Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
гр.ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, 01.07.2019 г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател
: ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията Личева гр.д. № 2419 по описа за
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл.9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 79 ЗЗД; чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.33 от ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД;
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД; чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 92 от ЗЗД.
Постъпила е ИМ
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, представлявано от М.Д. и Н.С., депозирана чрез пълномощник –
юрисконсулт Б.Р., с която се твърди, че между "Сити кеш" ООД и
ответницата, на
21.12.2016 г. е сключен договор за заем за предоставяне на сумата от 500.00 лв. Уговорена е договорна
лихва в размер на 27,31 лв. като общата сума е следвало да бъде платена на 13
равни седмични погасителни вноски в размер на по 40,56 лв., с последна
погасителна вноска и падеж 22.03.2017 г. Страните били постигнали договорка, че
при неплащане на четири погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
погасителна вноска, при ежеседмично плащане, всички задължения по договора
стават автоматично предсрочно изискуеми. Автоматичната предсрочна изискуемост
е настъпила според ищеца на 25.01.2017 г., поради неплащане от страна на
ответника на 4 бр. седмични погасителни вноски. На основание чл.7 ал.4 от
Договора заемодателят начислил неустойка в размер на 20 % от дължимата до
пълното погасяване на договора сума в размер на 126,83 лв. Тази сума е
изчислена върху размер от 633,63 лв. - сбор от остатъците на главница,
договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора. На заемателя
е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 159,12 лв. разсрочена
на 13 равни вноски, поради факта, че в 3 дневен срок от подписване на договора
не предоставил на заемодателя едно от договорените обезпечения, описани в чл.9 от Общи
условия по договор за заем в сила от 1.05.2016 г. По сключения между страните
договор заемателят е заплатил сумата от 52,80 лв. от които били погасени
главница - 36,72 лв., договорна лихва - 3,84 лв. и неустойка за неизпълнение на
договорно задължение - 12,24 лв.
С договор за цесия от
31.10.2017 г. "Сити кеш" ООД прехвърлило вземанията си срещу ответницата на
ищеца заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С изрично
пълномощно законният представител на "Сити кеш" ООД упълномощил ищеца
да уведоми длъжника за извършената цесия. Такова уведомление е изпратено и до
ответницата, което е върнато в цялост. С ИМ е направено искане за връчване
копие от уведомлението на ответницата.
Прави се
искане към съда да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца сумата от 463,28 лв. - главница по договор за
паричен заем № 101858/21.12.2016 г. за периода от 4.01.2017 г. до 22.03.2017
г., с обявена предсрочна изискуемост от 23.01.2017 г.; сумата от 25,47 лв. -
договорна лихва за периода 4.01.2017 г. до 22.03.2017 г.; сумата от 146,88 лв.
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 4.01.2017 г.
до 22.03.2017 г.; сумата 126,73 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост
начислена на 25.01.2017 г.; сумата от 75,85 лв. - обезщетение за забава за
периода от 25.01.2017 г. до 2.08.2018 г. и законната лихва върху главницата,
считано от 2.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
От „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД се прави
искане за осъждане на ответника да заплати направените в заповедното и в съдебното производство разноски.
Ответницата А.С.А., в срока по чл.131 ГПК не депозира писмен
отговор. Същата прави признание на предявените искове, както и възражение, че не е уведомена за
извършената цесия.
Поради
това, че не
е дала повод за завеждане на делото от ищеца прави искане, на основание чл.78
ал.2 от ГПК, направените разноски да останат за негова
сметка.
Съдът, след като обсъди основанията,
изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:.
На 21.12.2016
г. ответницата А. депозирала до «Сити кеш» ООД молба за сключване на договор за
паричен заем № 0142255 (л.7). В тази връзка й бил предоставен Стандартен
европейски формуляр относно информация за потребителските кредити, съобразно който предоставената сума по договора за потребителски кредит
следва да е 500.00 лв., платими на 13 седмични вноски, с лихва 27.28 лв. Дължимата
седмична вноска следвало да е в размер от 52.80 лв., при ГПР 49%(л.10-11).
Сключен бил договор за паричен заем № 101858 към искане № 0142255(л.5-6), с
който била уговорена дата на последно плащане -
22.03.2017 г.; дата на първо плащане – 28.12.2016 г.; годишен лихвен
процент – 40.08%; обща сума за плащане – 527.31 лв. При размер на седмична
погасителна вноска от 40.56 лв. към договора
бил приложен погасителен план, видно от който към сумата от 40.56 лв. -
седмична вноска се прибавяла и сумата от
12.24 лв. – неустойка по чл. 8 от договора, или общо сума за плащане в
размер от 52.80 лв. В чл. 7 ал. 1 от Договора е уговорена лихва за забава, на която и да е погасителна вноска, в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на
просрочието до неговото пълно погасяване. В чл. 7 ал. 4 от договора е уговорена
неустойка в размер от 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума за предсрочна изискуемост, при обявяване на такава в случай на
неизпълнение, при забава на плащане в размер от четири погасителни
вноски. На основание чл. 8 от договора е уговорена неустойка в размер от 159.12
лв. с начин на разсрочено плащане при непредоставяне в три дневен на обезпечение, описано чл. 6 ал. 2 от договора
- запис на заповед; банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на условия,
визирани в чл. 9 ал. 2 от ОУ към договора.
Видно от
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е
заплатила на «Сити кеш» ООД една седмична вноска в размер от 52.80 лв. на 21.12.2016 г., който факт се признава от
ищеца.
С
договор за цесия от 31.10.2017 г. «Сити кеш» ООД прехвърлило
на «Агенция за събиране на вземания» ЕАД вземанията по договор № 101858 дължими
от А.А. в размер от 803.96 лв., описани в Приложение № 1 към договор за цессия
от 31.10.2017 г.(л.18). Предмет на договора са непогасените от длъжниците
задължения към 16.10.2017 г.(л.12). Във връзка с извършеното прехвърляне на вземания, до ответницата
е изготвено уведомително писмо от
10.11.2017 г., върнато в цялост(л.21-23) и
друго такова, изпратено на 05.11.2018 г., отново върнато в
цялост(л.24-25), въз основа на изготвено пълномощно (л.26), предвидено в чл.
4.5 от Договор за цесия. На 31.10.2017 г. «Сити кеш» ООД е потвърдило
извършената цессия на всички вземания цедирани на «Агенция за събиране на
вземания» ЕАД по договор от същата дата(л.16).
Ответницата призна предявените срещу нея искове, като след
завеждане на настоящото дело е заплатила на ищеца сума в общ размер от 200.00
лв., видно от преводно нареждане от 22.02.2019 г. (л.67), фиш от 18.03.2019
г.(л.68) и платежни нареждания от 23.04.2019 г. и 21.05.2019 г.(л.82-83). От ищеца се признава
плащане на сума в общ размер от 100.00 лв. през месеците февруари и март
На
02.08.2018 г., пред ГОРС било депозирано от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД заявление по образец, за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК., като е образувано ч.гр. д. 1577/18 г. по описа на
ГОРС.
На 06.08.2018
г. била издадена Заповед № 1902, с която било разпоредено длъжникът А.С.А., да
заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, както
следва: 463.28 лв.,
представляваща неизплатена главница за периода от 04.01.2017 г. до 22.03.2017 г. по договор за паричен
заем № 101858, сключен на 21.12.2016 г. между „Сити кеш” ООД и А.С.А., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш” ООД в
полза на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017г., заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –
02.08.2018 г., до окончателното изплащане на главницата, сумата от 23.47 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 04.01.2017 г. до 22.03.2017 г., сумата от 146.88 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
04.01.2017 г. до 22.03.2017 г., сумата от 126.73 лв.,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
25.01.2017 г. – датата на предсрочна изискуемост, сумата от 75.85 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от 26.01.2017 г. до 02.08.2018 г., сумата от 25.00 лв.,
представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна
такса, както и сумата от 150.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК на 28.09.2018 г.
След уведомяване на кредитора, същият депозирал настоящият установителен иск в
срока по чл. 415 ал.4 ГПК.
В
този смисъл настоящата инстанция приема, че настоящите обективно съединени искове
са допустими за разглеждане.
Правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД е частично основателен, поради
следните съображения:
Безспорно се
установява в настоящото производство факта на сключен между страните договор,
по силата на който „Сити кеш” ООД е предоставил на ответницата сумата от 500.00
лв. (л.5). Платената сума от длъжника на „Сити кеш” ООД е в размер от 52.86
лв., а на ищеца – 200.00 лв. Ищецът е признал факта на плащане на сума в общ размер
от 152.86 лв.(л.56 и л. 77). Относно плащане на сумата от 100.00 лв. са
ангажирани доказателства от страна на ответницата – два броя платежни нареждания за кредитен превод от
23.04.2019 г. и от 21.05.2019 г.(л.82-83). Същевременно ответницата признава предявените срещу нея обективно
съединени искове.
Съгласно практиката на ВКС в Решение № 384/02.11.2011
г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. №
2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който
страните черпят права,
е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато
тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност.
Съобразно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
.
Хипотезата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него
. Отчитайки изискването на чл. 11 ал.
1 т. 7 от ЗПК, в процесния договор като
общ размер на кредита е вписана сумата от 500.00 лв., представляваща размер на
отпуснатия заем. Формално са спазени и изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10
от ЗПК. При преценка обаче на съдържанието на сключения между страните
договор, съдът като съобрази цитираните по-горе разпоредби приема, че същият не
съдържа клауза относно
възнаградителната лихва, ГПР, ГЛП от които да стане ясно какъв е размера на възнаградителната
лихва, как е формиран годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Договорено е заплащането на сумата от 500.00
лв. да стане на 13 седмични вноски, като в този случай би следвало да се
заплаща сума в размер от 38.46 лв. Не става ясно поради какви причини вместо седмична
погасителна вноска от 38.46 лева длъжникът е следвало да плаща такава от 40.56
лв., като разликата в случая се явява за сумата от 27.30 лв. лева. Информацията
в договора относно размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП е обща и не
отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена, като с нея не се
конкретизира какво точно се включва в размера на седмичната вноска като части
от главницата и лихвата. Такава
информация липсва и в изготвения към договора погасителен план, подписан от
заемателя. Видно от последния, в
седмичната погасителна вноска е включена сумата от 12.24 лв., или общо 159.12 лв.(за 13 седмични
вноски) – неустойка по чл. 8 от договора, представляваща санкция за длъжника поради необезпечаване на договора
за заем посредством запис на заповед,
банкова гаранция, или поръчител, който да отговаря на изискванията на чл. 9 ал.
2 от ОУ към договора(л.8).
Съдът следва
служебно да се произнесе и по валидността на клаузата за неустойка, предвидена
в чл.8 от договора, тъй като предмет на един от обективно съединените искове
е и претенция за неустойка. При преценка основателността на претенцията в
тази й част, следва да се извърши първо такава относно съществуването на
това задължение. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение №229
от 21.01.2013 г. на ВКС по т.д.№1050/2011 г., II т.о. Съобразно приетото в ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, при използването на критерии като
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство,
залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящият
случай, процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемателя да осигури на кредитора обезпечение след сключване на договора. Касае
се за обезпечения, осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на
кредит, за да бъде гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията
си. Може да се приеме, че свободата на волята на договаряне допуска такова
задължение да възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче
въпроса какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да обезщети
очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса на обезпечение
биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си доброволно,
както и той би извършил разходи за принудителното им събиране, в това число воденето на съдебни
дела и разноски в изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената парична
неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време
не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране, тъй като те по
закон са дължими на кредитора и в
исковото и изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава
дълга на заемателя с една трета от договорения размер и естествено води до
затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските
при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й
е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения съдът счита, че
целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение
за по-големите вреди. Според чл.8 от договора неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави
обезпечение на заемодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че ответницата не дължи на
кредитора по процесния договор за заем уговорената неустойка в размер на 159.12 лв., поради което предявеният
установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се
отбележи, че не са ангажирани доказателства от ищеца, че към момента на
депозиране на заявлението не по ч.гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС „Сити кеш” ООД е
упражнило правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и
да уведоми за това обстоятелство ответницата.
Относно уговорената
неустойка в чл. 7 ал. 4 от договора съдът намира, че разпоредбата, в която е
уговорено задължението противоречи на императивите правила на ЗПК. Касае се за
неустоечна клауза, която цели да
обезпечи изпълнението на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети
вредите на кредитора от липсата на изпълнение, довело до изгубване преимущественото
на срока за длъжника. С въпросната разпоредба фактически се начислява обезщетение
в полза на кредитора във връзка с липсващото изпълнение на главното задължение,
като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1
от ЗПК, уреждаща
обхвата на отговорността на кредитополучателя за последиците от забавата. Съобразно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Такова обезщетение
се претендира да е дължимо от А. в размер от 75.85 лв. по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.33 от ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД, който се
явява основателен следва да бъде уважен, предвид уважаване на главния иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.9 от Закон за потребителския кредит вр. чл.
240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД. Установена е по делото и е доказана забава от
страна на длъжника от 25.01.2018 г., като обезщетението е изчислено от този момент
до 02.08.2018 г.(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр. д.
№ 1577/18 г. на ГОРС) в размер от 75.85 лв. Искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД относно неустойката
визирана в чл. 7 ал. 4 от
договора следва да се отхвърли като
неоснователен.
Вземанията на
«Сити кеш» ООД към ответницата, са прехвърлени
на ищеца по настоящото дело с договор за цесия от 31.10.2017 г. Съгласно
нормата на чл.99 ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника
от деня, когато предишният му кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Тази
норма създава задължение за цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
с цел да защити последния от ненадлежно изпълнение, т.е. да изпълни на лице,
което не е носител на вземането. По делото не са представени доказателства, че
ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия, тъй като
уведомителните писма в тази връзка, изпратени въз основа на изготвено
пълномощно съобразно чл. 4.5 от договар за цесия(л.20) са върнати неполучени,
видно от известията за доставяне(л.21-25).
Съгласно
практиката на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г., І-во т. о.,ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.,ІІ-ро
т.о., ТК, уведомление изходящо от цедента и приложено към ИМ на цесионера,
достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235 ал.3 ГПК. С настоящата ИМ уведомлението е връчено на ответницата,
когато тя е узнала за смяната на кредиторите(07.02.2019 г. – л.44), след който
момент е извършила плащане на сумата от 50.00 лв. на 22.02.2019 г.(л.67). В
този смисъл съдът приема, че ответницата
е надлежно уведомена за извършената цесия от ищеца.
Следва да бъде отчетено и извършеното плащане на сумата от 200.00 лв.
на ищеца след предявяване на иска и образуване на настоящото производство.
Предвид на
факта, че сключеният договор за заем от 21.12.2016 г., на основание чл. 22
от ЗПК се явява недействителен, ответницата дължи връщане единствено на
главницата по него. Предвид извършените плащания на суми в общ размер от 252.80
лв., тази сума следва да се приспадне от
главницата в размер от 500.00 лв.
Следва да бъде
уважен искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, като бъде прието за установено по отношение на ответницата, че в полза на
ищеца съществува вземане за сумата от 247.20 лв. – главница по договор за
паричен заем № 101858/21.12.2016 г. сключен между „Сити кеш” ООД и А.С.А., което
вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за
цесия от 31.10.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение №
1902/06.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС, ведно със законната
лихва, считано от 02.08.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
Искът относно
претендираната главница за разликата от
247.20 лв. до 463.28 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При
уважаване на главния иск следва да бъде уважен и аскцесорния такъв по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.33 от ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД като бъде прието за
установено по отношение на ответницата, че в полза на ищеца съществува вземане
за сумата 75.85 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.01.2017 г. до
01.08.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 1902/06.08.2018 г.
по ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС.
Исковете
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за суми в размери съответно от 23.47 лв.
– възнаградителна лихва и сума в общ
размер от 273.61 лв. - неустойки следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК, както следва: В настоящото производство ищецът е
направил разноски за сумата от 525.00 лв., от които 225.00 лв. – внесена
държавна такса за разглеждане на исковете; 150.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ; 150.00
лв. - възнаграждение на вещо лице. Следва да бъде присъдена сумата от 202.82
лв. – съразмерно на уважената част от исковете.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски по ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, които са в общ
размер от 175.00 лв., от които: 25.00 лв. – внесена държавна такса и 150.00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от иска в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 67.60 лв.
Разноските
следва да се присъдят в тежест на
ответницата, тъй като въпреки факта, че е узнала за извършената цесия в хода на
съдебното производство, същата е имала възможност да заплати
дълга си на първоначалния кредитор. Извършената цесия между „Сити кеш”
ООД и ищеца не е освободило ответницата от задължението й своевременно да
изпълни задължението си към кредитора.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление
бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда”Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. и юрисконсулт Б.Р., съществува вземане
от А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***,
за СУМАТА от 247.20
лв.(двеста четиридесет и седем лева и 20 ст.) – главница по договор за паричен
заем № 101858/21.12.2016 г. сключен между „Сити кеш” ООД и А.С.А., което
вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия
от 31.10.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 1902/06.08.2018
г. по ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС, ведно със законната лихва, считано от
02.08.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, относно приемане за установено по отношение на А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление
бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда”Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. и юрисконсулт Б.Р. съществува вземане за СУМАТА
от 216.08 лева(двеста и шестнадесет лева и 08 ст.), представляваща разликата
над сумата от 247.20 лв. до 463.28 лв. (четиристотин шестдесет и три лева и 28 ст.) - дължима
главница по договор за паричен заем №
101858/21.12.2016 г. сключен между „Сити кеш” ООД и А.С.А., което вземане е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия от
31.10.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 1902/06.08.2018 г.
по ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС, като НЕДОКАЗАН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.33 от ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД, че в полза
на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София и адрес на управление бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда”Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. и
юрисконсулт Б.Р., съществува вземане от А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, за
СУМАТА от 75.85
лв.(седемдесет и пет лева и 80 ст.) – обезщетение
за забава за периода от 26.01.2017 г. до 01.08.2018 г., за което е издадена
Заповед за изпълнение № 1902/06.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД, относно приемане за установено по отношение на А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, че
в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София и адрес на управление бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда”Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. и
юрисконсулт Б.Р. съществува вземане за СУМАТА от 23.47
лева (двадесет и три лева и 47 ст.), представляваща договорна лихва за периода
от 04.01.2017 г. до 22.03.2017 г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 1902/06.08.2018 г. по ч. гр. д. №
1577/18 г. на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД., относно приемане за установено по отношение на А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, че
в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София и адрес на управление бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда”Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. и
юрисконсулт Б.Р. съществува вземане за СУМАТА от
146.88 лева(сто четиридесет и шест лева и 88 ст.) - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 04.01.2017 г. до 22.03.2017 г., на
основание чл. 7 ал. 4 от договор за паричен заем № 101858/21.12.2016 г. сключен между „Сити
кеш” ООД и А.С. Ангелов; СУМАТА от
126.73 лв.(сто двадесет и шест
лева и 73 ст.) - неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 25.01.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение №
1902/06.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление
бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда”Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. и юрисконсулт Б.Р., СУМАТА
от 202.82 лв.(двеста и два лева и 82 ст.) – направени по делото разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление
бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда”Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. и юрисконсулт Б.Р., СУМАТА
от 67.60 лв. (шестдесет и седем лева и 60 ст.) – направени разноски по
ч. гр. д. № 1577/18 г. на ГОРС, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред ВТОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: