Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261949 12.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4531 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, против Н.З.Ц., ЕГН **********, с
правно основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 1 674.08 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018 г. - 13.02.2020 г., в
размер на 162.94 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 14.02.2020 г. за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2498/2020г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е
собственик на топлоснабден обект, находящ
се в гр. ......., бул. ........ № ...., ап. ..... Твърди, че за
процесния период е доставена топлинна енергия, а
търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната
страна топлинна енергия на стойност от 1 674.08
лева, представляваща топлинна енергия за отопление, топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване, която не била платена.
Предвид
забавата, се дължала и сумата от 162.94
лв. - лихва за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г. Ответникът не изпълнил
задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1401/20.01.2020 г.
по ч.гр.д. № 2498/2020 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило
възражение от ответника, което обусловило правния интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски за
заповедното и настоящото исково производство.
Ответникът Н.З.Ц. е депозирал в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете.
Признава, че е собственик на имота, като твърди, че същият се ползва от
сина му. Жилището се обитава само от един човек, който ползва само топла вода.
Твърди, че същата не била заплатена от 30.09.2018 г. поради грешка в банковите
преводи. Същата била констатирана по повод ч.г.д. № 4292/2019 г., по което била
платена сума от 529.48 лв., за периода 01.11.2017 г. - 30.09.2018 г.
Твърди, че сумата за процесния период е грешно
определена и завишена. Проведен бил разговор с топлинния счетоводител, който
признал грешното определяне на задължението и поел ангажимент за коригиране,
както и за подмяна на водомера. Впоследствие не бил осъществен контакт за
проверка на поетото задължение. По повод жалба от 30.08.2019 г. до ищеца било
заявено от последния, че не е налице основание за изготвяне на изравнителна сметка.
Водомерът е сменен на 05.09.2019 г.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2498/2020 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 20.02.2020 г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна
енергия: 1 674.08 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. .......,
бул. ........ № ...., ап. ...., с ИТН ......, за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019
г., както и сумата от 162.94 лева – представляваща обезщетение за забава за
периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г., ведно със законна лихва от 14.02.2020
г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл.
414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда
едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет
същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
Представени са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в
гр. ....... публикувани в местен ежедневник - вестник .... - .......от
24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник .......от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от
Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е
определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в топлоснабдена сграда.
Страните по делото не спорят, че
ответникът Н.З.Ц. е собственик на имот - жилище, находящ
се в гр. ......., бул. ........ № ...., ап. .....
Съдът приема,
че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за
продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител”
е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия
на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
Поради изложеното
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че
продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна
енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за
енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се
изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено,
че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от
изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие.
Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по
чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна
енергия.
По делото е
представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния
период, в която е отразено, че задълженията са за сградна
инсталация, битова гореща вода и за услуга разпределение.
Основният спорен между страните по
делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на
ответника е доставено претендираното количество и вид
топлинна енергия /за БГВ/ през процесния период,
съответно дали дължи претендираните за тази енергия,
суми. Въпросът произтича от възраженията на ответника, че в процесния
случай, имотът е обитаван само от един
човек – сина на собственика, който е ползвал само БГВ и никога не е ползвал
парно. Освен това, същата била грешно определена и завишена. Поради
неизправност на водомера, същият бил подменен на 05.09.2019 г.
Относно дължимостта
на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми
по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно –
техническата експертиза, на вещото лице инж. В.Ш. по назначената съдебно –
техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните, се установява, че през процесния период
01.10.2018 г. – 31.04.2019 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр.
....., бул. ........ № ...., където се намира процесния
апартамент №.., е работила през целия процесен
период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ на включените в
съответната мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която
се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото
лице установява, че в имота на ответника, през процесния
период, всички два броя отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за
визуален отчет, технически изправни, но за отчитането им не осигуряван достъп. Ответникът
устно бил заявил, че няма да ползва ТЕ за отопление на имота, съответно такава
компонента за имота, не била начислявана. Установява също, че през имота на
ответника не преминава щранг лира. Вещото лице
установява още, че в имота на ответника има монтиран един брой водомер за топла
вода, като начисляванията за изразходваното
количество ТЕ за БГВ са ставали на база два броя лица по 140 л./денонощие до
месец февруари 2019 г. и на 1 бр. лица по 140 л./денонощие за месец март и
април 2019 г., поради неосигурен достъп за отчет на устройството.
Според вещото лице, за имота на
ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ –
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за БГВ – на брой лица по 140
л./денонощие. Вещото лице установява, че за имота през процесния
период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 16,57738 МWh, в т.ч. 1,25457 МWh за отдадена сградна
инсталация, 0,0 МWh за отопление и 15,32281
МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото
дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената
ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в
Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ. Според
вещото лице количеството ТЕ за БГВ е начислявана като са спазени изискванията
на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба 16-334/06.04.2007г. – поради неосигурен достъп за отчет на измервателно
устройство, липса на такова или изтекла метрологична годност. Вещото лице
установява, че реално количество потребена ТЕ за БГВ
не може да бъде определена, тъй като не е осигуряван достъп за отчет на
измервателното устройство (водомер за топла вода) през процесния
период. Поради тази причина начисляванията са ставали
на брой лица по 140 л/денонощие, спазвайки се изискванията на т. 6.7 във вр. с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба 16-334/06.04.2007г. Вещото лице посочва, че в първия момент, когато
е осигурен (04.2019 г.) е издадено уведомително писмо (17.04.2019 г.), в което
се констатира изтекла метрологична годност на устройството, след което през месец
август 2019 г. водомерът е подменен с нов, който се отчита дистанционно.
Спазвайки изискванията на т.6.7. във вр. с т.6.5 от
„Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г., начисляванията трябва да бъдат на брой лица по 140
л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на уредите, като ...........са
се придържали към нормативната уредба.
Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и
компетентно изготвено.
От страна на ответника
не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя.
Действително, по
направено от ответника оспорване на истинността на представените от третото
лице ......7 броя констативни протоколи, относно подписите, положени в същите
от лицето К. (......... на ЕС), е извършена съдебно – почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице С.С. и приета по
делото като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, от която се
установява, че в три (от 01.09.2018 г., 03.12.2018 . и 04.01.2019 г.) от
констативните протоколи, подписите не са изпълнени от К.. Това обстоятелство,
обаче, не променя горния извод, тъй като констативните протоколи се отнасят до
неосигуряването на достъп до имота, като в тази насока не са ангажирани
доказателства от ответника за обратното.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от Общите
условия, купувачът в СЕС е длъжен да има средства за дялово разпределение на
топлинната енергия в имота си – индивидуални топломери или индивидуални
разпределители, монтирани на всички отоплителни тела, както и водомер за топла
вода на всички отклонения от сградната инсталация за
горещо водоснабдяване към имота му. Същият е длъжен да осигурява на продавача
при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му достъп до
помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дялово
разпределение в своя имот – чл. 13, т. 3 от Общите условия.
От изложеното следва, че дори твърденията
на ответника, че през целия процесния период
апартаментът е бил обитаван от един човек, то това не води автоматично до
отпадане на задължението за заплащане на доставената в сградата топлоенергия, в
т.ч. и за БГВ само за един абонат. Единственият начин да се установи дали в
конкретния обект е ползвана топлинна енергия за БГВ за определен период е, чрез
отчитане на показателите на водомера за БГВ. Това би могло да стане при
условие, че абонатът или негов представител е изпълнил посочените по – горе
задължения, а именно: да се снабди с изправен водомер за БГВ, както и да
осигури достъп за периодичното му отчитане, съгласно предвидените в Общите
условия, срокове. След като в случая е установено, че ответникът не е изпълнил
задължението да снабди жилището си с изправен водомер на БГВ, са приложими
разпоредбите на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради
– етажна собственост – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, според
които се начислява служебно количество за топлоенергия за БГВ.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, в случаите, когато
уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп от купувача,
разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца,
съгласно чл. 70, ал. 4 (от Приложения по чл. 61, ал. 1 от НТ).
От техническата
експертиза, се установява, безспорно, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и
начисляване на потребената ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
Поради изложеното, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че данните за потребеното
количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не
отговорят на реално потребеното количество топлоенергия
за БГВ.
Изготвената от вещото лице С.К. и
приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно
дадена и неоспорена от страните, дава точен отговор на това как е образувана
стойността на начислените количества топлинна енергия и акцесорните
вземания, като на база изчисленията на вещото лице размерът на главницата за
исковия период възлиза на сумата от 1681.47 лева, като след извършено плащане,
то неплатената сума за топлинна енергия е в размер на 1 674.08 лева, а
обезщетението за забавеното й плащане – на сумата от 162.94 лева, които суми
съответстват изцяло на претендираните от ответника
вземания.
Изложеното дотук
налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост
на сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в
заявените размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 14.02.2020 г. до
окончателното й заплащане.
Ето защо
предявените искове следва да се уважат,
като основателни и доказани.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на: 80.22 лева – ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер
от 175 лева, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по
заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева
за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се
дължат разноски от общо 405.22 лева, а за заповедното производство – 86.74
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.З.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумите, както следва: сумата от 1674.08 лева /хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и осем
стотинки / – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в гр. .......,
бул. ........ № ...., ап. ...., с ИТН ......, за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г. и сумата от 162.94 лева
/сто шестдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/- обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. – дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1401/20.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2498/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ бр. състав.
ОСЪЖДА Н.З.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, следните
суми: общо 86.74 лева /осемдесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2498/2020 г. на ПРС, ІІI бр.с. и общо 405.22 лева /четиристотин и пет лева и
двадесет и две стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ КРИСТИНА ТАБАКОВА
Вярно с оригинала!
ММ