№ 8966
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110153845 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно и
субективно кумулативно съединение отрицателни
установителни искове по чл. 439, ал. 1, вр. 124 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищците Д.
Б. К., ЕГН ********** и Б. Й. Б., ЕГН **********, като
законни наследници на С.И. Б.а, не дължат на ответника
Ю.Б.АД, при квоти от по ½ идеална част, сумата в размер
на 4354,62 лв., представляваща главница по Договор за
банков кредит от 30.03.2006г., сумата в размер на 53,22
лева, представляваща лихва и за които суми е издаден
изпълнителен лист от 27.09.2010г. въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
7348/2010г. по описа на Районен съд – гр. Русе, Х гр. с-в, и за
събирането на които е образувано изп.д.№ 2011***0400566
по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ *** при КЧСИ, а след това и
1
изп. дело № 2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№
*** на КЧСИ, съединени с осъдителни искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер на 3861,37 лева,
представляваща претендирани от взискателя за заплащане
разноски, дължими в хода на изпълнителното
производство.
В исковата молба ищците твърдят, че въз основа на
изпълнителен лист от 27.09.2010г., гр.д.№ 7348/2010г. по
описа на Районен съд – гр. Русе, Х гр. с-в, е било образувано
изп.д.№ 2011***0400566 по описа на ЧСИ И.Х., по което не
са били предприети действия по изпълнението считано от
25.05.2014г. и същото било прекратено с постановление на
ЧСИ И.Х. на 26.02.2019 г. Посочват, че на 02.10.2020 г.,
ответникът е образувал ново изпълнително дело с №
2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ.
Поддържат, че към датата на последващото образувано по
искане на взискателя и понастоящем висящо №
2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ,
петгодишната давност за всички вземания е изтекла, което
продиктувало и правния им интерес от предявяване на
исковете. Молят за уважаването им. Претендират разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове.
Възразява, че вземанията му срещу ищците не са погасени
по давност, тъй като последната е многократно прекъсвана
с подаване на молби до съдебния изпълнител за
2
извършване на изпълнителни действия.
В съдебно заседание ищците Д. Б. К. и Б. Й. Б., редовно
призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Г.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът Ю.Б.АД, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
92217/10.05.2022г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на осъществяването на юридически факт,
3
настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№ 7348/2010г. по описа на Районен съд –
гр. Русе, Х гр. с-в, въз основа на която като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1 от ГПК
е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г., поради което и
исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 7348/2010г. по описа на Районен съд – гр. Русе, Х гр. е
издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г. в полза на
кредитора ответник Ю.Б.АД срещу ЕТ АКС, Б. Й. Б. и
наследодателя на ищците С.И. Б.а, за заплащане при
условията на солидарна отговорност на сумите по
заповедта за незабавно изпълнение. Не е спорно също така,
а и се установява от приетото гр.д. 169/2021г. по описа на
РС-гр.Русе, приобщено към настоящото производство,
удостоверение за наследници на Община Русе, че С.И. Б.а е
починала на 29.06.2017г., като е оставила за свои законни
наследници ищците Б. Й. Б., задължен по издадената
заповед за незабавно изпълнение и на собствено основание,
а и като наследник на С. Б.а и дъщеря им Д. Б. К..
Не е спорно и че въз основа на издадения изпълнителен
лист, първоначално е образувано изпълнително делото №
0566/2011г. по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ *** при КЧСИ, по
молба на взискателя от 10.02.2011г. Установява се, че по
делото ЧСИ е извършил следните същински изпълнителни
4
действия, от категорията да прекъснат давността, както
следва: на 16.02.2011г. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на С. Б.а в ЕТ Ц.И.Ф., на 22.11.2013г. е
наложен запор върху вземанията на С. Б.а и Б.Б. по
банковите им сметки в редица банки; със запорно
съобщение от 25.08.2014г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на С. Б.а в „ФИРМА“ ЕООД. Установява
се по делото, че с молба от 03.11.2016г. е направено искане
от взискателя към ЧСИ за привеждане в изпълнение на
изпълнителен лист от 16.08.2012г., издаден в
производството по гр.д № 6308/2011г. по описа на РС –
гр.Русе за сумата от 1171,60 лева, представляваща
разноски. С молба от 14.12.2017г. взискателят е поискал от
ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на
длъжниците. На дата 01.02.2019г. е наложен запор върху
банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на
длъжниците, включително и на длъжника Б. Й. Б.. На
22.02.2019г. по делото ответницата Д. Б. К. е конституирана
като длъжник в производството, като наследник на
починалата С. Б.а. Видно е, че с постановление на ЧСИ от
26.02.2019г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.
Не е и спорно между страните, че по молба на
взискателя от 02.10.2020г. е образувано ново изпълнително
дело с приложен към молбата същия изпълнителен лист -
изп. дело № 2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№
*** на КЧСИ. Със запорно съобщение от 04.11.2020г. е
5
наложен запор върху банковите сметки на С. Б.а,
респективно до размера на притежаваните от ищците квоти
в съсобствеността, като законни наследници на Б.а. С
молба от 04.11.2020г. е поискано вписване на възбрана
върху собствен на ответниците Д.К. и Б.Б. недвижим имот.
Със запорно съобщение от 04.11.2020г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Д.К. в Д.К.Б.. По
изпълнителното дело след направена справка в особената
книга на РС-гр.Русе ЧСИ не е установил вписване на отказ
от наследство от страна на наследниците на покойната С.
Б.а.
Установява се също така, че с Решение №
1115/14.06.2012г. на РСР, IX състав, влязло в сила на
17.07.2012г., съдът е признал за установено в отношенията
между страните, че Ю.Б.АД няма вземане по процесния
изпълнителен лист срещу Б. Й. Б., в качеството му на
поръчител по Договор за банков кредит № BL
941/30.03.2006г., поради и което ЧСИ е постановил
разпореждане от 20.01.2021г., с което е актуализирал
размера на задължението на Б.Б. единствено в качеството
му на наследник на С. Б.а до размера на ½ част от дълга. С
постановление от 21.01.2021г. изпълнителното
производство е спряно на основание чл. 432, ал.1,т.1 от
ГПК. С молба на С.Г.Груп ЕАД от 29.03.2022г., същото е
сезирало ЧСИ с искане да бъде конституирано като
взискател по делото, на основание сключен с „ФИРМА“АД
договор за цесия от 30.06.2021г., с който вземането по
6
изпълнителния лист е прехвърлено на цесионера. Искането
е оставено без движение, поради спиране на
изпълнителното производство.
В предвид гореустановеното, по същество съдът
намира следното. В хипотезата на чл. 439 ГПК в
изпълнително производство длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като поиска установяване
несъществуване на задължението му, основавайки се на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдебната практика безпротиворечиво приема,
че основание за наличие на правен интерес е висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист. В конкретиката на случая безспорно
към датата на предявяване на иска второто изпълнително
производство не е било прекратено, поради което и
исковете са допустими. Също така не влияе на
допустимостта на исковете, че вземането по процесния
изпълнителен лист е прехвърлено на ФИРМА с договор за
цесия от 30.06.2021г., доколкото настоящото производство е
образувано пред РС-гр.Русе и впоследствие изпратено по
подсъдност в СРС на дата 13.01.2021г. На основание чл. 226
от ГПК при частно правоприемство в течение на
производството, делото следва своя ход между
първоначалните страни.
Съдът също така приема, като на основание чл. 297 от
7
ГПК, зачитайки субективните предели и СПН на
постановеното Решение № 1115/14.06.2012г. на РСР, IX
състав, влязло в сила на 17.07.2012г., че ищеца Б.Б. не е
лично задължен за заплащане на сумите по изпълнителния
лист, а единствено в качеството му на наследник на С. Б.а,
до размера на ½ идеална част за него и ½ идеална част за
Д.К..
В т. 10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подробно са изброени
примерно действията, които прекъсват давността и е
прието, че давността се прекъсва от което и да е
изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане и т. н., до постъпване на суми от плащания от
трети задължени лица, като молбата за образуване на
изпълнителното производство не прекъсва давността.
Съобразно приобщеното към настоящото производство
първо образувано изпълнително дело, първото
изпълнително действие от категорията на тези, годни да
прекъснат давността е налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на покойната Б.а от дата
16.02.2011г., като от тази дата започва да тече нова
петгодишна давност, която съдът приема за приложима в
конкретиката на случая, с оглед характера на
материалноправните взаимоотношения на страните по
8
договор за кредит /чл. 110 от ЗЗД/. Впоследствие на дата
22.11.2013г. е наложен запор върху вземанията на Б.а в
редица банки. Със запорно съобщение от 25.08.2014г. е
наложен отново запор върху трудовото възнаграждение на
С. Б.а в „ФИРМА“ ЕООД.
Съдът следва да посочи, че изтичане на срока по чл.
