Решение по дело №14542/2019 на Районен съд - Варна

        Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            21.05.2021 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                         гражданско отделение

На двадесет и втори април                                          две хиляди двадесета  и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 14542 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ.

Делото е образувано въз основана искова молба подадена от К.Т.К., ЕГН ********** – починал в хода на процеса, като са конституирани наследниците му - Ю.Х.К., с ЕГН ********** /съпруга/, с адрес ***; В.К.К., ЕГН ********** /син/, с адрес ***; Т.К.К., ЕГН ********** /син/, с адрес *** и М.К.К., ЕГН ********** /дъщеря/, с адрес ***, с която се претендира да бъде осъдено „Д.г.2." Е***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да му заплати сумите от :

1/ 565,00 лева (петстотин шестдесет и пет лева) представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение за месец юли 2019г. и  127,25 лева (сто двадесет и седем лева и 25 ст.), представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение за месец август 2019г., 

2/ 2520 евро (две хиляди петстотин и двадесет евро) или неговата левова равностойност по официалният курс на деня от БНБ към деня на плащане, представляващо командировъчни средства за периода от 01.07.2019г. до 05.08.2019г, 

3/  134,00 лева (сто тридесет и четири лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни през месец юли 2019г. и месец август 2019г., 

4/ с правно основание по чл. 224, ал.1 от КТ сума в размер на 943,00 лева (деветстотин четиридесет и три лева), представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск 32 работни дни /20 дни за 2018г. и 12 дни за 2019г./,

ведно със законната лихва за забава върху всяка от сумите за главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда от 10.09.2019г. до окончателното й изплащане;

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: По силата на трудов договор № 0**9/09.01.2018г., считано от 10.01.2018г. ищецът работил при ответника на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, НКПД 8332 2005 с месторабота автомобилен парк в гр. В***. Основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж във фирмата, платимо ежемесечно. Работно време - 8 часа. Предвиденият основен платен годишен отпуск бил 20 дни.  Със Заповед за международна командировка № 36/01.11.2018г. на управителя на „Д.г.2.“ Е***, издадена на основание Наредба за служебните командировки на персонала на сухоземни транспортни средства в чужбина при международни превози на товари и пътници, утвърдена с ПМС № 115 от 03.06.2004г. и по Приложение № 3 към чл.31 били определени разходи за дневни квартирни и др. пари в размер на 60 евро/на ден. Със Заповед № 19/04.05.2019г. на управителя на „Д.г.2.“ Е.разходите за командировъчни средства били увеличени на 70 евро на ден. В изпълнение на задълженията си по трудово правоотношение извършвал международни превози в чужбина с товарен автомобил, с дигитален тахограф, собственост на ответника на територията на държави - членки на ЕС /И***, Г***, Ф***, Р*** и др./. За заемане на длъжността, на която бил назначен от ответника  притежавал "Карта на водача", издадена съгласно изискванията на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Картата на водача се поставяла в дигитален тахограф, монтиран в превозното средство и извършвала запис на изпълнението на трудовите задължения на работника, включващ изминат път, местоположение, време на престой и на шофиране и т.н.

За периода от 01.07.2019год. до 05.08.2019год. - 36 дни работил на територията на държави - членки на ЕС с товарен автомобил с peг. С*** MP, собственост на ответника, като не му били платени дължимите основно и допълнително трудово възнаграждение в размер на 565 лева за месец юли 2019г. и за сумата от 127,25 лева, за отработените дни от 01 до 05 август 2019г. Не му били платени и дължимите командировъчни в размер на 70евро на ден определени съобразно чл.31 ал.6 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, обн. ДВ, бр. 50/2004г. Не му бил платен и  положен извънреден труд в почивни дни (събота) през месец юли 2019г. и месец август 2019г., както следва: на 06.07.2019г. - 10 часа, на 13.07.2019г. - 3 часа, на 20.07.2019г. - 2 часа и на 03.08.2019г. - 8 часа, в общ размер 23 часа. Не му било платено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 работни дни /20 дни за 2018г. и 12 дни за 2019г./. От 05.08.2019г. трудовото  правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Претендират се разноски.

