Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13723 по описа на ВРС
за 2018-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са искове на „Л.” ЕООД, ЕИК***, с правно основание чл.92 ЗЗД, чл.232, ал.2 ЗЗД
за солидарното осъждане на „А.”
ООД, ЕИК*** и Х.К., ЕГН**********, гражданин на Т., с
разрешение за постоянно пребиваване в Б. №***г., за следните суми, на следните
основания:
- сума
3066.66лв. – неустойка
по чл.3.3. от договор за наем от 09.05.2017г.,
формирана от наемната цена за срока от твърдяното прекратяване на договора до
изтичане на една година от него, а именно от
01.05.2018г. до 23.05.2018г.;
-
сума
8000.00лв. – неустойка
по чл.3.4. от договор за наем от 09.05.2017г.,
формирана от наемната цена за срока на уговореното двумесечно предизвестие, а
именно от 23.05.2018г. до 23.07.2018г.;
- сума
3000.00лв. – възнаграждение
по договор за наем от 09.05.2017г. за периода 01.03.2018г. – 30.04.2018г.;
- сума
1013.09лв. – сбор
от задълженията за консумативни разходи за ел. енергия,
вода и такса поддръжка, за периода 01.02.2018г.
– 30.04.2018г.;
- законна лихва за забава върху всяка от главниците
от предявяването
на всеки от исковете -12.09.2018г. до окончателното й
заплащане.
Евентуално, при приемане, че
договорът не е прекратен на 30.04.2018г., са предявени
следните искове:
-
сума
8000.00лв. – възнаграждение
по договор за наем от 09.05.2017г. за периода от 23.05.2018г. до
23.07.2018г.;
- сума
3000.00лв. – възнаграждение
по договор за наем от 09.05.2017г. за периода 01.03.2018г. – 30.04.2018г.;
- сума
1013.09лв. – сбор
от задълженията за консумативни разходи за ел. енергия,
вода и такса поддръжка, за периода 01.02.2018г.
– 30.04.2018г.;
- законна лихва за
забава върху всяка от сумите от предявяване на всеки от исковете -12.09.2018г. до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че с ответника сключили на 09.05.2017г.
договор за наем на част от обект в сграда с идентификатор
№***. по КК и КР на В. от 2008г., с адрес ***, с две
нива на наетия обект, а именно партер от 403.00кв.м. и
първи етаж от 282.31лв., срещу цена от 4000лв. месечно
и срок на договора три години. Твърди още, че задълженията на
наемодателя били гарантирани с поръчителството на управителя му – Х.К., в лично
качество, като поръчителството било описано в договора. Сочи и че наетия обект бил предаден за ползване на 23.05.2017г.
Твърди
още, че от м. 02.2018г. ответникът
престанал да плаща разходите за ползваните в наетия обект ел. енергия, вода и такса поддръжка общи части, с оглед на което
претендира стойността им. От м. 03.2018г. ответникът престанал да плаща и възнаграждението по договора
за наем, с оглед на което претендира стойността му.
Твърди
освен това, че на 30.04.2018г. ответникът напуснал и опразнил наетия обект, с което
договорът се прекратил. Поради което ответникът дължи на
ищеца неустойка по чл.3.3. от договора,
формирана от наемната цена за срока от твърдяното прекратяване на договора до
изтичане на една година от него, а именно от 01.05.2018г. до
23.05.2018г. По същите причини и на осн. чл.3.4. от договора ответникът се твърди да дължи и
неустойка, формирана от наемната цена за срока на уговореното двумесечно
предизвестие, а именно от 23.05.2018г. до 23.07.2018г.
За това претендира тези две неустойки.
Евентуално,
при приемане, че договорът не е прекратен на 30.04.2018г.
с напускането на наетия обект от ответника, претендира
наемната цена за срока на предизвестието - от 23.05.2018г. до
23.07.2018г., както и повторно вземанията за наем и за консумативи за периода
преди прекратяване.
