Р Е Ш Е Н И Е
№ 506
гр. Велико Търново, 11.12.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА
КОСТОВА
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното
от съдия Костова адм. дело № 651 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с 228 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба, подадена от И.Р.Х. ***
против Заповед № РД 22-1295/28.7.2017г. на Кмета на Община Велико Търново , с
която е спряно изпълнението на строеж Реконструкция разширяване и повдигане на
покривна конструкция върху съществуваща сграда и незаконни пристройки към нея и
забранен достъпът до него като строежът е разположен в имот УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново с индификатор 10447.504.407 по КК и
КР на гр.В.Търново, с административен адрес гр.Велико Търново , бул
„България“№12 и който строеж е извършен от жалбоподателя и от заинтересованото
лице Ш.С.Х.. Правното основание на издадената
заповед е чл. 224а, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
С жалбата се правят оплаквания за процесуална
и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при
неизяснена фактическа обстановка, а описаната в заповедта такава не отговаря на
действителността. Посочва, че в самия
акт неясно и неточно са посочени фактическите и правни основания за издаването
му, като освен това същият не отговаря на изискванията на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ – в него не е указано отстраняване на причините за спиране на
строителството и определяне на срок за това. По същество са развити подробни
доводи, че в посочения по-горе недвижим имот се извършва текущ ремонт на
съществуващи помещения, за който не се изисква разрешение за строеж, съгласно
чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и е подадено надлежно уведомление до Община Велико
Търново. С тези съображения от съда се иска
да отмени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна, не се претендира
присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорването с
направените искания се поддържа от жалбоподателите, чрез пълномощника им по
делото адв. Х. по съображенията,
изложени в жалбата и допълнителни аргументи, развити в хода на устните
състезания. Същите касаят факта не недоказаност
на наличието на незаконен строеж, както и необходимостта за такъв вид дейност
да се изисква инженерен проект и разрешение за строеж.
Ответникът – кметът на
Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт В.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди формална
законосъобразност на оспорената заповед, издадена при правилно проведена
процедура по констатиране на незаконно строителство и
неговото спиране. Изтъква, че спирането на строежа е разпоредено при безспорна
установеност на извършителя на строителството и времето на изпълнението му, а
наведените от жалбоподателя оплаквания намира за бланкетни. Счита, че не са
допуснати твърдените съществени процесуални нарушения, тъй като настоящото
производство е предхождано от съставяне на констативен протокол за извършено
незаконно строителство. Счита, че е доказано , че извършените СМР отговарят на
законовото определение за строеж§5,т.38 от ДР на ЗУТ, а не както твърди
жалбоподателят , че се касае за текущ
ремонт. С оглед на това намира, че заповедта е издадена от материално
компетентен орган- Кметът на Община Велико Търново, при спазване на
процесуалните изисквания за това и в съответствие с целта и материалните
разпоредби на закона. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение,
за което представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Заинтересованата страна Ш.С.Х.,
редовно уведомена за съдебното производство и призовавана за открити заседания,
не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.
Във връзка са проверката на
допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 148/ 01.11.2010 г. дело № 97/2010 г. на нотариус с район на действие
района на ВТРС, И.Р.Х. е придобил ½ идеална част от недвижим имот с
идентификатор 10447.504.407 и самостоятелен обект – втори етаж в сграда, с
идентификатор 10447.504.407.1.2, находяща се в гр. Велико Търново, ******.
Съсобственик на недвижимия имот и сградата е Ш.С.Х., която с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 135/ 07.10.2010 г., дело № 85/2010 г. на
нотариус с район на действие района на ВТРС, е придобила ½ идеална част
от недвижим имот с идентификатор 10447.504.407, ведно със самостоятелен обект –
първи етаж в сградата, с идентификатор 10447.504.407.1.1, находящ се в гр. Велико
Търново, ******. Съгласно Акт за частна общинска собственост № 4762/ 25.11.2010
г. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 59 от Закона за общинската собственост
Община Велико Търново е собственик на 80/576 идеални части от посочения по-горе недвижим имот. С Уведомление вх. № 944-654-1/
30.05.2017 г. в деловодството на общината, И.Р.Х. и Ш.С.Х. *** за намерението
си да извършат в имота текущи ремонтни дейности и вътрешни преустройства, при
които не се засяга конструкцията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ в имота, ремонт на
покрива и изпълнение на ограда в рамките на поземления имот, съгласно чл. 151,
ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Преди подаването на цитираното уведомление, в общинската
администрация са постъпили жалби /някои препратени от РДНСК - гр. В. Търново/,
от живущи в съседните имоти относно извършвани ви имота на И.Х. и Ш.Х.
строителни работи. На 22.06.2017 г., след уведомяване на собствениците на имота
и в присъствието на И.Р.Х.,*** е извършена проверка, при която е констатирано
изграждане на строеж – Реконструкция, разширяване и повдигане на покривна
конструкция върху съществуваща сграда и незаконни постройки в нея, .
Изграденият покрив ,чието строителство е започнало през юли 2017г. представлява
дървена конструкция стъпващ върху изпълнено повдигане със стоманобетов пояс в
надзида на съществуващата сграда. В източната посока покривът е изграден върху
незаконни двуетажна пристройки ,а в северна посока е съединен с незаконен
навес, констатирани като незаконни строежи съответно с Констативни протоколи /
актове/ ВТ -2200-449/22.6.2017г,ВТ -2198-447/22.6.2017г, ВТ
2197-446–22.6.2017г. за горепосоченият строеж, за който административният орган
е приел, че отговаря на легалното определение за строеж по §5,т.38 от ДР на ЗУТ
е съставен констативен акт № ВТ 2212-457/6.7.2017г. и ВТ 2213-458/6.7.2017г.,
като в последния са посочени и размерите на строежа. Покривната конструкция е
изградена до етап- столици и ребра, без дъсчена обшивка, летви и покривно
покритие, поради което строежът не е напълно завършен към датата на проверката.
Установено е, че строежът е бил изпълнен по описания по-горе
начин, без одобрен инвестиционен проект, без разрешение за строеж и без
учредено право на строеж от Община Велико Търново, в нарушение на чл. 142, ал.
1, чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че същият е V категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ, вр. с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и е изпълнен от И.Р.Х..
С оглед така установеното, на основание чл. 224а, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗУТ, от
извършилите проверката длъжностни лица е издаден Констативен акт № ВТ-2213-458/
06.07.2017 г., връчен на И.Х. на 18.07.2017 г. и срещу него е подадено
възражение рег.индекс 94-ИИ-654-11/ 26.07.2017 г., излагайки доводи за
издаването му при неизяснена фактическа обстановка, а по същество за неверни
констатации на съставителите, тъй като се касае за ремонт на съществуващи
помещения Възражението е било разгледано от нарочна комисия, определена със
Заповед № РД-22-1290/ 28.07.2017г. на кмета на Община Велико Търново. След анализ
на събраните в хода на административното производство доказателства и
приложимите законови разпоредби, комисията е дала становище за неоснователност
на направеното възражение, обективирано в Протокол № ВТ-2220/
28.07.2017 година. Последвало е издаването на процесната Заповед № РД 22-1295/
28.07.2017 г. от кмета на Община Велико Търново, с която е наредено да бъде
спряно изпълнението на строеж „Н Реконструкция разширяване и повдигане на покривна
конструкция върху съществуваща сграда и незаконни пристройки към нея , находяща се в
УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново,
идентификатор 10447.504.407 и е забранен достъпът до него. От административния
орган е прието, че реализираният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, доколкото не представлява основен ремонт, подчинен на заявения
уведомителен режим, а нов строеж, като същевременно за него няма одобрен
инвестиционен проект, нито издадено разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, а
освен това не е изпълнено и изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е
искано и не е учредявано право на строеж от страна на Община Велико Търново0
съсобственик на имота. Преценено е, че процесното строителство е започнало през
месец юли 2017 г., при което за него не са приложими разпоредбите на § 127, ал.
1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 година/. Заповедта е
съобщена на И.Х. на 4.8.2017 г., жалбата срещу нея пред Административен съд
Велико Търново е подадена чрез
административния орган, на 15.8.2017г година.
В съдебната фаза
на производството от ответника
по жалбата са представени документите, съдържащи се в административната
преписка, от жалбоподателя не са
ангажирани писмени доказателства, извън тези документи. По искане на
жалбоподателя е назначена и изслушана техническа експертиза, чието заключение е
прието по делото без оспорване от страните и се цени заедно с останалите
събрани доказателства. Съгласно заключението на вещото
лице архитект, което се кредитира от съда като компетентно и обективно. Вещото
лице установява, че при изпълнението на ремонта на покрива, след като по цялата
сграда е имало изпълнен покрив с дървена конструкция и покритие от керемиди с
еднакво ниво на стрехата по целия периметърът, новият такъв е на приблизително
същото ниво, но е повдигнат с около 30 см за изпълнение на стоманобетов пояс.
По своя характер СМР вещото лице намира, че имат характер на основен ремонт по
смисъла на т. 42, §5 от ДР на ЗУТ, тъй като се подменят практически изцяло
носещите елементи на конструкцията, възстановява се експлоатационната годност и
се удължава срокът на експлоатация на покрива. Преди извършване на СМР се е
установило пълно изчерпване на експлоатационния ресурс на конструктивните
елементи, поради което те изцяло са подменени, като при направения оглед на
място не се намери люк или друг начин за достъп до подпокривното пространство,
за да бъде направен оглед на характера и състоянието на конструктивните
елементи. Изпълнените в северна и южна посока навеси са от лека конструкция
дървена в южния и стоманено дървена в северния, при което същите са нови, а
покритието е с керемиди.
Към дата на
заповедта за строежа няма одобрени
инвестиционни проекти и няма издадено разрешение за строеж. По данни на Община
Велико Търново няма преписка и налични материали във връзка с намерения на
жалбоподателя за премахване на строежа, от състоянието на същия към дата
03.09.2018 г. не са установени предприети физически действия за премахването
му. Вещото лице дава и становище, че въпросния строеж не е търпим по смисъла на
ЗУТ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в
установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно изискванията на чл. 168 от АПК съдът следва да направи пълна сулжебна проверка на издадената заповед, включително дали същата е издадена от компетентен орган. Оспорваната в настоящото производство заповед на Кмета на Община Велико Търново е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, в приложимата редакция, заповедта за спиране на незаконен строеж се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, а съгласно алинея шеста от същия член, със заповедта за спиране по ал. 5 се забранява достъпът до строежа. Съобразно цитираните разпоредби, обжалваната заповед на Кмета на Община Велико Търново е издадена при редовно упражняване на нормативно възложени правомощия, доколкото се касае за основен ремонт на обект пета категория, което съгласно нормата на чл.11 от НАРЕДБА № 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ също се явява пета категория.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, и доказателствата въз основа на които е направен изводът за извършен незаконен строеж, възложителя на строителството и строителя. Посочените от жалбаподателя оплаквания касаещи правилността на изводите на административния орган не засягат формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона.
При издаване на заповедта са спазени
съответните процедурни правила, като в хода на производството от служители на
Община Велико Търново е съставен констативен акт по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ,
след оглед на процесния строеж на място, който констативен акт е връчен както
на жалбоподателя и на заинтересованата страна Х.. На установеното като
изпълнител на строежа лице е дадена възможност да се запознае с констатациите
на проверяващите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която
възможност жалбоподателят се е възползвал. Следва отново да се посочи, че при
надлежното събиране на доказателства, фактът, че Кметът е достигна до други
изводи, а именно, че се касае за строеж, а не за твърдения от него текущ ремонт
не може да обоснове извод за процесуални нарушения. Следователно Съдът намира,
че при издаването на административния акт не са допуснати процесуални нарушения
от категорията съществените, които да обуславят неговата отмяна.
Неоснователните са наведените оплаквания
за нарушаване на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ, поради липса в заповедта на указания
за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете
за тяхното изпълнение. Производството по чл. 224а от ЗУТ се провежда за спиране
на строежи и забрана на достъпа до тях в две хипотези – при констатирани
нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ или при установен незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия закон. Оспорената заповед на кмета
на общината е издадена на основание чл. 224а, ал.5 от ЗУТ, която разпоредба
дава право да бъдат спирани строежи, както и отделни строителни и монтажни
работи, приети за незаконни при условията на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. За разлика
от чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ, издадена при нарушения на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ чл.
224а, ал. 5 от ЗУТ не предвижда като задължително съдържание на
административния акт указания за отстраняване на причините за спиране на строителството
и срок за тяхното изпълнение. Това законодателно разграничение има своята
логика, доколкото строежите с нарушения по чл. 224, ал.1 от ЗУТ се спират
временно, тъй като по презумпция не страдат от толкова съществени недостатъци,
че да не подлежат на отстраняване. Докато при незаконните строежи, които по дефиниция не могат
да се узаконяват спирането е само временна мярка до издаване на заповед за
тяхното премахване и фактическото й
изпълнение. С оглед на горното даването на указания за отстраняване на
причините, довели до спиране на строителството, е лишено от смисъл.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон.
Събраните по делото доказателства
установяват по достатъчно категоричен начин, че на първо място се касае за строеж,
който изпълва легалното определение за това по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ.
Доколкото същият не може да бъде отнесен към никой от изчерпателно изброените в
чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ видове строежи, за него било е
задължително както одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на
разрешение на строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което от своя страна е основание за спирането му и
за забрана на достъпа до него, съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл.
224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. От наличните в делото писмени доказателства, вкл.
от констативни актове с № ВТ-2199-449/ 22.06.2017 г. и № ВТ-2203-452/
22.06.2017 г., които са официални свидетелстващи документи се установява, че процесният
строеж не е бил реализиран окончателно преди издаването на заповедта. Изцяло в
този смисъл е и заключението на назначената по делото експертиза, а от
жалбоподателя не се оспорва фактът, че строителството е извършено именно от
него. Отделно от това за строежа не са изпълнени и изискванията
на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ - няма искане от страна на жалбоподателя или на
заинтересованата страна Х. за съгласие от останалите съсобственици на имота за
построяването на покрива, липсват и данни за учредявано право на строеж за
него. Следователно след като строежът е
извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж,
то същият се явява незаконен. Такива доказателства не са били представени пред административния
орган, не се представиха и в съдебната фаза на производството, като следва да
се отбележи че от жалбоподателя не се и твърди ,че такива са издадени. Обратно на
поддържаното от него, изпълнението на процесния покрив не представлява текущ
ремонт на съществуващата на място жилищна сграда, а строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ЗУТ във вр. с т. 44 а именно съгласно подкрепеното от вещото лице
писмено заключение се касае за основен ремонт на покрив, доколкото се подменят
всички негови елементи, тъй като старите са напълно компроментирани. Не може по
никакъв начин извършените СМР са такива на текущ ремонт, при което издаването
на строителни книжа не е необходимо, тъй като освен гореизложеното се касае за
поставяне на покривна конструкция в отклонение на първоначалната, макар и само
с 30 см. за изграждане на стоманено- бетонов пояс, а освен това такава се
поставя на незаконно изградени сгради, установено с горецитираните констативни
актове, т.е. изцяло се изгражда нов покрив.
Неоснователни са изложените от
жалбоподателя възражения за търпимост на строежа. Доказателствения материал по
далото сочи момент на изграждането на процесния строеж далеч след крайните
дати, установени в § 16, ал. 1 – ал. 3 от ПР на ЗУТ, а също и след 31.03.2001
г. - датата установена в § 127
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, което обуславя
извод, че по отношение на него е неприложим режим на търпимост. Освен това, за
да бъде един строеж търпим, е необходимо при изпълнението му да са спазени
определените за това към него момент законови изисквания, или да съответства на
разпоредбите на ЗУТ. Настоящият състав счита, че по отношение на
процесния строеж е неприложим режим на търпимост и е невъзможно неговото
узаконяване по реда на 127, ал. 2 и сл. от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, вр. с § 184 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 65 от 2003 година/с оглед датата на извършване на
същия, безспорно установена от административния орган.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ
застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички
случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими
на тези на собственика на незаконния строеж.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспорената Заповед на кмета на Община Велико Търново, е валиден, формално и процесуално законосъобразен
административен акт, издаден при законосъобразно прилагане на
материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с целта на закона. Същата
не страда от твърдяните от оспорващите пороци, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат. Основателно
е искането на ответника за присъждане в полза на Община Велико Търново на
сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал.8 от ГПК и определено по реда на чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се
отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се
присъди на ответника сумата от 100 лв. - минималния предвиден в наредбата
размер.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ, осми състав на Административен съд Велико
Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от И.Р.Х. ***
против Заповед № РД 22-1295/28.7.2017г. на Кмета на Община Велико Търново , с която
е спряно изпълнението на строеж Реконструкция разширяване и повдигане на
покривна конструкция върху съществуваща сграда и незаконни пристройки към нея и
забранен достъпът до него като строежът е разположен в имот УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново с индификатор 10447.504.407 по КК и
КР на гр.В.Търново, с административен адрес гр.Велико Търново , бул
„България“№12 и който строеж е извършен от жалбоподателя и от заинтересованото
лице Ш.С.Х..
ОСЪЖДА И.Р.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Велико Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: