№ 6187
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря А.Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110101535 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.7 § 1 б.б от
регламент 261/2004 от М. П.,родена на ********** г.,гражданин на Р. федерация,с
пълномощник адв.К.В.,с адрес ***,против „Б.Е.“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от М.С. и А.В.,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 400
евро,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че е сключен договор за въздушен превоз,а именно за полет
LB220,планиран за 05.08.2018 г.,но полетът е реализиран със закъснение над три часа,което
поражда право на обезщетение,а при съобразяване разстоянието между началната и крайна
дестинация размерът на обезщетението е 400 евро. Сочи се,че полетът е реализиран на
06.08.2018 г. Ищцата твърди,че ответникът е признал вземането по извънсъдебен ред като се
позовава на отправено искане за доброволно уреждане на правния спор,в рамките на
водените преговори ответникът никога не е оспорил претенцията на ищцата П.,но до
извънсъдебно уреждане на правния спор не се е достигнало, поради което ищецът е подал
заявление по чл. 410 ГПК, вследствие на което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 45430/2021 г., по описа на СРС, 42 състав. Ищцата моли съда да постанови
решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище за
недопустимост на иска и формулирано искане за прекратяване на производството – сочи
се,че не е установено пълномощникът да има учредена представителна власт спрямо ищцата
П. като се твърди,че Компенсер ЛТД не може да бъде представител на ищцата по смисъла
на чл.32 от ГПК,а и липсват доказателства такова дружество да съществува. Твърди се,че
ако ищцата е прехвърлила своето вземане на Компенсер ЛТД,то ищцата вече не е активно
легитимирана да предявява пред съда претенция за обезщетение. Ако искът бъде възприет
като основателен,формулирано е възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се,че
следва да намери приложение разпоредбата на чл.135 от ЗГВ и при това положение
приложимата давност е двугодишна,считано от датата на договора за превоз,т.е. към
предявяване на иска вземането е погасено по давност. Оспорено е съществуването на
1
договорно правоотношение между ищцата и ответника.
Софийски районен съд, първо гражданско отделение, като взе предвид изразените от
страните становища и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 ГПК, М. П. претендира издаване на заповед за
изпълнение против „Б.Е.“ ЕООД за сумата от 400 евро – обезщетение за закъснение на полет
с повече от три часа, по дестинация М. (В.) – В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 45430/2021 г.
по описа на СРС, 42 състав.
Представено е доказателство, че М. П. е закупила електронен билет за полет LB220,
който следвало да бъде реализиран от летище М. до летище В., на 05.08.2018 г., с час на
излитане – 18:30 ч.
Приета е и бордна карта, издадена на М. П..
Установява се от доказателствата по делото, че качването се осъществило към 00:50 ч.,
т.е. закъснението е с над шест часа.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на иска :
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството за
неоснователно. Представено е по делото пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да
представлява ищцата в производството. Представено е и пълномощно, съгласно което
ищцата е упълномощила дружеството Компенсер ЛТД да я представлява в съдебни и
извънсъдебни производства относно претенция, произтичаща от полет LB220 от дата
05.08.2018 г., изпълнен от „Б.Е.“ ЕООД. Съдът намира,че ответникът не би могъл да се
позовава на липса на представителна власт,тъй като такъв довод може да бъде релевиран
само от страната,която твърди,че е ненадлежно представлявана. Според приетото
Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение
между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания. Налага се изводът, че единствено
представляваният може да се позове на евентуална недействителност на
упълномощителната сделка.Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на
него съдът извършва преценка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и неговия пълномощник, но не и за отношенията между страната
упълномощител и насрещната за правния спор страна,поради което за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Липсата на представителна власт е възражение,на което може да се позове само
мнимо представляваното лице. Отделно от това,съдът счита,че с оглед наличието на
упълномощаване от ищцата на търговско дружество,което пък е упълномощило
адвокат,ищцата е надлежно представлявана от лице – адвокат,което е измежду посочените в
разпоредбата на чл.32 от ГПК.
По основателността на иска :
2
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е законодателно уреден
като положителен установителен иск, с който се цели да бъде установено със сила на
пресъдено нещо дали съществува вземането, относно което е издадена заповед за
изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Този иск има предмет, идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,
което означава, че в конкретния случай следва да бъде доказано, че са налице предпоставки
за присъждане на обезщетение вследствие на забавен полет на основание чл. 7 пар. 1 б. а от
регламент 261/2004 г.
Не се спори между страните, а и от представените по делото билет и бордна карта се
установява, че ищцата М. П. е сключила договор за въздушен превоз с ответника и
последният се е съгласил да я превози по дестинацията М. (В.) – В.. В хипотезата на
сключен договор за въздушен превоз, превозвачът се задължава да реализира полета в
уговорените ден и час, респективно ако не изпълни точно своето договорно задължение, чл.
7 от регламент 261 предвижда право на пътника да претендира обезщетение при закъснение
или при отмяна на полета. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява, че полетът не е реализиран в уговореното време, а закъснението е повече от
шест часа. Когато закъснението на полета е над три часа, според чл. 7 от регламент 261 е
дължимо обезщетение, което се определя според разстоянието между двете летища, при
което и при съобразяване разстоянието между М. и В., дължимото обезщетение би било в
размер на 400 евро. Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето, че предявената искова претенция е доказана по основание и по размер и подлежи
на уважаване за тази сума. Предвид основателността на така предявения иск, съдът намира,
че следва да разгледа своевременно релевираното от името на ответника в писмения отговор
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Разпоредбата на чл. 135 от
Закона за гражданското въздухоплаване /в редакцията ѝ към процесния период/ урежда
специална двугодишна давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по
международни превозни договори. Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност". При систематичното тълкуване на чл. 135
от Закона за гражданското въздухоплаване може да се заключи, че тази кратка погасителна
давност е приложима към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство,т.е при липси и повреди на багаж или товар. Този извод се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 137 от Закона за гражданското въздухоплаване, според която сроковете
по чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване се спират със започване на
рекламационното производство. Следователно отговорността на превозвача по чл. 7,
параграф 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135
от Закона за гражданското въздухоплаване. Доколкото отговорността на превозвача
произтича от договорно правоотношение, то приложима е тригодишната давност, уредена в
чл. 111, б. „б“ ЗЗД, защото по своята същност обезщетението за закъснение на полета е
обезщетение,произтичащо от допуснато от въздушния превозвач неточно изпълнение на
договорно задължение. Доколкото законът регламентира фикция, че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,
считано от съобщението за възражението, това означава, че искът се явява предявен на
02.08.2021 г. – т.е. преди изтичането на 3-годишния давностен срок, поради което
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът следва да бъде уважен
изцяло,ведно със законната лихва,считано от предявяването му до окончателното изплащане
на вземането.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски съдът счита, че следва да бъдат присъдени такива в размер от
3
25 лева за исковото производство и 325 лева за заповедното производство, тъй като съдът,
който разглежда установителния иск се произнася по разноските в заповедното
производство съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. по отношение на „Б.Е.“ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от М.С. и А.В., че съществува вземане
на М. П.,родена на ********** г.,гражданин на Р. федерация,с пълномощник адв.К.В.,с
адрес ***, в размер на 400 евро – обезщетение за закъснял полетLB220 за 05.08.2018 г. за
дестинация М. (В.) – В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – на 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, относно
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 45430/2021 г. по описа на СРС,
42 състав.
ОСЪЖДА Б.Е.“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от М.С. и А.В., да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК на М. П.,родена на ********** г.,гражданин на Р. федерация,с пълномощник
адв.К.В.,с адрес ***, сумата от 25 (двадесет и пет) лева сторени съдебноделоводни разноски
за исковото производство и сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4