Моли за уважаване на исковете и за
разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва сключването на договора
на 09.05.2017г., с твърдяните съдържание и предмет,
както и че на 23.05.2017г. е получил ползването на
наетия обект. Освен това ответникът не оспорва и че на
30.04.2018г. договорът е бил прекратен, но не
самоволно от ответника, а по общо съгласие, с връщане на наетата вещ, за което
бил изготвен и подписан двустранен приемо – предавателен протокол.
Исковете
обаче счита за недопустими. Евентуално ги
счита неоснователни и за това навежда следните групи възражения: 1/ оспорва по
основание и размер всички искове; 2/ оспорва по действителност неустоечните
клаузи, счита същите за накърняващи добрите нрави и за прекомерни; 3/ оспорва
категорично да е бил сключен договор за поръчителство лично от отв. Х.К.; 4/
твърди, че бидейки сключен на 09.05.2017г., едногодишният срок на договора,
през който той не може да се прекратява от страните, изтича на дата
09.05.2018г., а не на дата 23.05.2018г.; 5/ твърди, че ищецът не е изпълнил
основно задължение по договора – да поддържа обекта в договореното подходящо за
целите на наема състояние, защото през зимата на 2017г. –
2018г. са се проявили недостатъци в изолацията и дограмата на обекта, те
са довели до пропускане на значителна влага и вода от дъждове и снегове, която
от своя страна довела до намокряне, повреждане и бракуване на стоката в обекта;
след като е бил уведомен за това от наемателя, наемодателят не отстранил
проблема, а той е пречил за нормалното ползване на наетия обект, по договора;
6/ на 20.04.2018г. ищцовото дружество изпратило до
ответника уведомление по мейл, с което то едностранно прекратило договора; 7/
твърди, че съгласно чл.2.2.5. от договора е
предоставил депозит от 4000лв. като гаранция, поради
което ищецът следвало да ползва и компенсира с депозита сочените задължения на
ответника; 8/ евентуално прави възражение
за съдебно прихващане с вземането си в размер на 4000.00лв. – платен на 23.05.2017г. депозит по чл.2.2.5. от договора,
подлежащ на връщане след прекратяването на договора, твърдяно от ищеца, но
който не е върнат или приспаднат и към момента – с вземанията на ищеца за наем и за консумативи.
Моли за отхвърляне изцяло на
предявените искове.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Между страните е напълно
безспорно, като се потвърждава и от приетия по делото писмен договор, сключването
между страните на 09.05.2017г., на договор за наем на
част от обект в сграда с идентификатор №***. по КК и
КР на В. от 2008г., с адрес ***, с две нива на наетия обект, а именно партер от
403.00кв.м. и първи етаж от 282.31лв., срещу цена от
4000лв. месечно и срок на договора три години. Съгласно чл.3.2. от сделката наемният срок и наемната
цена започват считано от предаването на обекта от наемодателя на наемателя.
Съгласно чл.2.2.5. наемателят гарантира за изпълнението си по договора с
депозит от 4000.00лв. Съгласно чл.4.15. лицето Х.К., в лично качество,
гарантира задълженията на наемателя лично, като физическо лице. В чл.3.3. и
чл.3.4. са предвидени неустойки, приложими в случаи на „едностранно
прекратяване на договора от наемателя“ и в случаи на „едностранно прекратяване
на договора от наемодателя, по вина на наемателя“.
Няма спор и е видно
от приложения на л.39 двустранен протокол, че предаването
на наетия обект от наемодателя на наемателя е
извършено надлежно на 23.05.2017г.
С анекс от
25.05.2017г. е уговорена намалена наемна цена за 2017г.
От приетото на л.81
от делото платежно нареждане се установява, че пак на 23.05.2017г., т.е. на
деня на предаване на обекта за ползване и на започване на самото възмездно
наемно ползване, наемателят превел по сметка на наемодателя договорения
гаранционен депозит от 4000.00лв.
На л.15-38 от
делото са приложени фактури за наем и консумативи, никоя от които не носи
подписа на която и да е от страните по делото. За издател в тях е вписан ищеца,
а за получател е вписано дружеството – ответник.
Между страните е напълно
безспорно, видно от позициите им по делото, че точно на 30.04.2018г. е
прекратен договорът за наем.
В подкрепа на горния безспорен
между страните факт, на л.41 от делото е приложен двустранен протокол. Той
съдържа абсолютно същите съдържание и реквизити, както и протоколът при
отпочване на наемното ползване. Протоколът още, както и първият, е двустранно
подписан от представители на страните, като нито подписите, нито
представителството, са оспорени по делото. В протокола не са вписани
възражения, забележки или други спорни въпроси.
На л.77-80 са представени
изходящи от ответника заповеди и протоколи за бракуване на стока. Едно от
лицата в комисиите по бракуване е разпитаната пред съда свидетелка Й. Т..
На л.82 е приложено писмо по
електронна поща от ищеца към ответника, което след твърдения за неизплатени
задължения на наемателя, съдържа както предупреждението, че „при неплащане на
задълженията ще се възползваме от възможността да прекратим едностранно
договора“, така и предупреждението да се счита писмото за „уведомление по
чл.6.5. от договора“.
Заключението по приетата ССчЕ
съдът цени, като обективно и неоспорено и от него се изяснява, че приетите по
делото фактури са осчетоводени изцяло от ищеца по делото, а от ответното
дружество – частично. Ответното дружество е осчетоводило задължения за 2018г.
на обща стойност 6238.23лв., като последно наем е осчетоводен за м.03.2018г., а
консумативите са отразявани от ответника до м.04.2018г. включително. Ищцовото
дружество е осчетоводило задължения за 2018г. на обща стойност 7922.91лв., като
отличително е и следва да се отбележи, че всяко месечно задължение за наем
наемодателят е отразявал в размер на по 1500.00лв. на месец, респ. общо 6000лв.
за 2018г. Изчислени от ССчЕ са размери на неустойките по чл.3.3. и 3.4. от
договора, като математически стойности.
Показанията на св. Й. Т. съдът
цени по чл.172 от ГПК, но и като непосредствени относно лично възприетите
обстоятелства. От тях се изяснява, че след наемане на помещението, при
дъждове,са се проявявали течове от дограмата, поради което се е наводнявала
предната част от обекта. Понякога в тази предна част били оставяни дрехи за
продажба в отворени кашони и така те се мокрели сериозно и били бракувани след
това.Поне четири пъти свидетелката лично е констатирала описаното състояние на
магазина след дъжд. За проблема е бил уведомен наемодателя, били дошли „някакви
момчета“, които казали, че има нужда от дейности за отстраняване на проблема,
но такива не били предприети и до края на договора.
Показанията на св. Д. Д. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
непосредствени относно лично възприети обстоятелства. От тях може да се приеме
за изяснено, че свидетелят не е виждал и не знае за проблем с теч от дограмата
на магазина. Имало само проблем с теч от тавана, който свидетелят, като
натоварен от наемодателя, бил отстранил. Случвало се след дъжд Д. да е в
магазина и не е виждал течове от дограмата.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на главните искове съдът не
констатира пороци, след усилията на съда по изправяне нередовностите по
исковата молба. Допустимост
на евентуалните искове, изцяло или отчасти, може да се
коментира само ако е налице
процесуалното условие за тяхното разглеждане.
Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълното и главно
доказване от ищеца на положителните
твърдения, на които основава исковете си, в това число твърдяното договорно
правоотношение с ответника; своята изправност по него; наличието на договор за
поръчителство с другия ответник; прекратяването на договора по твърдяния начин (едностранно от ищец по вина на ответник или едностранно
от ответник); ползването от наемателя на наетите
обекти в релевираните периоди; заплащането в полза на дружествата-доставчици на консумативните
разходи, твърдяни
за дължими от ответника; изпадането в забава на ответника; основанието, размера
и предпоставките на предявените неустойки; размера на исковете. По възражението на ответника за прихващане следва да докаже, че към
момента е върнал сумата на депозита или има основание на я държи.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже положителните факти, на
които основава възраженията си, в това число доводите си за недействителност на
неустойките; своята изправност по договора; наличието на несъответно на
договореното състояние на
наетия обект (дефекти);
уведомяване на наемодателя за последното; твърдяните от него дата и начин на
прекратяване на договора с ищеца
(двустранно); плащането на 23.05.2017г. в полза на ищеца, на депозит с гаранционна по договора
функция; вземането си по основание и размер, за което е заявено възражението за
прихващане (платения депозит).
За договора: Между страните е напълно
безспорно, като се потвърждава и от приетия писмен договор, сключването
между страните по делото,
на дата 09.05.2017г., на договор за наем на част от обект в сграда с идентификатор
№***. по КК и КР на В. от 2008г., с адрес ***, с две
нива на наетия обект, а именно партер от 403.00кв.м. и
първи етаж от 282.31лв., срещу цена от 4000лв. месечно
и срок на договора три години, при
записаните в съдържанието на договора условия.
Съгласно чл.3.2. от
договора наемният срок и наемната цена започват считано от предаването на
обекта от наемодателя на наемателя, с което по воля на страните началото на
правоотношението е отложено. Няма спор и
е видно от приложения на л.39 двустранен протокол, че предаването
на наетия обект от наемодателя на наемателя е
извършено надлежно на 23.05.2017г. Поради което и престациите
на страните по сделката стават изискуеми считано от тази дата. По същата
причина от тази дата следва да се изчисляват и всички други срокове по договора,
противно на доводите на ответника.
Тъй като съгласно
чл.4.15. от договора Х.К., в лично качество, гарантира задълженията на
наемателя лично, като физическо лице, то няма как да възникне съмнение в
качеството му на поръчител.
По състоянието на
обекта: Съгласно чл.230, ал.2 ЗЗД ако
наетата вещ не е предадена в добро състояние тя следва да се приведе в такова
от наемодателя, но в случая е налице предавателен протокол, който доказва
надлежното състоятние при предаването. Твърдят се недостатъци при
експлоатацията (течове от дограма при дъждове), за които относим е чл.231 ЗЗД.
Според чл.231, ал.2 ЗЗД следва да се отстраняват всички повреди при ползването
на имота от наемодателя (освен дребните), защото по общо правило наемодателят
дължи да осигури ползването на обекта в състоянието, заради което е бил нает.
При неизпълнение наемателят има правата по чл.230, ал.2 ЗЗД – поправяне;
намаляване на наемната цена; или обезщетение. В конкретния случай от напълно
противоречащите си показания на двамата разпитани свидетели съдът няма как да
достигне до несъмнен извод за състоянието на обекта и дали наистина е имало
сериозен дефект в уплътнението на дограмата в магазина, или не. Важното обаче е
друго – дори такъв дефект да е имало, той не е от естество да обоснове пълно
неизпълнение от наемодателя, а е от естество да мотивира някое от трите
записани в чл.230, ал.2 ЗЗД правомощия. Отделно наемателят изобщо не е се
позовал и на състоянието на обекта, за да поиска разваляне на договора в
по-ранен момент. Затова и няма как подобен проблем, ако е съществувал,да даде
право наемателят изобщо да откаже плащане или да обоснове еднострано
прекратяване на договора, по вина на ищеца, прочее и каквото не е направено
писмено.
По прекратяването
на договора: Като начало
следва да се посочи, че видно от процесуалните позиции на страните по делото,
между тях няма никакъв спор, че процесният договор за наем е прекратен на
30.04.2018г. В подкрепа на това, на л.41 от делото е
приложен двустранен протокол. Той съдържа абсолютно същите съдържание и
реквизити, както и протоколът при отпочване на наемното ползване. Той също е и
двустранно подписан от представители на страните, като нито подписите, нито
представителството, са оспорени по делото. В протокола не са вписани
възражения, забележки или други спорни въпроси. А както вече се посочи, според чл.3.2. от договора началото на правоотношение започва от
деня на предаване на обекта с първия приемо-предавателен протокол. При тзи
данни е мислимо да се приеме, че пак така, с аналогичен приемо-предавателен
протокол, в писмена форма и с подписи и на двете страни, се манифестира волята
им да се преустанови занапред същото правоотношение. В този смисъл, като
концепция, следва да се вземе предвид и приетото в Решение №97/23.07.2013г. по т.д. №73 за 2012г. на 1-во ТО на ВКС, че
според конкретните обстоятелства на случая би могло връщането на наетата вещ
лично на наемателя да индикира прекратяване на договора. По принцип настоящият
съдебен състав не споделя това разбиране, ако се касае за писмен договор и само
фактическо връщане на вещта (например с фактическо връщане на ключовете),
поради противоречие с чл.238 ЗЗД и чл.20а от ЗЗД, които изискват изменение или
прекратяване на договор в същата форма, в която той е и сключен. В конкретния
случай обаче, както се посочи, още при сключване на договора страните са
обвързвали началото на действието му с това да бъде предадена вещта за
ползване, с двустранен предавателен протокол. И пак така е обосновано да се
приеме, че е манифестирана и волята им за прекратяване на сделката, отново със
същия по вид и съдържание протокол. Той е писмен акт, съдържа подписите на
страните,несъмнено доказва личното върщане на имота на наемодателя, както и
знанието и съгласието му за това, и съответства начина на започване на самото
правоотношение, поради което следва да се приеме, че той имплицитно съдържа
волята на страните от отпадане на облигационната връзка по възмездно ползване
на вещта занапред, като е спазена и формата. Като всичко това съответства и на
позицията на двете страни относно деня на прекратяване на договора. Ето защо с
оглед конкретиката на случая съдът приема договорът за прекратен на
30.04.2018г., с двустранния писмен предавателен протокол, точно и по общата
воля на страните.
За неустойките: Съгласно клаузите на чл.3.3. и чл.3.4. от договора,
само в случаи на „едностранно
прекратяване на договора от наемателя“ и в случаи на „едностранно прекратяване
на договора от наемодателя, по вина на наемателя“ е предвидена неустоечна
отговорност на наемателя. Предпоставките кумулативни и са две – доказаното
неизпълнение на задължение от наемателя и свързаното с него упражняване на
правото на едностранно прекратяване на договора с писмен акт. В случая се прие,
че прекратяването е настъпило по общата воля на страните и дори само затова
неустойки на ищеца не се следват. Нещо повече – по делото изобщо няма доказателства
за едностранното прекратяване на договора от никоя от страните. Липсва предизвестие,
в изискуемата писмена форма, от която и да е остраните, включително от ищеца.
Единствено в тази насока е писмото по мейл, впрочем представено не от ищеца, а
от ответника, но то е в електронна форма и не отговаря не изискването на
чл.3.3. и чл.3.4. от договора за писмена форма. Ето защо дори и към
прекратяването по обща воля да са останали неплатени наемна цена и консумативи,
при начина на формулиране на неустойките по чл.3.3 и 3.4. от договора, това не
мотивира приложимостта им, защото клаузите в хипотезиса си предвиждат и
кумулативното изискване за едностранно писмено отправено до неизправната страна
предизвестие. Каквото няма. Нустойките не се дължат.
В допълнение
относно неустойката по чл.3.3. следва да се посочи, че тя е предвидена и при
„освобождаване на обекта преди една година от сключване“, но смисловото
тълкуване на клаузата води до извод за освебождаване без да има съгласие или
знание от наемателя. При знание и съгласие за „освобождаването“ не неустойката
е недопустима, защото само по себе си фактическото напускане на нает имот не
освобождава длъжника от задължението за наемната цена. Тоест в този случай
наемателят ще има правото и на цената, и на неустойката, което не може да се
толерира.
Дори горното да не
бъде споделено, то със сигурност неустойка по чл.3.4. от договора не се дължи.
Това е така не само защото изобщо и категорично няма едностранно прекратяване
на договора от ответника (прие се двустранно такова, а ако има едностранно, то
би могло да е евентуално само от наемодателя, ако би се приело писмото по мейл
за достатъчно), но и защото няма изобщо и неспазено предизвестие. Които са
изричните основания на тази неустойка, по записания в договора неин хипотезис.
За пълнота съдът
намира за нужно да обърне внимание, че според ССчЕ, че за 2018г. всички
осчетоводени при двете дружества задължения за наем са в размер на по 1500лв.
месечно. Включително и при ищеца. По същия начин е и формиран искът за наем за
два месеца. Което прави напълно съмнителна или счетоводната изправност на
дружествата или действителните им отношения по повод договора. Което има
значение при преценката за размера на неустоечните вземания, ако те биха били
приети за дължими.
По наемната цена и
консумативите: След като се
прие, че договорът е бил прекратен на 30.04.2018г., то за процесния период 01.03.2018г.
– 30.04.2018г.
той е бил действащ. И при липсата на доказателства за платен наем за него следва
да се приеме същият за дължим от наемодателя. Аналогично и след като за исковия
период 01.02.2018г. –
30.04.2018г. е имало договор,
но няма платени ток и вода, то същите отново следва да се приемат за дължими.
Поради което при отчитане на представените фактури и осчетоводяванията им от
страните, съобразно ССчЕ следва да се приемат за дължими от ответника поне
3000лв. наем за два месеца, както и консумативни разходи за отчетни периоди
допреди прекратяването, от общо 1013.09лв.
По депозита и
прихващането: Съгласно
чл.2.2.5. наемателят гарантира за изпълнението си по договора с депозит от
4000.00лв., който наемодателят може да ползва за погасяване на неплатени от
наемателя парични задължения за наем, консумативи или други по договора. Ако това не се осъществи
депозитът следва да се възстанови на платеца до 30 дни след протокола за
връщане на обекта. А от приетото на л.81 платежно нареждане се установи, че още
на 23.05.2017г., т.е. на деня на предаване на обекта за ползване и на започване
на наемното ползване, наемателят е превел по сметка на наемодателя договорения
гаранционен депозит от 4000.00лв. И след като наемодателят не се е възползвал
от възможността чрез депозита да погасява задължения към трети лица
(консумативи) или да прихване свои задължения (за наем), то той е следвало да
върне депозита. И тъй като не го е направил, то наемателят има изискемо вземане
за тази сума. Така той валидно противопоставя в процеса възражението си за
прихващане, като депозитът от 4000.00лв. следва да се приспадне от приетите от
съда задължения за наем и за консумативи. Ето защо и на осн. чл.76, ал.1 ЗЗД
следва да бъде погасено изцяло задължението за наемна цена от 3000.00 (като
по-обременително), а след това за ток и вода до сумата от 1000лв. И като
резултат исковете да се отхвърлят – за наемната цена изцяло, а за консумативите
до 1000лв. – поради уважено от съда възражение за прихващане; респективно
следва да се присъди само останалата сума от 13.09лв. консумативни разходи.
По евентуалните
искове съдът не дължи произнасяне, поради
несбъдване на процесуалното основание за тяхното разглеждане. Те изрично за
предявени в случай, че съдът приеме, че договорът за наем не е прекратен на
30.04.2018г., но съдът прие точно това.
