва за забава върху главницата за периода от 25.02.2016 г. до
02.09.2016 г. за разликата над 13,28лв. до пълния предявен размер от 58,68 лв.
ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр.
с чл. 9 ЗПК сумата от 248,79 лв., представляваща възнаградителна лихва по Договор
за потребителски кредит № ********** от 16.09.2015г. за периода от 27.04.2016
г. до 26.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер и период.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
уважена част, в която на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че В.Б.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 1 908,88лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 16.09.2015г., сумата от 55,50 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 25.02.2016 г. до 26.04.2016
г., сумата от 13,28лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата по кредита за периода от
25.02.2016 г. до 02.09.2016 г., както и в осъдителната част за разноски в полза
на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за сумата от 89,74лв.–
разноски за заповедното производство и за сумата от 379,83лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Б.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 40,25лв.– разноски
за заповедното производство, сумата от 51,75лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и сумата от 6,57лв.– разноски за въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.