 В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва предявените искове. Сочи, че сумите които се претендират от ищеца за месец юли и месец август 2019г., са платени по банков път. Платени са и дължимите командировъчни също по банков път. Оспорва се иска за претендиран извънреден труд, доколкото съобразно регламент № 561/2006г. е предвидена задължителна почивка. Оспорват се и претенциите за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г., тъй като ищецът е ползвал пълния размер по отпуските, които са му се следвали за тези две години. Представил е копие от трудово досие на ищеца, както и документи за извършени плащания. Претендират се разноски.

В проведеното на 22.04.2021г. открито съдебно заседание е допуснато на основание чл. 214, ал.1 от ГПК изменение по размер на исковете, чрез намаление от 4928,69 лв., /2520 евро/ на 3858,01 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и осем лева/, за командировъчни средства за периода от 01.07.2019г. до 05.08.2019г., и чрез намаление от 134,00 лева /сто тридесет и четири лева/ на 117,92 лв./ сто и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/, за незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивните дни през месец юли 2019г. и месец август 2019г.

В същото открито съдебно заседание производството по делото е прекратено на осн. чл.233 от ГПК, в частта относно предявените искове по  чл. 215, ал.1 от КТ за разликата над сумата от 3858,01лв. до първоначално предявената сума от 4928,69 лв. и  по чл.262, ал.1, т.2 от КТ за разликата над сумата от 117,92 лв. до първоначално предявената сума от 134,00 лв. и в частта му относно иска по чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 943,00 лева (деветстотин четиридесет и три лева), представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск 32 работни дни /20 дни за 2018г. и 12 дни за 2019г./, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда от 10.09.2019г. до окончателното й изплащане.

  Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите писмени доказателства – копие от трудово досие на ищеца К.К.; трудов договор № 019/09.01.2018г. и заповед № 006/05.08.2019г.; заповед за международна командировка № 19/04.05.2019г. и отчет за командировка № 19/04.05.2019г.; заповед № 36/01.11.2018г. за международна командировка; дигитална карта на водача; извлечение на банкова сметка; ***.06.2019г.; от 02.07.2019г.; от 11.07.2019г.; от 15.07.2019г.; от 02.08.2019г.;  РКО от 04.05.2019г.,   се установява, че:  По силата на трудов договор № 0**/09.01.2018г., считано от 10.01.2018г. ищецът работил при ответника на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", НКПД 8332 2005 с месторабота автомобилен парк в гр. Варна. Основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж във фирмата, платимо ежемесечно. Работно време  8 часа. Предвиденият основен платен годишен отпуск бил 20 дни. Със заповед от 05.08.2019г, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1, считано от 07.08.2019г, като е вписано: На лицето не се дължат обезщетения. Със Заповед за международна командировка № 36/01.11.2018г. К.Т.К., като шофьор на т.а СВ1631МР/С1472ЕС бил командирован със задача да извърши превоз на товари по релация Б**-И***-ЕУ-Б**, като са посочени разходи за дневни, квартирни и др. пари - 60 евро на ден, свързани с бързото, сигурно и качествено извършване на превозите, съгласно вътрешните наредби на фирма Д** Г.** ** Е**;. Със Заповед за международна командировка 19/04.05.2019г. К.Т.К., като шофьор на т.а СВ1631МР/С1472ЕС бил командирован със задача да извърши превоз на товари по релация Б**-И**-ЕУ-Б** за период от 04.05.2019 до 03.08.2019г. В заповедта е записано, че командировъчните разходи се определят съгласно Наредба за командиръвъчни и заповед № 02/12.01.2016г на Управителя на Д** г** 2***Е**- 27 евро на ден при единична езда и 21 евро при двойна езда; Транспорта от Р.Б** до Г*** и обратно /когато смяната се извършва в Г**/ е с транспорт на фирмата като разходите са за сметка на фирмата, валутата за изплащане на командировъчните - евро, левова равностойност по фиксинга на БНБ; отчета за извършената работа се създава с отчети за изпълнение на транспортните задачи, разходи за квартирни, пътни и горива.