По разноските: Предвид изхода по спора на страните се следват
разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от интереса. Като база
съдът счита и приема за направени следните разноски: За ищеца – 612.67лв.
държавна такса, 200.00лв. депозит ССчЕ и 982.39лв. адвокатски хонорар (с уважено
възражение за прекомерност); за ответника - 982.39лв. адв. хонорар (с уважено
възражение за прекомерност). На тези основи, след съотнасяне с уважената и с
отхвърлената част от интереса, следва да се присъдят: на ищеца общо – 1.56лв.,
а на ответника общо – 981.53лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Л.”
ЕООД, ЕИК***, за солидарното осъждане на „А.” ООД, ЕИК*** и Х.К., ЕГН**********,
гражданин на Т., с разрешение за постоянно пребиваване
в Б. №***/***г., за сумата
3066.66лв. – неустойка по чл.3.3. от договор за наем от 09.05.2017г., формирана от
наемната цена за срока от твърдяното прекратяване на договора до изтичане на
една година от него, т.е.
от 01.05.2018г. до 23.05.2018г., както и за сумата 8000.00лв. – неустойка
по чл.3.4. от договор за наем от 09.05.2017г.,
формирана от наемната цена за срока на уговореното двумесечно предизвестие, а
именно от 23.05.2018г. до 23.07.2018г., на правно основание чл.92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Л.”
ЕООД, ЕИК***, за солидарното осъждане на „А.” ООД, ЕИК*** и Х.К., ЕГН**********,
гражданин на Т., с разрешение за постоянно пребиваване
в Б. №***/***г., за сумата 3000.00лв. – възнаграждение по договор за наем от 09.05.2017г. за периода 01.03.2018г.
– 30.04.2018г., както и за сумата до
1000.00лв. от общо претендираните 1013.09лв. –
сбор от задълженията за консумативни разходи за ел. енергия,
вода и такса за
поддръжка, за периода 01.02.2018г. – 30.04.2018г., поради уважено
възражение за прихващане с вземането на „А.”
ООД, ЕИК*** от „Л.”
ЕООД, ЕИК*** за
сумата от 4000.00лв. –
платен на 23.05.2017г. депозит
по чл.2.2.5. от договора, подлежащ на връщане след
прекратяването на договора, твърдяно от ищеца, но който не е върнат или
приспаднат и към момента, на осн.
чл.232, ал.2 ЗЗД и
на осн. чл.103 и сл. ЗЗД и
чл.298, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА
солидарно „А.” ООД, ЕИК*** и Х.К., ЕГН**********,
гражданин на Т., с разрешение за постоянно пребиваване
в Б. №***/***г., да заплатят в
полза на „Л.” ЕООД, ЕИК***, сумата от 13.09лв. –
разлика над погасените чрез възражението за прихващане 1000лв. до пълно
установените 1013.09лв. – сбор от задълженията за
консумативни разходи за ел.
енергия, вода и такса за поддръжка, по договор за наем от
09.05.2017г., дължими
за периода 01.02.2018г. – 30.04.2018г., ведно със
законната
лихва за забава върху сумата
от предявяване на иска – 12.09.2018г.
до окончателното й заплащане, на осн. чл.232,
ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответниците „А.” ООД, ЕИК***
и Х.К., ЕГН**********, гражданин на Т., с разрешение
за постоянно пребиваване в Б. №***/***г., да заплатят на
ищеца „Л.” ЕООД, ЕИК***, сумата от 1.56лв. – разноски по
делото пред ВРС, съразмерно с уважената част от интереса спрямо такъв, на осн.
чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА ищеца „Л.” ЕООД,
ЕИК***, да заплати на „А.”
ООД, ЕИК*** и Х.К., ЕГН**********, гражданин на Т., с
разрешение за постоянно пребиваване в Б. №***/***г., сумата от 981.53лв.
– разноски по делото пред ВРС, съразмерно с уважена част от интереса спрямо
такъв, на осн. чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………