№ 1334
гр. Бургас, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120100471 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д.
К. Д., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.М.Д.,
против „Петрови Заваръчен свят 2021“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, Лукойл Нефтохимик – Бургас,
Административна сграда Г-013, стая 2, представлявано от управителя Н. П.
П., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
трудово възнаграждение за м.август 2022 г. в размер на 2746,96 лева, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума в размер на 116,62 лева за
периода 01.09.2022 г. – 27.01.2023 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
трудово възнаграждение за м.септември 2022 г. в размер на 3189,13 лева,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума в размер на 108,82 лева
за периода 01.10.2022 г. – 27.01.2023 г., както и законната лихва за забава
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
трудово възнаграждение за м.октомври 2022 г. в размер на 685,83 лева, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума от подаване на исковата молба
до окончателното плащане, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 722,16 лева, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
1
Твърди се в исковата молба, че в периода 15.08.2022 г. – 10.10.2022 г.
ищецът Д. Д. е бил назначен и е работил в ответното дружество на длъжност
„***“ при уговорено възнаграждение в размер на 140 лева чисто дневно и
двойния му размер за извънреден труд и труд, полаган в съботно-неделните
дни. Ищецът твърди, че е полагал извънреден труд и е работил и през
почивните дни, както и че е полагал труд в периода м.август-м.октомври 2022
г., за който не му е платено дължимото нетно трудово възнаграждение.
Според ищеца, трудовото му правоотношение с ответника е прекратено със
Заповед №***/10.10.2022 г., като не му е изплатено и дължимото на
основание чл.224, ал.1 от кт обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 4 дни. Главниците се претендират от ищеца ведно с
обезщетение в размер на законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД, считано
от датата на падежа на задълженията за заплащане на съответните
възнаграждения и обезщетения.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът не се възползва
от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника на
ищеца, който моли за уважаването им в предявените размери.
Ответникът – редовно уведомен не се представлява в съдебно заседание.
Предявените искове са с правно основание чл.128, чл.224 от КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства справка за актуално състояние
на трудови договори, издадена от ТД на НАП гр.Бургас към дата 30.11.2022 г.
и Справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от
декларации от Наредба Н-13 към КСО, издадена от ТД на НАП гр.Бургас за
периода 01.08.2022 г. – 31.10.2022 г., според съдържанието на които в периода
15.08.2022 г. – 10.10.2022 г. ищецът е работил по трудово правоотношение
при ответника, като е заемал длъжността ***. Трудовото му правоотношение
е прекратено със Заповед №***/10.10.2022 г. за прекратяване на трудов
договор №***/15.08.2022 г. на представляващия ответното дружество
управител, приета като доказателство по делото, видно от която
2
прекратяването е считано от 10.10.2022 г. В заповедта като причина за
прекратяване на трудовия договор е посочено «молба на работника
(служителя) от 10.10.2022 г. и постигнато взаимно съгласие за прекратяване
на трудовия договор».
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че на ищеца е начислен месечен
облагаем доход за 12 дни през м.август 2022 г. в размер на 3520,70 лева, за 20
дни през м.септември 2022 г. в размер на 4012,00 лева и за 8 дни през
м.октомври 2022 г. в размер на 883,81 лева, като от обясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание става ясно, че посочените суми включват и
осигуровките, които са за сметка на работника. Пак от заключението на
вещото лице става ясно и това, че за периода 15.08.2022 г. – 10.10.2022 г. на
ищеца се полага платен годишен отпуск от 4 дни, чийто размер възлиза на
сумата от 764,19 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установи, че в процесния период 15.08.2022 г. – 10.10.2022 г.
ищецът реално е полагал труд при ответното дружество, поради което и за
извършената работа му се дължи заплащане на дължимото БТВ. В този
смисъл е нормата на чл.128, т.1 и 2 от КТ, съгласно която работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати
трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа, като в тежест на работодателя е да установи изпълнението на
задължението си.
От съвкупния анализ на всички, ангажирани по делото доказателства,
настоящият състав намира, че работодателят, чиято е доказателствената
тежест не установи чрез пълно и главно доказване реалното заплащане на
дължимите трудови възнаграждения, поради което и искът с правно
основание чл.128 от КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло в
предявените размери, съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и обясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание, ведно със законната лихва върху
3
възнагражденията, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
В съответствие с нормата на чл.128 от КТ, задължението на
работодателя по т.2 от същата разпоредба следва да се изпълни в
установените срокове. Ето защо акцесорната претенция на ищеца за
присъждане на мораторна лихва за забава върху незаплатените брутни
трудови възнаграждения за месеците август и септември 2022 г., също се
явява основателна. По делото не се установи срокът, в който следва да се
изплаща дължимото трудово възнаграждение на ищеца, поради което и съдът
приема, че ответникът е в забава, считано от 01.09.2022 г. – първия ден на
месеца, следващ месеца за който се дължи трудовото възнаграждение.
Експертизата не е изчислила тези лихви, поради което и съдът направи
собствени изчисления по чл.162 от ГПК, при което установи, че дължимата
мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.август 2022 г. възлиза
на сумата от 116,62 лева за периода 01.09.2022 г. – 27.01.2023 г., а дължимата
мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.септември 2022 г.
възлиза на сумата от 108,82 лева за периода 01.10.2022 г. – 27.01.2023 г.
Акцесорните искове следователно са основателни и доказани по размери,
поради което и съдът ще ги уважи.
На основание чл.242 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта, с която на ищеца е присъдено трудово
възнаграждение.
Основателен и доказан по размер се явява и иска по чл.224, ал.1 от КТ.
Съгласно нормата на чл.224 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неползван
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж.
По делото се установи наличието на валидно трудово правоотношение
между страните, което е било прекратено. Няма данни ищецът да е ползвал
платен годишен отпуск, поради което и му се дължи обезщетение за
непорзвани 4 дни от отпуска, пропорционално на отработеното време за
периода 15.08.2022 г. – 10.10.2022 г. Според заключението на вещото лице,
сумата която ответникът дължи на ищеца на основание чл.224 от КТ е в
размер на 764,19 лева, от която ищецът претендира 722,16 лева, в който
4
размер искът следва да бъде уважен. Доколкото задължението е лихвоносно,
основателността на главния иск обуславя основателност на акцесорната
претенция за законната лихва от дата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски, които са в размер на 1000 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и
плащането на депозит за експертиза, поради което и и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите суми в
полза на РС-Бургас, а те са в размер на 337,45 лева за дължимата по делото
държавна такса и 150,00 лева за плетен от бюджета на съда депозит за
експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Петрови Заваръчен свят 2021“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Лукойл Нефтохимик – Бургас,
Административна сграда Г-013, стая 2, представлявано от управителя Н. П.
П., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. К. Д., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен
адрес в ***, чрез адв.М.Д., следните суми:
-сумата от 2746,96 лева, представляваща начисленото и неизплатено
трудово възнаграждение за м.август 2022 г., ведно с лихва за забава в размер
на 116,62 лева, дължимо за периода 01.09.2022 г. – 27.01.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
27.01.2023 г. до окончателното плащане,
-сумата от 3189,13 лева, представляваща начисленото и неизплатено
трудово възнаграждение за м.септември 2022 г., ведно с лихва за забава в
размер на 108,82 лева, дължимо за периода 01.10.2022 г. – 27.01.2023 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
на 27.01.2023 г. до окончателното плащане,
5
-сумата от 685,83 лева, представляваща начисленото и неизплатено
трудово възнаграждение за м.октомври 2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 27.01.2023 г. до
окончателното плащане,
-сумата от 722,16 лева, представляваща дължимото обезщетение по
чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
на 27.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Петрови Заваръчен свят 2021“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Лукойл Нефтохимик – Бургас,
Административна сграда Г-013, стая 2, представлявано от управителя Н. П.
П., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. К. Д., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен
адрес в ***, чрез адв.М.Д., направените по делото разноски в размер на 1000
лева за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Петрови Заваръчен свят 2021“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Лукойл Нефтохимик – Бургас,
Административна сграда Г-013, стая 2, представлявано от управителя Н. П.
П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Бургас сумата от 337,45 лева,
представляваща дължимата по делото държавна такса и сумата от 150,00
лева, представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за изготвяне на
заключение.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГК предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца Д. К. Д., ЕГН
**********, е присъдено трудово възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6