433, ал.1,т.8 от ГПК не се съотнася към действието и
приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 от
ГПК. В хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК
прекратяването на делото настъпва ex lege по силата на
закона, а постановлението на ЧСИ има само оповестително
действие, а с изтичане на давностния срок се погасява
въобще възможността на кредитора да иска
удовлетворяване на вземането си. Последното
изпълнително действие, и изтичането на двугодишния
преклузивен срок след него, следва да бъдат коментирани
от съда, единствено с оглед преценка законосъобразността
на наложените изпълнителни действия и дали същите са от
категорията на тези, годни да прекъснат давността. В
конкретиката на случая е видно, че взискателя е поискал
последно да бъдат извършени изпълнителни действия с
молба от 14.12.2017г. След извършеното последно същинско
изпълнително действие по отношение наследодателя на
ищците от дата 25.08.2014г., когато е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на С. Б.а в „ФИРМА“ ЕООД,
следващото такова искане на взискателя е от 14.12.2017г.,
което обосновава извод, че на дата 25.08.2016г., поради
9
непоискване от взискателя извършването на действия по
принудително изпълнение срокът по чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК, според ЧСИ е изтекъл и делото е прекратено ex lege от
закона, поради и което ЧСИ е прекратил производството с
постановление, което има само оповестителен характер на
26.02.2019г., което от своя страна обосновало извод, че
последващите извършени изпълнителни действия по
налагането на запор на 01.02.2019г. върху банковите сметки
и върху трудовото възнаграждение на длъжниците,
включително и на длъжника Б. Й. Б. са незаконосъобразни
и съдът не следва да приеме, че те са годни такива да
прекъснат давността. Гореизложеното биха наложили
извод, че от датата на последното изпълнително действие –
25.08.2014г. до образуването на новото изпълнително дело
на 02.10.2020г. предвидената в закона петгодишна давност е
изтекла.
Във връзка обаче с възраженията на ответника
относно приложението на ППВС № 3/1980г., съдът намира
следното:
В случая предвид висящността на изпълнителния
процес към датата на влизане в сила на тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и настъпване на перемпцията по силата
на закона в един по-късен момент следва да намери
приложение разрешението, дадено в задължителната за
съдилищата практика на касационната инстанция /
10
решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017
г. /. В посочения съдебен акт е прието, че прилагането на
даденото с цитираното тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица
погасяване по давност на дадени вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С
оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този
момент ППВС. Поради това даденото с отмененото ППВС
тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния
акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от
този момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от
18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на
Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от
Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са
приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда действие
11
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането
му, е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено
решение. Настоящият съдебен състав споделя
разрешението на тези въпроси, дадени в решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV ГО и
решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело №
2917/2018 г., IV ГО. По тези съображения се налага извод,
че за периода до 26.06.2015 г. /към която дата процесното
изпълнително дело е било висящо/, давност за вземанията
не е текла. Излишно е предвид казаното да се коментира
дали преди тази дата са извършени валидно изпълнителни
действия прекъсващи давността, въпреки, че съдът
коментира и направи ретроспекция по-горе. Тяхното
провеждане би повлияло при формиране на изводи
единствено за настъпване на перемпция и прекратяване на
делото по смисъла на закона, но при всички случаи това,
както вече се отбеляза се е случило след влизане в сила на
тълкувателното решение.
При съобразяване на всичко казано следва да се
приеме, че петгодишният давностен срок за погасяване на
вземането, какъвто е периода, в предвид
материалноправните правоотношения между страните е
започнал да тече от 26.06.2015 г. Именно след тази дата
12
следва да се установи дали са извършени същински
действия, способни да прекъснат давността, като на
преценка подлежат констатираните действия. Съдът обаче
не може да не зачете в предвид гореизложеното, че на дата
25.08.2016г. е изтекъл двугодишния преклузивен срок,
въпреки че течението му е започнало при действието на
ППВС № 3/1980г., когато давност не е текла, доколкото
перемпцията, както бе посочено по-горе не е съотносима на
действието на общата давност, поради и което делото е
прекратено ex lege по силата на закона на тази дата
25.08.2016г., което налага извод, че извършените след тази
дата действия на 01.02.2019г. по налагане на запор върху
банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на
длъжниците, включително и на длъжника Б. Й. Б. са
незаконосъобразни и не са от категорията на тези да
прекъснат давността.
Следователно от дата 26.06.2015г. до датата на
образуване на изп.д. № 605/2020г. – 02.10.2020г., съдът не
установи извършени законосъобразно същински
изпълнителни действия, от категорията да прекъснат
давността. От дата 26.06.2015г. до дата 02.10.2020г. е
изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок.
Гореизложеното обосновава извод за основателност на
предявените искове с правно основание чл. 439 от ГПК.
По исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
13
сумата в размер на 3861,37 лева, представляваща
претендирани от взискателя за заплащане разноски,
дължими в хода на изпълнителното производство. Тези
искове съдът намира за неоснователни.
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено
задължение за всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до
размер на обедняването. Задължението по чл.59 от ЗЗД
произтича от един от основните принципи на гражданското
право – за недопустимост на неоснователното обогатяване
за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД
да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка
без основание, е субсидиарно и възниква само тогава,
когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който
възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за
сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с
обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за
обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от
ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с
обедняването на другиго, което предпоставя наличие на
връзка между обогатяването и обедняването.
Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага
между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се
14
реализира чрез заплащане на парична сума, която по
аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне
на две стойности – тази на обогатяването и тази на
обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-
малката между двете стойности. Въпросът за разноските в
изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ,
раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на
процесуалния закон тези правила на общо основание са
приложими и за изпълнителното производство. Безспорно
длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по
изпълнението. Безспорно, че извършено плащане в срока за
доброволно изпълнение не освобождава длъжника от
дължимостта на разноските, по аргумент на чл. 79, ал.1, т.1
от ГПК предвид прогласяване нищожността на норма на
т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, с влязло в сила решение № 13014
на ВАС /ДВ бр.100/2015г./. В чл.78, ал.1 и чл.79, ал.1 от
ЗЧСИ е предвидено, че таксите се събират за извършване
на изпълнителни и други действия, като размерът им се
определя от ТТРЧСИ, а за събирането им се изготвя сметка
в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице, като в чл.79, ал.2 от ЗЧСИ е предвидено,
че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалния интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителните разноски, размерът на получената
предплата и последиците от неплащането. В случаите обаче
15
когато се установи със сила на присъдено нещо, че
вземането не съществува, като погасено по давност, то
отпада и отговорността за разноски, поради и което така
събрани в хода на изпълнителното производство,
индикират на обогатяване на ответника за сметка на
ищеца и причинно следствена връзка между обогатяването
и обедняването, тъй като са събрани във връзка с
процесното вземане, сумите по което се установи, че са
погасени по давност, поради което е налице и липса на
основание за събирането им. В случая обаче не се установи
в хода на изпълнителното производство сумите за разноски
да се събрани от ЧСИ от длъжниците и да са преведени в
полза на взискателя, което от своя страна обосновава
извод, че не е налице обогатяване на ответника за сметка
на ищците. Сумите за разноски не следва да бъдат и
изисквани за заплащане от длъжниците, доколкото се
установи със сила на присъдено нещо, че сумите по
издадения изпълнителен лист не са дължими като погасени
по давност.
По гореизложеното исковете с правно основание чл. 59
от ЗЗД като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни с оглед уважената и отхвърлена
част от исковете. Ищците са заплатили държавна такса в
производството в размер на 330,77 лева, като се претендира
и присъждане на адвокатски хонорар в размер на 900,00
16
лева, за реалното заплащане на което са налице
доказателства по делото, съобразно постановките на т.1 от
ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът е направил
възражение за прекомерност с молба с вх. №
92217/10.05.2022г., което е неоснователно. На основание чл.
7, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, във вр. чл. 78,
ал.5 от ГПК възнаграждението с оглед правната и
фактическа сложност на делото и цената на исковете, като
по делото следва да се подчертае, че са предявени няколко
обективно кумулативно съединени иска, не следва да се
намали поради прекомерност. Съдът не присъжда разноски
за транспорт и др., посочени в изготвения от процесуалния
представител на ищците списък с разноски по чл. 80 от
ГПК, доколкото на присъждане подлежат само сторените
във връзка с производството разноски и възнаграждение за
един адвокат. Или на ищците съобразно уважената част от
исковете следва да им се присъдят разноски в размер на
656,05 лева. Ответникът претендира разноски, видно от
подадения отговор на исковата молба, но не представя
доказателства за реално заплатено възнаграждение за
адвокат, във връзка с водене на настоящото дело, поради
което съдът не следва да присъжда разноски в полза на
ответника.
Водим от горното, Съдът
17
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от Д. Б. К., ЕГН ********** и Б.
Й. Б., ЕГН ********** срещу Ю.Б.АД, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че Д. Б. К. и Б.
Й. Б. не дължат на Ю.Б.АД, ЕИК *********, при квоти от
по ½ част, сумата в размер на 4354,62 лв., представляваща
главница по Договор за банков кредит от 30.03.2006г.,
сумата в размер на 53,22 лева, представляваща лихва и за
които суми е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г. въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 7348/2010г. по описа на Районен съд –
гр. Русе, Х гр. с-в, и за събирането на които суми е
образувано изп.д.№ 2011***0400566 по описа на ЧСИ И.Х.,
рег.№ *** при КЧСИ, а след това и изп. дело №
2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ,
като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. К., ЕГН ********** и
Б. Й. Б., ЕГН ********** срещу Ю.Б.АД, ЕИК *********,
осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
сумата в размер на 3861,37 лева, представляваща
претендирани от взискателя за заплащане разноски,
дължими в хода на изп.д.№ 2011***0400566 по описа на
ЧСИ И.Х., рег.№ *** при КЧСИ, а след това и изп. дело №
18
2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА Ю.Б.АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Б. К., ЕГН ********** и Б. Й. Б., ЕГН **********, сумата
в размер на 656,05 лева, деловодни разноски на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19