О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр.Русе,26.ХІ. 2013год.
Русенският окръжен съд гражданска колегия в закрито
заседание на 26 ноември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева т.д.№ 260 по
описа за 2012 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.374 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.”ООД против „Б.”ООД
обективно съединени искове общо за сумата 150 194,80 лева ,от които
86 715,07 лева дължима сума за извършени строително-монтажни работи за
офиси № 2 и № 3 с включен ДДС;55 228,13 лева дължима сума за извършени
строително- монтажни работи за офис № 4 с включен ДДС;11251,60 неплатен данък
добавена стойност по приходно касови ордери,както и 47 236,02 лева лихва
за забава върху главниците за периода от 6.VІІІ.2009 год.до предявяване на
исковата молба.В условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове е
предявен иск за сумата 52 228,13 лева,с което ответното дружество се е
обогатило чрез ползването на офис № 4 и мораторна лихва за периода от 20.І.2011 год.до предявяване на
иска в размер на 8 346,94 лева.
С определение № 525/5.Х.2012 год.производството по делото е спряно на
основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до влизане в сила на решението по гр.д.№
5618/2010 год.на РРС/т.д.№ 179/2012 год.на РОС/,което се явява преюдициално за
настоящия спор.
С определение № 422 от 11.ІХ.2013 год.съдът е възобновил
производството поради влизане в сила на
решението по гр.д.№ 5618/2010 год.на РРС,с което пречките за разглеждане на
делото са отпаднали.Съдът е констатирал,че гр.д.№ 5618/2010 год.на РРС е
приложено към т.д. № 126/2012 год.,което е висящо,поради което служебно е
приложил препис от исковата молба по делото,както и от съдебните актове,с които
съдилищата са се произнесли по съществото му/на л.189-л.206 от делото/. Към
допълнителната искова молба ищецът е представил препис от протокол от съдебното
заседание на 20.Х.2010 год.по гр.д.№ 5618/2010 год./ на л.230-л.236 /,в който е
вписан направения от съда доклад по делото.
Изпълнена е процедурата по чл.367 и сл ГПК.Постъпили са писмен отговор
от ответника,допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба
в законните срокове.
При проверка на редовността на исковата молба и разменените книжа,като
съобрази твърденията и възраженията на страните,както и приложените преписи от
исковата молба и съдебните решения по гр.д.№ 5618/2010 год.на РРС съдът
намира,че предявените в настоящото производство искове са недопустими и производството подлежи на прекратяване на
основание чл.229,ал.2 ГПК поради следното:
С предявените обективно съединени искове се претендира реално изпълнение
на поети от страна на ответното дружество задължения по сключен между страните
предварителен договор за покупко-продажба и построяване на недвижим имот от
23.VІІ.2007 год. на офис №№ 2 и 3 в сграда по ул.**** в град Р..Твърди
се,че договорената стойност на
строително-монтажните работи за двата офиса от 205 736,37 лева с включен
ДДС ответникът е платил частично-само 116789,73 лева,и се претендира разликата
от 56715,07 лева.Твърди също,че в хода на изпълнението страните постигнали
договорка за строителството на още един офис,невключен в предварителния
договор-офис № 4 ,за който страните
договорили и ищецът изпълнил СМР ,възлизащи на 52228,13 лева с включен
ДДС,присъждането на които претендира .В условията на евентуалност при
отхвърляне на главния иск иска сумата да му бъде присъдена на друго
основание-неоснователно обогатяване,тъй като ответникът се обогатил
неоснователно с ползването на построения и предаден му за ползване офис №
4.Върху главницата претендира и лихва за забава,считано от 20.І.2011
год.,когато е подписан двустранно приемо-предавателния протокол,до предявяване
на иска в размер на 8346,94 лева.Предявен е иск за заплащане на дължим и
неплатен ДДС върху ПКО в размер на 11 251,60 лева.
Съдът намира,че така очертания предмет на спора,въведен с исковата
молба,е идентичен с разрешения с влязло в сила решение съдебен спор между
същите страни по гр.д.№ 5618/2010 год.по описа на РРС.От приложените към делото
препис от искова молба,доклад на съда по чл.146 ГПК и съдебните решения е
видно,че и по това дело ищецът е предявил парични искове за заплащане цената на
офиси № 2 и 3 ,основани на предварителния договор за от 23.VІІ.2007 год.,иск за
цената на офис № 4,а в условията на евентуалност иск за същата сума ,с която
ответното дружество се е обогатило без основание ,както и иск за дължим и
неплатен ДДС.В производството пред районния съд исковете са заявени като
частични и се основават на фактически обстоятелства,идентични с изложените в
исковата молба,по която е образувано настоящото производство.Наведени са същите
твърдения за сключения между страните предварителен договор от 23.VІІ.2007
год.за строителство и продажба на офиси №2 и 3,за постигната устна уговорка за
строителство и на офис № 4,за тяхната стойност и платеното от ответното
дружество като се претендира разликата до действително уговорената цена.Обстоятелството,
че в настоящия случай ищецът заявява претенциите си като стойност на извършени
съобразно договора СМР,а в приключилото производство по гр.д.№ 5618/2010 год.на
РРС като разлика между уговорената и действително платена цена на построените
обекти,не променя извода за идентичност в предмета на двете дела.Спорното право
се индивидуализира и определя въз основа на наведените в исковата молба от
ищеца фактически твърдения и искането му до съда.А както е видно от изложеното
дотук,и в двата случая се претендира реално изпълнение ,основано на сключен
между страните предварителен договор и идентични фактически обстоятелства по
изпълнението му,като се претендира разликата между платената и договорената
цена.В подкрепа на този извод са и клаузите по т.2 от предварителния
договор,съгласно която договорената цена включва всички разходи за проектиране
и строителство на недвижимите имоти до степента,уговорена между страните
съгласно приложение № 1 към договора и архитектурните проекти,съставляващи
негова неразделна част. Отхвърлянето на частичните искове по гр.д.№ 5618/2010
год.на РРС представлява процесуална пречка за разглеждането на настоящия
спор,тъй като би се стигнало до недопустимо пререшаване на вече разрешения с
влязло в сила решение спор между същите страни и на същото основание.Налице е
прекратителното основание по чл.299,ал.2 ГПК,поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 260/2012 год.по описа на РРС поради недопустимост на същото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ: