№ 55
гр. Ловеч, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500039 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба № 9435/30.12.2021 г. от адв. Б.Ц. от АК-
Ловеч като особен представител на АКС. ИЛ. АТ. от с. К.. общ. Летница
***** против Решение № 335/10.12.2021 г. постановено по гр. дело №
706/2021г. по описа на P C – Ловеч. Посочва, че първоинстанционният съд
неправилно и незаконосъбразно е дал ход на делото пред първата инстанция,
като не е съобразил направеното възражение в отговора на исковата молба, че
на страница пета от същата в петитума ищеца не е посочил в какво се състои
искането по отношение на А. тъй като искането по което следва да се
произнесе съда със своето решение, се различава съществено от изложеното в
обстоятелствена част на исковата молба. Твърди, че в исковата молба на
страница втора е посочено, че дължимата сума за посоченият период е в
размер на 207.93 лева, а по надолу в абзаца е посочено, че въззиваемият е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура № **********/15.12.2018 година на
стойност 200.94 лева. От представената като доказателство за ответника
фактура с такъв номер и същата дата сумата посочена в нея е 207.93лева
която се различава от претендираната неустойка в исковата молба и
1
посоченото в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Счита, че от този пропуск не става ясно какви са претенциите на ищеца по
отношение на ответника за размера на всяка от претендираните неустойки, за
да може и той да организира своята защита. Твърди, че районният съд не се
произнесъл по оспорените 3 броя фактури за периода от 15.07.2018 година до
14.10.2018 година в отговора на исковата молба. Счита, че те са частни
свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не се установява от
ангажираните доказателства как са формирани посочените в тях суми.
Посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл възражение за
липса на уведомяване на ищеца за прекратяване на процесиите договори -
Договори за мобилни услуги. Счита, че всички случай в които ищец се е
възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, това следва да е
сторено от него при спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД , вкл.
изр. последно да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след
изтичането на който договорът ще се счита развален. Оспорва твърдението, на
ответната страна, че такова уведомяване не е нужно, тъй като не се изисква
нито по закон, нито сключеният договор между страните по делото, му
вменява такова задължение. Твърди, че по делото липсват доказателства и
ищеца не сочи от кога договорите от 02.08.2018г. са прекратени и съответно -
за какъв период е начислена неустойката, по кой договор и в какъв размер.
Обобщава, че в случая ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи
основанието за претендиране на неустойка и нейният размер за уважената
част На следващо място твърди, че претендиралата неустойка представлява
нелоялна търговска практика, тъй като в договорите и общите условия не е
изрично посочено, че потребителят дължи и обезщетение за неизпълнение
под формата на неустойка или други обезщетения за вреди поради
неизпълнение. Посочва, че ответникът е физическо лице и като такова има
качеството на потребител по смисъла на §13. т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Посочва, че клаузи, които предвиждат присъждане на
неустойка, са нищожни, и поради противоречие с добрите нрави. Излага
правни съображения в тази насока. Моли да бъде постановено решение за
отмяна на съдебно решение № 335/10.12.2021г. постановено по гр. д. №
706/2021г. по описа на Ловешки районен съд, гражданско отделение, пети
състав и да се върне делото на Районен съд-Ловеч за продължаване на
съдопроизводствените действия, в случай, че не се уважи искането, то моли
да се отмени обжалваното Решение № 335/10.12.2021г. постановено по гр. д.
№ 706/2021г. по описа на Ловешки районен съд, гражданско отделение, пети
състав, в частта която е уважен предявеният иск с правно основание чл.422
във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД за сумата от 62.46 лева,
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги,
представляващи трикратният размер на месечните абонаментни такси за
ползвания абонаментен пакет, а в отхвърлената част да се остави в сила .
Представен е писмен отговор № 769/26.01.2022 г. от „Йеттел България“/
„ Теленор България" /ЕАД, чрез адв. В. П. Г., САК, съд. адрес: гр. София, бул.
„България" Е 81, вх. В, ет. 8, ап. 22, Твърди, че постановеното от
първоинстанционния съд решение за допустимо, правилно и
2
законосъобразно, като същото е поставено при правилно приложение на
съдопроизводствените правила, правилно приложен материален и
процесуален закон и в съответствие със задължителната съдебна практика.
Счита, че въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран е
неоснователна. Сочи, че няма разминаване в посочените суми, и
възражението за липсата на форма за прекратяване на договорите е
неоснователно. Твърди, че в случая не става въпрос за разваляне на писмен
договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при които
страните са договорили сключеният договор да бъде прекратен и между
страните няма спор за общите условия. Твърди, че в чл. 196 от общите
условия изрично е предвидено право на доставчика да прекрати договор с
потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Тази уговорка, в
съвкупност с чл. 19д - предвиждащ освобождаването на мобилния номер по
прекратения договор, прекратяването, по последиците си е равносилно на
разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи
занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до
далекосъобщителните услуги. Счита, че тези клаузи не са неравноправни, и
тази клауза валидно дерогира общото правило на чл. 87 ал.1 ЗЗД. Отбелязва,
че операторът няколкократно е изпращам CMC-известия, с които е давал
шанс на абонатът да заплати задълженията си и да запази договорните
отношения. Излага, съображения, че не трябва да се приемат възражения в
посока на спогодбата в КЗП. Твърди, че въззивната жалба се явява
неоснователна, неправилна и необоснована, а първоинстанционното решение
е допустимо, правилно и законосъобразно, поставено при правилно
приложение на процесуалния и материалния закон, при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие със задължителната съдебна
практика. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
въззивникът дължи цената на ползваните от него услуги.
В съдебно заседание въззивникът АКС. ИЛ. АТ., редовна призована,не
се явява,а се представлява от особен представител адв. Б.Ц.. Посочва, че
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззиваема страна – „Йеттел България“/„Теленор България“ ЕАД гр.
София, редовно призована, не изпраща представител.
От представените доказателства по гражданско дело № 706/2021 година
на Ловешки районен съд, от становището на страните, преценени поотделно
и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Постановено е Решение № 335/10.12.2021 г. постановено по гр. дело №
706/2021г. по описа на PC – Ловеч с, което призната за установено, на
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на АКС. ИЛ. АТ., че същата дължи на „Йеттел България“/ „
Теленор България" /ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район 9, сумата от 62,46 лв- неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент за услуги, представляваща трикратния размер на
месечните абонаментни такси на ползвания абонаментен пакет - предмет на
Заповед № 346 от 08.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
3
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 689 /2020 г. по описа на Ловешки РС.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан,
предявения от „Йеттел България“/ „ Теленор България" /ЕАД, -гр.София,
против АКС. ИЛ. АТ., иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК
вр.чл.92 от ЗЗД - с искане да се признае за установено спрямо ответника
съществуването на вземане в полза на „Йеттел България“/ „ Теленор
България" /в размера на сумата от 138.48 лв.- неустойка за ползване на
устройство - предмет на Заповед №346 от 08.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 689 /2020 г. по
описа на ЛРС.
При действие на чл. 269 от ГПК въззивният съд дължи проверка по
валидността на съдебния акт служебно, а по допустимостта – в обжалваната
част. Съдебното решение от 10.12.2021 г.е атакувано в частта, в която е
признато за установено спрямо А.А., че съществува в полза на „Йеттел
България“/ „ Теленор България" /вземане в размера на сумата 62,46 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, в
трикратния размер на месечните абонаментни такси на ползвания
абонаментен пакет - предмет на Заповед № 346 от 08.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 689 /2020 г.
по описа на Ловешки РС
Постановеното съдебно решение № 335/10.12.2021 г. по гр. дело №
706/2021г. по описа на PC – Ловеч е валидно и в обжалваната част е
допустимо.При преценка на доказателствата по делото съдът приема, че актът
е неправилен и следва да бъде отменен, а искът за неустойка от 62.46 лева да
бъде отхвърлен.
На 28.02.2022 г. е вписана в ТР при АВ-София промяна в
наименованието на въззиваемия, като вместо „Теленор България“, се изписва
е чете „Йеттел България“.
От фактическа страна за съда е изяснено, че на 02.08.2018 г. между
АКС. ИЛ. АТ. и „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД, е сключен
договор мобилни услуги Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг. Предпочетен е номер +3590890/218180, с месечна такса от 24.99
лева, и първоначален срок на договора 24 месеца. Страните са уговорили, че
при прекратяване на договора преди изтичане на срока,посочен в договора по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му
по договора или други документи , свързани с него в това число
приложимите Общи условия ,последния дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Посочено е в договора, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между
цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова
листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването
на договора по отношение на коя да е СИМ карта, посочени в него и
4
изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. На 02.08.2018 г. е
сключен и договор за лизинг, съгласно който въззиваемият е предоставил за
временно и възмездно ползване на А.А. мобилно устройство HUAWEI Y5
2018 Dual Black, срещу заплащане на 163.57 лева обща лизингова цена
платима на 23,броя месечни лизингови вноски, на стойност 5.59 лева. В
заявлението и в исковата молба въззиваемия се позовава на фактура три
фактури съответно от 15.08.2018 г., от 15.09.2018 г. и от 15.10.2018 г. за
начислени месечни абонатемнтни такси за потребните от абоната по договора
услуги.Заявителят в заповедното производство претендира ,че за сумата от
200.94 лева е издадена фактура №**********/15.12.2018 г. за сумата от
200.94 лева, от които 62.46 лева-стойност на три месечни абонаментни такси
и 138.48 лв-неустойка за предоставено за ползване устройство. Не са
представени доказателства на коя дата, на какво основание и по какъв начин е
прекратен договора между страните, като за тези обстоятелства е уведомен
абоната.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД. Неустойката има обезпечителна и санкционна
функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е
уговорена. Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е
установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В
настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел
България“/“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договора при
виновно неизпълнение от абоната.
В решение № 52 от 08.04.2021 г. по гр. дело 1385 по описа на РС-
Ловеч/което се посочва от въззиваемия/, влязло в сила на 29.04.2021 г., е
прието, че между страните се претендира изпълнение по чл. 79 от ЗЗД и на
това основание са присъдени суми за реално изпълнение. Същевременно
съдът е посочил, че „считано от месец декември 2018 г. договора за мобилни
услуги е прекратен по вина на ответницата“/к.ц./В цитираният съдебен акт не
е посочено, кой от двата договора за мобилни услуги е прекратен- този
сключен на 09.08.2017 или този на 02.08.2018 (които е предмет на настоящото
производство). Предвид на това настоящият съдебен състава приема, че не е
обвързан от мотивите на съдебното решение от 08.04.2021 г. на ЛРС.
С отговора на исковата молба №6026/08.09.2021 г. въззивникът изрично
оспорва факта, че „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД, правомерно е
прекратил облигационните отношения и навежда пространни възражения.
Съдът констатира, че в индивидуалния договор за мобилни услуги от
02.08.2018 г. няма клауза, уреждаща по какъв начин другата страна ще бъде
уведомена при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на
договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Въззивамият твърди, че е
развалил едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника – абонат на мобилни услуги. Доколкото се касае за писмен договор,
то и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма и да е
5
достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл
липсват писмени доказателства в такава насока. Момента на прекратяване на
облигационните отношения е свързан с възникване на правото на изправната
страна да реализира имуществената отговорност на неизправната . В исковата
молба се твърди, че на 05.11.2018 г. абоната е деактивиран, но този факт не
представлява прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД. Още повече, че в
писмена молба –становище №7038/14.10.2021 г. въззиваемият изтъква, че
след изтичане на срока за плащане на третата месечна фактура
№**********/15.10.2018 г. ,в следващия отчетен месечен период е издадено
кредитно известие, с което са приспаднати авансово заплатени такси от
абоната при сключване на договора за услуги. Заявява,че е даден пореден
шанс за плащане до посочено в кредитно известие краен срок за плащане и
преди издаване на крайна фактура с начислена неустойка за пресрочно
прекратяване на абонамента. По делото не са представени доказателства за
кредитното известие, за неговото връчване,за размера на приспаднатите
авансово заплатени такси , които се отразяват на размера на вземането и на
изправността на абоната , за да се определи към кой конкретен момент е
прекратен договора за мобилни услуги. В производството не е изслушвана и
съдебно-счетоводна експертиза ,поради което тези обстоятелства не могат да
се изведат от настоящия състав и чрез този способ на доказване.Следователно
въззиваемият не е доказал основателност на исковата претенция за неустойка
по смисъла на чл. 92 от ЗЗД.
Заявителят е представил запис на заповед от 09.08.2017 г. г. ,подписана
от А.А. в полза на въззиваемия за сумата 179.17 лева, за която не е изложил
доводи по относимост към спора и съдът не следва да я обсъжда. Следва само
да се отбележи, че ако се касае до авансово внесена сума, която е удържана
при неплащането на абонаментните такси по трите фактури /предвид
твърденията на въззиваемия от молбата от №7038/14.10.2021 Г./, то тя би ги
покрила и няма да са налице условията за неизпълнение на договора,
обосноваващи неговото прекратяване.
В разпоредбата на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към
заявлението е уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор
България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII,
или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че
договорът се прекратява от въззиваемия с „едномесечно писмено
предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на
потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от ОУ е обусловена
/предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на
Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция
на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези-1.нарушение, на което и
да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави
изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие или бездействие , с
което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл. 152,т.23 от ОУ пък
е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по
тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в
6
продължение на една година“. В конкретната хипотеза въззиваемият се
позовава по исковата молба на неплащане по три фактури на дължимите
абонаментни такси, което определя, че за прекратяването на договора е
необходимо писмено предизвестие. По представените писмени доказателства
не се установява процесния договор от 02.08.2018 г. между страните да е бил
прекратен по уговорения начин преди изтичане на неговия срок.Предвид на
това предявения облигационен иск е неоснователен и недоказан.
Ловешки окръжен съд намира, че искът с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК,предявен от въззиваемия по отношение на АКС. ИЛ.
АТ., ЕГН: **********, с.К., обл. Ловеч, *****, за признаване за установено ,
че същата дължи на „Йеттел България“/„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район 9, съдебен адрес:
гр.София, бул.”България” №81, ет.8, ап.22 сумата от 62,46 лв. /- неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, представляваща
трикратния размер на месечните абонаментни такси на ползвания
абонаментен пакет - предмет на Заповед № 346 от 08.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 689 /2020 г. по
описа на Ловешки РС е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Въззивната инстанция приема ,че обжалваното съдебно решение №
335/10.12.2021 г. по гр. д. № 706/2021 г. по описа на Ловешки районен съд, е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него
съдът постанови отхвърляте на иска.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, като незаконосъобразно
съдебно решение № 335/10.12.2021 г. по гр. д. № 706/2021 г. по описа на
Ловешки районен съд,в частта в която е признато за установено, на
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение
на АКС. ИЛ. АТ., ЕГН: **********, с пост.адрес: с.К., обл. Ловеч, *****, че
същата дължи на „Йеттел България“/„Теленор България”/, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район 9, съдебен адрес: гр.София,
бул.”България” №81, ет.8, ап.22 сумата от 62,46 лв/ шестдесет и два лева и
46ст/- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги, представляваща трикратния размер на месечните абонаментни такси
на ползвания абонаментен пакет - предмет на Заповед № 346 от 08.06.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
689 /2020 г. по описа на Ловешки РС, и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „Йеттел
България“/„Теленор България”/ ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район 9, съдебен адрес: гр.София, бул.”България”
№81, ет.8, ап.22 срещу АКС. ИЛ. АТ., ЕГН: **********, с пост.адрес: с.К.,
обл. Ловеч, *****, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на АКС. ИЛ. АТ., че същата дължи
7
на „Йеттел България“/„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район 9, чрез съдебен адрес:
гр.София, бул.”България” №81, ет.8, ап.22 сумата от 62,46 лв/ шестдесет и два
лева и 46ст/- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за услуги, представляваща трикратния размер на месечните абонаментни
такси на ползвания абонаментен пакет - предмет на Заповед № 346 от
08.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 689 /2020 г. по описа на Ловешки РС.
Решението е окончателно, на основание чл. 280 от ГПК по цена на иска
и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8