Според заключението на приетата ССчЕ /основно и допълнително/ се установява, че през процесния период счетоводстводството на ищеца е редовно водено, с налични първични документи и в хронологичен ред. Съобразно заповед № П-03001819168387-073-001/10.02.2020г, на ТД на НАП В*** е извършена проверка на „Д.г.2.“ Е** по спазване на осигурителното законодателство за период 01.01.2014г. - 31.08.2019г, обхващаща 27 длъжности шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т., констатирала, че на лицата са изплащани командировъчни пари по заповед за международна командировка, със задача превоз на товари по релация Б***-И***--ЕУ-Б**; Сумите са изплащани в брой с РКО и по банков път по сметка на лицата; отразени в счетоводен регистър на с/ки 501 и 503; изплатените командировъчни пари са в размер на 54 евро на ден - в двукратния размер по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

 Със заповед № 02/12.01.2016г. на основание Наредбата за служебни командировки на персонала на сухоземни транспортни средства в чужбина при международни превози на товари и пътници ПМС № 115 от 03.06.2004г, приложение № 3, чл.31,ал.1, били определени Командировачни пари на персонала на сухоземни транспортни средства шофьори на автомобил над 12 тона, в размер на 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда. Със Заповеди за международна командировка № 2/10.01.2018г; № 20/16.06.2018г: 19/04.05.2019г, К.Т.К., като шофьор на т.а СВ1631МР/С1472ЕС бил командирован със задача да извърши превоз на товари по релация Б***-И***-ЕУ-Б***,за периоди съответно от 10.01.2018- 12.05.2018г.; от 16.06.2018- 06.10.2018г. и от 04.05.2019 до 03.08.2019г. Посочено е в заповедите, че Командировъчни разходи се определят съгласно Наредба за командиръвъчни и заповед № 02/12.01.2016 г на Управителя на Д**** г** 2*** Е*** - 27 евро на ден при единична езда и 21 евро при двойна езда; Транспорта от Р.Б**** до Г*** и обратно/когато смяната се извършва в Г***/е с транспорт на фирмата като разходите са за сметка на фирмата. валутата за изплащане на командировъчните- евро,левова равностойност по фиксинга на БНБ; отчета за извършената работа се създава с отчети за изпълнение на транспортните задачи,разходи за квартирни,пътни и горива.

Представената по делото Заповед за международна командировка № 36/01.11.2018г, К.Т.К. касае период 01.11.2018 - до 01.04.2019г. и са посочени разходи за дневни квартирни и др. пари - 60 евро на ден, свързани с бързото,сигурно и качествено извършване на превозите,съгласно вътрешните наредби на фирма Д*** Г*** 2** Е***, като съобразно дигиталната карта за 93 дни командировка, общата сума е 5580.00 евро /10913.53 лв./.

По всички заповеди средствата за командировъчни са пресметнати и платени от работодателя при размер от 54 евро на ден, като общата им стойност е 50695,11 лв. за периода от 09.01.2018г. до 07.08.2019г. /справка 2 от заключението/

Начислени трудови възнаграждения на К.Т.К. по фишове за м.07. 2019 - 23 р.д. БТВ - 563.36 ЛВ; нетна сума - 437.16 лв; м.08.2019 -  4 р.д.  БТВ - 102.43 ЛВ;    нетна сума - 79.49 лв. Общия размер на дължима нетна сума за период 10.01.2018 -07.08.2019 г.  е 7448.81 лв., от която 4746.36 лв. за периода от м.01.2018 до м. 01.2019 вкл., са изплащани в брой, с положен подпис във ведомостта. Остатъкът на нетните заплати - 2702.42 лв., за период от м.02.2019 до м.08.2019 вкл. са изплащани по банков път, едновременно с превеждани на суми за командировъчни. Няма плащания с посочено основание „заплата“ за месеци юли и август 2019-та. В счетоводството няма отразени дължими /неплатени /суми за м.07 и м.08.2019г.

Общо направените банкови преводи с основание командировъчни и заплати са на стойност 57465,13 лв.

По заповед № 19/04.05.2019г., за периода 04.05.2019 - 03/05.08.2019г.  са налице отразени в личната банкова сметка ***. К. плащания с ПН за кредитен превод /14.06.2019г-заплата+команд-ка за м.05/2019/ - 3785.85 лв с ПН за кредитен превод /15.07.2019г-ком-ка+заплата за  м.06/2019/ - 4144.00 лв.  или общо -  7929.85 лв. , в т ,ч : Нетна заплата м.05.2019 - 437.16 лв, за командировки остатък - 3348.68 лв., нетна заплата м.06.2019 - 437.16 лв, за командировки остатък - 3706.84 лв. Общо заплати - 874.32 лв., и  общо за командировки 7055.52 лв. По заповед № 19/04.05.2019 има извършени и плащания от 696.00 лв. - сл. аванс за климатик - ПН/02.07.2019; 640.00 лв. - сл. аванс по фактура *********/10.07.2019-ПН/11.07.2019; 150.00 лв. - сл. аванс ПН/02.08.2019г. Остатъкът от размера на дължимите командировъчни при 60 евро на ден е 3858.01 лв /10913.53 - 7055.52 /

Положения от ищеца извънреден труд в съботни дни през месец юли и м.август 2019г съобразно представената по делото дигитална карта на водача са на 06.07.2019 събота - отработени 10.34 часа; На 13.07.2019 събота - отработени 02.43 часа; На 20.07.2019 събота - отработени 01.51 часа; На 03.08.2019 събота - отработени 07.38 часа. Изчислени съобразно пълен отработен месец - м.07.2019 т при БТВ 563.36 лв - 23 р.д./184ч/ , Часова ставка е 3.06 лв. увеличена съобразно чл.262 ал.1 т.2 с 75% - 5.36 лв. дължимите суми са за 06.07.2019 - 53.60     лв; за 13.07.2019 - 16.08лв; за 20.07.2019 - 10.72лв. за 03.08.2019 - 37.52лв. Общо: 117.92            лв.

Според заключението на приетата СПЕ, подписите, положени срещу „С уважение“ в Молби за ползване на платен годишен отпуск от 02.04.2019 г.; 09.05.2018 г. и 31.05.2018 г., са изпълнени от К.Т.К.. Подписът, положен срещу „С уважение“ в Молба за ползване на платен годишен отпуск от 06.10.2018 г., не е изпълнен от К.Т.К.. Подписът, положен срещу „Подпис“ в Разчетно - платежна ведомост за м. август 2019 г., е изпълнен от К.Т.К..

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

          Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 128 т. 2 КТ - за основното и допълнително трудово възнаграждение, чл. 215 ал. 1 КТ - за командировъчните, чл.262, ал.1, т.2 от КТ – за претендирания извънреден труд.

От горепосочената правна квалификация на исковете следва, че в тежест на ищеца е да установи в процеса в условията на главно доказване, че между него и ответника е съществувало валидно правоотношение по трудов договор в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение и командировъчни, реално положен от него труд, вкл. чрез командироването му извън страната; размера на уговореното трудово възнаграждение /основно и допълнително/, и падежа за плащането му; реалното полагане на извънреден труд в посоченото времетраене, както и стойността на дължимото възнаграждение за него.

Респективно ответникът слева да установи точно изпълнение на задължението си за плащане на трудовите възнаграждения и командировъчни пари за претендираните периоди или други положителни факти, изключващи отговорността му.  

            Не се спори от страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ от 10.01.2018г. до 07.08.2019г., като основното му задължение е било да извършва международни курсове по маршрути на територията на Европейския съюз от и до Р България.

            По иска с правно основание чл. 128 т. 2  КТ.

  Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая, според заключенето на вещото лице е налице извършено плащане на трудовите възнаграждения за месеци юли и август 2019-та по банков път /л.7 от обсъдената ССчЕ/. С допълнителното заключение се уточнява, че не са налице плащания за тези месеци с посочено основание „заплата“, което не изключва да са платени на друго основание – пр. „сл.аванс“ / л. 2 и л. 3 от констативно съобрз част на допълнителната ССчЕ/. Налице е и положен подпис в платежната ведомостта от ищеца, че е получил възнаграждението си за м. юли 2019г. по банков път. За м. август, такъв подпис не е положен, предвид прекратяването на трудовото правоотношение и и предявяването на настоящия иск, преди изработката на ведомостите. Видно от заключението на вещото лице за периода на трудовия договор,  сборът на дължимите сумите за командировъчни /50695,11лв./ и трудови възнаграждения /7448,81 лв./ съвпадат с действително платените 57465,13 лв.

В обобщение искът като неоснователен, следва да се отхвърли.

            По иска с правно основание чл. 215 КТ.

            Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. Определените размери на обезщетението за командировка се прилагат, доколкото в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.  В настоящия случай е безспорно, че ищецът е работил по ТПО с ответника, като е извършвал международни превози в чужбина, на територията на държави-членки на ЕС, за което му е начислявано трудово възнаграждение. Приложим към процесните отношения нормативен акт е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, приета с Постановление № 115 на МС от 3.06.2004 г., обн. ДВ, бр. 50- 11.06.2004 г., в сила от 01.07.2004 г., като  с § 1 от ПЗР на това ПМС е отменено Постановление № 40 на МС от 1987 г. и приетата с него Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина / обн. ДВ, бр. 54 от 1987 г. /. Според § 3 от с. ПЗР, в случаите на командироване и специализации, започнали преди влизане в сила на тази наредба се прилагат разпоредбите на отменената Наредба за служебните командировки и специализации /1987 г./. Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, в сила от 1.04.1990, е издадена от Министерство на финансите, на основание  чл. 7, ал. 2 от Постановление № 40 на МС от 2.07.1987 г. /ред. по ПМС№ 160/ 91 г., обн. ДВ, бр. 70/ 91 г. /, и не е обнародвана. Доколкото по силата на законовата делегация на чл. 215 КТ единствено Министерския съвет е компетентен да издаде нормативен акт, регламентиращ командировъчните средства в хипотези на служебни командировки и специализации в чужбина, а на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за нормативните актове предоставената компетентност не може да се прехвърля, НСКШСЧМАПТП е неприложима.  В т. см. решение № 1047/2006 г. на ВКС по гр. д. № 2875/ 2003 г., II г.о, решение № 1088/ 23.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2003 г., II г.о, и определение № 612/01.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 500/ 2017 г., IV г.о.

                В Приложение 3, т.1 към чл.31 от НСКСЧ, са определени размерите командировъчни пари, вкл. квартирни такива, дължими на персонала на сухоземни транспортни средства и специални средства, като шофьори и стюардеси при автомобилни превози, при командироването им в чужбина, както следва: при единична езда - 27 евро на ден, а при двойна езда - 21 евро на ден. Няма пречка да бъде уговорян по-висок размер.

            В случая въз основа на обсъденото заключене на ССчЕ и събраните доказаталства съдът намира, че не се доказа твърдението на ищеца за приложимост на ставка от 60 евро на ден за командировъчни за процесния период. Представената заповед от 01.11.2018г. не съдържа един от задължителните реквизити предвиден в чл. 5 ал. 2 т. 4 от НСКСЧ, а именно - начална дата и срок. Налице е и последваща заповед от 04.05.2019г. с посочен в нея процесния период, с която е определен друг размер на командировъчните. И двете заповеди не носят подпис на ищеца /няма данни и да са били представени пред длъжностно лице или държавен орган, за да се приемат за достоверни датата и съдържанието им/, поради което му са непротивопоставими. В тази насока, съдът, съобразно заключението на вещото лице за размера на действителните плащания за командировъчни, приема, че уговорената стойност на командировъчните за процесния период е била 54 евро.Според заключението на вещото лице, въз основа на плащанията за целия срок на договора, претендираните суми са били платени. Не е налице правна или житейска обосновка да се сепарират и изчисляват поотделно /по периоди или посочени основания/ плащанията по договор като процесния, свързан с периодично изпълнение и множество невъзможно да бъдат предвидени при сключването му хипотези за евентуални плащания и прихващания извършвани от страните.  Приемането на обратното би довело до нарушение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.

            При това положение и този иск се явява неоснователен.

            По иска с правно основание чл.262, ал.1, т.2 от КТ.

            Съобразно чл.143, ал.1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, т. е това е работа, която се извършва извън установеното по трудовото правоотношение редовно работно време. По силата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ, който предвижда минималните размери на увеличение и в случай, че не е уговорено друго.

            Международните превози се извършват при спазване на определени изисквания относно организацията на времето за управление, залегнали в Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (A.) и Регламент (ЕО) № 561/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 годиназа хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (Е.) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (Е.) № 3820/85 на Съвета. Техните правила са транспонирани в българското законодателство чрез разпоредбата на чл.78 от Закона за автомобилните превози. Когато превозът попада в хипотезите, уредени от въпросните актове, дневната му продължителност не може да надхвърля 9 часа (с възможност да бъде удължена не повече от два пъти седмично до 10 часа), като след управление от 4 часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка от минимум 45 минути. Водачът ползва също дневни и седмични почивки, като дневната почивка е 11 часа, а по изключение – 9 часа, което следва да се компенсира с равностоен период на почивка.

                Разпоредбите на Регламента не дерогират личното договаряне, като страните по настоящото дело са сключили трудов договор,  по който ищецът е трябвало да изпълнява задълженията си при 8-часов работен ден. Работодателят не сочи как е разпределил работното време (чл.139 КТ), нито твърди да е удължавал същото с писмена заповед (чл.136а КТ). Не се твърди също въвеждане на ненормиран работен ден (чл.139а КТ) или сумирано отчитане на работното време (чл.142 ал.2 КТ) респ.  утвърдени поименни графици за работа в периода, за който е установено сумираното изчисляване съобразно чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските

. Следователно работникът е бил длъжен да престира труд по 8 часа дневно в петдневна работна седмица (чл. 136 КТ), каквато е нормалната продължителност на работното време. Трудът, положен в повече от уговорената между страните 8-часова продължителност (включително нощен труд, в почивни дни и през времето на официални празници), е извънреден, ако работата е извършвана по разпореждане или при знанието и без противопоставянето на работодателя или прекия ръководител на работника. – в т. см. пр. Решение №53/20.02.2015 по дело №5406/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.

Предвид така изложените доводи, и обсъденото заключение на вещото лице дължимото възнаграждение за положен труд за месеци юли и август 2019г. е 117,92 лв. за 22 часа.

            По разноските :

Предвид изхода на делото всяка от страните има право на разноски, съразмерно с уважената  респ.  с отхвърлената част от исковете.

Ищецът е представил доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1475 лева. В тази насока съдът намира, че е основателно направеното възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК, като съобразно фактическата /вид и обем на събраните доказателствата, и извършени процесуални действия/ и правна /обем на приложимото материално право и съдебна практика/ сложност на спора, и нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС уреждаща минимум от 652,20лв., обоснован размер е 960 лв.– колкото е  уговорила страната, въвела възражението.Съразмерно на уважената част от исковете, разноските са в размер на 17,23 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение – 960 лв., и депозити за ССчЕ и СПЕ - 400 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете и извършения отказ за част от тях - 1335,59 лева.

            На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимите държавни такси и разноски по делото съразмерно на уважената част от претенциите, в общ размер на 52,69 лева. 

Мотивиран от горното, ВРС

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 262, ал.1, т.2 от КТ „Д.г.2.“ Е., ЕИК ***** да заплати на Ю.Х.К., с ЕГН **********, В.К.К., ЕГН **********; Т.К.К., ЕГН ********** и М.К.К., ЕГН ********** /наследници на починалия в хода на процеса К.Т.К., ЕГН **********/  сумата от 117,92 лв. /сто и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ представляваща неизплатено трудово възнаграждение по договор ***/09.01.2018г. от за положен 22 часа извънреден труд в почивни дни през месец юли 2019г. и месец август 2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда от 10.09.2019г. до окончателното й изплащане;

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждането на „Д.г.2.“ Е., ЕИК **** да заплати по трудов договор ***9/09.01.2018г. на Ю.Х.К., с ЕГН **********, В.К.К., ЕГН **********; Т.К.К., ЕГН **********  и М.К.К., ЕГН ********** /наследници на починалия в хода на процеса К.Т.К., ЕГН **********/  на основание чл. 128 т. 2 КТ  сумата от 565,00 лева (петстотин шестдесет и пет лева) - дължимото брутно трудово възнаграждение за месец юли 2019г. и  127,25 лева (сто двадесет и седем лева и 25 ст.) - дължимото брутно трудово възнаграждение за месец август 2019г., и на основание чл. 215 КТ сумата от 3858,01 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и осем лева/ - командировъчни средства за периода от 01.07.2019г. до 05.08.2019г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от сумите за главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда от 10.09.2019г. до окончателното й изплащане;

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.г.2.“ Е., ЕИК *** да заплати на Ю.Х.К., с ЕГН **********, В.К.К., ЕГН **********; Т.К.К., ЕГН **********  и М.К.К., ЕГН ********** /наследници на починалия  в хода на процеса К.Т.К., ЕГН **********/ сумата от 17,23 лева, представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК Ю.Х.К., с ЕГН **********, В.К.К., ЕГН **********; Т.К.К., ЕГН ********** и М.К.К., ЕГН ********** /наследници на починалия  в хода на процеса К.Т.К., ЕГН **********/  да заплатят на  „Д.г.2.“ Е., ЕИК *** сумата от 1335,59 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за експертиза.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д.г.2.“ Е., ЕИК ****** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от  52,69 – държавна такса и разноски за експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: