Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06. 03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12672
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец
пред СРС, срещу решение № 318954 от 22.01.2018 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 70-ти състав по гр.д.№ 1604 по описа за 2017
г., с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК, предявен срещу Н.М. В..
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото приложение, като и ОУ на дружеството. Счита, че
не следва да доказва кое лице е държател, респ. потребител на топлинна енергия
по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ. Нямало правно значение на чие име е
партидата. Според действащото законодателство ищцовото дружество имало право да
избере срещу кого да предяви иска си – срещу собственика или срещу ползуватела.
Счита, че претенциите му са доказани и основателни.
Иска се от съда да отмени
решението и да уважи изцяло претенцията му. Претендира направените разноски.
Ответникът по въззивната жалба,
ответник и пред СРС - Н.М. В. не е депозирал
отговор по въззивната жалба, както и в течение на производството не излага
становище.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 31.01.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 13.02.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва не са
признати, предявените по реда на чл.422 ГПК, вземания в полза на ищеца /пред
СРС/.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 07.09.2016 г. по
ч.гр.д.№ 49336 по описа за 2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК длъжникът- Н.М. В. е бил уведомен на 03.11. 2016 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 17.11.2016
г. всеки един от длъжниците е подал възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 12.12.2016 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 12. 01.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че ответникът В. е придобил собствеността върху
процесния недвижими имот- ап.27, находящ се в гр.София, ж.к.“**********, вх*******по
силата на дарение от Н. Г.М.. Прехвърлителят, обаче, си бил запазил правото на
ползване. По делото не били ангажирани от ищеца доказателства ответникът да е
подал заявление-декларация за откриване на партида на негово име, респ. липсвал
сключен договор между страните по спора. Затова задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия било на ползувателя Н. Г.М..
Последният, обаче, бил починал на 04.03.2016 г. и със смъртта му се било
погасило вещното право на ползване. Наследник по закон на М., бил неговият брат
– В. Г.М.. В случая от ищеца се претендирали суми за периода 01.07.2013 г. до
30.04.2015 г., т.е. за времето, когато ползвателят бил жив. Тези суми
представлявали пасив на наследството. Ответникът В. не бил наследник по закон
на Н. М., поради което не можел да отговаря за задължението на наследството.
Освен това за процесния период нямал и качеството на потребител на топлинна
енергия за периода 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. Затова и предявените искове
били неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.107 от Закона за
енергетиката, доставчикът на енергия може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от потребителя. Според разпоредбата на пар.1,т.42 от
ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен гази за битови нужди е физическо
лице-собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва
ел. или топлинна енергия.
В тежест на ищеца по положителния
установителен иск е да докаже, че ответника е потребител на ТЕ.
С оглед
приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен
за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
цената й.
Видно от представените с исковата
молба писмени доказателства, липсват данни ответникът да е подал
заявление-декларация за откриване на партида на негово име, респ. не се
установява да е сключен договор между страните по спора, т.е. след прехвърляне
правото на собственост с нот.акт № 195 от 19.12.2007 г. облигационното
правоотношение е продължило да съществува между ищцовото дружество и
прехвърлителя Н. Г.М..
Не се оспори, а и от данните по
делото се установява, че ответникът не е сред наследниците по закон на починалия
М.. Затова и В. не може да отговаря за пасива на наследството.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на
въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият не претендира
разноски, а и такива пред настоящата инстанция не са сторени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318954 от 22.01.2018 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 70-ти състав по гр.д.№ 1604 по описа за 2017 г.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: