Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2017 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: Ц.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2280 по описа за 2016 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № К-038965
от 20.05.2016 година на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, на Комисия за защита на
потребителите /Упълномощен със Заповед № 289/22.04.2015 година на Председателя
на Комисията за защита на потребителите/, с което на ЕТ”ВАСИЛИЯ – В.М.”, ЕИК
*********, представляван от В.П.М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение по чл.114,
ал.2, във връзка с чл.208 от Закона за туризма, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от
страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление постановление № К-038965 от 20.05.2016 година на Директор на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, на Комисия за защита на потребителите /Упълномощен със Заповед
№ 289/22.04.2015 година на Председателя на Комисията за защита на
потребителите/, с което на ЕТ”ВАСИЛИЯ – В.М.”, ЕИК *********, представляван от В.П.М.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 1000 лева за нарушение по чл.114, ал.2, във връзка с чл.208 от Закона
за туризма.
В
жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда, същото да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
В
разглеждания случай жалбоподателят-търговец, като стопанисващ търговски обект,
подлежащ на категоризация по Закона за туризма и поднормативните му актове, а
именно обект кафе-аперитив „Вог”, находящ се в град Стара Загора, съобразявайки
се с изискванията на закона, е подал до Община Стара Загора според изискванията
на закона, формуляр и прилежащи документи за определяне на категория на
заведението, като е посочил във формуляра, че до момента заведението е било с
категория „две звезди”, съобразен с действащата до тогава нормативна уредба. Формулярът
с прилежащите документи е подаден на 23.12.2015 година. С оглед категоризацията,
както на това заведение, така и на други в град Стара Загора, Кметът на Община
Стара Загора е определил Общинска експертна комисия по категоризация на
туристическите обекти в съответен състав със Заповед № 10-00-2646 от 11.12.2015
година. Тази комисия с констативен протокол за категоризиране на заведение за
хранене и развлечение № 280 от 21.01.2016 година е извършил инспекция на
заведението на жалбоподателя и го е проверила дали отговаря на изискванията на
Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията. Изрично в извършеното и документирано
обследване е отбелязано, че обектът разполага с една тоалетна, изградена според
изискванията за заявената категория и е препоръчано в края на констативния
протокол на заведението кафе-аперитив „Вог” да бъде дадена една звезда. В тази
връзка е и изготвеният доклад на председателя на експертната работна група,
също от 21.01.2016 година. Въз основа на действията на Общинската експертна
комисия по категоризация на туристически обекти за Община Стара Загора и
предвид нейния доклад, със Заповед № 280 от 25.01.2016 година на Заместник-кмета
на община Стара Загора, на обекта, кафе-аперитив „Вог” е определена категория
една звезда. Категоризиращият орган е приел, че в случая обектът отговаря на
изискванията на закона, включително и на Наредбата за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията. Следва да се има предвид, че в документите, подадени към общината
във връзка с определяне на категорията, освен тоалетната клетка, която
съществува в заведението, са предоставени два допълнителни договора от
14.10.2015 година за ползване на още две тоалетни клетки в съседство на
категоризирания обект. Следователно те са взети предвид от категоризиращия орган
при определяне на въпросната категория. В противен случай категоризиращия орган
е следвало да откаже, какъвто отказ в настоящия случай нямаме. Следователно с
издаването на Заповед № 280 от 25.01.2016 година на Заместник-кмета на община
Стара Загора и даването на обекта кафе-аперитив „Вог” определената категория от
една звезда, следва да се приеме, че този обект за да бъде категоризиран така е
отговарял със заявените за предоставената му категория услуги, противното бе
означавало, че Общината Стара Загора не е спазила изискванията на закона при
определянето на категоризацията, за което индикация няма.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя е
направена проверка на 06.04.2016 година в стопанисвания от него и категоризиран
по съответния законов ред, обект – кафе-аперитив „Вог”, находящ се в град Стара
Загора на бул. „Цар Симеон Велики” № 97. При проверката на обекта се
установило, че същият е в работен режим и че в него се предоставя туристическа
услуга ресторантьорство. Обектът се помещава на партерен етаж от жилищна постройка
и разполага със зала с 30 места на закрито /целогодишно/ и 52 места на открито,
или общо 82 седящи места. Проверяващите са установили, че на видно място в
обекта има поставена категорийна символика, която разяснява категорията на
обекта, както и Удостоверение № 280/25.01.2016 година за утвърдена категория
една звезда за кафе-аперитив „Вог” с цитираните по-горе места, което
удостоверение е издадено от Община Стара Загора – категоризиращ орган съобразно
правомощията, предоставени от Закона за туризма, подборно пояснено по-горе. Проверяващите
са установили, че обектът разполага с една тоалетна клетка, като няма обособени
тоалетни клетки за мъже и тоалетни клетки за жени. Изрично е прието като цяло,
че обектът разполага с 82 места. Административно-проверяващият орган е приел,
че при изграждането, обзавеждането и оборудването на питейното заведение, не са
спазени минималните задължителни изисквания към питейно заведение – кафе
аперитив от типа една звезда, обективирани в Наредбата за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията – Приложение № 3, раздел I – изисквания към изграждане,
обзавеждане и оборудване на заведения за хранене и развлечения № по ред 2.1
(1.2) – за ЗХР – тоалетни клетки за жени и за мъже (по една на 60 места, над 60
места две тоалетни клетки за жени и две тоалетни клетки за мъже). С оглед на
това е прието, че търговецът ЕТ „Василия – В.М.” предоставя туристическа услуга
ресторантьорство в туристически обект кафе-аперитив „Вог” с определена
категория една звезда, находящ се в град Стара Загора на горецитирания адрес,
който не отговаря на изискванията на определената му категория съгласно изискванията
на Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене
и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията. Административно-проверяващият орган в
лицето на актосъставителя – свидетелят А.К., е приел, че с това е нарушена
разпоредбата на чл.114, т.2 от Закона за туризма. В тази връзка е съставен АУАН
№ К-038965 от 19.04.2016 година, където описаното административно нарушение е
прието само като такова по смисъла на чл.114, т.2 от Закона за туризма. Въз
основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, където също е прието, че с установеното е нарушена само разпоредбата
на чл.114, т.2 от Закона за туризма и в тази насока, с оглед предвидената в
нормата на чл.208 от Закона за туризма, административна санкция, е наложено
съответното административно наказание на търговеца – посочената в закона
имуществена санкция в нейния минимален размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.114, т.2 от Закона за туризма, лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1,
т.2 и т.3, от закона, са длъжни да предоставят туристически услуги в
туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория
съгласно Наредбата по чл.121, ал.5 от Закона за туризма. Тази правна норма от
Закона за туризма сама по себе си е бланкетна и не съдържа в себе си
административно нарушение и не може да бъде самостоятелно правно основание за
установено административно нарушение, а препраща към изискванията на Наредбата,
приета по реда на чл.121, ал.5 от Закона за туризма. Наредбата, която е приета
по цитирания текст от закона, е Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията /Приета с ПМС № 217 от 17.08.2015 година и обнародвана в ДВ брой 65
от 25.08.2015 година, и е действала към момента на определяне на процесната
категория/. Именно с тази наредба се определят вече конкретните изисквания към
видовете места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, както и
минималните задължителни изисквания, на които трябва да отговарят местата за
настаняване, прилежащи към тях заведения за хранене и развлечение и
самостоятелните заведения за хранене и развлечение, за определяне на
категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване;
обслужване; предлагане услуги в туристическия обект; образование или
професионална квалификация; стаж в туризма и езикова квалификация на управителя
и за професионална езикова квалификация на персонала в турстическия обект.
Предвид това при посочване на нарушената законова разпоредба по смисъла на
чл.114, т.2 от Закона за туризма, последната задължително следва да бъде
обвързана със съответната правна норма от цитирания по-горе подзаконов
нормативен акт. Само по този начин може да се гарантира в пълен обем
възможността на сочения като нарушител да разбере в какво точно е обвинен, така
че адекватно да организира и упражни правото си на защита. В противовес на
изискванията на закона в настоящия случай не е цитирана надлежна правна норма
от наредбата по чл.121, ал.5 от Закона за туризма. Посочено е Приложение № 3 и
изискванията по него, но не и правната норма от Наредбата, по силата на която
следва да се съблюдават изискванията на цитираното приложение. След така
констатираното, възприето и описано от АНО, административно нарушение, е
приложена санкционната норма на чл.208 от Закона за туризма, съгласно която
хотелиер или ресторантьор, който във вече категоризиран туристически обект
предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената
категория, се наказва с предвидената от закона глоба или имуществена санкция.
Смисълът на тази правна норма е, когато на даден обект е определена конкретна
категория, същият след определянето й да предлага услуги, които да не
съответстват на определената му вече от категоризиращия орган категория. В
повечето случаи това означава, че към момента на категоризиране заведението или
обектът е отговарял на изискванията на закона за дадената категоризация, но в
последствие част от услугите, които са взети под внимание при определяне на
категорията, не се изпълняват от категоризирания обект в пълния им обем или го
надвишават без право на това, тоест не съответстват на вече дадената категория
или са в повече. Съдът намира, че нормата на този текст от закона изключва
възможността даден търговец да бъде наказван, ако още към момента на
категоризиране, следва да се приеме, че не е отговарял на изискванията на
дадената категория, освен ако това не е сторено умишлено от негова страна с цел
да въведе в заблуждение категоризиращия орган, към момента на определяне на
категорията.
В
тази връзка и при извършената служебна проверка на акта и постановлението
досежно тяхната материална и процесуална законосъобразност съдът откри особено
съществено процесуално нарушение, влечащо отмяната на атакуваното наказателно
постановление на процесуално основание, без да се налага съдът да се произнася
по същество на повдигнатия правен спор. Съображенията, най-общо за това са
следните:
Видно
от санкционната част на атакуваното наказателно постановление, на жалбоподателя
е наложено административно наказание за нарушение по чл.114, т.2 от Закона за
туризма. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл.114, т.2 от Закона за
туризма е бланкетна /препращаща/, т.е. в диспозицията й липсва конкретно и
пълно описание на признаците от състава на административното нарушение,
налагащо по необходимост запълването й със съответните нарушени други правни
разпоредби, в които се регламентира дължимото поведение или неизпълненото
предписание. По силата на изричната законова препратка на чл.114, т.2 от Закона
за туризма, бланкета на разпоредбата се изпълва с конкретно съдържание от
правните норми на Наредбата за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията /Обн., ДВ, бр.65 от 25.08.2015 година/.
Именно с тази Наредба се определят конкретните изисквания към видовете места за
настаняване и заведения за хранене и развлечения, както и минималните
задължителни изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване,
прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и самостоятелните
заведения за хранене и развлечения, за определяне на категорията им, както
следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване; обслужване; предлагани услуги
в туристическия обект; образование или професионална квалификация, стаж в
туризма и езикова квалификация на управителя и за професионална и езикова
квалификация на персонала на туристическия обект. Поради това при посочване на
нарушената законова разпоредба – чл.114, т.2
от Закона за туризма, последната задължително е следвало да бъде
обвързана със съответната норма от този подзаконов нормативен акт. Само по този
начин би могло да се гарантира в пълен обем възможността на сочения като
нарушител да разбере в какво точно е обвинен, така че адекватно да организира и
упражни правото си на защита. В настоящият случай, това не е сторено. Както в
акта, така и в НП, липсва конкретно посочване на нарушената норма от визираната
Наредба за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията. Действително в НП са посочени точки и
числа, но не става ясно към коя разпоредба от Наредбата се отнасят, което съдът
намира за съществено процесуално нарушение. Следва да се има предвид, че съдът
няма право да тълкува волята на АНО. В тази връзка Приложения към наредбата са
създадени на основание чл.17, ал.1, с посочени минимални изисквания към
съответната категория туристически обект, като съдът намира, че е следвало да
бъде цитирана именно тази правна норма
от наредбата с препращане към съответното приложение, което и да е изписано
накрая като формулировка на самото административно обвинение. Това обаче както
бе посочено по горе не е посочено от административно-наказващия орган. Същия се
е задоволил да посочи като нарушена само разпоредбата на нормата на чл.114, т.2
от Закона за туризма. Последното представлява нарушение на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, изискваща точно и ясно посочване на конкретната
законова разпоредба, която е нарушена.
Допуснатото
нарушение от актосъставителя и наказващия орган в тази насока, не могат да
бъдат санирани в хода на съдебното производство и представляват съществено
нарушение на процесуалните правила, т.е. абсолютна процесуална предпоставка и
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, без да се разглежда казуса
по същество.
По
отношение на изложените доводи в жалбата за липса на материална компетентност
на издателя на обжалваното наказателно постановление, въззивния съд намира, че
не ги споделя. В закона за
туризма съществуват нормите на чл.175 и чл.232, които определят кои
са контролните органи, имащи право да установяват административни нарушения по
този закон, както и кои са административните органи, на които са възложени
функциите по административното наказване на извършителите на констатираните
нарушения. Видно от изброяването в посочените текстове, няма никакво съмнение,
че органите на КЗП имат обща и неограничена компетентност да установяват
административните нарушения на изискванията на Закона за туризма и подзаконовите
актове по прилагането му, както и да издават НП срещу извършителите им. В
разпоредбата на чл.177, ал.1 от Закона за туризма е използван изразът „последващ
контрол”, който е употребен от законодателя, за да разграничи и подчертае
разликата между контрола, извършван от категоризиращия орган в процеса на
самата категоризация и контрола, който има право да извършва Комисията за
защита на потребителите. Нещо повече, в чл.177, ал.1, т.2 от Закона за туризма
изрично е предвидено, че органите на Комисията осъществяват контрол за спазване
изискванията на Закона, за категоризация на туристическите обекти по чл.3,
ал.2, т.1-3. Така очертаното правомощие несъмнено включва правото на тези
органи да контролират както наличието на категоризация въобще, така и съответствието
на туристическите обекти с определената им категоризация.
От
друга страна по съществото на казуса съдът намира, че така описаното, като
административно нарушение не може да бъде прието, като такова по чл.208 от
Закона за туризма. Както бе посочено по-горе смисълът на тази правна норма е,
когато на даден обект е определена конкретна категория, същият след
определянето й да предлага услуги, които да не съответстват на определената му
вече от категоризиращия орган категория. В тези случаи, според съда, това
означава, че към момента на категоризиране заведението или обектът е отговарял
на изискванията на закона за дадената категоризация, но в последствие част от
услугите, които са взети под внимание при определяне на категорията, не се
изпълняват от категоризирания обект в пълния им обем или го надвишават без
право на това, тоест не съответстват на вече дадената категория или са в
повече. Съдът намира, че нормата на този текст от закона изключва възможността
едно лице да бъде наказвано, ако още към момента на категоризиране, следва да
се приеме, че не е отговаряло на изискванията на дадената категория, освен ако
това не е сторено умишлено /в разглеждания случай според съжденията на АНО, ако
се приемат за достоверни, проверявания обект не е отговарял на изискванията още
към момента на категоризирането му/. В случая, според съда, при определянето на
категорията, категоризиращия орган се е водил от това, че обекта е имал 30
места целогодишно и поради това е посочил, че наличието на една тоалетна отговаря
на изискванията на наредбата. Основен момент при категоризацията на един обект
е това колко места следва да се приеме, че обекта има а и оттам да се определи
дали тоалетните клетки съответстват на това. Действително законодателя не е
направил разграничение за броя на местата дали това са само тези на закрито или
се включват и тези на открито. Съдът намира, че това е един пропуск на закона,
а всеки пропуск следва да се тълкува в полза на ползвателя на закона, тъй като
той не може да влече вина за пропуска. Следователно по силата на тази права
логика, в разглеждания случай следва при определянето на категорията относно
процесното заведение да се взема предвид, че същото има целогодишно само 30
места, което налага изискването и то да има само една тоалетна клетка.
Противното би означавало, че целите на закона са в насоченост не да регулира
дадени правила а да ги нарушава. Видно от приложената документация по делото
/Договора за наем и разрешението за ползване/ въпросното заведение е с
застроена площ от около 75 кв.м.. Тъй като тоалетните клетки би следвало да се
разполагат във тази площ а не на площта при
местата на открито, каквито са изискванията по ЗУТ, то при задължение за
четири тоалетни клетки в застроената площ /тази която се води на закрито по
категоризиращия режим/, ще се намалят и броят на местата на закрито, което
обезсмисля правната логика на закона в тази насока. Ето защо съдът намира, че в
разглеждания случай при определяне на категорията на този тип заведения, следва
да се вземат предвид само местата на закрито, които и целогодишно се ползват от
заведението. Това означава, че не може да се приеме, че е допуснато нарушение
по описания от АНО начин. В тази насока следва да се има предвид, че относно
местата на открито за този тип заведения се издава съответното разрешение за
всеки месец на ползването им през надлежната година /това в случаите когато
ползваната площ на открито е общинска, както е и тук/. Което означава, че първо
това трябва да се поиска от търговеца предлагащ услугата и после да се разреши
от съответния орган при заплащане на надлежна такса за ползване на площта пред
заведението, при това месец за месец през всяка съответна година на ползване на
общинската площ. Тоест търговеца може да не ползва местата на открито или да не
му бъде разрешено това, което означава, че е против правната логика да се вземат
предвид при определянето на изискванията на съответната категория. Ето защо
съдът прие, че в разглеждания случай проверяваното заведение – кафе аперитив
„Вог”, с оглед на капацитета си от 30 места на закрито, следва да има
задължително само една тоалетна клетка, каквото е и изискването на Приложение
3, прието на основание чл.17 от Наредбата. Следователно не е налице описаното
от АНО административно нарушение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: