РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. **** , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20203100103491 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В исковата си молба М. П. СТ. твърди, че ответникът Прокуратурата на Р.Б. следва
да бъде осъдена да заплати сумата от 27 000 евро, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в продажната цена на апартамент № 68,
находящ се в гр. ****, който ищеца закупува с нот.акт № 122, том ІV, рег. № 6202, дело №
651/05.10.2004 г. от лице, което се представя за собственика на имота **** с неистински
документи, като поради противоправното поведение – бездействие на разследващите органи
с Постановление от 02.03.2020 г. на Прокурор при Районна прокуратура – **** е прекратено
ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР – **** водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5 от НК срещу неизвестен извършител, поради изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 от
НК. Излага се, че С. закупува с нот.акт № 122, том ІV, рег. № 6202, дело № 651/05.10.2004 г.
апартамент № 68, находящ се в гр. **** от лице, което се представя за собственика на имота
****, без последния да е предприемал действия за продажбата му и без да упълномощава
някого да го представлява при изповядване на сделката. Твърди се, че служители на Агенция
по вписванията без да проверят самоличността на лицето, ползващо тази на ****, му
издават заверен препис от нот. акт, легитимиращ последния като съсобственик на процесния
апартамент, без име и подпис под съдия по вписванията. Релевира се, че разследващия орган
по ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР – **** бездейства по разкриване извършителя
на измамата извършена спрямо С., докато с Постановление от 02.03.2020 г. на Прокурор при
Районна прокуратура – **** е прекратено дознанието, водено за престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 5 от НК, поради изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК.
1
Ответникът Прокуратурата на Р.Б., редовно уведомена за инициираното
производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с която
оспорва иска като неоснователен. Излага се, че няма данни за противоправни действия и
бездействия от страна на ответника. Излага се, че в случай, че ищецът не е бил доволен от
прекратителното постановление, същият е имал възможност да го обжалва, за което няма
данни по делото. Оспорва се претърпяването на вреди от С., причинната връзка между
вредите и поведението на ответника. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници на **** б.ж. на гр. ****, поч. на 18.12.2007 г. е
видно, че негов наследник по закон е **** – негова майка.
От материалите по приобщеното дознание ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР
– **** и от тези по делото се установява: досъдебното производство е образувано на
18.10.2004 г. по жалба на М. П. СТ., като на 19.10.2004 г. е постъпила такава и от **** и
**** за осъществена измама. С Постановление от 28.04.2006 г. на прокурор при ВРП е
върнато ДП № 649/2004 г. за допълнително разследване. С постановление от 22.08.2016 г. на
прокурор при ВРП е прекратено ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР – ****, на
основание чл. 199 от НПК, чл. 245, ал. 2, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 и чл. 243,
ал. 2 и ал. 3 от НПК, поради изтекъл давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. С
Определение № 1925/28.09.2016 г. по ЧНД № 4584/2016 г. по описа на ВРС, ХLV състав е
отвенено като незаконосъобразно постановление на ВРП от 22.08.2016 г. Последното е
потвърдено с Определение № 1033/11.11.2016 г. по ВЧНД № 1346/2016 г. по описа на ВОС,
н.о. Наказателното производство по ДП № 649/2004 г. е спряно с Постановление за спиране
от 17.08.2017 г. на прокурор при ВРП. С определение № 1860/12.09.2017 г. по ЧНД №
4015/2017 г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав е потвърдено Постановление от 17.08.2017 г. на
прокурор при ВРП за спиране на ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР – ****. С
постановление от 02.03.2020 г. на прокурор при ВРП е прекратено ДП № 649/2004 г. по
описа на ОД на МВР – ****, на основание чл. 199 от НПК, чл. 245, ал. 2, чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 и чл. 243, ал. 2 и ал. 4 от НПК, поради изтекъл давностен срок по чл.
81, ал. 3 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Процесният казус не попада в обхвата на ЗОДОВ, поради което е приложим общият
ред за непозволено увреждане в посочената хипотеза. Наличието на регламентиран в чл. 132
от Конституцията на Р.Б. функционален имунитет, изключващ гражданската отговорност на
магистратите /съдии, прокурори и следователи/, не изключва гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД на правозащитните органи, в конкретния случай
Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на Държавата, която съгласно чл. 7 от
2
Конституцията отговаря за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни
органи и длъжностни лица.
Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.
45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа, 2/ осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/ вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него /така - ППВС № 9/1966 г./. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Настоящата инстанция намира, че в случая не е налице фактическият състав на
предявеното по разглеждания спор непозволено увреждане. Не се установява извършено от
прокурор противоправно деяние – действие или бездействие, което да води до деликтна
отговорност на прокуратурата. В конкретния случай се твърди, че е налице бездействие на
Прокуратурата на РБ и разследващите органи по ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР
– **** по разкриване извършителя на измамата извършена спрямо С. през 2004 г., когато
последният закупува с нот.акт № 122, том ІV, рег. № 6202, дело № 651/05.10.2004 г.
апартамент № 68, находящ се в гр. **** от лице, което се представя за собственика на имота
**** с неистински документи. В следствие на горното бездействие с Постановление от
02.03.2020 г. на Прокурор при Районна прокуратура – **** е прекратено дознанието, водено
за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, поради изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3
от НК. Видно е обаче от приложеното ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР – ****, че
разследващите органи не са проявили бездействие по отношение разкриване дееца на
горецитираното престъпление. Напротив снемани са обяснения на свидетели, разпитвани са
3
такива, допусната е СПЕ, приобщавани са документи, правени са справки, извършвани са
разпити на свидетели по делегация, както и разпознавания на лица по фотоснимки и очни
ставки. Въпреки проявената активност от страна на разследващите органи, извършителят на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК не е установен. Наказателното производство е
водено срещу неизвестен извършител.
Настоящата инстанция обаче намира, че предвид предмета и характера на
наказателното производство и извършените многобройни процесуално-следствени действия,
не е налице бездействие от страна на Прокуратурата и не са извършени действия от същата,
които да са довели именно до този резултат. Вън от горното държавата не носи отговорност
за очаквани от гражданите и неосъществени резултати от дейността на правозащитните й
органи и в частност, в конкретния случай – ДП да бъде приключено с мнение за предаване
на съд на извършителя на деянието, внесено в съда, виновниците да бъдат привлечени към
отговорност и да им бъдат наложени подобаващи наказания, тъй като към настоящия
момент въпреки положените усилия на разследващите органи и прокуратурата,
доказателства срещу конкретно установено лице, което да бъде привлечен като обвиняем, не
са събрани. Следователно дори процесното наказателно производство да не беше
прекратено поради изтичане на абсолютната давност, то няма гаранции за крайния резултат
по него.
Доколкото Държавата не отговаря за вреди от неосъществяването на очакван от
гражданите резултат от дейността на правозащитните й органи, то не са налице
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за репариране на претендираните от ищеца имуществени
вреди вследствие на прекратеното ДП поради изтекъл давностен срок и предявеният иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ответникът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал.
3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. П. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул.
**** против ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., с адрес: гр.****, представлявана от Главния
прокурор **** с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от
27 000 /двадесет и седем хиляди/ евро, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в продажната цена на апартамент № 68, находящ се в гр.
****, който ищеца закупува с нот.акт № 122, том ІV, рег. № 6202, дело № 651/05.10.2004 г.
от лице, което се представя за собственика на имота **** с неистински документи, като
4
поради противоправното поведение – бездействие на разследващите органи с
Постановление от 02.03.2020 г. на Прокурор при Районна прокуратура – **** е прекратено
ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР – **** водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5 от НК срещу неизвестен извършител, поради изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 от
НК.
ОСЪЖДА М. П. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. **** да
заплати на ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., с адрес: гр.****, ул.”**** № ***, представлявана от
Главния прокурор **** сумата от 100 /сто/ лева, на основание чл.78, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 8,
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
5