Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Габрово, 04.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на девети
септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1570 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. №
906701/12.10.2020 г. предявена от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с
адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.
Владислав Варненчик № 258, срещу Л.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата
194.35 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена електрическа
енергия, доставена за периода от 02.02.2019
г. до 01.05.2019 г. и за сумата 15.33 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 10.04.2019 г. до
07.02.2020 г.,
както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч.гр. дело № 323/2020
год. по описа на РС Габрово, като била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за
установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за
посочените суми.
Ищецът сочи, че е доставчик на
електрическа енергия, която продава на клиентите при публично известни общи
условия, а Л.П.К. е потребител
на такава за битови нужди за обект находящ се в гр. Габрово, ул. „******” №14,
клиентски номер **********. Твърди, че за периода от 02.02.2019 г. до 01.05.2019 г. му е доставена енергия на стойност
194.35 лева, която не е заплатена в предвидения в Общите условия срок. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът, чрез назначения му особен представител депозира такъв, с който
оспорва исковете като неоснователни. Излага, че ответникът не е сключвал
договор с ищцовото дружество и нямало доказателства количествата ел. енергия да
са реално потребени, което обстоятелство било в тежест на доказване на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената справка по лице
издадена от Служба по вписванията ответникът притежава на право на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „******” №14, като върху
имота са налагани и заличавани възбрани.
Съгласно извлечение от фактури и
плащания от 11.09.2020 г., справка за потребление от 14.09.2020 г. за клиентски
№**********, гр. Габрово, ул. „******” №14, съставени от ищеца, цената на
доставената електрическа енергия за периода 02.02.2019 г. - 01.05.2019 г. е в размер на 194.35 лева, съответно
обезщетението за забава върху тази главница – 15.33 лева.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, прието неоспорено от страните, се установява,
че размерът на начислените суми за снабдяване с
електрическа енергия, съгласно издадени 3 фактури за периода от 02.02.2019
г. до 01.05.2019 г. е 194.35 лева, която сума не е заплатена. Върху същата от
настъпване изискуемостта на задължението по всяка фактура до 07.02.2020 е
дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 15.33
лева. Съгласно заключението остойностяването на количествата ел. енергия се
извършва чрез софтуерен продукт, чрез който се издават фактурите към всички
клиенти на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД.
Цените на електроенергията по процените фактури е заложена в софтуера и
е съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени.
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и съответно на събраните в производството доказателства.
Вещото лице сочи, че електромерът тип АСЕ2000 с №1102011008455766 е монтиран през м. 06.2010
г. и отчита ел.енергията
в обект на потребление с аб. №**********, като електромери АСЕ2000 са били одобрени и фигурират в регистъра за одобрени
от БИМ СТИ. Съгласно
заключението максималната мощност, която би могла да бъде
консумирана, в обект с абонатен №********** за отчетния период, съобразно
ел.инсталацията на същия обект е равна на 10,35 кВт ежечасно. Отчетеното количество електроенергия от отчетника на СТИ по тарифите 1
и 2 за периода от 02.02.2019
г. до 01.05.2019 г. е 965 кВтч, което отговаря на средна консумация 0,457. кВт ежечасно.
Средната стойност на преминаващият ток е равна на 2,08 А, което е значително
по-малко от допустимия ток на присъединителните съоръжения 45А. Съгласно заключението
начислената електроенергия е възможно да бъде
консумирана.
Вещото лице сочи, че размерите на незаплатената
електроенергия за периода от 02.02.2019 г. до 01.05.2019 г. 965 kWh са определени на база показанията
на СТИ и съответстват на фактурираните, като стойността е изчислена
математически вярно, въз основа на утвърдените от КЕВР цени.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след направена справка на
място е установил, че липсва метрологичен знак, който да удостоверява да е
метрологично годен електромерът. Излага, че
електромерът е произведен през 2010 г. и през 2016 г. е трябвало да е минал последваща проверка.
Същевременно сочи, че количествата са отчетени, но електромерът е опушен и е с
тъмен дисплей.
Представени са Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД на потребители на административните
области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе,
Разград, Силистра и Габрово, в които са уговорени условията за продажба,
начините и сроковете за заплащане на електрическа енергия за битови нужди.
С определение от
14.06.2021 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че
общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про
Продажби” АД и общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение север” АД са
обявени на адрес: https://www.energo-pro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti.
В общите условия са уговорени условията за продажба, начините и сроковете за
заплащане на електрическа енергия за битови нужди.
От приложеното за
послужване частно гр. дело № 323/2020 год. по описа на ГРС, се установява, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.02.2020 г., която
е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съдът не обсъжда останалите
представени доказателства по делото, с оглед отделените за безспорни в
отношенията между страните факти.
По отношение на установителния иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.
Основателността на предявения установителен
иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение
между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави
електрическа енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност 194.35 лв. и неизпълнение на задължението на ответника да заплати,
като насрещна престация, паричната стойност на доставеното му благо.
Съгласно действащата
за процесния период нормативна уредба на
ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която
дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно
управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно
от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на
електроразпределителните дружества до 31 декември
Именно между „крайния
снабдител” и битовият потребител е сключен договор по чл. 98а от ЗЕ за продажба
на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно
чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По аргумент от
чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.98а, ал.4
ЗЕ е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което
означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде
обвързан от общите условия.
В конкретния случай от
представената справка от Служба по
вписванията се установява, че ответникът е собственик на електроснабдения имот,
находящ се в гр. Габрово, ул. „******” №14, т.е. същия има качеството
„потребител”. Ето защо се установява, че
между Л.П.К. и „Енерго - Про
Продажби" АД е сключен договор за продажба на електрическа енергия и че
този договор е уреден от влезли в сила общи условия за продажба на електрическа
енергия от „Енерго - Про Продажби" АД на потребителите, присъединени към
разпределителните мрежа на територията на която „Енерго - Про Продажби" АД
притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Ответникът не
твърди и съответно не ангажира доказателства да е предложил специални условия в
предвидения 30-дневен срок, съгласно чл.98а, ал.5 ЗЕ, поради което и по
отношение на правоотношението му с ответника приложими са ОУ на ответника
одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Общите условия са източник на
права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа
енергия, като отношенията между страните са облигационни и при проявление на
принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява
властнически правомощия по отношение на другата.
Съгласно ОУ – чл. 15,
т.1 „Енерго - Про Продажби" АД се задължава да снабдява с електрическа
енергия при условията на равнопоставеност на всеки потребител, чийто обект е
разположен на територията обслужвана от „Енерго - Про Продажби" АД, като
съгласно чл. 17, т.2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия; Също така битовият потребител заплаща на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение - чл. 26, ал.1
от ОУ. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му да заплати дължимата сума в срок – чл. 26, ал. 6 от ОУ.
Въз основа на кредитираните заключения
на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния
период на ответника е доставена електроенергия на стойност 194.35 лева.
Бездействието на ответника по чл. 20, ал. 6 от Общите условия съдът
разглежда като извънсъдебно признание на количеството потребена електроенергия,
което е остойностено по регулирани от държавен орган цени. Възраженията на
ответника, че не било установено реално доставеното количества електроенергия
съдът намира за неоснователни. Видно от заключението на СТЕ начислената електроенергия е възможно да бъде консумирана, като размерите на незаплатената електроенергия за периода от 02.02.2019 г. до
01.05.2019 г. са определени на база показанията на СТИ и съответстват на
фактурираните, като стойността е изчислена математически вярно, въз основа на
утвърдените от КЕВР цени. Неоснователни са и доводите, че не било доказано
посоченото количество потребена електроенергия да е измерена с годно СТИ от
одобрен тип. Съгласно заключението на СТЕ електромерът е
от одобрен тип. Изводите на съда
не се променят от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че при проверка
на място не е установил електромерът да е преминал метрологична проверка през 2016 г.. Когато измерващото средство на потребяваната от абоната електрическа
енергия е било метрологично и технически изправно, за дължимостта стойността на
реално потребената ел. енергия, е без правно значение обстоятелството, че то е
било с изтекъл срок за метрологична проверка по ЗИ. /Така решение № 100 от 29.06.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2996/2020 г., III г. о./. С оглед изложеното,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до доказания размер от 194.35 лева. Ответникът не оспорва факта, че
не е заплатил стойността на доставената електроенергия, поради което и в
патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази сума – 194.35 лева, представляваща стойност на
доставена електроенергия за периода от 02.02.2019 год. до 01.05.2019 год.,
което право не е погасено чрез плащане.
Посочената сума е
дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод
на което е било образувано ч. гр. дело № 323/2020 год. по описа на РС Габрово –
19.02.2020 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за
мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В случая, съдът прие
дължимост на главно вземане в размер на 194.35 лева за цена на доставена електроенергия, което парично задължение
е изискуемо.
Съгласно решение № 89
от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д.
№ 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай,
всяко от месечни задължения е срочно, като покана от страна на кредитора „Енерго
- Про Продажби" АД не е била необходима, съответно ответникът е изпаднал в
забава от деня, следващ изтичане на падежа на съответната фактура.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от датата на падежа на всяка фактура до 07.02.2020 г., възлиза на сумата 15.33 лева, определено съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за която сума предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен.
Съгласно указанията,
дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на
спора, право на разноски възниква за ищцовото дружество.
Ищецът е доказал
извършени в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева,
формирани от 25 лева – внесена държавна такса и 50 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, която сума, следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото
производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 865 лева – разноски за
исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (25 лева),
възнаграждение за вещо лице по СчЕ (220 лева),
възнаграждение за вещо лице по СТЕ (220 лева), внесен депозит за особен представител в размер
на 300 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Действително
в исковото производство е внесената държавна такса от 75 лева, която обаче над
сумата 25 лева е недължимо внесена в резултат на дадени неправилни указания на
съда и поради това подлежи на възстановяване. Възлагането в тежест на ответника
на разноски, които подлежат на възстановяване в полза на ищеца, би довело до
неоснователното му обогатяване, което не следва да се допуска.
Така мотивиран,
СЪДЪТ,
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г,
бул. Владислав Варненчик № 258 срещу Л.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно,
кумулативно съединени искове, с правна квалификация
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 194.35
лева (сто деветдесет и четири лева и тридесет и пет
стотинки) –
главница, представляваща цена за използвана и незаплатена електроенергия за
абонаментен № ********** за периода от
02.02.2019 г. до 01.05.2019 г., в недвижим
имот, находящ се в гр. Габрово,
ул. „******” №14, заедно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 15.33 лева (петнадесет лева и
тридесет и три стотинки) - обезщетение за забава
върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 07.02.2020 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 323/2020 год. по описа
на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Енерго
- Про Продажби" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик,
Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 865 лева (осемстотин шестдесет и пет лева) - разноски за исковото производство и сумата 75 лева (седемдесет и
пет) лева - разноски за заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: