Решение по дело №573/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1147
Дата: 1 юли 2021 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20213100500573
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500573 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 261531/18.12.2020г. от ДКЦ – 1 ДЕВНЯ
ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. Д.П., със съдебен адрес гр. Варна, ул.
„Цар Симеон I“ №6А, ет.1, срещу решение № 260053 от 11.12.2020г., постановено по
гр.дело № 261/2020г. на Районен съд – Девня, с което са уважени предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ от Д. Н. Д., ЕГН
********** от гр. Девня.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, поради
необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивникът изразява несъгласие с
извода на съда, че срокът за явяване на предишната работа започва да тече от датата на
получаване на нарочно съобщение от съда по чл.345 от КТ – 23.01.2020г., а не от
10.01.2020г., на която дата ищцата е подала лично молба за издаване на заверен препис от
решението и изпълнителен лист. Намира, че към 06.02.2020г., когато въззиваемата е изявила
воля за заемането на предишната длъжност, двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ е бил
изтекъл и заповедта за прекратяване на ТПО е законосъобразна. Отправеното искане е за
отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. Н. Д. срещу ДКЦ – 1
1
ДЕВНЯ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че със заповед на управителя на ответното дружество е
прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ,
тъй като ищцата не се е явила в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ, да заеме
длъжността, на която е възстановена от съда. Ищцата твърди, че е спазила двуседмичния
срок, който тече от получаването на съобщението, изпратено от съда след влизане в сила на
решението, за възстановяване на работа, като се е явила на 06.02.2020г. на работа за заемане
на длъжността. С допълнителна молба представителят на ищцата сочи, че същата е инвалид
и е заемала бройка за трудоустроено лице, като работодателят не е получил предварително
разрешение по чл. 333 КТ от Инспекция по труда за прекратяване трудовото
правоотношение с ищцата по делото. Отправените искания са да се признае за незаконно и
отмени уволнението на ищцата, извършено със заповед №1/06.02.2020г. на управителя на
ДКЦ-1 – Девня ЕООД, като неправилна и незаконосъобразна и ищцата да бъде възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност „рехабилитатор“.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
първото съдебно заседание по делото, чрез процесуален представител, оспорва предявените
искове като неоснователни. Излага, че срокът по чл.345 от КТ тече от датата на узнаване от
ищцата за влязлото в сила решение по гражданско дело №1390/2018г. на РС Девня, а не от
връчване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ. Излага, че КТ изрично разпорежда при какви
хипотези се изисква съгласие на Инспекцията по труда, като в случая такова съгласие не е
необходимо. Моли за отхвърляне на предявените искове.
С решение № 260053 от 11.12.2020г., постановено по гр.дело № 261/2020г. на РС -
Девня е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Н. Д., извършено със заповед
№ 1/06.02.2020г. на управителя на въззивното дружество, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „рехабилитатор“.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №257/13.12.2019г. по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня, влязло в законна
сила на 07.01.2020г., е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата Д. Н. Д. от
длъжността „рехабилитатор“ при ДКЦ – 1 ДЕВНЯ ЕООД, извършено със заповед
№4/03.10.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор
№13/01.07.2003г., същата е била възстановена на заеманата преди уволнението и ответникът
е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 234,72 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което поради незаконното уволнение е останала без работа, за периода
04.10.2018г.-16.10.2018г. На 10.01.2020г. Д. Н. Д. е подала молба да й бъде издаден заверен
препис от съдебното решение и изпълнителен лист. Изпълнителен лист е бил издаден на
14.01.2020г. и получен от Д. Н. Д., ведно със заверен препис от съдебното решение, на
23.01.2020г. На същата дата Д. Н. Д. е получила съобщение по смисъла на чл.345 КТ, че с
решение по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня, влязло в сила на 07.01.2020г., е уважен иска й
за възстановяване на предишната заемана длъжност и има право да се яви на работа в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за заемане на длъжността. Представено е
съобщението от управителя на ответното дружество с изх. № от 04.02.2020г., с което ищцата
2
е уведомена по повод подадено от нея заявление, че не може да бъде възстановена на
длъжността „рехабилитатор “, тъй като в здравното заведение към момента не функционира
Отделение по физиотерапия. Със заповед №1/06.02.2020г. на управителя на ДКЦ-1 ДЕВНЯ
ЕООД, на основание чл.325, ал.2 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,
като причина е посочено неявяване в двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ на
възстановения работник. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата при условията на
отказ и в присъствието на двама свидетели.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
С влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на незаконно уволнен
работник или служител на предишната работа се възстановява автоматично неправомерно
прекратеното трудово правоотношение. Затова възстановеният в правата си по това
правоотношение работник или служител е длъжен, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, да се яви на работа и да започне отново да изпълнява
задължението си по същото правоотношение. Неявяването на работника или служителя в
посочения срок на работното му място обуславя потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение между страните без предизвестие, на осн. чл.325, ал.1,
т.2 от КТ.
В конкретния случай между страните липсва спор по фактите. Единственият спорен
въпрос е началния момент, от който е започнал да тече срокът по чл.345, ал.1 от КТ.
Настоящият съдебен състав е запознат с противорчевата практика на съдилищата по този
въпрос, на която и двете страни основават позицията по делото. Според едното становище
при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя
или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни
причини. Поред другото, ако работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за
възстановяването му на работа, независимо дали му е изпратено преди или след това
съобщение, то двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ тече от момента на узнаването.
В конкретния случай от анализа на събраните доказателства се налага извода, че
ищцата е узнала за възстановяването на работа едва на 23.01.2020г. Това е така, защото на
тази дата ищцата се е снабдила със заверен препис от решението и едва тогава е имала
възможност да се запознае с неговото съдържание. На същата дата ищцата е получила и
съобщението по чл.345, ал.1 от КТ от ответното дружество. Не може да се сподели
становището на въззивника, че срокът е започнал да тече от 10.01.2020г., когато
въззиваемата е подала молба за снабдяване със заверен препис от решението и изпълнителен
лист. Липсват данни по делото, че към момента на подаване на тази молба, ищцата е била
запозната със съдържанието на съдебното решение, както и че същото е влязло в законна
сила. Двуседмичният срок по чл.345, ал. 1 от КТ е изтекъл на 06.02.2020г., по правилото на
чл.60, ал.4 от ГПК. Като е издал обжалваната уволнителна заповед, преди да изтичане на
законовия срок за явяване на ищцата на работа, то ответното дружество неправомерно е
нарушило правата на служителката. Посочената установеност обуславя извод за
незаконосъобразност на издадената заповед, поради което същата следва да бъде отменена и
ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053 от 11.12.2020г., постановено по гр.дело №
3
261/2020г. на Районен съд – Девня, с което са уважени предявените обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ от Д. Н. Д., ЕГН ********** от гр.
Девня срещу ДКЦ – 1 ДЕВНЯ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар
Симеон I“ №6А, ет.1.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4