Р Е Ш Е Н И Е

   №………/…………

  Гр. София, 30.06.2021г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа т.д. № 410 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор-молител  от „Ж.Т.К.“ ЕООД, в която се твърди, че ответното дружество – „Б.Г.“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, тъй като има задължения по търговска сделка към него. Сочи, че в резултат на постигната договореност, за периода от 07.10.2020г до 22.12.2020г. извършил международни транспортни услуги с начална и крайна точка съгласно приложени към всяка фактура ЧМР товарителница. Твърди, че „Б.Г.“ЕООД му дължи сумата от общо 66 889,33лв., представляваща неизплатено възнаграждение за предоставени от молителя транспортни услуги по фактури, както следва: 1/ 5750,14 лв. - неизплатена сума по фактура №**********/20.10.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки дестинация България - Белгия, съгласно Заявка за превоз №00035/07.10.2020г. и транспортни услуги съгласно ЧМР товарителница; 2/ 5750,14 лв. - неизплатена сума по фактура №**********/20.10.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Белгия - България, съгласно Заявка за превоз №00043/15.10.2020г. и ЧМР товарителница. 3/ 6923,63 лв - неизплатена сума по фактура №**********/09.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00052/21.10.2020г. и ЧМР товарителница.;4/ 6923,63 лв. - неизплатена сума по фактура №**********/09.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз №00062/30.10.2020г. и ЧМР товарителница.; 5/7040,98 лв. - неизплатена сума по фактура №**********/25.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00074/10.11.2020г. и ЧМР товарителница. 6/ 7040,98 лв. - неизплатена сума по фактура №**********/25.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз №00085/16.11.2020г. и ЧМР товарителница. 7/ 7040,98 лв. - неизплатена сума по фактура №**********/08.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00096/24.11.2020г. и ЧМР товарителница; 8/ 5867,49 лв - неизплатена сума по фактура №**********/08.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз №00107/03.12.2020г. и ЧМР товарителница; 9/ 7040,98 лв - неизплатена сума по фактура №**********/22.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00107/07.12.2020г. и ЧМР товарителница.; 10/ 7510,38 лв. - неизплатена сума по фактура №**********/22.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз и ЧМР товарителница. Поддържа, че вземанията са с настъпил падеж и изискуеми, в срок 45 дни от получаване на ЧМР и фактура, което е ставало в деня на издаването им. Предвид горното поддържа, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, респ. при евентуалност, че е свръхзадължено и претенира обявяване на горното, откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване на дейността на ответното дружество. В хода на производството поддържа молбата чрез процесуалния си представител – адв. Б., като претендира уважаването й и присъждане на направените разноски.

Ответникът „Б.Г.“ ЕООД не е подал отговор и не изразява становище по делото.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

С молбата са представени заявки със съответните номера, изходящи от ответника до ищцовото дружество за организиране на описания международен транспорт, товарителници за осъществяването му и издадените след това фактури от ищеца към ответника за дължими суми, като фактурите са двустранно подписани, включително и от получателя – ответното дружество чрез В. Й.. От приложените документи се установява, че са издадени следните фактури: фактура №**********/20.10.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки дестинация България - Белгия, съгласно Заявка за превоз №00035/07.10.2020г. и транспортни услуги съгласно ЧМР товарителница за 5750,14 лв.; 2/ фактура №**********/20.10.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Белгия - България, съгласно Заявка за превоз №00043/15.10.2020г. и ЧМР товарителница за сумата 5750,14 лв. фактура №**********/09.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00052/21.10.2020г. и ЧМР товарителница за сумата от 6923,63 лв.; фактура №**********/09.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз №00062/30.10.2020г. и ЧМР товарителница за сумата от 6923,63 лв.; фактура №**********/25.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00074/10.11.2020г. и ЧМР товарителница за сумата от 7040,98 лв. фактура №**********/25.11.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз №00085/16.11.2020г. и ЧМР товарителница за сумата от 7040,98 лв. фактура №**********/08.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00096/24.11.2020г. и ЧМР товарителница за сумата от 7040,98 лв.; фактура №**********/08.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз №00107/03.12.2020г. и ЧМР товарителница за сумата от 5867,49 лв; фактура №**********/22.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки България - Франция, съгласно Заявка за превоз №00107/07.12.2020г. и ЧМР товарителница за сумата 7040,98 лв.; фактура №**********/22.12.2020 г. за предоставен международен превоз на стоки Франция - България, съгласно Заявка за превоз и ЧМР товарителница за сумата от 7510,38 лв.

Към настоящото дело е изискано и приложено за справка т.д. № 77/2021 г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-11 състав, по което „Б.г.“ ЕООД само е подал молба от 13.01.2021г. за несъстоятелност с твърдения, че е в състояние на свръхзадлъжнялост и към която молба са приложени счетоводни баланси на „Б.Г.“ ЕООД към 31.12.2020 г. и към 14.01.2021 г.; Отчети за приходите и разходите на „Б.Г.“ ЕООД за 2020 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 14.01.2021 г. Оборотна ведомост на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г.

С писмо от НАП, ТД офис Изток с вх.№299591/31.03.2021г. са приложени подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПД за 2016г., като е посочено, че за другите години няма данни за подадени такива.

С писмо от АВ-СВ съдът е уведомен, че няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството, а в справката от ПП – СДВР са описани автомобили – бивша собственост.

С писмо с вх.№ 301762/05.04.2021г. НАП е уведомил съда, че за ответното дружество има образувано изпълнително дело като задължението е в размер на 9,60 лв., представляваща задължение по декларация по ДДС с посочения номер за периода декември 2020г.

На стр.143 и следващите в делото са присъединени копия от обявени в ТР ГФО на ответното дружество.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. В заключението в таблица 1 на стр. 3 и 4 е представена структурата на активите на ответното дружество по години, като е видно, че към края на годишните отчетни периоди 2015 г. и 2016 г. единствените активи на „Б.Г.“ ЕООД са под формата на краткосрочни вземания в размер на 2 хил. лв. В структурата на активите към тези дати не са присъствали дълготрайни активи, материални запаси и парични средства. През периода 2017 г. – 2019 г. включително е декларирано, че предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби към Закона за счетоводството и данните за предходен период в счетоводния баланс към 31.12.2020 г. съвпадат с тези от баланса към 31.12.2016 г. По данни от счетоводния баланс към 31.12.2020 г. активите на „Б.Г.“ ЕООД са изцяло краткотрайни, формирани от вземания от клиенти – 14 хил. лв. и парични средства – 189 хил. лв., в т.ч. касови наличности – 188 хил. лв. и в разплащателни сметки – 1 хил. лв. Следва да бъде отбелязано, че паричните средства като касови наличности в значителен размер – 188 хил. лв. към края на 2020 г. и 189 хил. лв. към датата на подаване на исковата молба по д.н. 77/2021 г. – 14.01.2021 г. са посочени в счетоводния баланс след период от три години (2017 г. – 2019 г. включително), за които ответното дружество е декларирало, че не е извършвало търговска дейност, т.е. към 01.01.2020 г. не е притежавало такива активи, видно от предходния счетоводен баланс към 31.12.2016 г. В междинния счетоводен баланс към 14 януари 2021 г. са посочени и други краткосрочни вземания в размер на 7 хил. лв., с което балансовата стойност на активите на ответното дружество достига 210 хил. лв. В таблица 2 на стр.4 и 5 са представени пасивите на дружеството, като е видно, че през анализирания период 2015 г. – 2020 г. собственият капитал на „Б.Г.“ ЕООД е отрицателна величина, т.е. дружеството е декапитализирано. Формирането на собствения капитал към 31.12.2015 г. е изцяло за сметка на текущия финансов резултат за годишния период, който е загуба в размер на 6 хил. лева. През следващите два отчетни периода, в които е осъществявана търговска дейност са отчетени нови загуби – 1 хил. лв. за 2016 г. и 4 хил. лв. за 2020 г., с което към 31.12.2020 г. размерът на собствения капитал достига (- 11 хил. лв.). Към края на 2020 г. и в началото на 2021 г. основната част от задълженията на „Б.Г.“ ЕООД, които са изцяло краткосрочни, в размери съответно 214 хил. лв. и 221 хил. лв., представляват задължения към доставчици. В таблица 3 на стр.6 от основното заключение вещото лице е представило данните за показателите, които са следните:

Вещото лице сочи, че към края на 2015 г. и на 2016 г. коефициентите на абсолютна и на бърза ликвидност на „Б.Г.“ ЕООД са под минималните си допустими граници, а тези на незабавна и на абсолютна ликвидност са с нулеви стойности. Към 31.12.2020 г. и към 14.01.2021 г.  има незначително отклонение от минималната референтна стойност единствено за коефициента на обща ликвидност, докато останалите показатели за ликвидност превишават горните граници на референтните си стойности поради отчетени касови наличности, които са съизмерими с размера на текущите задължения на дружеството. Експертът въз основа на изходните данни от счетоводните баланси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност на „Б.Г.“ ЕООД са систематизирани в следващата таблица:

Според вещото лице в периода 2015 г. - 2020 г. „Б.Г.“ ЕООД не е притежавало собствен капитал, а стойностите на показателите за финансова автономност са извън допустимите граници. В този случай изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, т.к. същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, която към края на 2020 г. е изключително висока. Вещото лице сочи, че към края на 2015 г. и 2016 г., за които отчетни периоди за „Б.Г.“ ЕООД са обявени годишни финансови отчети в Търговския регистър, задълженията в счетоводните баланси, са в размери съответно 8 хил. лв. и 9 хил. лв., и са посочени по балансовата статия „Други задължения до 1 година“. Поради липсата на аналитични счетоводни документи, не е възможно да се направи констатация относно тяхната изискуемост към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. В счетоводните баланси към 31.12.2020 г. и към 14.01.2021 г. са посочени следните задължения:

                                                                                             

Експертът сочи, че от посочените задължения като изискуеми могат да бъдат определени тези към доставчици, в размери към датите на съставяне на балансите съответно 170 хил. лв. и 211 хил. лв. Степента на изискуемост на задълженията в размери 44 хил. лв. и 10 хил. лв., посочени в счетоводните баланси като „Други задължения“, не може да бъде определена по наличните по делото доказателства. От наличната по дело т.д.н. № 77/2021 г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-11 състав Оборотна ведомост на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. се констатира, че към 31.12.2020 г. компенсираното салдо по сметката е кредитно, в размер 170 492,24 лв. Същото е формирано от общо дебитно салдо, отразяващо осчетоводени вземания от доставчици в размер на 6 267,26 лв., и общо кредитно салдо (задължения към доставчици) в размер на 176 759,50 лв. За м. януари 2021 г. по сметката не са осчетоводени дебитни обороти, т.е. не са възникнали нови вземания от доставчици и не е извършено погасяване на съществуващи задължения. Кредитните обороти за месеца, сочещи възникване на нови задължения към доставчици, са в общ размер 40 908,32 лв., а към 31.01.2021 г. сумата на всички задължения към доставчици на „Б.Г.“ ЕООД е 217 667,82 лева. От представения на лист 28 – 32 по т.д. 77/2021 г. списък на кредиторите се констатира, че към 14.01.2021 г. общият им брой е 49, а вземанията им, които са посочени поотделно за всеки един от тях, не са обезпечени. Сред осчетоводените задължения към доставчици е налице такова и към молителя „Ж.Т.К.“ ЕООД. Към 31.12.2021 г. размерът му е 41 651,22 лева, а към 31.01.2021 г., след осчетоводяване на кредитен оборот за месец януари от  5 867,49 лв., общият размер на отразените в счетоводството на ответното дружество задължения към молителя достига 47 518,71 лева. Вещото лице установява, че между твърдените от „Ж.Т.К.“ ЕООД вземания по издадени в периода от 20.10.2020 г. до 22.12.2020 г. фактури, в общ размер 66 889,33 лв. и осчетоводените при „Б.Г.“ ЕООД задължения към молителя е налице разлика от 25 238,11 лв. към 31.12.2020 г. (балансова стойност 25 хил. лв.) и 19 370,62 лв. към 14.01.2021 г. (балансова стойност 19 хил. лв.), която следва да бъде взета предвид при определяне на показателите за ликвидност и за финансова автономност на ответното дружество. Изчисления на тези показатели в алтернативен вариант, съгласно задачата на експертизата, са представени в следната таблица:

Според експертизата от представения в Таблица 6 алтернативен вариант на изчисления на показателите за ликвидност към 31.12.2020 г. и към 14.01.2021 г., е видно, че стойностите на коефициентите на ликвидност се понижават, но не претърпяват качествени изменения, от които да бъдат направени различни изводи относно възможностите на „Б.Г.“ ЕООД да обслужва краткосрочните си задължения. Според вещото лице увеличаването на общия размер на задълженията и съответните изменения на размера на собствения капитал, сочещи задълбочаване степента на декапитализация, представени в Таблица 7 при изчисляване на показателите за финансова автономност в алтернативен вариант, потвърждават изводите относно финансовата автономност и задлъжнялост на „Б.Г.“ ЕООД, направени след Таблица 4 на стр. 7. От Отчета за приходи и разходи за 2020 г. се установяват извършени през периода разходи за оперативна дейност в размер на 219 хил. лв., в т.ч. за суровини и материали – 1 хил. лв.,  за външни услуги – 203 хил. лв. и други разходи – 15 хил. лева. Поради липсата на аналитични счетоводни документи и с оглед невъзможността да бъде извършена проверка в счетоводството на ответното дружество, не е възможно да бъде посочена датата на последните извършени плащания за погасяване на задължения към кредитори. Експертът е представил изчисленията във връзка с определяне размера на постоянния капитал, на оборотния капитал и на собствения оборотен капитал на „Б.Г.“ ЕООД към края на анализираните отчетни периоди, по данни от счетоводните баланси на дружеството към 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и 31.12.2020 г. в таблица 8, като данните са следните:

                       

Видно от данните към края на годишните отчетни периоди 2015 г., 2016 г. и 2020 г. „Б.Г.“ ЕООД е имало недостиг на оборотен капитал. Същевременно, отрицателните стойности на постоянния капитал сочат невъзможност на предприятието да финансира текущата си дейност и необходимост от краткосрочно външно кредитиране. Така определените стойности на оборотния капитал и на собствения оборотен капитал не кореспондират с посочените в счетоводния баланс към 31.12.2020 г. касови наличности в размер на 188 хил. лв., срещу които в пасива на счетоводния баланс липсват задължения по получени кредити. В заключението вещото лице сочи и че видно от счетоводните баланси, към 31.12.2020 г. и към 14.01.2021 г. „Б.Г.“ ЕООД не е притежавало материални активи. В раздела на текущите активи фигурират вземания и парични средства в посочените в Таблица 1 на стр. 3 – 4 размери, които съставляват имуществото на ответното дружество. Сред приложените по делото документи, както и сред тези по т.д. № 77/2021 т. липсва инвентаризационен опис и сравнителна ведомост, изготвени във връзка с годишното счетоводно приключване за 2020 г. Поради липса на контакт с представител на ответното дружество, такива не могат да бъдат получени и след проверка в счетоводството на „Б.Г.“ ЕООД. Съгласно представения по т.д. 77/2021 г. Опис – оценка на активите и пасивите на „Б.Г.“ ЕООД към 14.01.2021 г., според който дружеството има парични вземания от четири броя дебитори (длъжници) в общ размер 7 305,23 лв., която сума съответства на посочените в статията „Други вземания“ на счетоводния баланс към същата дата 7 хил. лв. Липсва обаче такъв опис за вземанията, посочени в балансите към 31.12.2020 г. и към 14.01.2021 г. по статията „Вземания от клиенти“.  Наличието на паричните средства следва да бъде установено чрез фактическо преброяване, каквото към настоящия момент не е организирано и извършено. Годишните финансови отчети на „Б.Г.“ ЕООД за 2015 г., 2016 г. и 2020 г. не са заверявявани от одитор, тъй като дружеството не попада в обхвата на критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за счетоводството, регламентиращи изискването за задължителен финансов одит от регистрирани одитори.

            По делото е изслушано и допълнително заключение на вещото лице М., което също се кредитира от съда. В същото е изготвен алтернативен вариант на баланс при изключване на посочените парични средства в брой / на каса/, в размер съответно 188 хил.лв. и 189 хил.лв., като в този вариант коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2020г. е 0,07, а към 14.01.2021г. – 0,095, каквито са и показателите на бързата ликвидност, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност към двете дати са съответно 0,0047 и 0,00. По алтернативен вариант показателите на финансова автономност са следните: коефициентът на финансова автономност е -0,93 към 30.12.2020г. и -0,90 към 14.01.2021г., а коефициентът на задлъжнялост - -1,07 и -1,10.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.

По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения както към кредитора молител, така и към другите си кредитори, които са установени от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, а има и публичноправни задължения към държавата, които са предмет на образувано изпълнително дело, макар и в малък размер.  Съдът намира, че ответникът има задължение и към кредитора –молител по процесните фактури, макар и от заключението на вещото лице да се установява известна разлика в размера на задължението, което се води в счетоводството на ответника към датата на подадената от него молба за несъстоятелност и дължимите суми по сбора от фактурите.Фактурите са двустранно подписани, представени са и заявки –договор и съответните ЧМР, поради което е налице изискуемо задължение, което произтича от търговска сделка, с настъпил падеж и не е заплатено от ответника. В доказателствена тежест на молителя е да установи, че има неплатено изискуемо вземане срещу ответника, което е от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, а в случая съдът намира, че такова е налице. В рамките на тази първа фаза на производството по несъстоятелност, а именно произнасянето по молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът не се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на кредитора –молител, нито относно неговия точен размер, тъй като това не е предмет на спора и не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер. Предвид горното безспорно е, че вземане съществува, а неговият размер не е от значение в тази фаза. Предвид горното съдът приема, че молителят е активно легитимиран като се явява титуляр на неудовлетворено вземане.

Съдът намира, че при преценка на ангажираните по делото доказателства и като съобрази процесуалното поведение на ответника, който въпреки че е уведомен за задължението си по чл. 161 от ГПК, което първо е по определението от 15.03.2021г. и повторно по протоколно определение от 21.05.2021г., включително съобщени му по ел. поща съгласно представения документ на стр. 163 от делото, не е предоставил никакви счетоводни документи нито по делото, нито на вещото лице, намира, че се установява състоянието му на неплатежоспособност при кредитиране на изготвения от вещото лице алтернативен вариант на баланс. На първо място безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че ответникът има задължения към доставчици в големи размери, а именно съгжласно боротна ведомост на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. към 31.12.2020 г. компенсираното салдо по сметката е кредитно, в размер 170 492,24 лв. За януари 2021г. ответникът не е отчел нови вземания, нито погасяване на задължения, а само допълнителни такива и в размер на 40 908,32 лв., поради което към 31.01.2021 г. сумата на всички задължения към доставчици на „Б.Г.“ ЕООД е 217 667,82 лева. Съдът намира, че не може да се приеме, че ответникът може да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като при горното кредитира допълнителния вариант на експертното заключение и алтернативния баланс с изключване на отчетените на каса пари. Ответното дружество е посочило парични средства като касови наличности в значителен размер – 188 хил. лв. към края на 2020 г. и 189 хил. лв. към датата на подаване на исковата молба по д.н. 77/2021 г. – 14.01.2021 г., но въпреки задължаването си не е представило никакви други документи за установяване на тази касова наличност към посочените дати. Не е осигурило и достъп на вещото лице за установяването на наличността й. Тези средства са посочени в счетоводния баланс след период от три години (2017 г. – 2019 г. включително), за които ответното дружество е декларирало, че не е извършвало търговска дейност, т.е. към 01.01.2020 г. не е притежавало такива активи, видно от предходния счетоводен баланс към 31.12.2016 г. След като не е осъществявало дейност няма основание да се приеме, че действително към посочената дата е притежавало такава касова наличност. Няма пречка когато се установи, че един актив или пасив са неправилно осчетоводени, да се възложи изготвяне на алтернативен вариант на баланс при съответните корекции. Съгласно решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., при оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията, няма пречка да се изследва нов коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица. В случая има основание да се изключи отчетената касова наличност, тъй като същата не се обоснова счетоводно с документи, а отрезеното счетоводно е надлежно оспорено от молителя. По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е постановена богата и последователна казуална съдебна практика / ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. № 413/16.08.2005 г. по т.д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т.д. № 9/2006 г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК /, разрешенията на която са споделени в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., споделяни и от настоящия състав, като при  оспорване вписванията в счетоводните / търговските / книги, тежестта за доказване редовността им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и / или Търговския закон, носи ползващата се от оспорените вписвания страна, в случая ответника. Той не установи надлежно по делото, че действително към посочената дата е налице такава касова наличност. В случая вещото лице М. е съставила алтернативен баланс като по подробно изложените мотиви и от същия  е видно, че всички показатели на ответното дружество са извън възприетите нормативи. Дори и да не се възприеме алтернативния баланс, показателите пак са под норматива от единица, при който може да се покрият всички краткосрочни задължения с краткотрайните активи, а затрудненията си ответникът е признал в молбата по т.д.№77/2011г. Предвид горното съдът намира, че от комплексните събрани по делото доказателства се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно, налице е спиране на плащанията, констатирано и от експерта, поради което искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.

Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде открито производство и обявена неплатежоспособността на ответника. Предвид горното съдът не следва да се произнася по евентуално заявеното основание – свръхзадълженост.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Молителят не е конкретизирал коя начална дата на неплатежоспособността претендира, но с оглед уговореното, че плащането е 45 дни след получаване на ЧМР и фактура, а първите фактури са от 20.10.2020г., т.е. с падеж – 05.12.2020г., то съдът намира, че задълженията са надлежни към 31.12.2020г. Съдът намира, че доколкото не се установи конкретно по-ранна дата за цялостно спиране на плащанията на ответника, доколкото експертът сочи, че няма данни по оборотна ведомост за плащания през януари 2021г., респ. не е налице позоваване на някоя от презумпциите и хипотезите им по чл. 608 от ТЗ, а изчисленията по експертното заключение на вещото лице са към края на счетоводната година – 31.12.2020г., като от съставения алтернативен вариант на баланс е видно, че длъжникът изцяло не е бил в състояние да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Предвид горното съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме дата 31.12.2012г.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 21.05.2021г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3850, том 70, с което е определил начални разноски за привнасяне от кредиторите на ответника. Срокът е изтекъл и няма данни да са привнесени разноски. Предвид горното съдът намира, че решението следва да е с диспозитив по чл. 632 от ТЗ.

На молителя следва да се присъдят и разноски в претендирания размер съгласно списъка, за които са представени документи, а именно сумата от 3928 лв.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2020г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Б.Г.“ ЕООД,

ОБЯВЯВА  „Б.Г.“ ЕООД, в несъстоятелност.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Б.Г.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Ж.Т.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3928 лв. / три хиляди деветстотин двадесет и осем лева/ - съдебно-деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

                                                                       СЪДИЯ: